Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.07.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4614 по описа на 2020
година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК .
В. гр.д. №4614/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С.К.Н. ЕГН ********** гр.София срещу
решение №15017 от
17.01.2020 г постановено по гр.д.№19170/19 г на СРС , 32 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника срещу „Ф.Б. „ ЕООД ***
ЕИК *******за прогласяване за нищожна на клаузата на чл.5 от договор за
потребителски кредит №666557 от 25.09.2018 г поради противоречие със закона /чл.26
ал.1 пр.1 ЗЗД във вр.чл.33 ЗПК и чл.146 ал.1 ЗЗП във вр.чл.143 ЗЗП / ; поради заобикаляне
на закона /чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД във вр.чл.21 ал.1 ЗПК / ; и поради противоречие
с добрите нрави / чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД /.
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като въз основа на чл.5 от договор за потребителски кредит №666557
от 25.09.2018 г е сключен договор за поръчителство , като последният предвижда
заплащане на голяма по размер такса и генерира свръхпечалба за ответника . Ответникът
и поръчителят са свързани лица и чрез дейността им се заобикаля чл.33 ЗПК . Нарушени
са добрите нрави и е увреден ищеца като потребител . Няма данни за индивидуално
уговаряне .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . Процесната клауза урежда само
задължение за предоставяне на обезпечение и не поражда задължения за заплащане
на такса към поръчителя . Потребителят не е длъжен да избере „Фератум банк“
като поръчител /гарант/ . Наистина
двете дружества са от една корпоративна група , но това обстоятелство е
неотносимо . На потребителя е предоставена необходимата преддоговорна
информация като за сключване на договора за кредит е необходимо сключване на
договор за гаранция . Процесната клауза е индивидуално уговорена .
Въззивната жалба е допустима. Процесното решение е
връчено на въззивника на 27.01.2020 г и е обжалвано в
срок на 06.02.2020 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Процесната клауза
на чл.5 от договор за
потребителски кредит №666557 от 25.09.2018 г е със следния текст :
„Заемът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството . С одобряването от Дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение , уговорката свързана с обезпечението
не може да се отмени нито Кредитополучателя , нито от лицето предоставило
обезпечението . Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на
кредита“ .
За да отхвърли исковете СРС е приел ,
че според предоставената по делото заявка за отпускане на кредит , ищецът е
избрал задълженията му по кредита да се обезпечат чрез гаранция от трето лице -
Ferratum Bank /Фератум Банк/.Ответникът не е страна по гаранционното правоотношение , а
отношенията между ответника и гаранта са ирелевантни . Липсват противоречия с
чл.33 ЗПК , чл.21 ЗПК , чл.10а ал.2 ЗПК ,
както и противоречие с добрите нрави . На ищеца е предоставена необходимата
преддоговорна информация .
Решението на СРС е неправилно .
Според настоящия съд в случая е налице
заблуждаваща търговска практика -
чл.68е ЗЗП , която е забранена по чл.68в ЗЗП . Като се има предвид характера на
услугата – бърз кредит – както и начинът на кандидатстване и
отпускане - чрез кандидатстване на
интернет страницата на дружеството , не може да се приеме , че на ищеца като
потребител са предоставени достатъчно време и достатъчна и непротиворечива
информация за вземане на трезво и разумно решение .
Т.нар. „ избор на гарант“ дава
възможност на ответника да начисли в полза на свързано лице значителна по
размер „такса за предоставяне на гаранция/поръчителство“ . Небанковата услуга функционира като бърз
кредит в случай , че потребителят избере опцията за обезпечаване на кредита
чрез поръчителството на свързаното лице Фератум Банк . Изборът на гарант е
фиктивен и на практика не може да се осъществи при кандидатстване по интернет .
Например , в предоставените от ответника документи не е посочено , че поръчител
може да бъде произволно лице , както и че няма да има изисквания към
това лице . По човешка презумция от това следва , че ако избере поръчителство
от трето/физическо лице кредитът може и да не бъде незабавно одобрен или
въобще да не бъде одобрен .
Ответникът излага противоречиви
твърдения за смисъла
и съдържанието на процесната клауза , както и за предоставената на ищеца
преддоговорна информация за кредита . В отговора на исковата молба се твърди ,
че предоставянето на гаранцията
представлява допълнителна услуга, която подлежи на заплащане . Житейски
и като тежест за ищеца това е вярно , защото при предоставен кредит от 4000 лева за „предоставенато“ от
свързаното лице поръчителство се заплаща „такса“ от 3080 лева т.е. 77 % от стойността на кредита .
Очевидно става въпрос за скрито начисляване на лихва /допълнителен приход за
ответника / по кредита . Освен официално уговорените в него лихва от 22 % и ГПР от 49,11 % , като се прибави въпросната „такса“ ГПР става 126,11 % и е нарушен чл.19 ал.4 ЗПК , като е надвишен повече от два пъти петкратния
размер на законната лихва . Изискването на плащане на такса за
поръчителство от свързано лице противоречи на изискването на чл.10а ал.2 ЗПК ,
че кредиторът няма право да изисква плащане на такси за действия свързани с
усвояване и управление на кредита .
В противоречие с твърденията в отговора
на исковата молба , в преддоговорната информация /стандартен европейски формат/
т.3 и т.4.6 е посочено невярното
обстоятелство , че към кредита няма друг договор за допълнителна услуга и
не се начисляват други свързани разходи .
Процесната клауза е неравноправно и нищожна. Същата е във вреда на потребителя , не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на
страните , в ущърб на ищеца като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Клаузата не е
формулирана по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждана сама
или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143
ал.2 т.19 ЗЗП . Няма представени доказателства от ответника , че процесната
клауза е индивидуално уговорена /чл.146 ЗЗП/ .
Вярно е , че конкретни задължения на
ищеца към третото свързано с ответника лице са посочени в договора за гаранция
между ищеца и третото лице . Но от начина на формулиране на процесната клауза и
особено на изр.3 / „ Одобряването на
обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита“ / става ясно ,
че се касае за едно общо „тристранно“
споразумение между страните по делото и „Фератум Банк“ . Текстът на
тристранното споразумение само формално е разделен в два документа –
договор за кредит и договор за гаранция . Целта на разделянето на тристранното
споразумение е същата като целта на включване в правоотношението на третото
свързано с ответника лице „Фератум Банк“ – заобикаляне
на изискванията на чл.19 ал.4 ЗПК и чл.10а ал.2 ЗПК под предлог , че
незаконните такси се дължат не на кредитора , а на трето лице „поръчител“ .
Видно е , че от една страна одобряването на кредита като бърз кредит неминуемо води
до одобряване и на обезпечението , а от
друга страна кредитът е уговорен и се предоставя само при поръчителство на точно
определено трето свързано лице .
Действително , процесният иск е
предявен за нищожност само на чл.5 от договор за потребителски кредит №666557
от 25.09.2018 г , а не и за нищожност на явно нищожната клауза на чл.1.6 от
договора за гаранция /поръчителство/. Съгласно диспозитивното начало и при
констатирания комплексен характер на тристранното споразумение и
нелоялна /заблуждаваща/ търговска практика при договор с потребител , няма
пречка да се прогласи за нищожна процесната клауза като част от тристранното
споразумение.
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се отмени и да се уважи главния иск за нищожност поради
противоречие със закона , съгласно трайната практика на ВКС за задължителна
поредност при разглеждане на искове за нищожност / решение
№ 97 от
08.02.2013 г по т.д.№196/2011 г на ВКС, I ТО , решение №198 от 10.08.2015 г по гр.д. №
5252/2014 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение
№226 от 08.12.2016 г по гр.д.№1349/16 г на ВКС , III ГО. Поради
уважаване на главния иск не подлежат да разглеждане евентуалните искове . Пред
СРС и СГС разноски се дължат от ответника .
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №15017 от 17.01.2020 г постановено
по гр.д.№19170/19 г на СРС , 32 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иск на С.К.Н. ЕГН ********** гр.София срещу „Ф.Б. „ ЕООД *** ЕИК *******клаузата
на чл.5 от договор за потребителски кредит №666557 от 25.09.2018 г поради
противоречие със закона /чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД във вр.чл.146 ал.1 ЗЗП във
вр.чл.143 ал.1 ЗЗП, чл.68в ЗЗП / .
ОСЪЖДА „Ф.Б. „
ЕООД *** ЕИК *******да заплати на С.К.Н. ЕГН ********** гр.София сумата от 430
лева разноски пред СРС и 490 лева
разноски пред СГС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.