Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 29.06.2023
г.
Административен съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на пети юни две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина Петрова
като разгледа
докладваното от съдия Божкова
административно дело № 187/ 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.Т.С. от ***, чрез
пълномощник, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-0303-000030/13.04.2023 г., издадена от И. Г. Г. на длъжност *** към ОДМВР
–Кърджали.
Изложени са съображения за
незаконосъобразност на ЗППАМ, като издадена при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, в
противоречие с приложимите материалноправни норми и в
несъответствие с целта на закона.
Твърди се, че жалбоподателят не е предоставял
личното си МПС - лек автомобил, марка "Киа", модел „***“, с peг. №***, за управление от неправоспособен водач. Също
така, се посочва, че в диспозитивната част на
заповедта не се сочи, на кое МПС се прекратява регистрацията за срок от 6
месеца. Като следващо основание за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ се
твърди, че в същата не е посочено коя от
множеството хипотези на разпоредбата на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е относима към конкретния случай.
В жалбата се твърди, че на 13.04.2023 г., около 14.00 часа, Д. С. се
намирал в овощната си градина до ***. Около 15.30 часа при него пристигнали
полицейски служители и му съобщили, че с личното му МПС е извършено ПТП. При настъпване на същото
автомобилът е бил управляван от внукът му Д. В. С., ЕГН **********, който е непълнолетен.
Д. С. обяснил на полицаите, че колата му била паркирана, ключовете прибрани в
чекмеджето на работната му маса и не е разрешавал на никого да ги взема от там,
още по-малко да управлява личния му лек автомобил. От направената проверка от
полицаите се установило, че внукът на Д.С. е взел контактния ключ от колата му
и е управлявал личния му лек автомобил без неговото знание и съгласие.
В жалбата се посочва, че не е съставян АУАН
срещу Д.Т.С., а срещу непълнолетното лице, управлявало лекия автомобил – Д. В. С..
Искането е да се отмени оспорената ЗППАМ и се присъдят деловодни разноски на
жалбоподателя. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник по
изложените в нея съображения.
Ответникът
– *** в РУ – Момчилград към ОДМВР – Кърджали се явява лично и изразява
становище за законосъобразност на оспорената ЗППАМ. В становище на пълномощник
се посочват подробни доводи за неоснователност на жалбата и законосъобразност
на ЗППАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за
установено следното:
Жалбата
е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално
допустима.
При
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С
оспорената ЗППАМ № 23-0303-000030/ 13.04.2023 г., на Д.Т.С. е наложена ПАМ "Прекратяване регистрацията
на ППС" за срок от 6 месеца", като са отнети два броя регистрационни
табели *** и СРМПС № ***.
Приет
е като доказателство и АУАН, серия GA № 867285/ 13.04.2023
г., съставен срещу Д. В. С. с ЕГН ************, с адрес: *** за това, че на 13.04.2023
г., около 14.10 часа, управлявайки л.а „Киа ***“ с peг.
№ ***, собственост на Д.Т.С. ЕГН **********, при маневра на заден ход, блъска
паркиралия л.а. „Сузуки“ с peг.
№ ***. Настъпва ПТП с материални щети и по двата автомобила.Неправоспособният
водач напуска мястото на произшествието. Описаното е определено като нарушение
на чл.
150 от ЗДвП.
По
искане на пълномощник на жалбоподателя по делото е разпитано лицето С. М. Ч.,
което потвърждава твърденията в жалбата, че жалбоподателят Д.Т.С. не е знаел,
че внукът му – Д. В. С. е взел и управлявал лекия автомобил.
При
така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
Съгласно
чл.
172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква
"а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този
закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. На основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена
от компетентен орган – *** в РУ – Момчилград към ОДМВВР – Кърджали, с
делегирани правомощия съгласно Заповед, № 292з-2/ 01.01.2022
г. на директора на ОДМВР – Кърджали, издадена на основание Заповед, № 8121з-1632/
02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене
на административнонаказателна отговорност.
По
смисъла на чл.
171 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са
от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда
на Глава
пета, Раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл.
171 от ЗДвП
е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на
правната норма административно нарушение, което се установява с акт за
административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
В
хипотезата на чл.
171, т. 2а, б."а" от ЗДвП, може да се приложи ПАМ "прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който
управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
В
случая ПАМ, съгласно описаното в заповедта, е наложена, защото е установено, че
МПС, собственост на жалбоподателя, е било управлявано от водач, който е
неправоспособен. Т.е. не притежава свидетелство за управление на МПС.
По
аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки,
включително и такива от вида на процесната, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Оспорената
ЗППАМ е издадена в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните норми и целта на ЗДвП, както и при
липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
В
обжалвания административен акт е посочено, че се налага за това, че е било
установено, че собствения на жалбоподателя Д.С. лек автомобил е бил управляван
от непълнолетното лице Д. В. С., което е родено на *** г. (съгласно АУАН). Като
ненавършило пълнолетие – 18 години, то не притежава СУМПС (този факт не е
спорен). Съгласно приложимата разпоредба на чл. 171, т.2а, б."а", изречение
последно от ЗДвП,
ПАМ "Прекратяване регистрацията на ППС" се налага и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година; В случая ПАМ е наложена на собственика
на лекия автомобил, за това, че посоченото превозно средство е управлявано от
лицето Д. В. С., което не притежава СУМПС. Релевантните факти за налагането на
ПАМ – собственост на автомобила и управление на МПС от лице без СУМПС, са
доказани от приобщения към административната преписка АУАН. Относно
собствеността на автомобила няма спор между страните.
В
тази хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП законът предвижда
налагане на ПАМ спрямо собственика на моторното превозно средство, като няма
изискване нарушението да е извършено от него или собственикът да е знаел, че
лицето, управляващо МПС, е неправоспособен водач. Следователно, неоснователно е
твърдението поддържано в съдебно заседание за незаконосъобразност на ЗПАМ, тъй като
оспорващият не е знаел и не е могъл да предполага, че собственият му лек
автомобил ще се управлява от лице, което не притежава СУМПС, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.
Законът не предвижда като предпоставка за прилагане на ПАМ наличието на виновно
поведение на собственика, който е и адресат на мярката. Установен е както
собственикът на лекия автомобил, така и фактът, че моторното превозно средство
е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление на
МПС. Правната норма не изисква установяване на факта на предоставяне на
управлението. При реализиране на материалноправните
предпоставки, предвидени в закона, органът действа при условията на обвързана
компетентност, определяйки съответната ПАМ като вид. При определяне на срока на
мярката, в хипотеза на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, органът действа при условията на
оперативна самостоятелност. ЗДвП предвижда горна и долна граница на срока (6
месеца до една година). В оперативната самостоятелност на органа е да определи
срок, съразмерен на тежестта на нарушението. В случая, срокът е съразмерно
определен в долната граница.
Приложимата
правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на
собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали
оспорващият е знаел, че неправоспособния водач е управлявал лекия автомобил.
Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта,
регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота
и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването
на административните нарушения.
Целта
на Закона за движение по пътищата е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в
чл. 171 и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. ПАМ е
приложена именно на собственика на МПС, което е управлявано от водач, който не
притежава съответното СУМПС. Органът е посочил правните основания и
фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването
на заповедта и е цитирал относимата правна уредба.
Актът съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК. В тази връзка неоснователен е довода, че
административния акт е немотивиран, тъй като в оспорения административен акт са
посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му.
Предвид факта, че размерът на приложената ПАМ е в законоустановения
минимум, съдът намира оспореният административен акт за материално законосъобразен
и в тази му част.
От
изложеното следва, че оспореният административен акт е валиден и издаден при
спазване на процесуалните правила, и в съответствие с материалния закон, поради
което и подадената против него жалба ще следва да се отхвърли.
При
този изход на правния спор в полза на ОДМВР – Кърджали следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.3 от АПК. Същото следва да се определи в размер на 100 лв. съгласно чл. 24, изр.1-во
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
5-то от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Д.Т.С. от *** срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №23-0303-000030/13.04.2023 г.,
издадена от И. Г. Г. на длъжност *** към ОДМВР –Кърджали.
Осъжда Д.Т.С. с ЕГН ********** и адрес: ***, да
заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението не подлежи на обжалване – чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
Съдия: