Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260336
гр.Бургас, 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като
разгледа НАХД № 2775 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на П.С.П. ЕГН ********** с адрес *** против
наказателно постановление № 20-0769-001589/28.05.2020г., издадено от Началник
на група към ОДМВР Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
С
жалбата жалбоподателят излага несъгласие с обжалваното наказателно
постановление като счита, че е необосновано лишаването от право да управлява
МПС за три месеца като от издаване на свидетелство за управление на МПС до
съставяне на АУАН не бил в нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Следвало да се
отчете, че участъка на събитието бил без значими условия за ПТП. Моли да се отмени
обжалваното наказателно постановление.
В
съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
За
Административнонаказващия орган, редовно призован, не
се явява представител, депозирано е становище, с което жалбата се намира за
неоснователна.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 10.07.2020 г. като в
същия ден е депозирана жалбата). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
На
07.05.2020г. св. С.Ч. съставил АУАН на П.С.П.
за това, че на 14.09.2019г. около 9,12 часа в гр. Б., път Е 773 км 491 в посока кв. В. към КПП 1 управлява
лек автомобил М.3 с рег. № ****** в качеството си на ползвател със скорост 146
км./ч при разрешена за населеното място до 90 км.ч., указана с пътен знак В-26
като скоростта е установена с АРСС Multa Radar с фабр.
№ 00209D32D4F9 снимка № S0000563F082, приспаднат е толеранс
-3% на измерената скорост като участъка е обозначен с пътен знак Е-24. Посочено
е, че е нарушен чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Попълнена
е декларация, че на 07.05.2020г. МПС с рег. № ***** около 09,10 часа е
управлявано лично от П.П.. АУАН е връчен лично на
жалбоподателя като не са депозирани възражения. АНО е възприел изцяло описаната
фактическа обстановка и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е
приел, че П.П. е извършил „вр.
чл. 21, ал. 1 водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място за превишаване над 50 км/ч, с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 2 ЗДвП“
и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
750 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Представено
е удостоверение за одобрен тип средство за измерване на видео радарна система
тип Multa Radar със срок на валидност на удостоверението до
08.12.2020г. и протокол от проверка на Multa Radar с фабр.
№ 00209D32D4F9. Представен е и протокол
за монтаж на пътни знаци и други средства за сигнализиране по пътищата като се
установява, че на главен път кв. Ветрен – гр. Бургас км 491 е монтиран пътен
знак Е 24 .
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства – разпит
на актосъставителя, АУАН, декларация; снимки, удостоверение
за одобрен тип средство за измерване; протокол от проверка; протокол за монтаж
на пътни знаци и други средства за сигнализиране по пътищата; Заповед №
8121з-515/14.05.2018г.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира,
че АУАН и НП са издадени от компетентен орган и в предвидените за това срокове.
В същото време обаче съдът намира, че не
е посочена законната разпоредба, която е нарушена и е нарушено правото на
защита на санкционираното лице.
Съгласно
чл. 42, т. 5 ЗАНН, АУАН задължително съдържа законните разпоредби, които са
нарушени в случая с АУАН е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, която предвижда, че „Когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“. В
НП обаче П. е санкциониран за това, че извършил
„вр. чл. 21, ал. 1 водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място за превишаване над 50 км/ч, с което виновно
е нарушил чл. 21, ал. 2 ЗДвП“ като разминаването в АУАН и в НП води до неяснота
точно за какво нарушение е санкциониран П. – дали за това, че е превишил
скоростта, с която трябва да се движи в населено място съгласно разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП – 50 км/ч или за това, че е нарушил въведено в населено
място ограничение на скоростта с пътен знак съгласно разпоредбата на чл. 21,
ал. 2 ЗДвП.
Съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в km/h за категория „В“ в населено
място 50 км.ч., а ал. 2 - когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В
случая фактите, описани в АУАН и в наказателното постановление не съответстват
на дадената правна квалификация, с което съществено се ограничава правото на
защита на привлеченото към отговорност лице да организира защитата си и се
касае за процесуално нарушение, което е съществено и не може да се отстрани в
съдебната фаза на процеса. Правилната правна квалификация би следвало да бъде чл.21
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, тъй като забраната за
превишаване на определената в закона скорост е въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и препратката към нея
следва да се извърши, когато е налице превишаване на скорост, която е
определена с пътен знак и е различна от посочените в ал. 1. Посоченото от АНО
като „извършено“ и „виновно е нарушил“ не позволява да се разбере дали се касае
за превишение на скоростта над въведеното ограничение
от 50 км.ч в населено място или пък се касае за превишение
над въведеното с пътен знак ограничение от 90 км.ч. По тези съображения
съдебния състав намира, че НП следва да се отмени.
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН съдът следва
да се произнесе по разноските като в случая, право на разноски има само
жалбоподателят, който не претендира такива, поради което съдът не се произнася.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 20-0769-001589/28.05.2020г., издадено от Началник
на група към ОДМВР Бургас, с което на П.С.П. ЕГН ********** с адрес *** на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 750 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.