Решение по дело №506/2017 на Районен съд - Самоков

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 89

С., 08 май 2018 год.

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

С. районен съд,  Іви   състав в публично  съдебно заседание  на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ

при секретаря Антоанета Чакалова, като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА административно наказателно дело № 506 по описа за   2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х.К.Р. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 196 от 10. 07. 2017 г., издадено от Директора на Р.д.г. /РДГ/ - С. , с което на жалбоподателя Х.К.Р. за нарушение по чл. 266, ал. 1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и е постановено да изплати обезщетение в размер на 154 лева и 50 ст.  в полза на „Ю.д.п.” ДП.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           

В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление и се иска отмяната му, включително и поради съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание Х.К.Р. чрез адвокат Т. поддържа жалбата, която  допълва с евентуалното искане, да му се намали глобата в случай че няма основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – Директор Р.д.г. /РДГ/ С. се представлява от процесуален представител - юрисконсулт С., който оспорва жалбата, намирайки същата за неоснователна и отправя искане наказателното постановление да бъде потвърдено, а за размера на наказанието предоставя на съда.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие следното:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му.

По същество:

С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя Х.К.Р. с ЕГН **********, за нарушение на чл. 213 ал. 1 т. 1 от Закона за горите /ЗГ/, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., .за това че на 20 януари 2017   година в землището на село Г., по пътя за местността „М.” отдел 737, подотдел „х” в 15 часа и 30 мин. сече един брой иглолистно дърво от ела 1, 47 куб. метра едра строителна дървесина ЕДС и 0, 5 пр. м. иглолистни дърва за огрев от дървесен вид ела немаркирани с контролна горска марка (КГМ) и без издадено редовно писмено позволително.

Със същото НП на основание чл. 55 от ЗАНН и приложение към чл. 5 от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд е постановено Х.К.Р. с ЕГН ********** да заплати обезщетение в размер на 154, 50 лева в полза на „Юд.п.” ДП за причинените с нарушението щети.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 30 януари 2017 година около 15 часа и 30 мин.  жалбоподателят Х.К.Р. бил заловен от Х.В.М. и И.Д.М.  да сече на секции иглолистно дърво, отсечено в землището на село Г., по пътя за местността „М.” отдел 737, подотдел „х” в 15 часа и 30 мин. Сеченото от Х.К.  иглолистно дърво ела с кубатура 1, 47 куб. метра едра строителна дървесина ЕДС, както  и 0, 5 пр. м. иглолистни дърва за огрев от дървесен вид ела. Както описаното иглолистно дърво ЕСД, така и описаните сечени от жалбоподателя дърва за огрев не били маркирани с контролна горска марка (КГМ) и за тях Х.К.Р. не представил за осъществяваната от него сеч редовно писмено позволително.

Видно от показанията на свидетелите Х.В.М. и  С.Г.Д. и двамата помощник лесничеи в териториално поделение ТП  в ДГС С. жалбоподателят Х.К.Р. бил заварен от тези свидетели  с моторна резачка „ХУСКВАРНА” при отсеченото иглолистно дърво ела, като със същата моторна резачка  разкроявал прясно отсеченото дърво на трупи по около 30 -40 см. и когато горските служители го заварили бил разкроил вече 15 трупи на по 90 см. Отсеченото и разкроявано от жалбоподателя елово дърво не било маркирано с КГМ. Видно от показанията им когато помощник лесничеите С.Д. и Х.М.   заварили жалбоподателя Х.Р. да извършва посочената незаконна сеч с моторната резачка „Хускварна” той започнал да се държи агресивно към тях. Обиждал ги, заканвал се и посегнал да удари с дърво на помошник лесничея С.Г.Д..  Помощник лесничея Х.М. за да защити колегата си застанал между нападателя жалбоподател и С.Д. и така се предотвратило нападението от страна на посягащия с дървото жалбоподател Х.К.Р. по отношение на помощник лесничея С.Д.. Държането на жалбоподателя и агресията му към помощник лесничеите наложило да бъде сигнализирана полицията. Помощник - лесничеите М. и Д. повикали полиция и се опитали да конфискуват незаконно отсечената дървесина. С.Д. извикал от селото превозвач В.Г. с лек товарен автомобил на който да се натовари незаконно отсеченото дърво и трупите на които било разкроено. Жалбоподателят попречил на това като се обадил на извикания превозвач В.Г. с лекотоварния автомобил и му казал да не идва и да не съдейства за отнемането на незаконно отсечената дървесина. На място помощник лесничеите Д. и М. казали на жалбоподателя Х.К.Р. че ще му се състави акт за установяване на административно нарушение АУАН и пристъпили към неговото съставяне в негово присъствие. Като видял, че ще му съставят АУАН, когато С.Г.Д. пристъпил към съставяне на АУАН жалбоподателят Х.Р. избягал.  

Видно от съставения на същото място АУАН с № по регистъра 196 от 30. 01. 2017 година бланка  Серия Р13Л № 016158 С.Г.Д. помощник-лесничей ГГСУ – ТП –ДГС С., в присъствието на свидетеля Х.В.М. на жалбоподателя Х.К.Р. с ЕГН********** е съставен цитирания АУАН за това че на 30 януари 2017 година в 15 часа и 30 мин.  сече немаркирано, без редовно писмено позволително един брой иглолистно дърво ела възлизащо на 1,47 кубически метра ЕСД едра строителна дървесина и 0, 5 кубически метра пр. иглолистни дърва, като нарушението е извършено на 30. 01. 2017 година в 15 часа и 30 мин на пътя за местността „М.” в землището на село Г., по отдел 737, подотдел „х”.  Видно от АУАН в него е посочено че с описаното деяние жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 104 ал. 1 т. 4 от Закон за горите ЗГ и чл. 108 ал. 1 от ЗГ.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите С.Г. актосъставител, Х.М. свидетел при съставяне на АУАН и при констатиране на нарушението извършвано от жалбоподателя Х.Р., от съставения на място Констативен протокол 6005891 15 часа и 30 мин. на 30. 01. 2017 година както и от показанията на свидетелите И.Д.М.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели които са достоверни последователни и безпротиворечиви, в тясно логическо и житейско единство с доказаните по делото факти.

Противоречия в доказателствения материал.

Видно от заварения на мястото на нарушението свидетел В.В. в помощ на жалбоподателя както при незаконната сеч, така и на съдебното следствие този свидетел твърди в показанията си че дървото вече било отсечено когато той заедно с жалбоподателя стигнали до това дърво докато се движели към хижа М. да търсят конете на жалбоподателя. Видно от показанията му дървото било вече паднало и препречвало пътя. Те заедно с жалбоподателя се върнали до Г., взели моторната резачка и разкроили дървото на 4, 5 парчета на по 30-40 см. за да освободят пътя и тогава ги заварили горските служители М. и Д..

Съдът не кредитира тези показания на свидетеля В.В.. Не за да освободи пътя а да за добие дървесина от дървото жалбоподателят Х.К.Р. го е разкроявал. Доказателства за това са че дървото е било прясно отсечено, броят и размерът на трупите на които жалбоподателят го е разкроявал, видно от констативния протокол 15 секции с дължина 0,90 см., а имало разкроени от жалбоподателя дърва за огрев с дължина по 30 см.  Самостоятелно доказателство със свое значение е че жалбоподателят всячески се е стремил и е успял да попречи на отнемането на незаконно сечената от него дървесина. За такова нещо не би имало причина ако целта му е била само да освободи пътя както твърди свидетеля В.В..  Съдът кредитира показанията на свидетелите С.Г. актосъставител, и Х.М., както и от съставения на място Констативен протокол 6005891 15 часа и 30 мин. на 30. 01. 2017 година за нарушението и обстоятелствата при които е констатирано, видно от които дървото не било паднало а прясно отсечено и жалбоподателя заварен с работеща моторна резачка в ръце разкроявал вече прясно отрязаното дърво. Тези показания на свидетелите С.Г., Х.М., както и на И.М. достоверни, логични, последователни и безпротиворечиви и са в тяхно логическо и житейско единство със завареното поведение на жалбоподателя, с агресията му по отношение на заварилия го при извършване на нарушението, със съпротивата му за конфискуване на незаконно отсечената дървесина и на безспорния и установен от свидетелите факт, че след като жалбоподателя осуетил отнемането и транспортирането на дървесината при откриване на нарушението, същата до вечерта била охранявана от горски служителя а сутринта в 7 часа и 30 мин. вече  липсвала, била открадната, установено от показанията на свидетеля И.Д.М..

Съдът кредитира и констатациите в приложения по делото в препис съставения на мястото на нарушението при откриваното му Констативен протокол 6005891 15 часа и 30 мин. на 30. 01. 2017 година. Това че жалбоподателят е избягал вместо да присъства при съставянето на този констативен протокол не променя извода, че Констативен протокол 6005891 съставен 15 часа и 30 мин. на 30. 01. 2017 година вярно и кореспондиращо на другите доказателства отразява състоянието в което е заварено нарушението, че жалбоподателя е сякъл и разкрояването от него на отсеченото дърво, броят на секциите, размерът им, както размерът на парчетата нарязани дърва за огрев. 

Не е процесуално нарушение, че актосъставителят С.Д. е съставил Констативния протокол и АУАН в отсъствие на жалбоподателя. Самият жалбоподател е избягал от мястото на констатиране на нарушението и на съставяне на АУАН. При положение че е бил уведомен че ще му се състави АУАН и такъв е бил съставен на място, с това че е избягал жалбоподателят сам е поставил причината АУАН да бъде съставен в негово отсъствие. По аргумент на по-силното основание от чл.  40 ал. 2 от ЗАНН акта законосъобразно е съставен в отсъствие на жалбоподателя.  

Изпълнени са разпоредбите на чл. 42 точки 4 и 5 от ЗАНН при съставяне на АУАН и на чл. 57 ал. 1 точки 5 и 6 от ЗАНН при издаване на НП. Както в АУАН, така и в НП коректно са описани нарушението, обстоятелствата при които е извършено, включително и време и място на извършено както и съставомерните обстоятелства на деянието чрез които е извършено нарушението. Посочена е в АУАН и НП и формата на изпълнителното деяние, чрез което се е осъществило нарушението „сече”, както и обстоятелствата чрез които са се осъществили признаците от състава на нарушението по чл. 266 ал. 1 от ЗГ. Не са налице обстоятелства от нарушението, включително и относно мястото където е извършено, респективно констатирано нарушението по които жалбоподателят да не е могъл да се защити било в процедурата по установяване на нарушението, било в процедурата по издаване на обжалваното НП.

Възприетата от административнонаказващият орган фактическа обстановка съвпада с установената от съда в хода на съдебното следствие.

На основата на обосновани фактически констатации наказващият орган правилно е приложил закона, като е наложил на жалбоподателя глоба за нарушение по чл. 266 ал. 1 от ЗГ. Съгласно цитираната разпоредба съдържаща състава на осъщественото от жалбоподателя нарушение, наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон ЗГ и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

В случая отсеченото дърво е било немаркирано и не е имало как жалбоподателят да има за него редовно писмено позволително.

Опровергано от фактическа страна и неоснователно от правна страна е възражението на жалбоподателя че сечта осъществена от него е за да освободи пътя от паднало дърво. В случай, че дърво препречва пътя има съвсем друг ред за освобождаването на пътя. Жалбоподателят няма нито компетентност, нито право да сече от дърво на пътя и нарушението му на чл. 266 ал. 1 от ЗГ, както и на разпоредбите на чл. 104 ал. 1 т. 5 и чл. 108 ал. 1 от ЗГ е доказано от фактическа и правна страна по изложените по-горе съображения.

 Законосъобразна е и няма основание за намаляване и глобата от 200 лева при съобразяване поведението на жалбоподателя при идването на горските служители и констатиране на нарушението му. При съобразяване на агресията му към помощник-лесничея С.Г.Д. и на поведението му за осуетяване отнемането и транспортирането на дървесината предмет на незаконната сеч не налага изводът че 200 лева глоба е законосъобразна и няма основания за намаляването й.

За посоченото нарушение е предвидено наказание съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗГ глоба от 50 до 3000 лв.

Съдът намира, че една глоба от 200 лева е необходима и достатъчна за постигане на целите на административното наказание.

Съдът не счита посоченото нарушение за маловажно и не намира основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като сеч и разкрояване на иглолисто дърво, при това съчетана с агресия към горски служители  не разкрива признаци, които да го отличават с по - малка обществена опасност от типичното за този състав нарушение.

По изложените съображения НП е законосъобразно относно нарушението и неговата квалификация, както и относно размера на наложената глоба и следва да се потвърди изцяло, включително и относно постановеното обезщетение в размер на 154, 50 лева в полза на „Юд.п.” ДП.

Същото обезщетение е законосъобразно определено на основание чл.  55 ал. 2 и 3 от ЗАНН въз основа на кубатурата и вида на дървесината предмет на нарушението съобразно съответното приложение към чл. 5 от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, С. районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 196  от 10. 07. 2017 г., издадено от Директора на Р.д.г. /РДГ/ - С., с което на жалбоподателя Х.К.Р. с ЕГН ********** за нарушение по  чл. 266, ал. 1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв и на основание чл. 55 от ЗАНН и приложение към чл. 5 от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд е постановено Х.К.Р. с ЕГН ********** да заплати обезщетение в размер на 154, 50 лева в полза на „Ю.д.п.” ДП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд С. област  в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: