Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 12.03.2021 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина
Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 1362/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от
приложеното ч. гр. дело № 2199/2019 г. Добричкият районен съд със заповед № ***/21.06.2019
г. е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ Д.Г.В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ, въз основа на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, на кредитора
„***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ***, ж.к.
***”, ***, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор Д. К. К. и от
члена на Съвета на директорите М. С., сумите от: 1) 279,41 лв. /двеста седемдесет и девет лева и четиридесет и една
стотинка/, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по
Договор за мобилни услуги № *** от 26.08.2017 г., от която: 229,45 лв. по
фактура № ***/18.09.2017 г., 24,98 лв. по фактура № ***18.10.2017 г. и 24,98
лв. по фактура № ***/18.11.2017 г., ведно със законната лихва върху посочената
по-горе главница, считано от 18.06.2019 г. до окончателното й изплащане; 2) 385 лв. /триста и осемдесет и пет
лева/, представляваща сторените по делото съдебно деловодни разноски, платена
държавна такса /25 лв./ и адвокатско възнаграждение /360 лв./.
Съобщението
до длъжника е изпратено до регистрираните постоянен и настоящ адрес. Тъй като
длъжникът не е открит и не се е намерило лице от домашните му, съгласно да
получи съобщението, длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление
по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания до длъжника, че в двуседмичен срок
от залепването следва да се яви в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото.
На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена
на длъжника с изтичане на срока за получаването й от канцеларията на съда.
При
служебна проверка в ТД на НАП В., офис Д., е установено, че длъжникът няма
регистрирани трудови договори към настоящия момент. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./ съдът с
разпореждане от 07.10.2019 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
В
изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба /предмет на
настоящото гр. дело № 1362/2020 г./ срещу длъжника, като е предявил иск за
установяване съществуване на вземането му относно процесните суми.
Според изложените в исковата молба твърдения между страните
е налице сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни
(мобилни/фиксирани) услуги. В изпълнение на задълженията си по тези договори
ищецът е предоставил описаните по договорите услуги като е начислил дължимите
по тези договори от страна ответника суми за периода от м. септември 2017 г. до
м. януари 2018 г.
Поради това, че Д.Г.В. не е заплатила в срок
предоставените й от ищцовото дружество услуги, за последното е налице правен
интерес от търсената искова защита, доколкото издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК е връчена при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, и въз
основа на същата кредиторът не би могъл да се снабди с изпълнителен лист.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представил адвокат Г.И. ***, е
депозирал писмен отговор, според който предявеният иск е допустим и вероятно
основателен, като не се оспорват твърденията, изложени в исковата молба.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между мобилния оператор „***” ЕАД и Д.Г.В., в качеството й на абонат на дружеството доставчик на
мобилни услуги е сключен Договор за мобилни услуги № ***
от 26.08.2017 г., по силата на който на ответницата е предоставен мобилен
телефонен номер ********** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в
размер на 24,99 лв. с вкл. ДДС или 20,82 лв. без вкл. ДДС.
За
процесния период са издадени фактури за предоставени услуги, както следва:
·
фактура № ***/18.09.2017 г. за сумата от 229,45
лв.
·
фактура ***/18.10.2017 г. за сумата от 24,98 лв.
·
фактура № ***/18.11.2017 г. за сумата от 24,98 лв.
Изискуемостта
на вземанията на „***” ЕАД по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването ѝ. В периода на
издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал
плащания, както и към настоящия момент задълженията не са погасени.
Не се
спори по делото, че Д.Г.В. е
подписала договори за услуги с мобилния оператор, ползвала е мобилен номер ***,
но не е изпълнила задължението си да заплаща стойността на предоставените
услуги.
След като в уговорените между
страните срокове потребителят не е изпълнил задълженията си по описаните
по-горе договори да заплати дължимите суми за предоставени му далекосъобщителни
услуги в полза на оператора е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК. След като длъжникът по тази
заповед е възразил писмено в срока и по реда на чл. 414 от ГПК, то за кредиторът
на вземането е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с
предмет установяване дължимостта на процесните суми.
С извършеното на всички посочени по-горе действия,
неоспорени от ответницата, доставчикът на мобилни услуги е изпълнил
задължението си по договора. Задължение на купувача е да получи услугата и да
заплати цената й. Не се установява по делото ответницата да е изпълнила
задълженията си по този договор, поради което следва да се приеме, че дължи
възнаграждение за предоставените й мобилни услуги за периода от м. септември
2017 г. до м. януари 2018 г. в размера, посочен от ищеца.
В процесния казус възникналите
между страните взаимоотношения следва да се регулират и от разпоредбите на
договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на
разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Задължение на оператора на мобилни
услуги е да достави гласови услуги по мрежата; услуги за осъществяване на
спешни повиквания; услуги с безплатен достъп; услуги с добавена стойност;
достъп до интернет; пренос на факсимилни съобщения; пренос на данни. Задължение
на потребителя е да заплати в уговорените между страните срокове цената на
потребените услуги.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че ответникът не изложи правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи възражения, които да могат
успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. Настоящият състав
намира, че предявеният установителен иск е основателен и доказан за сумата от 279,41
лв.
Искането за присъждане на
сторените от ищеца разноски в заповедното и настоящото производства се основава
на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според посочената норма ищецът има
право на разноски съразмерно на уважената част от иска, като ответникът следва
да понесе отговорност за направените от „***” ЕАД разноски, както в
заповедното, така и в настоящото производство. В случая разноските в
заповедното производство възлизат на сумата от 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/.
По отношение на разноските по гр.
дело № 2199/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, настоящият състав
намира, че в полза на ***” ЕАД следва да бъдат присъдена сумата 445 лв. /четиристотин
четиридесет и пет лева/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Длъжникът Д.Г.В. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд заповед
№ **/21.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2199/2019
г. в полза на кредитора „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
град С., район ***, *** С., сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С.,
сумата от 279,41 лв.
/двеста седемдесет и девет лева и четиридесет и една стотинка/, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги №
*** от 26.08.2017 г., от която: 229,45 лв. по фактура № ***/18.09.2017 г.,
24,98 лв. по фактура № ***/18.10.2017 г. и 24,98 лв. по фактура № ***/18.11.2017
г., ведно със законната лихва върху посочената по-горе главница, считано от
18.06.2019 г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА Д.Г.В.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***” ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: град С., район „***”, ***, сграда ***,
представлявано от Д. К. К.и М. С., сумите от: 385 лв. /триста осемдесет и пет лева//, представляваща сторените по
ч. гр. дело № 2199/2019 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски; 445 лв. /четиристотин четиридесет и пет
лева/, представляваща сторените по настоящото дело съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: