О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
гр. София 03.02.2021г.
Апелативен специализиран наказателен съд,трети въззивен
състав, в закрито заседание на трети
февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА
ВРАЧЕВА
след като се
запозна с докладвано от съдия Георгиева ВЧНД № 42по описа на АСНС за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по чл.270 ал.4
от НПК.
С определение,постановено на 7
януари 2021г. по НОХД 3541/2020г. СНС 12
състав е оставил без уважение искането на подсъдимите Г.А., Н.А. и защитата им за изменение на мерките им за
неотклонение от задържане под стража в по-леки такава.
Против това определение е постъпила
частна жалба от подсъдимите чрез защитника им адв.Т..Оплакванията се свеждат до
необоснованост и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт.Защитата счита ,че неправилно са преценени опасностите
от укриване и извършване на престъпление,както и че не е нарушен балансът между
целите на мерките за неотклонение и интересът на обществото.
Обвинението уведомено за частните жалби не се
е възползвало от правото на възражение.
АСНС
като се занима с оплакванията в частната жалба и при направената
служебна проверка приема следното:
Частната жалба е допустима,подадена в срок и
от лица,които имат активна легитимация.По същество същата е неоснователна.
За да отхвърли искането на подс.Н.А.
и Г.А. за изменение на мерките им за неотклонение СНС е анализирал всички
обстоятелства относими към процесуалната принуда в производствто по чл.270 ал.1
от НПК и към наличието на нови обстоятелства като основание за изменение на
мерките за неотклонение.
Правилно е анализирана на първо място
тежестта на обвиненията като е изведен критерии за такива и на двамата
подсъдими в тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93 т.7 от НК и
конкретно по чл.321 ал.6 от НК,чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от НК и чл.354 ал.3
от НК за всеки от частните жалбоподатели.
Правилно СНС е преценил за
неоснователно искането.В производството по чл.270 ал.1 НПК,каквото се е развило
пред СНС следва да бъде преценено наличието на нови обстоятелства.Като такива
защитата е посочила продължителността на задържането на ДП .СНС е дал
задълбочен и обоснован отговор и на това възражение,като е проследил движението
на делото и след внасяне на обвинителния акт,за да обоснове извод за бързина и ритмичност на съдопроизводствените
действия.АСНС споделя констатациите на първата инстанция в тази насока изцяло.
СНС е анализирал наличието на опасност
от укриване и правилно е приел,че такава липсва,предвид трайната им уседналост
на постоянен адрес,семейна и трудова ангажираност до момента на задържането им.
Настоящата инстанция споделя
становището на СНС за това ,че опасността от извършване на престъпление не е
отпаднала.Фактите и обстоятелствата установени от доказателствата на ДП
обосноват извод за реална опасност и за
двамата подсъдими от извършване на престъпление в случай на промяна на тежестта
на процесуалната принуда ,упражнявана по отношение на тях до момента.От
доказателствата,на които се основава обвинителния акт АСНС приема,че интензитета
на опасностите не е намалял,въпреки задържането на частните жалбоподатели до
момента. Продължителността на задържането на ДП не е отслабило опасностите и в
тази насока няма нови обстоятелства,който извод се налага от механизма ,по
който са били осъществени деянията установен от множеството експертизи
назначени на ДП и гласните доказателства.
Обвинителният акт е внесен преди изтичане
на 8 месечния срок,което също сочи на бързина и експедитивност на развитието на
наказателния процес..Делото се намира в съдебна фаза и следва да се има предвид
нормата на чл.63 ал.4 от НПК,която не създава ограничения в срока на задържане
в тази фаза на процеса.Времето,през което двамата подсъдими са задържани е под
1 година за двете фази на наказателния процес и се вмества в понятието „разумен
срок „ на задържане.След проведеното разпоредително заседание е насрочено за 25
февруари 2021г.Предстои разпит на голям брой свидетели-36,изслушване на 27 вещи лица.Налице е фактическа и правна
сложност на делото.Като има предвид описания в обвинителния акт механизъм на
извършване на деянията ,за които обосновано може да се приеме ,че са извършени
от двамата подсъдими,АСНС е на
становище,че промяната на процесуалната принуда и смекчаването и може да
компрометира обективното протичане на съдебното следствие.
Предвид на изложеното въззивната
инстанция счита,че не са налице
основания за изменение на мерките за неотклонение на двамата подсъдими.Липсват
нови обстоятелства по смисъла на чл.270ал.1 от НПК,които да обосноват основателност
на искането за изменение на мерките за неотклонение на подсъдимите Н.А. и Г.А..Не
са налични оплакванията в частните жалби.Определението на СНС е
правилно,обосновано и законосъобразно,поради което същото следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното АСНС
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение,постановено на 7 януари 2021г. по НОХД 3541/2020г. СНС 12 състав ,с което е оставено без уважение
искането на подсъдимите Г.А. и Н.А.
и защитата им за изменение на мерките им за неотклонение от задържане
под стража в по-леки такава.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.