№ 124807
гр. София, 16.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20221110153537 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление на АСВ ЕАД с ЕИК: *** за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. П. П. за сумата 500,00 лева
(петстотин лева), представляваща главница по Договор за паричен заем Номер: 437943 от
27.07.2020 г., сключен между длъжника и СК ООД, ЕИК *** , ведно със законна лихва от
03.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 25,59 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва, сумата 236,43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 04.08.2020 г. до 02.10.2022 г., както и държавна такса в
размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева (петдесет лева).
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона или с
добрите нрави.
В случая заявителят претендира вземания по Договор за паричен заем Номер: 437943 от
27.07.2020 г., сключен между длъжника и СК ООД, ЕИК ***, вземанията по който са
прехвърлени на заявителя с Приложение №1 от 05.07.2021 г. към Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 05.07.2021г. Следователно претенцията е основана на
договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит,
поради което отношенията между страните се регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата в размер на законната лихва.
Заявителят твърди в резултат настъпилото неизпълнение на задълженията на длъжника в
негова полза да съществува вземане в размер на 236,43 лева за обезщетение за забавата за
периода от 04.08.2020 г. до 02.10.2022 г./т.е. до депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/.
С уточнителна молба от 24.11.2022 г. заявителят изрично посочва, че сумата е начислена в
размер на законната лихва единствено върху „неплатената главница“, като отново въпреки
указанията на съда не посочва конкретно главното вземане и по какъв начин е изчислено
1
акцесорното вземане. Предвид посоченото от заявителя в т. 9 от заявлението следва да се
приеме, че същият претендира вземане в своя полза за обезщетение за забава плащането на
вноските за погасяване на предоставената в заем сума в общ размер 500 лева, падежирали в
периода от 03.08.2020 г. до 12.10.2020 г.
Претендираното вземане за сумата 236,43 лева, независимо от формалното посочване от
заявителя, не е законната лихва, която за периода от 04.08.2020 г. до 02.10.2022 г.,
изчислена върху главница в пълен размер 500 лева, възлиза на 109,87 лева, т.е. повече от два
пъти по-малко от претенцията на кредитора. В случая не се касае до въпрос относно
размера на вземането, тъй като отклонението е в пъти над законната лихва и на практика е
налице искане за издаване на заповед за изпълнение за вземане, което не е съответно на
твърденията в обстоятелствената част на заявлението за възникване на вземане за
обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. По този
начин претенцията за издаване на заповед за изпълнение за сумата 236,43 лева съдът намира
да е в явно противоречие с императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, тъй като се претендира
последица от забавата на длъжника, съществено различна от законната лихва. Формалното
квалифициране от заявителя на характера на претендираното вземането като такова за
законна лихва, съдът намира за направено преднамерено с цел заблуждение на съда и
снабдяване със заповед за изпълнение на задължение, каквото не произтича нито от правна
норма, нито от валидна договорна уговорка, доколкото не се касае за единичен случай, а за
последователна практика на този заявител и по други дела, служебно известни на състава
/така ч.гр.д. №47457/2022 г., ч.гр.д. №47473/2022 г по описа на СРС, 118-ти състав. и др./ и
въпреки дадените указания заявителят не е отстранил очевидното противоречие между
твърденията му /за възникване в негова полза на вземане за законна лихва/ и искането му /за
различно вземане/.
Предвид посоченото за претенцията за обезщетение за забава не следва да бъде издадена
заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК.
По разноските
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна такса в
размер над 17,24 лева до пълния предявен размер – 25 лева следва също да бъде отхвърлено.
За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 50 лева,
предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и правна
сложност, от което не се дължи част, съответна на отхвърлената частта от претенциите по
заявлението.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2
ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление на АСВ ЕАД с ЕИК: *** за
2
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. П. П. за
сумата 236,43 лева – претендирано обезщетение за забава за периода от 04.08.2020 г. до
02.10.2022 г. по Договор за паричен заем Номер: 437943 от 27.07.2020 г., сключен между
длъжника и СК ООД, ЕИК ***, както и в частта за разноските за разликата над 17,24 лева
до пълния претендиран размер за държавна такса в размер на 25,00 лева и над 34,49 лева до
пълния претендиран размер – 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3