Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.02.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV- Б въззивен
състав, в
закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана Атанасова
като разгледа
докладваното от съдия Коджабашева ч.
гр. дело № 7849 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по повод подадена на
4.06.2018 г. от „Ч.Р.Б.“ АД- ***- длъжник по изпълнително дело № 20188530400199
на частен съдебен изпълнител А.Д., рег.№ 853 на КЧСИ, с район на действие- СГС,
жалба срещу постановлението за разноски, обективирано в покана за доброволно
изпълнение, с което на длъжника са определени за плащане такси и разноски по
изпълнението, и срещу Постановление на ЧСИ от 22.05.2018 г., с което по
възражение на длъжника е отказано намаляване на дължимите на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение под сумата 354.54 лв.
Взискателят
по изпълнението А.А.С.оспорва жалбата на длъжника „Ч.Р.Б.“ АД и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.
Частният съдебен изпълнител по
изпълнителното дело излага мотиви по обжалваните действия- съгласно
разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа съображения за
неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства и обсъди наведените в жалбата доводи
и мотивите на ЧСИ, намира следното:
Изпълнителното производство по изп.
дело № 20188530400199 на частен съдебен изпълнител А.Д. с рег.№ 853 на КЧСИ и
район на действие- СГС, е образувано по повод подадена на 8.05.2018 г. от А.А.С.молба
с приложен към нея изпълнителен лист от 27.04.2018 г., издаден по гр.д.№ 55155/
2015 г. на СРС, ГО, 47 състав, срещу длъжника „Ч.Р.Б.“ АД. Молбата е подадена
от адв. Д. Д.- като пълномощник на взискателя, като към нея е приложено
небланково адвокатско пълномощно на името на адв. Д.- „за образуване и защита
по изпълнително дело“, придружено с Договор за правна защита и съдействие от
2.05.2018 г., съдържащ разписка за плащане на уговореното адвокатско
възнаграждение от 500 лв. от взискателя на адвоката.
На 9.05.2018 г. на длъжника „Ч.Р.Б.“
АД е връчена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, с която същият е поканен да
заплати присъдените по посоченото дело на СРС суми, за които е издаден
изпълнителен лист /в общ размер на 1 129.67 лв.- според ПДИ/, а също и
„адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 500 лв.,
както и такса по т.26 ТТРЗЧСИ, с включен ДДС, в размер на 180.45 лв.“.
Въз основа на връчено на третото
задължено лице „С.Е.АД, клон Б.“ запорно съобщение на 17.05.2018 г. по сметка
на ЧСИ е преведена сумата 1 876.12 лв. /видно от представеното по делото
платежно нареждане/, включваща и посочените по- горе разноски по изпълнението.
На 18.05.2018 г. по изпълнителното
дело е постъпило възражение от длъжника, съдържащо искане за възлагане
разноските по изпълнението в тежест на взискателя, евентуално- за намаляване
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение до минималния размер по
Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
„при неплатено такова да бъде прието, че същото не се дължи от длъжника“.
С Протокол на ЧСИ от 22.05.2018 г. е
постановено намаляване на дължимите на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение до размер на сумата 354.54 лв., съответна на минималния дължим
по чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер на възнаграждението, и е преизчислена от ЧСИ дължимата
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ на 166.48 лв. /с включен ДДС/.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран
настоящият съд, като процесуално
допустима /съгласно Определение от 11.10.2018 г. по гр.д.№ 4019/ 2018 г. на
Софийски апелативен съд, ГО/, следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество,
жалбата на длъжника по изпълнението срещу постановлението за разноски е частично основателна.
По същество възражението на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК-
за прекомерност на претендираните от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение, е основателно.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността
за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого
се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
В случая изпълнителното дело, за което
са заплатени спорните разноски, не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. Освен подаване на молбата за принудително изпълнение /8.05.2018 г./,
към датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение на длъжника
/8.05.2018 г./, съдържаща покана за плащане и на спорните разноски от 500 лв.-
за адвокатско възнаграждение, а също и към датата на издаване на обжалваното
постановление на 22.05.2018 г. /протокол на ЧСИ от 22.05.2018 г./ от адвокат-
пълномощника на взискателя не са били предприети други процесуални действия,
насочени към удовлетворяване на паричното вземане, поради което и необосновано
се явява определянето /”признаването”/ на разноски в претендирания по
изпълнителното дело прекомерен размер. Осъщественото от адв.- пълномощника на
взискателя процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за
образуване на изпълнително дело на 8.05.2018 г. /чл.10, т.1 от Наредба № 1/
2004 г./, поради което и направеното от страна на длъжника възражение по чл.78,
ал.5 ГПК като основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 500 лева, намалени с
цитираното постановление до 354.54 лв., следва да бъдат намалени от настоящия
съд до минималния посочен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размер, а
именно до размер на сумата 200 лв.
Следва да се отбележи, наред с горното,
и че в случая е извършено плащане на събираемото вземане в срока за доброволно
изпълнение- видно от приложеното платежно нареждане с дата 17.05.2018 г.,
цитирано по- горе, което представлява допълнителен аргумент за необоснованост
на претендираните от взискателя и признати от ЧСИ разноски за адвокатско
възнаграждение.
При тези
съображения обжалваното постановление на ЧСИ Дачев от 22.05.2018 г., с което
възражението на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК
частично е оставено без уважение, следва да бъде отменено като неправилно, като
дължимите на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата 200 лева.
Основателна е жалбата
на длъжника по изпълнението и в останалата й част- относно незаконосъобразно
определената от ЧСИ пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Определеният от ЧСИ в атакуваното постановление
размер на дължимата пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ е 166.48 лв. /с включен ДДС/, видно от
цитирания протокол от 22.05.2018 г. Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично
задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума.
В случая паричното вземане, което ЧСИ е следвало да
събере от длъжника „Ч.Р.Б.“
АД, според мнозинството от съдебния състав е в размер на 1 329.67 лв. общо /60
лв.+ 1.67 лв. + 250 лв. + 818 лв.= 1 129.67 лв., посочени в ПДИ/, в която
сума следва да бъдат включени и разноските по изпълнението, представляващи
горепосочените 200 лв.- за адв. възнаграждение. Определена по реда на т.26, б.“в“ ТТРЗЧСИ, дължимата от
ответника пропорционална такса следователно възлиза на 151.64 лв. /с включен ДДС/, която именно сума следва да бъде
заплатена на ЧСИ, а за разликата до размер на сумата 166.48 лв. /или за сумата 14.84
лв./ обжалваното постановление за разноски следва да бъде отменено, тъй като начисляването
й се явява незаконосъобразно.
При тези съображения обжалваното от длъжника
постановление на ЧСИ по определянето и начисляването на такси и разноски по
изпълнението следва да бъде отменено като неправилно в частта за разликата над сумата 151.64 лв.- пропорционална такса по т.26
ТТРЗЧСИ.
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
по жалбата на „Ч.Р.Б.“
АД- ***- длъжник по изпълнението, Постановление
от 22.05.2018 г. по изп. дело № 20188530400199 на ЧСИ А.Д.с рег.№ 853 на КЧСИ и
район на действие- СГС, с което е отказано намаляване на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК под сумата
354.54 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК
разноските за
заплатено от взискателя А.А.С./ЕГН **********/ и дължимо от длъжника „Ч.Р.Б.“
АД- *** /ЕИК *******/ по изп. дело № 20188530400199 на ЧСИ А.Д.с рег.№ 853 на
КЧСИ и район на действие- СГС, адвокатско
възнаграждение от 354.54 лева на 200
лева /двеста лева/.
ОТМЕНЯ по жалбата на „Ч.Р.Б.“ АД- ***-
длъжник по изпълнението, Постановлението
за разноски, обективирано в Протокол на ЧСИ от 22.05.2018 г., издадено по изпълнително дело № 2018 **********
на ЧСИ А.Д.- с рег.№ 853 на КЧСИ и район на действие- СГС, в частта му относно определената от ЧСИ пропорционална такса по
т.26 ТТРЗЧСИ, дължима от длъжника „Ч.Р.Б.“ АД, над сумата 151.64 лв. /сто
петдесет и един лева и 64 ст./ до пълния начислен от ЧСИ размер от 166.48 лв. /с
ДДС/.
Решението
не подлежи на обжалване- съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Особено
мнение на съдия Р.
Коджабашева- съдия-
докладчик по ч. гр. д. № 7849/ 2018 г. на СГС, ГК, ІV- Б въззивен състав:
Не споделям съображенията и изводите
на останалите членове на съдебния състав, че при определяне на попорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ следва да бъдат взети предвид както събираемото вземане,
така и вземането за разноски за адвокатско възнаграждение, претендирано от
взискателя по изпълнението.
Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума. Под "парично вземане" по
смисъла на т.26 се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които
такса по т.26 не се дължи. Противното би означавало и че върху самата такса по
т.26 следва да се дължи такса по т.26, върху която също да се дължи такса, и
т.н.- извод, лишен от всякаква правна и житейска логика.
Аргумент в
тази насока може да бъде изведен и от Забележка 1, изр.1 на т.26 ТТРЗЧСИ,
според която при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част,
съответстваща на събраната сума. „Целият дълг“ представлява вземането по
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство, и не включва признатите от ЧСИ разноски на взискателя, възложени
в тежест на длъжника по изпълнението.
При
тези съображения обжалваното от длъжника постановление на ЧСИ по
определянето и начисляването на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ би следвало да бъде
отменено и в частта относно определената върху признатото на взискателя
адвокатско възнаграждение от 200 лв.-
като част от събраната сума, пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
СЪДИЯ :