Решение по дело №169/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 176
Дата: 24 октомври 2022 г.
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20227270700169
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 24.10.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря В. Русева и с участие на прокурор Р. Рачев при ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 169 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „БТК“ ЕАД, гр. София, депозирана чрез юрисконсулт Я.И., против Решение № 276/29.07.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1244/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №  В-0047284/20.04.2022г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, със седалище ***, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „БТК“ ЕАД, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 222а, от ЗЗП, за нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.

Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че НП не съответства на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и не съдържа акуратно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Релевират се и доводи, че постановлението е издадено в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, доколкото АНО не е извършил необходимите действия за проверката на законосъобразността и обосноваността на АУАН. Поддържат се и твърдения за незаконосъобразност на НП и по същество, като в тази насока жалбоподателят застъпва становището, че са били налице основанията, за да откаже да удовлетвори предявената пред него претенция на потребителя. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебния акт, респективно за отмяна на НП, като се претендират и разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище *** към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, представя писмено становище чрез юрисконсулт В.П., в което мотивира извод за неоснователност на оспорването. Моли съда да присъди съответното възнаграждение. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Дружеството – жалбоподател „БТК“ ЕАД, ЕИК *********, извършва търговска дейност в стопанисван от него обект - магазин „Виваком“ за продажба на мобилни апарати, аксесоари и телекомуникационни услуги, находящ се в гр. Шумен, бул. „Л. Каравелов“ № 1.

На 08.09.2021г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица при КЗП, по повод постъпила потребителска жалба с Вх. № В – 03 - 1285 от 03.09.2021г., касаеща трета по ред рекламация на мобилен телефон „Samsung“, модел „Galaxy A71“. В жалбата потребителят описал, че на 01.12.2020г. закупил мобилния телефон, който за периода на ползване дефектирал три пъти с един и същ дефект - не се зарежда, като първите два пъти бил извършван ремонт, а третия път му бил отказан гаранционен ремонт. Третата рекламация била предявена на 23.08.2021г. и приета със сервизна поръчка № **********, като особени белези при приемането е вписано - нормални следи от употреба.

На основание на протокол от сервиз „Сръчко сервиз“ ЕООД, търговецът отказал да ремонтира гаранционно телефона с мотив, че има корозия по USB буксата, вследствие намокряне/замърсяване. Телефонът бил върнат на потребителя неотремонтиран на 02.09.2021г.

За извършената проверка на 08.09.2021г. бил съставен Констативен протокол от 08.09.2021г. с № 2708916, в който проверяващият разпоредил на търговеца, с оглед установяване на фактическата обстановка по потребителската жалба, да представи в офиса на КЗП - гр. Шумен, становище и документи по всички рекламации.

Становище било представено в хода на проверката. Бил представен и протокол за отказ от гаранционно обслужване и снимков материал, становище от „Сръчко сервиз“ ЕООД и сервизни карти. В становището, приложено към делото, търговецът заявил, че отказва да извърши третия гаранционен ремонт на телефона, поради дефекти, вследствие на неправилна употреба на стоката, причинени от потребителя. Не бил представен документ, от който да е видно, че при приемането на телефона за рекламация третия път, същият е бил със дефекти вследствие на неправилна употреба на стоката, причинени от потребителя. По делото била приложена сервизна карта № ********** от 23.08.2021г. В същата на забележки външен вид било отразено – нормални следи от употреба, замърсен.

В протокол на „Сръчко сервиз“ ЕООД било отказано гаранционно обслужване от 26.08.2021г., като била отразена констатация - корозия по USB буксата, вследствие от намокряне /замърсяване. За смяна на USB буксата и лепенка за задния капак, цената на ремонта към днешна дата е 62 лв. с ДДС.

На 03.12.2021г. бил съставен АУАН № К 0047284 на дружеството – жалбоподател, в присъствие на упълномощено лице. Актосъставителят посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, като нарушението било отразено като второ по ред. Прието било, че търговецът не е изпълнил административното си задължение, когато стоката не съответства на договора за продажба, да я приведе в съответствие с договора за продажба, нарушил е чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, на 02.09.2021г. в гр. Шумен. АУАН бил съставен, съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗЗП. В законовия срок не постъпило възражение.

Въз основа на така съставения акт и на материалите по преписката, АНО издал атакуваното пред районния съд наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд не констатирал наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционното производство. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, според предходния съдебен състав, били описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счел, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено. Съдебният състав извел и решаващия извод за безспорната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение, приемайки, че при приемането на рекламацията в сервизната поръчка по отношение на мобилния апарат, липсва отразяване, че има корозия по USB буксата вследствие намокряне/замърсяване. Съдът посочил също, че никъде не било отразено да са открити следи от корозия и доказателства за намокряне/замърсяване, довели до корозия. По тези съображения решаващият състав на РС – Шумен формирал извод, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на търговеца на основание чл. 222а от ЗЗП. В тази връзка, съдът съобразил обстоятелството, че с приемането на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки /ЗПЦСЦУПС/, в сила от 01.01.2022г., посочената нарушена разпоредба на чл. 113 от ЗЗП и приложената санкционна норма на чл. 222а от ЗЗП са отменени, като аналогични на отменените са разпоредбите на чл. 34 и чл. 70 от новия ЗПЦСЦУПС. Санкционната разпоредба на чл. 70 от ЗПЦСЦУПС напълно съответства на отменената санкционна разпоредба на чл. 222а от ЗЗП, поради което въззивният състав посочил, че новият закон не се явява по-благоприятен по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, доколкото не е променено задължението по чл. 113, ал. 1 ЗЗП и предвижда идентична, а не по-ниска имуществена санкция за същото по вид нарушение.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура и за съставомерност на деятелността на дружеството на плоскостта на приложения административнонаказателен състав.

От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че в хода на санкционното производство не са допуснати съществени нарушения на императивните процесуални правила, налагащи отмяната на постановлението. В НП изчерпателно са описани релевантните за отговорността на санкционирания субект обстоятелства, като непосочването на номера на договора, сключен между търговеца и потребителя не е основание за отмяна на НП. Закупеният телефон, противно на изложеното в касационната жалба, е индивидуализиран не само чрез наименованието си, а и посредством неговия сериен номер. И в акта, и в НП, изрично са посочени датата и мястото на извършване на нарушението /индивидуализирано като адрес/, като същите са правилно установени. Видно от констативно-съобразителната част на НП, наказващият орган е посочил и доказателствата, подкрепящи описаното нарушение, като ги е анализирал при обосноваване на становището си за незаконосъобразност на поведението на търговеца, поради което не се споделя становището за порочност на санкционния акт поради допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Описанието на простъпката съответства на правната квалификация, дадена от контролните органи, като обективните му признаци разкриват белези на правонарушение по смисъла на  чл. 113, ал. 1 от ЗЗП /в сила към момента на констатиране на нарушението/, свеждащо се до непривеждане на стока в съответствие с договора за продажба.

Според обстоятелствената част на наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция за това, че не е изпълнил административното си задължение да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба на потребителя, с което е нарушил  чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. За констатираното нарушение на лицето е наложена имуществена санкция на основание чл. 222а от ЗЗП. Изпълнителното деяние, релевантно за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 222а от ЗЗП, е неизпълнение на визираното в  чл. 113, ал. 1 от ЗЗП задължение търговецът да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. В случая фактите, обуславящи материалната законосъобразност на наложената санкция, са безспорно установени – налице е надлежно предявена рекламация, като търговецът е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба.

 Правилни и съобразени с нормативната уредба и приобщените доказателства са и изводите на съда относно безспорната установеност на вмененото на касатора нарушение. От приложените по делото доказателства се установява, че потребителят е предявил за времето от 06.01.2021г. до 25.08.2021г. три отделни рекламации, като апаратът е постъпвал три пъти за ремонт, а оплакванията на потребителя са били едни и същи – проблем със зареждането му. Две от рекламационните му претенции са били удовлетворени, като сервизните служители за заменяли помощната платка с USB букса и лентов кабел. Последно удовлетвореното искане на потребителя датира от 09.07.2021г., като към този момент не са установени следи от мокрене на апарата, в частност на буксата му. На 25.08.2021г. апаратът е постъпил за трети път със същия описан дефект в серзива и по този повод служителите там са отказали да удовлетворят искането на собственика му, констатирайки, че наскоро сменената от тях помощна платка с USB буксата е корозирала от намокряне. Следи от намокряне не са констатирани от служител на търговеца, приел последната рекламация, при описването на която не са констатирани съществени щети, изразяващи се под формата на корозия/ замърсяване на USB буксата. Като бележки са отразени единствено следи от употреба. И след като служителят, приел устройството за ремонт, не я е отразил, не може да се приеме, че същата е причинена преди предявяване на рекламацията. Едва в сервиза е установено коментираното, послужило като основание за отклоняване на рекламационната претенция. В този смисъл, последващите констатации за наличие на щети върху буксата е възможно да се дължат на неправилно съхранение, транспорт или от други действия на служители от дружеството или на оторизирания сервиз. При това положение, законосъобразен се явява решаващия извод на районния съд, че с оглед липсата на доказателства при приемане на апарата по него да е имало следи от намокряне, не би могло да се сподели извода, че посоченият дефект се дължи на изначална неправилна експлоатация от страна на потребителя, като според съда не са били налице условията за отнемане на гаранцията, съгласно предоставените на потребителя гаранционни условия.

Поради изложеното, правилно районният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на постановения отказ за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба. След като не е установено, че дефектите, които показва закупената стока, се дължат на неправилна експлоатация или съхранение от потребителя, търговецът е бил длъжен да изпълни задължението си по  чл. 113, ал. 1 от ЗЗП и като не е сторил това, същият е нарушил посочената разпоредба и правилно е бил санкциониран за неизпълнение на задължението си. Оттук следва да се приеме за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП.

За пълнота следва се отбележи, че отмяната на чл. 113, ал. 1 и чл. 222а, ал. 1 от ЗЗП /ДВ бр. 23 от 19.03.2021г., в сила от 1.01.2022г./, в случая не води до основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на нарушителя в хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като по правилото на чл. 34, ал. 1 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки /обн., ДВ, бр. 23 от 19.03.2021г., в сила от 1.01.2022г./ търговецът носи задължение при предявена рекламация да извърши ремонт или замяната на стоките безплатно в рамките на разумен срок, считано от уведомяването му от потребителя за несъответствието и без значително неудобство за потребителя, като се вземат предвид естеството на стоките и целта, за която са били необходими на потребителя. За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция по чл. 70 от същия закон - за физически лица - глоба в размер от 500 до 2500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. Тоест в случая не са налице по-благоприятни разпоредби за нарушителя, които да изключват съставомерността на деянието или неговата наказуемост, както правилно е посочил и районният съд.

 По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му.

При този изход на спора и с оглед отправената претенция на КЗП, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото в минимален размер от 80 /осемдесет/ лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 276/29.07.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1244/2022г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „БТК“ ЕАД, гр. София да заплати в полза на Комисия за защита на потребителите – гр. София разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                              

                                                                                                   2..........................

 

         ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 24.10.2022 г.