Решение по дело №2090/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 57
Дата: 9 февруари 2023 г. (в сила от 9 февруари 2023 г.)
Съдия: Татяна Димитрова Богоева Маркова
Дело: 20221210102090
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Благоевград, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова

при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20221210102090 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ищеца „Л. Г.“ ЛТД -
дружество, вписано в Търговско-промишлена палата П. под идентификационен номер ,
имащо гръцки ДДС номер , със седалище и адрес на управление в Г., П., ул. А. № , чрез адв.
Г. Р. Ш., с адрес за призоваване и връчване на съобщения: гр. С., район „К.“, ж.к. „Л.“, ул.
„Б.“ № , срещу ответника „Н. Г. М.“ и адрес на управление в гр. Х., ул. „М.“ № ,
представлявано от управителя Н. Б. М.
Иска се от съда да осъди ответника „Н.К.М.“ и адрес на управление в гр. Х., ул. „М.“ № ,
представлявано от управителя Н. Б. М. да заплати на ищеца „Л. Г.“ , вписано в Търговско-
промишлена палата П. под идентификационен , имащо , със седалище и адрес на управление
в Г., П., ул. А. № чрез адв. Г. Р. Ш., с адрес за призоваване и връчване на съобщения: гр. С.,
район „К.“, ж.к. „Л.“, ул. „Б.“ № сумата от 3 646,79 евро (с левова равностойност от 7 132,50
лв.), която се дължи от „Н.К.М“ , с на ЛТД - на основание чл. 19, ал. 5 от сключения
между тях Договор за международен превоз на товари от 14.02.2022 г. във връзка с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба –
08.09.2022 година до окончателното плащане и сумата от 217,94 лв. - законна лихва за
забава върху главницата за периода от 22.05.2022 г. до датата на подаване на исковата молба
- 08.09.2022 г.
Претендират се разноски за исковото и обезпечителното производство.
В исковата си молба ищецът сочи, че осъществява спедиционна дейност. За целта приема
заявки за организиране на международен превоз на товари от изпращачи или получатели на
стоки. След това, Ищецът от свое име, но за чужда смета (т.е., за сметка на изпращача или
получателя на стоката) сключва договори за международен превоз с лицензирани
превозвачи, които да изпълнят международния превоз на стоки.
Ответникът е търговско дружество, което се занимава с извършване на международен
превоз на товари.
На 14.02.2022 г. страните сключили договор за международен превоз на товари, който има
характер на рамков договор със срок на действие от 3 месеца. Съгласно чл. 1 от Рамковия
договор Ищецът има право да възлага, а Ответникът има задължение да извърши
ежемесечно няколко международни превоза на стоки от Г. до Г. чрез подписване на отделни
заявки за транспорт чрез уговаряне на конкретни условия (срокове, цени, място на товарене
1
и доставяне и т.н.).
Съгласно чл. 11 от Рамковия договор Ищецът заплаща на Ответника сумата от 13 000 лв.
(с еврова равностойност от 6 646,79 евро съгласно фиксирания курс на БНБ). Тази сума
представлява авансово плащане за бъдещите превози, които ще се уговорят в изпълнение на
Рамковия договор чрез конкретните заявки. В периода м. февруари 2022 г. — м. април 2022
г. Ищецът е възложил и Ответникът е извършил общо 6 (шест) международни превоза на
стоки съгласно условията на Рамковия договор, за които са издадени шест отделни фактури,
както следва: Фактура № 353/18.02.2022 г.; Фактура № 355/25.02.2022 г. Фактура №
358/03.03.2022 г.; Фактура № 362/17.03.2022 г.; Фактура № 365/24.03.2022 г. и Фактура №
367/01.04.2022 г. По посочените фактури за заплатени авансово общо 3 000 евро (6 х 500
евро), останали за плащане 3 646.79 евро
Съгласно чл. 19, ал. 5 от Рамковия договор неприхванатите остатъци от платения аванс
подлежат на връщане от Превозвача (т.е. от Ответника) на Спедитора (т.е., на Ищеца) в
седемдневен срок от прекратяването на Рамковия договор.
Рамковият договор е прекратен на 14.05.2022 г., а остатъкът от 3 646.79 евро (6 645.79
евро - 3 000 евро) не е прихванат от страните по Рамковия договор. Поради тази причина
остатъкът от 3 646.79 евро подлежи на връщане от Превозвача (т.е. от Ответника) на
Спедитора (т.е., на Ищеца). Ответникът следвало да заплати обратно тази сума на Ищеца в
седемдневен срок, т.е. до 21.05.2022 г., но не го направил.
Сочи се още, че ответникът е следвало да върне сумата в седемдневен срок, т.е. до
21.05.2022г., но не го е сторил, поради което е изпаднал в забава на 22.05.2022г. и дължи
лихва за забава за периода от 22.05.2022г. до 08.09.2022г. в размер на 217, 94 лв.
Сочи се още в исковата молба, че във връзка с претенцията ищецът е образувал
обезпечително производство, по което е издадена обезпечителна заповед, въз основа на
която е образувано и изп. д. В тази връзка се поддържа, че са сторени разноски.
Към исковата молба са представени писмени документи.
С разпореждане № 2495/21.09.2022г. съдията докладчик след като е извършил проверка
за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с нея иск, в
съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК. Съобщението до ответника е връчено на 30.09.2022г.
Видно от материалите по делото в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор
от ответника.
С определение № 1597/15.11.2022г. на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 от ГПК делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклада по делото и ги е
напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законния
представител и упълномощен процесуален представител, като е постъпило писмено
становище, с което се иска уважаването на предявения иск, чрез постановяване на
неприсъствено решение и присъждане на разноските. Представен е и списък по чл. 80 от
ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не се явява представител.

Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства,
намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.
239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
2
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца,
чрез пълномощника си в съдебно заседание е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК при наличие на посочените предпоставки.

Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено
решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
В първото по делото съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник е направило искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото. Съдът след като
констатира, че ответникът не е представил отговор на исковата молба в дадения
едномесечен - преклузивен срок, не се е явил законен или процесуален представител в
първото по делото съдебно заседание, а също и не е направил искане делото да се разгледа в
негово отсъствие, намира че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки
съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение. В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът не е представил такъв,
като последиците за това са му били изрично съобщени с нарочно съобщение редовно
връчено на 30.09.2022г. – арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, същият не се е явил в първото по
делото съдебно заседание, проведено на 20.01.2023г., въпреки редовното си призоваване, а
също и не е направил искане пред съда делото да бъде разгледано в негово отсъствие – арг.
чл. 238, ал. 1 от ГПК. Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така предявеният иск
от ищеца се явява и вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства към нея – арг. чл.239, ал. 1, т.2 от ГПК, а
именно: Договор за международен превоз на товари от 14.02.2022 г.; Фактура№
352/15.02.2022 г.; Потвърждение за плащане от Алфа банк Гърция от 15.02.2022 за фактура
352/15.02.2022 г.; Фактура № **********/18.02.2022 г.; Потвърждение за плащане от Алфа
банк Гърция от 21.02.2022 за фактура 353/18.02.2022 г.; Фактура № **********/25.02.2022
г.; Потвърждение за плащане от Алфа банк Гърция от 28.02.2022 за фактура 355/25.02.2022
г.;Фактура № **********/03.03.2022 г.; . Потвърждение от Алфа банк Гърция от 04.03.2022
за фактура 358/03.03.2022 г.; Фактура № **********/17.03.2022 г.; Платежно нареждане от
ДСК Банк ЕАД от 18.03.2022 г.; Фактура № **********/24.03.2022 г.; Платежно нареждане
от ДСК Банк ЕАД от 24.03.2022 г.; Платежно нареждане от ДСК Банк ЕАД от 18.04.2022 г.;
Фактура № **********/01.04.2022 г.; Платежно нареждане от ДСК Банк ЕАД от 04.04.2022
г.; Платежно нареждане от ДСК Банк ЕАД от 20.04.2022 г.; Имейл от Ищеца до Ответника
от 16.05.2022 г.; Покана за доброволно плащане от 02.06.2022 г. и Имейл за изпращане на
покана за доброволно плащане от 02.06.2022 г.; Определение № 19997 от 09.08.2022 г. по гр.
д. 42866/2022 г., Софийски районен съд, 61 състав; Определение № 20243 от 11.08.2022 г.,
постановено по гр. д. 42866/2022 г., Софийски районен съд, 61 състав; Обезпечителна
заповед от 12.08.2022 г.; Платежно нареждане № ОВ60808220042782 от 08.08.2022 г.;
Квитанция № 96/15.08.2022 г. от PC Годе Делчев; Платежно нареждане с peг. №
ОВ62608220024557 от 26.08.2022 г. и Фактура № **********/05.09.2022 г, поради което
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3 646,79 евро (с левова
равностойност от 7 132,50 лв.), която се дължи от „Н.К.М“ , с на ЛТД - дружество на
основание чл. 19, ал. 5 от сключения между тях Договор за международен превоз на товари
от 14.02.2022 г. във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава
от подаването на исковата молба – 08.09.2022 година до окончателното плащане и сумата от
217,94 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода от 22.05.2022 г. до датата
3
на подаване на исковата молба - 08.09.2022 г.
От страна на ищцовото дружество е сторено искане за присъждане на разноски, както по
исковото производство, така и разноските по допускане и налагане на обезпечение на
бъдещия иск.
Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски в исковото производство в размер
на 294,02 лв. – държавна такса за образуване на исковото производство; 700, 00 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение по банков път /видно от представените
доказателства/, които на основание чл. 78, ал.1 от ГПК с оглед направеното искане на
ищеца, ответната страна дължи.
Безспорно съобразно изхода на делото на присъждане подлежат и направените от ищеца
разноски в производството по обезпечаване на предявените искове – така изрично и
задължителното за съдилищата ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК /т. 5/. В тази връзка се
установи, че ищецът е сторил разноски в размер на 40, 00 лв. за допускане на обезпечение
на иска по реда на чл. 390 от ГПК и сумата от 300, 00 лв. адвокатско възнаграждение по
обезпечителното производство/, като са представени доказателства в тази насока. Предвид
изложеното ответната страна следва да бъде осъдена да заплати същите.
Що се касае до останалите претендирани от ищеца разноски сумата в размер на 185,00
лева – държавна такса за образуване на изпълнително дело и налагане на запор по
изпълнително дело № 70/2022 година, по описа на ДСИ към Гоце Делчев, сумата от 200,00
лева – адвокатски хонорар за образуване и водене на изпълнителното производство, съдът
намира същите за неоснователни. Ищецът претендира като сторени в производството по
обезпечение /такси и възнаграждения в производството по изпълнение на издадената от
съда обезпечителна заповед/, но те не подлежат на присъждане в настоящия процес. Те не са
сторени във връзка със заявеното искане по допускане на обезпечение, а във връзка с
неговото изпълнение, поради което те следва да бъдат събрани чрез съдебния изпълнител в
каквато насока е налице непротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение №
845/05.12.2011 г.по ч. т. д. № 648/2011 г. на І ТО; определение № 876/02.12.2014 г. на ВКС
по ч. т. д. № 3490/2014 г. отново на І ТО, преповторени в определение № 336/21.07.2016 г.
по ч. т. д. № 874/2016 г. на І ТО.
С оглед приетото от съда на ищеца се следват разноски за исковото производство и в
производството по допускане на обезпечението в общ размер на 1334, 02 лв.
Настоящият съдия-докладчик констатира при постановяване на решението, че предходен
съдия-докладчик не е събрал в пълен размер дължимата държавна такса по предявените
искове. В случая са предявени обективно и кумулативно съединени искове за главница и
лихва за забава, поради което се дължи държавна такса по всеки един от тях. Дължимата
държавна такса за производството в тази връзка е 335, 30 лв., като ищецът е внесъл сумата
от 294, 02 лв. Следователно ищецът е останал задължен за държавна такса в размер на 41, 28
лв. и на основание чл. 77 от ГПК следва да бъде осъден да я заплати по сметка на РС-
Благоевград. Следва в тази връзка да се отбележи, че когато с решението по чл. 77 ГПК се
пристъпи към събиране на невнесените разноски, това не се извършва съобразно изхода на
делото и задължено лице остава страната, в чиято тежест са били, като тя не може да черпи
права от неизпълнението на задължението си за внасяне на държавна такса в пълен размер.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК и чл. 78, ал. 1 от
ГПК и чл. 77 от ГПК, при условията на неприсъствено решение, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н К М“ с , със седалище и адрес на управление в гр. Х., ул. „М.“ № .,
представлявано от управителя Н.Б. М. ДА ЗАПЛАТИ .ЛТД - . дружество, вписано в
Търговско-промишлена палата П. под идентификационен ., имащо . . номер ., със седалище
4
и адрес на управление в Г., П., ул. А. № ., чрез адв. Г. Р. Ш., с адрес за призоваване и
връчване на съобщения: гр. С., район „К.“, ж.к. „Л.“, ул. „Б.“ № . сумата от 3 646,79 евро
/три хиляди шестстотин четиридесет и шест евро и седемдесет и девет евроцента/ (с левова
равностойност от 7 132,50 лв. /седем хиляди сто тридесет и два лева и петдесет стотинки/),
която се дължи от „Н.К.М“ ., с . на . ЛТД - . дружество на основание чл. 19, ал. 5 от
сключения между тях Договор за международен превоз на товари от 14.02.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от подаването на исковата молба – 08.09.2022 година до
окончателното плащане и сумата от 217,94 лв. /двеста и седемнадесет лева и деветдесет и
четири стотинки/ - законна лихва за забава върху главницата за периода от 22.05.2022 г. до
датата на подаване на исковата молба - 08.09.2022 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА „Н.К.М“ . с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. Х., ул. „М.“ №., представлявано от управителя Н. Б. М. ДА ЗАПЛАТИ на .
ЛТД - . дружество, вписано в Търговско-промишлена палата П. под идентификационен
номер., имащо . ДДС номер. със седалище и адрес на управление в Г., П., ул. А. № ., чрез
адв. Г. Р. Ш., с адрес за призоваване и връчване на съобщения: гр. С., район „К.“, ж.к. „Л.“,
ул. „Б.“ № . сумата от 1334, 02 лв. /хиляда триста тридесет и четири лева и две стотинки/,
представляваща сторени разноски в исковото производството и обезпечителното
производство.
На основание чл. 77 от ГПК ОСЪЖДА . ЛТД - . дружество, вписано в Търговско-
промишлена палата П. под идентификационен номер., имащо . ДДС номер., със седалище и
адрес на управление в Г., П., ул. А. № ., чрез адв. Г. Р. Ш., с адрес за призоваване и връчване
на съобщения: гр. С., район „К.“, ж.к. „Л.“, ул. „Б.“ № . да заплати по сметка на РС-
Благоевград сумата от 41, 28 лв. /четиридесет и един лева и двадесет и осем стотинки/
представляваща дължима държавна такса по делото.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по
аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната
страна.
Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5