Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 01.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 143 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0351-000605 от 23.07.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с
което на М.В.М. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 500 лв.
Жалбоподателят М.В.М. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
неправилен и незаконосъобразен, както и постановен в противоречие с материалния
и процесуалния закони – липсвал субективният елемент от състава на нарушението.
Алтернативно от Съда се иска да намали размера на наложената Глоба до
минималния, предвиден в ЗДвП.
В съдебната
фаза, редовно призована, жалбоподателят М.В.М., се явява. Пледира
за отмяна на обжалвания акт, тъй като липсвал субективния елемент от състава на
нарушението.
В
съдебната фаза се ангажират писмено
и гласно доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата
страна) -
Началникът на
Група
в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От
Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 20.06.2019 година около 09.40 часа свидетелите
М.К.Н. (Младши полицейски инспектор в Териториална
полиция в Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково), А.Г.К. и Д.А.Д., при
изпълнение на служебните си задължения спират за проверка движещия се по улица
„Стефан Караджа” в град Свиленград, област Хасково, в посока кръстовището с
улица „Околчица”, електрически мотопед марка „Ranger 8 - Scooter”, управляван от жалбоподателя М., който е
без поставена регистрационна табела. При проверка
в системата на МВР установяват, че мотопедът не е регистриран по надлежния ред.
За случая докладват на ОДЧ на РУ – Свиленград.
На посочената дата и предвид
констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят М.К.Н. – Младши полицейски
инспектор в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от
службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя М. и в нейно присъствие Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН)
със серия Д и с бланков № 802632. Актът е съставен и в присъствието на
свидетелите К. и Димитръв. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с управлението
на нерегистрирано моторно превозно средство (МПС) (мотопед), както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му. А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за
нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя М.М.,
която сочи в графата, касаеща възражения, че са им обяснили, че за това МПС не
се изисква регистрация.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Образувано е Бързо производство № 267/2019 година по
описа на РУ – Свиленград, представляващо преписка с вх.№ 953/2019 година по
описа на Районна прокуратура – Свиленград, за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК срещу М.М.. Съгласно Заключението на назначената по Бързото производство Техническа
експертиза, процесният мотопед е електрически скутер TS 500 W, двигател - 48 V/20 Ah, максимална
скорост 40-50 км/час, време за зареждане – 6-8 часа, изминавано разстояние с
едно зареждане – 60-70 км; двигателят му е фабрично оразмерен и поставен, с
номинално напрежение 48 V, мощност - 500 W или 0.5 КW; разстоянието, което се изминава в градска
среда е около 20-25 км; този мотопед е от категория АМ /L1e/ - леко двуколесно МПС, подкатегория „двуколесен мотопед”, задвижен от електрически двигател, а
съгласно чл. 140, ал. 1 и чл. 149, ал. 1 от ЗДвП и чл.
2 от Регламент (ЕС) № 168/2013 година, както и Наредба № I-45 на МВР от
24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, същият подлежи на регистрация тъй като
съгласно чл. 3, ал. 1 от цитираната Наредба № I-45 от 24.03.2000 година „МПС и ремаркетата се регистрират в 14-дневен срок от
придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен)
от съответния митнически орган”, а съгласно по чл. 4, ал. 1 от същата Наредба „собственикът
е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в
определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или
прекратяване на регистрацията”.
С Постановление
от 05.07.2019 година, Прокурор Стефка
Стоянова прекратява наказателното производство на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление). В Постановлението е посочено, че според Прокурора по безспорен и категоричен начин е доказан обективния елемент от състава на
престъплението по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, но
прекият умисъл не е установен, т.е. липсата на субективната страна като елемент
от престъпния състав води до липса въобще на състав на престъпление. Постановлението от дата 05.07.2019 година, ведно
с материалите по Бързото
производство, са изпратени от Районна прокуратура – Свиленград на РУ – Свиленград по компетентност за вземане на отношение
относно административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя М.М..
След получаване на преписката, Началникът на Група
„Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково,
издава процесното
НП №
19-0351-000605 от 23.07.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния
орган - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и налага
на
жалбоподателя М. административно наказание „Глоба” в размер на
500 лв. НП е редовно
връчено - лично на жалбоподателя,
на 13.02.2020
година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя
и на Началника на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да
издават съответно АУАН и НП
за нарушения по ЗДвП,
се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-5158/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че М.К.Н. заема длъжността „Младши полицейски инспектор в Териториална
полиция в Група
„Охранителна полиция” към РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и от Писмо
УРИ.351000-1287 от 25.02.2020 година, видно от което Бончо Цветанов
Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ
– Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния
ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на
жалбоподателя, в която е отбелязано че М. няма налагани санкции с влезли в сила
НП и Фишове, както и не са й налагани принудителни административни мерки (в
този смисъл е и Справката, приложена в кориците на Бързото производство).
Представена е и е приета като доказателство по делото Декларация
за семейно и материално и имотно състояние, от която е видно че семейството на М.
се състои само от нея и от съпруга й – свидетеля Васил Н. Милушев (в този
смисъл е и Характеристичната справка, приложена по Бързото производство), че получава
месечно възнаграждение в размер на 600 лв., а съпругът й – 695 лв., както и че
притежава недвижим имот в град Свиленград, област Хасково и не притежава МПС.
По делото е допуснато и разпитано в процесуалното
качество на свидетел лицето Васил Н. Милушев, който пред настоящия Съдебен
състав заяви, че закупил преди около 5-6 години (в този смисъл е и Фактурата и
Фискалния бон, приложени в кориците на Бързото производство) процесния мотопед като подарък на съпругата си –
жалбоподател по делото, като при закупуването му попитал управителя на
фирмата-продавач дали е необходимо да бъде регистриран в КАТ и получил
отрицателен отговор. На същия въпрос получил отрицателен отговор и от служител
на КАТ при посещение на место в град Хасково. След което подарил МПС-то на
съпругата си, като я уведомил за получената информация, касаеща липсата на
нужда от регистрация на мотопеда.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани
в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените
доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на
26.05.2020 година свидетели – М.К.Н., А.Г.К. и Д.А.Д.. Писмените доказателствени източници по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на М.Н., А.К. и Д.Д., които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените
свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира
да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на свидетелските показания на посочените свидетели не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители в РУ – Свиленград към
ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от
тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия
– вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на тримата
свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната
преписка (АНП). В допълнение към изложеното следва да
се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелите по Акта
– К. и Д., са и свидетели, присъствали при извършването на проверката и
установяването на нарушението, а относно факта, че тези лица, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО,
следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при
АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е
Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията
Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на тези трима свидетели
не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по
делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с
кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими
към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред. Поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност,
Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не
се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Съдът дава вяра и на показанията на
свидетеля Милушев, тъй като неговите показания не са в противоречие с
кредитираните от Съда доказателства.
Съдебният
състав, възприема изцяло и кредитира Заключението на експертизата, съдържаща се в кориците на
Бързото производство,
приобщена
на основание чл. 282 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, тъй като е изготвена
след извършване на необходимите проучвания. Експертизата е изготвена от специалист в съответната област, респ.включен
в Списъка на вещите лица за 2019 година за Хасковския
съдебен район, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно
неговата квалификация на специалист. С тези съображения, Съдът приема посочената експертиза за извършена от вещо
лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира
необходимите данни, ползвани за оценката и фактически констатации по делото, поради което се явява обосновано и
аргументирано, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата
правилност. Обратните доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите и Заключението на вещото лице няма, поради което Съдът намира за обоснована и
правилна експертизата (както вече бе посочено) и ползва същата при формирането
на фактическите и правните си изводи.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е основателна.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст (видно от датата на депозиране на
Жалбата в Регистратурата на АНО), от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред местно
(по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено,
са законосъобразни от формална, процесуалноправна
страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на
съдържанието и материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни
лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно
преценка на възраженията, направени в АУАН и събраните доказателства, и
изясняване на спорните факти и обстоятелства и е преценил, че следва да издаде
НП, т.е. поради липса на
констатирани недостатъци в АУАН е издадено обжалваното НП. Следва също да се
отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма
задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения;
т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да
съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по
КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Теодора Точкова.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ.
и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение
е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание
на процесното деяние е идентично, като изрично е посочено че
на визираните в тези два акта дата и място, жалбоподателят М. е управлявала
МПС, нерегистрирано по надлежния ред. Следователно нарушението е описано
по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците
на същото и да организира адекватно правото си на защита.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал.
2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от .
Съгласно чл. 189, ал. 1 от , Актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон,
се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно
чл. 165, ал. 1 от се определят от Министъра на вътрешните
работи. Видно от т. 1.4 от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и
изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено,
а и не е спорно между страните, че към 20.06.2019 година актосъставителят М.К.Н.
е заемал длъжността „Младши полицейски инспектор в Териториална полиция
към Група „Охранителна полиция” към РУ – Свиленград към ОД на МВР – Хасково”, т.е.
бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, а Група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР. В тази
насока е и изявлението на свидетеля Н., направено в открито съдебно заседание,
проведено на 26.05.2020 година. Не е спорно по делото, че свидетелят Н. е
преминал успешно изпит за проверка на знания по ЗДвП,
видно от Заповед № 1253з-121 от 15.05.2019 година. Предвид изложеното
актосъставителят М.Н. безспорно се явява
длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП,
което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от , т.е. да съставя Актове, с които се
установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало
НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна
полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната
на отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. С АУАН се стартира
административнонаказателното производство. При положение, че материалите са
предадени в Прокуратурата поради констатиране на
признаци на извършено престъпление, а производството вече е образувано
със съставен АУАН, то следва или да се издаде НП в 6-месечния срок, или
производството да се прекрати на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН с писмена
резолюция на Началника на РУ – Свиленград. В случая поради липсата на писмена
резолюция на Началника на РУ – Свиленград за прекратяване на
административнонаказателното производство, образувано въз основа на АУАН с
бланков № 802632, правилно и в съответствие с разпоредбите на ЗАНН е издадено
обжалваното НП след получаване на Постановлението
на Районна прокуратура – Свиленград за прекратяване на наказателното
производство.
Дори и да не се възприеме изложеното в
предходния абзац, то съобразен би бил приложимият давностен срок, регламентиран в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, видно от датата на издаване на НП
съотнесена към датата на издаване на Постановлението на Районна прокуратура –
Свиленград за прекратяване на наказателното производство. Разпоредбата на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН е относима към
възможността на АНО да издаде НП без съставен АУАН в случаите, когато се
установи от Съда или Прокуратурата, че констатираното противоправно деяние не е
престъпление по смисъла на НК, а е административно нарушение. В
настоящия случай Съдът
би приел, че след получаване на
Постановлението за прекратяване на
наказателното производство, АНО правилно е зачел неговата сила по отношение на
фактите, изложени в него. Т.е. след като с
Постановлението на Прокурора се прекратява наказателното производство биха били налице кумулативно дадените в чл.
36, ал. 2 от ЗАНН предпоставки
за издаване на НП. В случая се касае за прекратяване на наказателното производство, който
е на един орган и производството продължава пред друг орган с издаване на НП.
Ето защо настоящият Съдебен състав би намерил, че
правилно е приложен законът в тази му част.
Съдът
намира, че в конкретния случай не е нарушено правилото „non bis in idem”.
Действително видно от събраните по делото доказателства АНП
по описа на РУ - Свиленград, образувана въз основа на АУАН с № 802632, е била изпратена на Районна прокуратура - Свиленград, тъй като АНО е
преценил, че се съдържат данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, като в
тази връзка е било образувано Бързо производство с № 267/2019 година, което обаче
с Постановление от 05.07.2019 година е прекратено. След като е
налице прекратяване на наказателното производство, в случая
не е налице едновременно ангажиране на наказателната и
административнонаказателната отговорност на лицето, за едно и също деяние. Когато деянието засяга един и същ кръг
обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона
предпоставя реализация
на отговорност или за административно
нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно,
като административнонаказателната
отговорност следва да се ангажира,
само ако деянието не представлява
престъпление. Това положение изключва и опасността от нарушение
на правилото non bis in idem по чл. 4,
§ 1 от
Протокол № 7 поради отсъствието на дублиращи се процеси.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна
е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят
М. е имала качеството на „водач” на МПС по
смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните
разпоредби (ДР)
на ЗДвП.
В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва
да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС.
Понятието „управление” на МПС включва всяко действие
по упражняване на контрол върху същото, а не само
привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски
служители, са категорични, че именно М. е била водач на процесното
МПС, тъй като именно тя го е управлявала и на
нея са състави АУАН, при което тя не е възразила, не е подала възражение, не е
посочил подобно възражение и в Жалбата си. В случая жалбоподателят
не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил
определен субектът на административнонаказателната отговорност.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от (към датата на нарушението и към настоящия момент) гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. ...”. Ал. 2 на цитираната разпоредба (към датата на нарушението и към настоящия момент) посочва, че условията и реда за регистрация на МПС се уреждат в нарочна Наредба. Това е посочената по-горе Наредба № I-45 от 24.03.2000 година на МВР за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В процесното НП е посочено, че жалбоподателят М. е управлявала МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Без правно значение в случая е чия собственост е мотопедът, тъй като анализа на норма на чл. 140, ал. 1 от , налага несъмнения извод, че всяко лице, което управлява МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, следва преди да предприеме управлението, да се увери, че пътното средство е регистрирано. Като не е сторил това, жалбоподателят М.М. е допуснала нарушение на цитираната правна норма, тъй като е превела в движение и управлявала мотопеда. Според Съда правилно и свидетелят Н., и АНО са анализирали и приели, че е налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 от . Фактът, че към момента на проверката мотопедът не е бил регистриран не се отрича и от самия жалбоподател, а показанията на свидетелите в тази насока са категорични.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за
липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО. Отсъствието на изложени мотиви в
тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за
този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случаи. С оглед на изложеното липсват предпоставки за
преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на
АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
ПО
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Приложената от АНО санкционна норма на чл.
175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП съответства на
установеното нарушение.
Административното наказание в
конкретния случай е правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и
по размера си,
индивидуализиран в максималния такъв, предвиден в закона. При индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да
го наложи в максималния размер,
предвиден от разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година.
Действително обществената опасност на деянието е завишена. Но
за разлика от нея обществена опасност на дееца не е завишена, тъй като по делото не се констатира
наличие на друго идентично нарушение или
на нарушение по ЗДвП, както и не са налице данни при проверката лицето да се
е опитало да я осуети или възпрепятства.
Отегчаващи отговорността обстоятелства, извън това посочено с оглед завишената
обществена опасност на деянието, не се установиха. Налице са доказателства за имотното и финансовото състояние на жалбоподателя, видно
от които М. има месечни доходи в размер на минималната работна заплата за
страната и притежава само един имот, в който живее. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият
състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а
не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни
последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при
определяне на административното наказание, следва в настоящия случай размерът
на наказанието да се намали до минималния законоустановен такъв. Така редуцираният размер на наказанието, Съдът
намира за правилен и необходим за постигане
на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да
предупреди нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани и
юридическите лица.
Независимо от
изложеното в конкретния случай настоящият
Съдебен състав намира, че обжалваното НП подлежи на отмяна, за което Съдът привежда следващите правни
съображения:
Подлежи на обсъждане
субективният елемент от състава на нарушението, тъй като формалният му характер
не го изключва. От субективна страна
следва деянието да е извършено виновно. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение
е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. За да е налице административно нарушение е необходимо
неговото съдържание да обхваща, както елементите, които се отнасят до
обективната му страна така и онези, които засягат субективната страна на
извършеното деяние. Липсата на който и да е от елементите, влизащи в състава на
административното нарушение независимо от това дали е свързано с обективната
или субективната страна води след себе си като последица невъзможността да се
търси административнонаказателна отговорност. При провеждане на
административнонаказателното производство АНО е задължен да изясни фактите и
обстоятелствата по случая и въз основа на тях да направи обосновани изводи -
налице ли е осъществен състав на нарушение или не, кой е деецът, както и дали
деянието е осъществено от субективна страна. Чл. 7 уточнява кога
деянието се счита за извършено виновно, а именно когато е умишлено или
непредпазливо. ЗАНН уточнява, че по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон (ЗАНН) не се предвижда друго. В НК -
чл. 11, ал. 2 и ал. 3 са уредени формите на вината. Съгласно ал. 2 на чл. 11
от НК, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал или допускал настъпването на тези последици; а съгласно ал. 3 на
посочената разпоредба, деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил
да ги предотврати. Като форма на вината разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от предвижда деянието в двете форми на умисъла - пряк и
евентуален. Установи се по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят М. е
била уведомена, че не следва процесното МПС да се
регистрира като тази информация е получила от съпруга си след справка, която
последният е извършил включително и в КАТ – Хасково. Съобразявайки целият
събран по делото доказателствен материал в това число и показанията на
разпитания по делото свидетел Милушев, се установява, че М.М. не е знаела, нито
е могла да предполага, че мотопедът й подлежи на задължителна регистрация и следва да се управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, с поставена регистрационна табела, до
спирането й от полицейските служители, тъй като така й е било обяснено след
справка със служител на КАТ - Хасково. Изложеното налага извода, че деянието не
е извършено умишлено, нито дори по непредпазливост, в резултат на което следва
да се приеме, че липсва субективният
елемент на визирания състав. Т.е. на плоскостта
на конкретния казус не може да се приеме за доказан умисъла при извършване на
нарушението, респ. непредпазливост, а оттам и неговата съставомерност,
следователно и НП се явява неправилно издадено, в нарушение на закона и при
неправилното му приложение, съответно и неправилно е ангажирана
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя М.М.. Поради това, налице
е самостоятелна предпоставка (основание) на отмяна на санкционния акт като
материално незаконосъобразен.
В случай че не се възприема горната теза на настоящия Съдебен
състав, то се излагат следните мотиви:
Осъщественото от М.
деяние, във форма на бездействие би било
съставомерно и по субективен признак, извършено би
било виновно -
по небрежност, доколкото жалбоподателят М., като водач на МПС, който го ползва и управлява по обществени
пътища е била длъжна и е следвало
да знае изискването и задължението за регистриране
на МПС, които се движат по пътищата, отворени за обществено ползване,
съотв. да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това
изискване, като общественоопасните последици от извършеното, тя би съзнавала и би могла да предвиди тяхното настъпване, но не е положила необходимата грижа преди предприемането на управлението на процесното МПС, а такава възможност би имала в рамките на субективните си прояви
и ако беше положила по-голямо внимание.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0351-000605
от 23.07.2019 година на Началник Група в РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на М.В.М. с ЕГН ********** ***,
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)