М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 6333/2014г.
по описа на ПРС
Районна прокуратура гр.Пловдив
е повдигнала обвинение
срещу М.Ц.У. ***, ЕГН ********** и е
внесла обвинителен акт за това, че на 21.07.2014г. в гр.Пловдив,
без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество –
амфетамин с нето тегло 0,730 гр. със съдържание на активен компонент амфетамин
21 тегловни процента на стойност 21.90 лева, съгласно приложение № 2 към ПМС
№23/29.02.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението и пледира за осъдителна
присъда и налагане на наказание една година лишаване от свобода което да бъде
изтърпяно реално.
Подсъдимият М.У. не се явява лично в съдебно заседание. В хода на досъдебното производство същия е признал вината си и е
ползвал правото си да не дава обяснения по предявеното му обвинение. След
приключване на досъдебното производство същия е
напуснал страна и съгласно приетите по делото писмени доказателства се намира в
Обединено Кралство на Великобритания и Северна Ирландия, с неизвестен адрес за
призоваване. Производството е проведено
в негово отсъствие с участието на служебен
защитник.
Съдът като обсъди събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият М.Ц.У. е роден на *** ***,
адресно регистриран в гр.П., ж.к.”Т.”
бл.**, вх.**, ет.*, ап.*, б.,
български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
От приетата по дело справка съдимост
на подсъдимия У. съдът намира като установено, че същия е многократно осъждан с
влезли в сила съдебни актов, с наложени наказания лишаване от свобода, търпени
реално. Осъжданията на У. не са определящи за правната квалификация на деянието
предмет на разглеждане по настоящето дело, но са определящи съгласно ЗИНЗС при
определяне наказанието и неговото изпълнение по настоящето дело.
Подсъдимият
М.У. не притежава надлежно разрешително за придобиване и държане на наркотични
вещества, същия е пълнолетен, криминално проявен.
Свидетелите И.Д. и Н.М. са полицейски служители, на
работа към Пето РУ „Полиция” при ОД на МВР – Пловдив. На 20.07.2014г.
свидетелите Д. и М. били на работа като автопатрул за времето от 19,00 часа до
07,00 часа на 21.07.2014г. Около 02,40 часа на 21.07.2014г. при обход на района
до бл.92 в ж.к. „Тракия” в гр.Пловдив
свидетелите забелязали съмнително лице, което обикаляло около паркираните
автомобили на паркинга пред блока. Полицейските служители решили да извършат
проверка на лицето, като в процеса на проверката се легитимирали пред него и
поискали документ за самоличност на лицето.
От представения такъв, полицейските служители установили самоличността
на подсъдимия У.. От направена справка в ОДЧ при Пето РУП Пловдив установили,
че същия е криминално проявен. По време на проверката подсъдимия започнал да се
държи провокативно с полицейските служители, възпрепятствайки ги да извършат
същата. Това наложило подсъдимия да бъде задържан, да се ползват помощни
средства – белезници. За действията си полицейските служители уведомили
дежурния по управление. Подсъдимият бил откаран в полицейското управление за
съставянето на акт по УБДХ. При влизането в сградата на управлението, на
подсъдимия били свалени белезниците. Бил извършен личен обиск на лицето в стая
118 на управлението, при което на бюро били извадени и поставени личните вещи
на подсъдимия У.. От портфейла на
подсъдимия изпаднал станиолен лист от цигара,
сгънат – тип писмо, при което подсъдимия се опитал да го поставил в устатата си
и да го глътне. Полицейските служители реагирали незабавно, взели листа и го
оставили при другите лични вещи на подсъдимия. Местопроизшествието било
запазено до идването на оперативно-следствена група
/ОСГ/. Сформираната СОГ към управлението
извършила оглед на МП а именно на стая
118 от управлението, находяща се на първия етаж на управлението. На бюро в
стаята били установени оставените лични вещи на подсъдимия У. а именно – 1 бр.
парче станиол, сгънато в неправилна форма, съдържащо прахообразно вещество, нож
с метална дръжка, поставен в черен калъф и отверка с гумена дръжка. Иззетото
парче станиол бил поставен и запечатан в бял хартиен плик, запечатан с червен
восъчен печат № „053 РДВР Пловдив” и лепящ етикет „Веществено доказателство” и
подписан от поемните лица. По повод на това било отпочнато досъдебно
производство. На 21.07.2014г. подсъдимият У. бил привлечен и разпитан в
качеството на обвиняем в досъдебната фаза на процесса, като му била взета мярка
за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 100 лева която е
внесена / разписка – лист 19 от досъдебното/. Като обвиняем У. е признал вината си и е
ползвал правото си да не дава обяснения по предявеното му обвинение.
От заключението на приетата
по делото химическа експертиза, което съдът цени като компетентно,
безпристрастно изготвено и неоспорено от страните се
установява, че иззетото от подсъдимия прахообразно
вещество представлява високорисково наркотично вещество – амфетамин, с нетно тегло 0,730гр. и съдържание на активен
компонент амфетамин 21 тегловни процента.
Амфетаминът е включен в Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от ЗКНВП като наркотично
вещество с висока степен на риск, забранено за приложение. Стойността на иззетото наркотично вещество е 21,90
лева съобразно Приложение № 2 от ПМС №
23 от 29.01.1998 год. за определянето на цени на наркотични вещества за нуждите
на съдопроизводството.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от обясненията на подсъдимия, дадени от него на 21.07.2014г. в
качеството му на обвиняем в досъдебната фаза на
процеса, от показанията на свидетелите А.В.Т., И.Д.Д., Н. И.М., заключението на
химическата експертиза, а също и от писмените и веществени доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал. Съдът кредитира изцяло събраните гласни, писмени и
веществени доказателства, тъй като те са непротиворечиви, взаимно се допълват и
по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка. Предвид непротиворечивостта
на събраните доказателства не се налага тяхното подробно обсъждане.
При така установената фактическата обстановка, с поведението си подсъдимия М.У. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъплението по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК, като на 27.06.2014г. в гр.Пловдив е държал без надлежно
разрешително високорисково наркотично вещество – амфетамин с нето тегло 0,730
грама и съдържание на активен компонент амфетамин 21 тегловни процента, на
стойност21,90 лева.
Деянието е извършено умишлено,
с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществената опасност на същото, доколкото е бил наясно, че държи наркотик и
няма издадено разрешение за това. Предвиждал е общественоопасните
му последици и пряко е целял настъпването им.
Умисълът на подсъдимият е обхващал
обстоятелствата, че упражнява фактическа власт върху наркотично
вещество по
описания по-горе начин и от вид и със съдържание,
описани по-горе, без надлежно разрешение
за това.
При определяне и индивидуализация на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК – относно целите и тези на чл.54 и следващите от НК относно неговата индивидуализация. Обществената
опасност на деянието е относително висока с оглед вида на държаното наркотично
вещество, а също и с оглед начина и мястото на
държане – демонстративно и с чувство за безнаказаност.
Подсъдимият
М.У. е със завишена степен на обществена
опасност – негативно охарактеризиран и осъждан, както вече се посочи подробно
по-горе, като същия е търпял реално и наказания лишаване от свобода за повече
от една година. Всички тези
обстоятелства, освен като данни за личността на подсъдимия У.
съдът прецени и досежно
това дали настоящото му деяние не би могло да се квалифицира като маловажен
случай по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК, при което отговори отрицателно на
този въпрос. Преценката по въпроса налице ли е „маловажен случай” на деянието
по смисъла на чл.93, т.9 от НК се извършва на основата на фактическите данни по
конкретното дело, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и
всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и моралната укоримост
на извършеното. В конкретния случай действително деянието се е изразило в
придобиване и държане на наркотично вещество амфетамин с нетно тегло от 0,730
грама и с активно вещество амфетамин 21 тегловни процента, на стойност 21,90
лева. Предвид обаче данните за личността
на подсъдимия и основно неговите предишни осъждания не може
да се направи извод, че настоящото му деяние не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъплението от
съответния вид. В конкретния случай малкото количество амфетамин би могло да се
отчита само и единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Като причини за извършване на
деянието съдът отчете ниското правосъзнание на подсъдимия,
незачитането на установения в страната правов ред, свързан с контрола и
разпространението на наркотични вещества.
Съдът
отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства направените самопризнания в досъдебната фаза
на процеса и неголямото количество на държаното наркотично вещество, а като
отегчаващи отговорността обстоятелства се
отчетоха – обремененото съдебно минало и негативните характеристични данни.
Предвид изложеното и съобразявайки наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната тежест на всяко едно от тях, съдът намери, че
е налице баланс между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед
на това съдът приложи разпоредбата на чл.54 от НК и наложи на подсъдимия М.У. наказание в предвидения в закона минимум,
като го осъди на една година лишаване от
свобода и глоба в размер на 2000 лева, като прие, че само така ще се постигнат
целите по чл.36 от НК. Предвид данните за личността на подсъдимия и миналите му осъждания на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, то е налице законова
забрана за приложението на института на условното осъждане по смисъла на чл.66,
ал.1 от НК. На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален
режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип, тъй като с оглед предишните осъждания спрямо У. не подлежи приложение хипотезата
на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС.
На основание
чл.354а, ал.6 от НК съдът постанови
веществено доказателство - 1 брой полиетиленов прозрачен плик, запечатан
с червен восъчен печат с надпис „НИКК МВР наркотици” и надпис на картончето
№14/НАР-693-13.08.2014 г., съдържащ бяло прахообразно вещество с наличие на
амфетамин, неизразходвано при експертизата, находящо се в ЦМУ отдел „МРР-НОП” гр.София да се отнемат в полза на държавата, след което да
се унищожат по надлежния ред, както и веществено доказателство – празни
опаковки, находящи се на л.40 от досъдебното
производство с номер 14/НАР-693-3.08.2014 г. да се отнемат в полза на
държавата, след което да се унищожат като вещи без стойност.
На основание чл.53, ал.1, буква „а” от НК съдът постанови веществени доказателства –
нож с метална дръжка, поставен в черен калъф, отверка с гумена черна дръжка, на
съхранение при домакина на Пето РУ на МВР гр.Пловдив
да се отнемат в полза на държавата, след което да се унищожат като вещи без
стойност.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.У. да заплати в
полза на държавата по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив
направените разноски на досъдебното производство в
размер на 74.22 лева, както сумата от 30 лева в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд гр.Пловдив,
представляваща направени разноски в хода на съдебното производство.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.