Р Е Ш Е Н И Е
№
/21.07.2020 г., гр. *****
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на седми юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1596/2019 г. по описа на РС - *****, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, уточнена с молба вх. №
6822/15.11.2019 г., подадена от К.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Б.И.Х., ЕГН **********,***,
за прекратяване на брака без произнасяне по въпроса
за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. С този иск са съединени
претенции за предоставяне на бащата на правото да упражнява родителските права
по отношение на родените от брака деца М.К.Х., роден на *** г. и П.К.Х., роден на ***
г.; за определяне на мерки за лични отношения
между децата и майката; за заплащане на издръжка от майката на всяко от децата по
160 лева месечно; за ползването на семейното
жилище, като по отношение на фамилното име на съпругата в исковата молба
заявява, че предоставя на същата да реши дали да го запази или да възстанови
предбрачното си фамилно име - Г.. В уточнителната молба от 15.11.2019 г., без
да са давани указания от страна на съда в тази насока, конкретизира
изявлението, направено в исковата молба по отношение на фамилното име, като
заявява, че след прекратяване на брака съпругата ще продължи да ползва брачното
си фамилно име – Х..
В исковата молбата са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права:
Ищецът твърди, че с
ответника са сключили граждански брак на 12.12.2012 г. По време на брачното им
съжителство се родили децата им М.К.Х. и П.К.Х., които са малолетни. Скоро след
като създали семейство, отишли да живеят във Федерална Република *****, където
отглеждали и децата си. Съпружеският им живот протичал трудно, често имали
противоречия помежду си за най-незначителни неща, които вместо да разрешавали,
се задълбочавали. Различното отношение към ролята на семейството, отглеждането
на децата, грижите за дома, ценностите, които притежавали, непрекъснато ги
противопоставяло, като се упреквали взаимно в безучастност към семейните дела,
неразбиране и безотговорност към другия партньор. С течение на времето се
отдалечили, загубили желание да си съдействат и подкрепят, да споделят общи цели
и планове и всеки заживял собствения си живот. Неразбирателството и студенината
по между им се отразявала не само лично на тях, но влияела крайно негативно и
на децата, които страдали заради техните недоразумения, поради което преди
няколко месеца взели решение да се разделят. Заявява, че бракът им е изчерпан
от съдържанието, което му възлагат моралът и законът, тъй като безвъзвратно
изчезнали любовта, доверието, разбирателството и било невъзможно връзката им да
бъде възстановена, доколкото противоречията им били трайни, задълбочени и
непреодолими. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил
отговор от ответника Б.И.Х., чрез адвокат М., с който изрично оспорва
компетентността на българския съд да разгледа споровете относно родителската
отговорност и прави искане за прекратяване на производството по тях поради
международна неподсъдност на Районен съд - *****. Заявява, че искът за развод е
основателен. Не оспорва, че с ищеца са в брачни отношения, че от брака имат
родени две деца, както и че с ищеца са във фактическа раздяла. Не оспорва, че
бракът на страните е лишен от съдържание поради дълбоко и непоправимо
разстройство. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака на
страните с развод, без да се произнася по въпроса за вината за неговото
разстройство.
При условията на евентуалност, в случай че
производството по исковете за родителската отговорност не бъде прекратено,
предявява насрещни искове да и бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на родените от брака деца М.К.Х. и П.К.Х., за определяне режим на
лични отношения на бащата с децата, за
заплащане на издръжка от бащата на детето Мартин в размер на 365 евро и на
детето Преслав в размер на 288 евро. Претендира разноски.
С влязло в
сила определение № 127/05.02.2020 г. производството по настоящото дело е
прекратено по отношение
на съединените с иска за развод, предявен от К.М.Х. против Б.И.Х., искове за предоставяне на бащата правото да упражнява
родителските права по отношение на родените от брака деца М.К.Х., роден на ***
г. и П.К.Х., роден на *** г.; за определяне на
мерки за лични отношения между децата и майката; за заплащане на издръжка от
майката на всяко едно от децата по 160 лева месечно, поради международна
некомпетентност на българския съд.
Ето защо насрещните исковете, предявени при условията
на евентуалност от Б.И.Х. срещу К.М.Х.
да ѝ бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца М.К.Х. и П.К.Х., за
определяне режим на лични отношения на бащата с децата, за заплащане на издръжка от бащата на детето Мартин в размер на 365
евро и на детето Преслав в размер на 288 евро, не подлежат на разглеждане.
В открито съдебно заседание ищецът лично и
чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба. Моли съда да
прекрати сключения между страните граждански брак поради настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината. Моли
разноските да останат за страните така както са ги направили. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника.
Счита, че искането за присъждане на разноски в прекратителната част е
неоснователно. Оспорва дължимостта на адвокатско възнаграждение за
прекратителната част в размер на 400 лева. При условията на евентуалност, в
случай че съдът уважи това искане, прави възражение за прекомерност.
В открито съдебно заседание ответникът
Б.Х. не се явява. Същата се представлява от адвокат К.М., редовно упълномощена
с изрично пълномощно по смисъла на чл. 34, ал. 2 от ГПК /л. 33/, която от нейно
име поддържа отговора на исковата молба и моли съда да прекрати сключения между
страните граждански брак с развод, без да се произнася по въпроса за вината.
Моли да бъде прекратено производството по отношение на искането на ищеца за промяна
на фамилното име на ответника, поради липса на правен интерес. Заявява от името
на доверителката си желанието на последната да запази брачното си фамилно име.
Претендира разноски, включително по отношение на прекратителната част на
определение № 127/05.02.2020 г., като
моли същото да бъде допълнено с диспозитив за присъждане на разноски. Излага,
че последните не били прекомерни, тъй като това бил минималният размер по
Наредба № 1. Имало е международен елемент в тази му част, поради което казусът
не бил елементарен от гледна точка на правото. Представя списък на разноските
по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие и извлечение от
банковата сметка на адвокат М..
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи по силата на
сключения между тях граждански брак на 12.12.2012 г., за което обстоятелство е
съставен акт за граждански брак № 0061/12.12.2012 г., от Община *****, област *****.
Същите имат родени две деца: М.К.Х., ЕГН **********, роден на *** г. и П.К.Х., ЕГН **********,
роден на *** г., което се установява от направените служебно справки в НБД „Население“ и
удостоверения за раждане на децата: М.К.Х., издадено въз основа на акт за
раждане № I-12/06.01.2010
г. от Община ***** и П.К.Х., издадено въз
основа на акт за раждане № 0024/07.10.2014 г. от Община *****.
Съдът, въз основа на установеното от фактическа страна, намира от правна
страна следното:
По иска по чл. 49, ал. 1 от СК:
От признанията на
страните се установява, че съпрузите са във фактическа раздяла от 2019 г. Вярно
е, че фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака
(ППВС №10/1971 г., т. 3), както и че не всяка фактическа раздяла между
съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия
случай раздялата е с не малък срок, през което време бракът им е съществувал
само формално. По делото не се твърди през този период съпрузите да са се
събирали да живеят заедно. В резултат на това всякакви контакти между тях са
прекъснати и те са отчуждени един от друг, помежду им липсва обич и взаимно
уважение.
Изхождайки от
установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, съдът
приема за установено, че брачните отношения са дълбоко и непоправимо
разстроени, а брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави
съдържание. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се
от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи
грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. Предвид изложеното
съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изчерпан
от съдържание. Това би било вредно, за обществото и самите съпрузи, между които
не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен.
По въпроса за семейното
жилище:
Ищецът
моли да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. *****,
*****, тъй като е негова индивидуална собственост. От страна на ответника не е заявена претенция
относно ползването на семейното жилище, поради което същото следва да се
предостави на ищеца.
По въпроса за издръжката между
съпрузите:
Няма направено искане от страните за
издръжка от другия съпруг, поради което такава не следва да бъде определяна
след прекратяването на брака.
По въпроса за фамилното име:
Съгласно разпоредбата на чл. 53 от СК след
развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. От страна на жената, по
отношение, на която от представеното удостоверение за сключване на граждански
брак по безспорен начин се установява, че е приела фамилното име на мъжа, е направено
искане след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си фамилно име Х..
Първоначално в исковата молба ищецът е заявил, че предоставя на ответника да реши
дали да запази брачното си фамилно име или да възстанови предбрачното си
фамилно име – Г., а в уточнителната молба от 15.11.2019 г. е заявил, че след
прекратяване на брака съпругата ще продължи да ползва брачното си фамилно име –
Х.. С оглед на това съдът приема, че от страна на ищеца не е направено искане
за промяна на фамилното име на съпругата след развода, в който смисъл са
възприети неговите изявления от ответника. Напротив, формулирани по този начин,
последните недвусмислено говорят за изразено от негова страна съгласие след развода ответникът да продължи
да носи брачното си фамилно име Х..
Следва да
се посочи обаче, че искането на мъжа съпругата да продължи да носи брачното си
фамилно име или да носи предбрачното си фамилно име след развода е ирелевантно.
Новата уредба в чл. 53 от СК - 2009 г., за разлика от отменените в СК от
1968 г. /чл. 26, ал. 1 и ал. 2/ и СК от 1985 г. /чл. 103, ал. 1 и ал. 2/ не
поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята /респ. разрешението/ на
съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака. В този смисъл, с
новия СК - 2009 г. е променено изходното начало на уредбата, като принципът на
изгубване е заменен с принципа на запазване на брачното фамилно име. Ако в
брачния процес, съпругът, приел фамилията на другия съпруг, не заяви желание за
промяна на фамилното си име, той запазва брачната си фамилия. Съгласието, или
противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на името, вече е
ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да продължи да носи
неговото име. Това е така, защото правото на име е основно право на
личността, и както при сключването на брака, за приемането на
фамилията на другият съпруг, съгласието на титуляра на
името не се изисква, така и за запазването му след развода, новата
уредба не изисква това съгласие. И в двата случая е достатъчно само
волеизявлението на лицето, което променя името си. В този смисъл е и съдебната
практика - решение № 245/17.05.2012 г. на ВКС
по гр.д.№ 1058/2011 г. ІV г.о., определение № 261/03.04.2014 г. по ч.гр.д. №
1772/2014 г., IV г.о. на ВКС. С определение № 172
от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2011 г., IV г. о., с докладчик съдията
Стоил Сотиров, ВКС е приел за разглеждане, въпросът за тълкуване на правната
норма на чл. 53 СК. С решение
№ 245/17.05.2012 г. по гр.д. № 1058/2011 г., с докладчик съдията
Сотиров, ВКС приема следната задължителна постановка: “Новата правна норма не поставя въпросът за
фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при
сключването на брака.”
Ето защо,
предвид изрично
заявеното искане от страна на ответника относно фамилното име, с решението по делото следва да бъде постановено след развода
тя да запази брачното си фамилно име – Х..
По искането на ответника за допълване на прекратителното определение
№ 127/05.02.2020 г., постановено по настоящото дело, в частта
за разноските, съдът намира следното:
Така заявеното искане
има характер на молба за допълване на определението в частта за разноските по
реда и на основание чл. 248 от ГПК.
Съгласно чл. 248 от ГПК
искането за допълване на съдебния акт в частта за разноските следва да се
направи в срока за неговото обжалване, когато съдебният акт е обжалваем.
В настоящият случай определение
№ 127/05.02.2020 г. за частично прекратяване на делото по
отношение на небрачните искове за родителската отговорност и издръжката на
децата е подлежащ на обжалване съдебен акт. Препис от същия е връчен на
ответника редовно на 20.02.2020 г. /л.39/, чрез неговия процесуален
представител.
Срокът за обжалване на
определението е едноседмичен и в същия срок /изтекъл на 27.02.2020 г./ е
следвало да се направи искането за неговото допълване в частта за разноските
съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК. Същото обаче е заявено устно едва в проведеното
по делото открито съдебно заседание на 07.07.2020 г.
Ето защо молбата за
допълване на определение № 127/05.02.2020 г. в частта за
разноските следва да
бъде оставена без разглеждане като просрочена.
Относно разноските:
Предвид искането на ищеца, заявено в съдебно
заседание чрез неговия процесуален представител, разноските да останат за
страните така както са ги направили, съдът приема, че същият не поддържа
претенцията за присъждане на разноски, обективирана в исковата молба.
Ответникът е представил списък на разноски, съобразно който се претендират
такива в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение, от които в съдебно
заседание се прави искане за присъждане на разноски в размер на 400 лева на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. С настоящото решения последното се оставя без
разглеждане.
Съдът намира, че в останалата част за
разликата от 400 лева до претендирания размер от 1000 лева претенцията на
ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е
неоснователна. Съгласно чл. 329, ал.1 от ГПК, когато няма вина или
недобросъвестност по брачни дела, разноските остават в тежест на всеки от
съпрузите, както са ги направили. В случая и двамата съпрузи искат от съда да
не се произнася по въпроса за брачната вина, поради което и на основание
цитираната законова разпоредба, направените от тях разноски по делото остават в
тежест на страните така, както са ги направили.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса
в размер на 50 лева, която, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК,
следва да бъде заплатена от страните по равно, а именно по 25 лева за всеки
един от съпрузите. Доколкото ищецът е заплатил държавна такса в размер на 25
лева, разликата от 25 лева до определения размер на дължимата държавна такса от
50 лева, следва да бъде заплатена от ответника.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД и
ПРЕКРАТЯВА, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, сключения на 12.12.2012 г. граждански брак между К.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***
и Б.И.Х.,
ЕГН **********,***, и с посочен по делото настоящ адрес: *****, за което е бил съставен акт за граждански брак № 0061/12.12.2012 г. на
длъжностно лице по гражданското състояние при община Община *****, област *****,
без да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. *****, *****, на К.М.Х., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената
да запази брачното си фамилно име – Х..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата
на Б.И.Х., ЕГН ********** с правно основание чл.
248, ал. 1 от ГПК, предявена устно в открито съдебно заседание, проведено на
07.07.2020 г., чрез процесуалния ѝ представител адвокат М., за
допълване на определение № 127/05.02.2020 г., постановено по г.
д. № 1596/2019 г. на РС – *****, като ѝ бъдат
присъдени 400.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, като просрочена.
ОСЪЖДА Б.И.Х.,
ЕГН **********,***, и с посочен по делото настоящ адрес: *****, да заплати по сметка на РС – ***** сумата от
25.00 лева /двадесет и пет лева/ държавна такса по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 6, т.
2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Решението в
частта, с която се оставя без разглеждане искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК,
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ОС – *****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: