№ 3790
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512243 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - 273 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
С решение от 23. 06. 2021 год., постановено по гр. д. № 14962/2021 год. на СРС, І ГО 125
състав, е отхвърлен предявен от А1 България ЕАД иск против М. В. Г. за признаване на
вземане по ЗИПЗ по чл. 410 ГПК, посочена, за обезщетение за забава в размер на 66.37 лева
за периода 02. 10. 2017 год. – 12. 03. 2020 год.
С решението са възложени разноски на ответника.
Въззивна жалба против тази част на решението е депозирана в съда от страна на
ищцовото дружество, с която се твърди, че районният съдия е приел неправилно, че искът за
законна лихва за забава следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Актът в тази част
счита да е незаконосъобразен и неправилен, поради което моли за отмяната му, на изложени
в жалбата съображения.
Претендират се разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК, представен с молба на
ищеца от 08. 12. 2022 год.
С разпореждане по чл. 267 ГПК въззивният съд се е произнесъл по насрочване на
делото в открито съдебно заседание.
Не е депозиран в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК отговоро на въззивната жалба.
Не са заявени доказателствени искания пред въззивния съд по смисъла на чл. 266
ГПК.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
1
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, поради което настоящият въззивен съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционният съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Съдът е приел в обжалваната част на решението си, че относно претенцията за
законна лихва върху главницата, неясен е моментът на плащането, а с него се конкретизира
период на дължимостта й, като самото плащане е крайната дата.
Доказателства за обратното не са представени в настоящето производство от
страната, чиято е доказателствената тежест за това, а именно ищцовото дружество.
Спорният размер на вземането е останал недоказан.
Мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни и правилни, като напълно
съответстват на диспозитива на решението.
Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от
въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.
Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за
правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в
жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните
материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на
ВКС.
Сочените с жалбата пороци с въззивната на ищеца жалба на обжалваната част от
решението не са доказани от тази страна.
При задължителната проверка се установи, че първоинстанционното решение е
валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна
власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част
не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на искане, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради
което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ищеца е дадена
възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни възможности на
страните за участие в производството и е постановил съдебно решение по смисъла на
закона.
При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени
императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава
на предоставената му от законодателя правна възможност, регламентирана за това с
разпоредбата на чл. 272 ГПК, както се сочи и горе в настоящите.
Други оплаквания и възражения въззивната на ищеца жалба не съдържа, поради
което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната част.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на искането, въззивната жалба на ищеца следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в
неблагоприятната за въззивника ищец част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на въззивника разноски не се следват и не се присъждат.
2
Въззиваемият ответник не е претендирал разноски, поради което и съдът не следва да
се произнася по дължимост на такива.
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в
чл. 280 ал. 3 ГПК, ограничение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23. 06. 2021 год., постановено по гр. д. № 14962/2021
год. на СРС, І ГО 125 състав, в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3