РЕШЕНИЕ
гр. София, 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е”
въззивен състав, в публичното заседание на пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с.: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. дело №
6578 по описа на СГС за 2019 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 59780 от 08.03.2019 г., постановено по гр. дело
№ 47822/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 118-ти състав, е отхвърлен предявения от И.В.И. срещу „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 1459,94
лв. - главница, представляваща стойност на потребената
електрическа енергия въз основа на едностранно извършена корекция на доставена електрическа
енергия до недвижим имот, находящ се в гр. София, бул.
„Цар Борис III“ № 420, етаж от къща по партида с клиентски номер 300070544433, служебно
начислена за периода от 22.10.2016 г. до 19.01.2017 г., за което е бил съставен
констативен протокол № 1016445 от 19.01.2017 г. и издадена фактура № **********
от 30.06.2017 г.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез пълномощника си – адв. Р.А., с надлежно учредена представителна власт по
делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото, поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Жалбоподателят изтъква, че в конкретния случай не са налице
законовите предпоставки за служебно начисляване на електрическа енергия по
партидата на ищеца с клиентски номер 300070544433, за което е бил съставен
констативен протокол № 1016445 от 19.01.2017 г. Изтъква, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че за „Ч.Е.Б.“ АД съществува право на корекция на
сметки, съответно че дружество е изпълнило задължението си съгласно чл. 98а,
ал. 2, т. 6 от ЗЕ, за надлежно уведомяване, като в чл. 17, ал. 2 от Общи
условия такава процедура не била предвидена. Изтъква, че СРС не се е съобразил
и с установената практика по приложението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. Сочи
още, че е неправилен изводът на съда, че в действащата нормативна уредба
/ПИККЕ/ е предвидена обективна отговорност за потребителя на електрическа
енергия, а и по делото не било установено неправомерно въздействие върху СТИ,
което да е извършено от него. Изтъква, че разпоредбите на чл. 1 - чл. 47 и чл.
52-56 ПИККЕ са били отменени от ВАС, поради което не са осъществени изискуемите
от чл. 86, ал. 1, т. 6 ЗЕ регламентация, на която ответникът основава извършената
корекция. Моли въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение и уважи
отрицателния установителен иск.
Въззиваемият ответник – „Ч.Е.Б.“ АД, чрез процесуалния си представител –
юриск. С.К., с надлежно учредена представителна власт
по делото, е подал, е подал в срок отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, в пълно
съответствие с установените фактически обстоятелства и законови разпоредби,
поради което моли съда да потвърди същото и присъди направените по делото
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.
259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния
съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин
те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на
проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда
намира следното:
Страните не спорят, че между тях
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа
енергия за битови нужди по партида с клиентски номер 300070544433 за обект в гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № 420, етаж от къща , както и че ответното дружество едностранно е
извършило корекция на доставена електрическа енергия по партида с клиентски
номер 300070544433, служебно начислена за периода от 22.10.2016 г. до 19.01.2017
г., за което е бил съставен констативен протокол № 1016445 от 19.01.2017 г. и
издадена фактура № ********** от 30.06.2017 г.
С оглед наведените в жалбата оплаквания следва да се
отбележи, че обективната отговорност за вреди може да възникне единствено по
силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава отговорност да бъде
ангажирана без виновно поведение на гражданско – правните субекти. В този
смисъл е константната съдебна практика, формирана до изменението на ЗЕ с ДВ
бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С оглед на това корекциите на сметки до
посочения момент са допустими, само когато отклоненията в показателите на
консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие на
потребителя, доставчикът е установил периода на грешно измерване или
неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал
период (решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО,
решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ТК, І ТО и др.).
Тази практика е останала актуална и за последяващия период
от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. – до влизането в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98/2013 г. С решение № 115/20.05.2015 г. по т.
д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, е прието, че през периода 17.07.2012 г.,
когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ обн. ДВ бр.54/2012 г., до 16.11.2013 г., когато влизат в
сила ПИКЕЕ обнародвани в ДВ бр.98/2013 г., не съществува законово основание за
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и
без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя.
Със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите
на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В случая в разпоредбата
на чл. 17, ал. 2 от ОУ на ответното дружество, раздел „Корекция на сметки при
неизмерване или при неправилно/неточно измерване на електрическа енергия“ е
предвиден ред за уведомяване, поради което е необоснован извода на първоинстанционния съд, че такива не са били предвидени в
ОУ на ответното дружество. След
изменянето на ЗЕ от 17.07.2012 г. и влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013 г. са
изпълнени условията, в какъвто смисъл са споделяната от настоящия състав на
съда практика на ВКС /напр. решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014
г.; решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и
решение № 203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І
ТО/.
Предвидените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с протокол №
147/14.10.2013 г. (ДВ бр.98/12.11.2013 г). В раздел ІХ от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ
влизат в сила на 16.11.2013 г. На същите не е придадено обратно действие нито
със ЗИДЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., нито в ПИКЕЕ (ДВ
бр.98/2013 г.). С оглед на това следва да се приеме, че за периода до
приемането на предвидените в разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и чл.83,
ал.1,т.6 ЗЕ правилата за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия за извършването на корекция на
сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите подзаконови
нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна практика на ВКС.
Исковият период обхваща 22.10.2016 г. - 19.01.2017 г., през
който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ,
обнародвани в ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане в
сила на ПИКЕЕ. Ето защо в случая спорното право се регулира от тези разпоредби.
Основанието на крайния снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия е въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ
бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., по силата на законовата делегация на
чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 ЗЕ, от компетентен орган – ДКЕВР. С оглед на това
основанието за въвеждане на обективна отговорност на потребителя е въведено със
закон, а не посредством подзаконов нормативен акт. След приемане на ПИКЕЕ и при
предвиждане в Общите условия на ред за уведомяване, при установено неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване е налице въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент. В случая в чл.17, ал.2 от действащите Общи
условия на ответника е предвидено задължение на последния за уведомяване на
потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е посочен в чл.49, ал.2 от
същите.
В чл.47 – чл.51 ПИКЕЕ са регламентирани две хипотези, при
които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините,
по които следва да бъде извършено преизчисляването на количеството потребена такава. Първата хипотеза е при констатирано обективно
неизмерване, неправилно или неточно измерване и втората хипотеза е при
субективно въздействие върху измервателната система. И в двете хипотези се
съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора и
потребителя, респ. от заместващи го две независими лица, присъстващи като
свидетели.
Втората посочена група обхваща случаите, при които при
извършената проверка е установено нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент. Тези обстоятелства
предполагат наличието на външна намеса, при която се променя схемата на
свързване. Тази промяна води до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електрическа енергия.
В разглеждания случай при извършената проверка от съставения
констативен протокол е установено, че средството за търговско измерване не измерва
точно /същото измерва – 89,76%/, като констатациите не се опровергават от
показанията на свидетелите А.и Ф.. В този случай и в съответствие с
разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ПИККЕ операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неизмерване, до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до
предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не
по-дълъг от 90 (деветдесет) дни. По делото се установи също така, че ищецът не
е присъствал на проверката, като протоколът е подписан от лице обитаващо
адреса, но същият заедно с Предложение за корекция е изпратен по пощата с препоръчано
писмо с известие за доставяне /обратна разписка/, съобразно изискването на чл.47, ал.4 вр.
с ал.3 ПИКЕЕ и чл. 17, ал. 2 ОУ, раздел „Корекция на сметки при неизмерване
или при неправилно/неточно измерване на електрическа енергия“. Протоколът и предложението
за корекция са били надлежно връчени съобразно уговореното между страните в
разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ОУ фингирано връчване и в съответствие с изискването на чл.47,
ал.4 вр. с ал.3 ПИКЕЕ. Разпоредбата на § 199, ал. 2
ПЗР на ЗИД на ЗЕ не рефлектира върху действие на чл. 17, ал. 2 и чл. 18 от
действащите ОУ на ответното дружество.
С оглед на това за ответника е възникнало правото да извърши
корекция на сметката за електроенергия на ищеца. Предвид изслушаната пред СРС
съдебно – техническа експертиза, което настоящият състав на съда намира за
компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се установява, че
начислената от ответника стойност на електрическата енергия в размер на сумата
от 1459,94 лв. е в съответствие с чл.48 ПИКЕЕ, при съобразяване на действащите
за периода на проверката цени, определени от ДКЕВР. Това налага извода, че
ответникът надлежно е упражнил законоустановеното му
право едностранно да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за
периода 22.10.2016 г. – 19.01.2017 г., който е след влизането в сила на
изменението на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, както и след влизане в сила на ПИКЕЕ ( в
този смисъл Определение № 556/21.06.2016 г. по т. д. № 2378/2015 г. на ВКС, ТК,
І ТО, Решение № 118/18.09.2017 г. по тд. № 961/2016 г.
на ВКС, 2-ро Т.О.).
На следващо място следва да се отбележи, че на настоящия
състав на съда е служебно известно обстоятелство, че с Решение №
1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС
на пет членен състав на ВАС Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен
вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с
изключение именно на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 са били отменени, но съгласно
нормата на чл.195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение, а през процесния
исков период относимите в конкретния случай разпоредби
, именно чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 на ПИКЕЕ не са били отменени с влязъл
в сила съдебен акт.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да
се потвърди.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК на жалбоподателя следва да се
присъди сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство пред СГС.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 59780 от 08.03.2019 г., постановено по гр. дело № 47822/2017
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 118-ти състав.
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН ********** да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес ***, „БенчМарк
бизнес център“ на основание чл. 78, ал. 3, и ал. 8 ГПК, вр.
чл. 273 ГПК сумата 100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящето производството.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: