МОТИВИ към
присъда по НОХД №2/2011г.по описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1
т.1 от НПК-по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура гр.Н. против С.П.Б.
***,обвиняем по ДНП №573/2010г.по описа на РУ”Полиция” гр.Н. за извършено
престъпление по чл.170 ал.2 пр.1-во във вр.ал.1 пр.1-во от НК.
За Районна прокуратура гр.Н. се явява
прокурор Красимира Жекова.Поддържа изцяло внесеното обвинение.
Подсъдимият се явява в съдебно
заседание.Оспорва обвинението .Твърди,че не е извършил престъплението,за което
е предаден на съд.Сочи,че на въпросната дата е употребил значително количество
алкохол и нямал спомени да е извършил престъпното деяние,за което е предаден на
съд.
Като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства/тези в ДНП №573/2010г.по описа на РУП гр.Н.,обясненията на
подсъдимия,показанията на свидетеля Л.К.А./,съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият С.П. *** и познава добре
съселяните си.В същото село ,на адрес:ул.”*** “№1.,сама живее и
пострадалата-св.Л.А.,което било добре известно на Б..
От показанията на св.А.,които съдът
кредитира с доверие като добросъвестно дадени,под страх от наказателна
отговорност по чл.290 от НК ,съдът прие за установено,че на 17.10.2010г.,късно
вечерта ,малко след като си легнала,но не успяла да заспи сравнително бързо,в
полунощ ,свидетелката чула,че някой удря кепенците на на прозореца на стаята,в
която спяла.Станала от леглото и светнала външната електрическа крушка,като в
очертанията на входната врата видяла силует и разпознала в него подсъдимия С.Б...Казала
му да се маха от дома й,както и,че го е разпознала,но той продължил да стои
там,като междувременно,чрез упражняване на натиск върху вратата на жилището й,подсъдимият
успял да изкърти металната планка на дървената й каса.Успял да проникне в дома,по-скоро
в антрето-кухня,нанесъл й няколко удари по главата и излязъл от дома й.На
нейните въпроси защо идва в дома й късно през нощта и дали иска да му дава
пари,той не й отговорил нищо,а само й казвал ”ще те убия,ще те убия”.
По-късно ,сочи св.А. ,близка на подсъдимия С.
в личен разговор й била споделила,че подсъдимият влязъл в дома й ,с цел да й
нанесе побой ,поради неуредени парични отношения помежду им/А. имала да му дава
пари/,основанието за което твърдение,сочи св.А. не е ясно и на самата
нея,поради което съдът намира,че не се доказа наличието на нейно задължение към
подсъдимия ,провокирало това му поведение.
Взломената входна врата в жилището на св.А.
се установява по категоричен начин и от приложеният по ДНП фотоалбум за оглед
на частен дом /на л.4-6/,което веществено доказателства кореспондира по
несъмнен начин с твърденията на св.А..
Впредвид лансираната от подсъдима в
досъдебното производство версия,че дори и да е извършил деянието ,за което е
предаден на съд,той няма спомен за случилото се,тъй като предния ден употребил
значително количество алкохол заедно със св-А.А.Й.,който не беше разпитан по
делото,впредвид невъзможността да бъде открит,в която й връзка по ДП е
назначена съдебно-психиатрична експертиза,чието заключение беше прието от съда
и кредитирано с пълно доверие.
Вещото лице д.р С.С. /въз основа на
протоколите за разпит на обв.П. и на св.А. в ДНП/сочи,че поетото на
17.10.2010г.вечерта количество алкохол е довело Б. до ОБИКНОВЕНО АЛКОХОЛНО
ОПИВАНЕ –СРЕДНА СТЕПЕН.,което не представлява разстройство на здравето по време
на деянието.Той е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си .Възможно е при такова опиване да има
загуба и на част от спомените,което пък от своя
страна не поставя под съмнение вменяемостта на подсъдимия.,както и не
изключва лансираната от него защитна версия.
При така очертаната фактическа
обстановка,съдът намери за установено по един несъмнен начин,че като е
проникнал на 18.10.2010г.,през нощта около 02.10часа в с.М.,обл.Ш. в чуждо жилище –частен дом на ул.”***”№*,собственост
и обитаван от Л.К.А. с ЕГН:********** ***,като употребил за това сила/счупил
заключваща планка на входната врата на жилището/,подсъдимият С.Б. е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл.170 ал.2 пр.1-во във
вр.ал.1 пр.1-во от НК.
Доколкото в обвинителния акт се сочи,а и
видно от показанията на св.Л.А.,при осъществяване на това
престъпление,подсъдимият е нанесъл на А. побой,впредвид липсата на данни за
това какви телесни увреждания са й били причинени и евунтуално ,наред с
престъпление по чл.170 ал.1 пр.1-во във вр.ал.1 пр.1-во от НК е било извършено
друго престъпление ,преследвано като такаво в глава ІІ раздел ІІ от НК,съдът
прие,че това деяние е погълнато от деянието,реализиращо престъпния състав
на чл.170 ал.1 пр.1-во във вр.ал.1
пр.1-во от НК.
Съдът счете,че престъплението ,реализирано
от Б. от субективна страна е извършено при наличието на пряк умисъл .
За
същото законът предвижда наказание “лишаване от свобода “от една до пет години.
Отчитайки от една страна отекчаващите
вината на подсъдимия обстоятелства- обремененото му съдебно минало /осъждан е
на наказание”глоба”/, посегателството е насочено срещу възрастна,самотно
живееща жена,лишена от възможността за самоотбрана,а от друга страна смекчаващо
вината му обстоятелство- имотно състояние,социален статус,съдът прие,че
възпиращо действие за в бъдеще за него би изиграло наказание “лишаване от
свобода” в размер,съвпадащ с минималния такъв, предвиден в закона и на
основание чл.170 ал.2 пр.1-во във вр.ал.1 пр.1-во от НК го осъди на “Лишаване
от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.189 ал.1 от НПК подсъдимият
беше осъден да заплати направените по делото разноски в общ размер на
105.00лв.,от които 30.00лв.по сметка на НПРС и 75.00лв.по сметка на ОД на МВР
гр.Ш..
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
Мотивите са изготвени на 16.05.2011г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: