Решение по дело №4614/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4435
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 1 септември 2020 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20201100504614
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              22.07.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4614 по описа на 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК .

В. гр.д.4614/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С.К.Н. ЕГН ********** гр.София срещу решение15017 от 17.01.2020 г постановено по гр.д.№19170/19 г на СРС , 32 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника срещу „Ф.Б. „ ЕООД *** ЕИК *******за прогласяване за нищожна на клаузата на чл.5 от договор за потребителски кредит №666557 от 25.09.2018 г поради противоречие със закона /чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД във вр.чл.33 ЗПК и чл.146 ал.1 ЗЗП във вр.чл.143 ЗЗП / ; поради заобикаляне на закона /чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД във вр.чл.21 ал.1 ЗПК / ; и поради противоречие с добрите нрави / чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД /.

 Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като въз основа на чл.5 от договор за потребителски кредит №666557 от 25.09.2018 г е сключен договор за поръчителство , като последният предвижда заплащане на голяма по размер такса и генерира свръхпечалба за ответника . Ответникът и поръчителят са свързани лица и чрез дейността им се заобикаля чл.33 ЗПК . Нарушени са добрите нрави и е увреден ищеца като потребител . Няма данни за индивидуално уговаряне .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Процесната клауза урежда само задължение за предоставяне на обезпечение и не поражда задължения за заплащане на такса към поръчителя . Потребителят не е длъжен да избере „Фератум банк“ като поръчител /гарант/ . Наистина двете дружества са от една корпоративна група , но това обстоятелство е неотносимо . На потребителя е предоставена необходимата преддоговорна информация като за сключване на договора за кредит е необходимо сключване на договор за гаранция . Процесната клауза е индивидуално уговорена .

 

Въззивната жалба е допустима. Процесното решение е връчено на въззивника на 27.01.2020 г и е обжалвано в срок на 06.02.2020 г .

 Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната клауза на чл.5 от договор за потребителски кредит №666557 от 25.09.2018 г е със следния текст :

 

„Заемът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството . С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение , уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито Кредитополучателя , нито от лицето предоставило обезпечението . Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита“ .

 

За да отхвърли исковете СРС е приел , че според предоставената по делото заявка за отпускане на кредит , ищецът е избрал задълженията му по кредита да се обезпечат чрез гаранция от трето лице - Ferratum Bank /Фератум Банк/.Ответникът не е страна по гаранционното правоотношение , а отношенията между ответника и гаранта са ирелевантни . Липсват противоречия с чл.33 ЗПК , чл.21 ЗПК , чл.10а ал.2 ЗПК  , както и противоречие с добрите нрави . На ищеца е предоставена необходимата преддоговорна информация .

 Решението на СРС е неправилно .

Според настоящия съд в случая е налице заблуждаваща търговска практика  - чл.68е ЗЗП , която е забранена по чл.68в ЗЗП . Като се има предвид характера на услугата – бърз кредит – както и начинът на кандидатстване и отпускане  - чрез кандидатстване на интернет страницата на дружеството , не може да се приеме , че на ищеца като потребител са предоставени достатъчно време и достатъчна и непротиворечива информация за вземане на трезво и разумно решение .

Т.нар. „ избор на гарант“ дава възможност на ответника да начисли в полза на свързано лице значителна по размер „такса за предоставяне на гаранция/поръчителство“ .  Небанковата услуга функционира като бърз кредит в случай , че потребителят избере опцията за обезпечаване на кредита чрез поръчителството на свързаното лице Фератум Банк . Изборът на гарант е фиктивен и на практика не може да се осъществи при кандидатстване по интернет . Например , в предоставените от ответника документи не е посочено , че поръчител може да бъде произволно лице , както и че няма да има изисквания към това лице . По човешка презумция от това следва , че ако избере поръчителство от трето/физическо лице кредитът може и да не бъде незабавно одобрен или въобще да не бъде одобрен .

Ответникът излага противоречиви твърдения за смисъла и съдържанието на процесната клауза , както и за предоставената на ищеца преддоговорна информация за кредита . В отговора на исковата молба се твърди , че предоставянето на гаранцията представлява допълнителна услуга, която подлежи на заплащане . Житейски и като тежест за ищеца това е вярно , защото при предоставен кредит от 4000 лева за „предоставенато“ от свързаното лице поръчителство се заплаща „такса“ от 3080 лева  т.е. 77 % от стойността на кредита . Очевидно става въпрос за скрито начисляване на лихва /допълнителен приход за ответника / по кредита . Освен официално уговорените в него лихва от 22 % и ГПР от 49,11 %  , като се прибави въпросната „такса“ ГПР става 126,11 %  и е нарушен чл.19 ал.4 ЗПК , като е надвишен повече от два пъти петкратния размер на законната лихва . Изискването на плащане на такса за поръчителство от свързано лице противоречи на изискването на чл.10а ал.2 ЗПК , че кредиторът няма право да изисква плащане на такси за действия свързани с усвояване и управление на кредита .

В противоречие с твърденията в отговора на исковата молба , в преддоговорната информация /стандартен европейски формат/ т.3 и т.4.6 е посочено невярното обстоятелство , че към кредита няма друг договор за допълнителна услуга и не се начисляват други свързани разходи .

  

Процесната клауза е неравноправно и нищожна.  Същата е във вреда на потребителя , не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните , в ущърб на ищеца като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждана сама или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП . Няма представени доказателства от ответника , че процесната клауза е индивидуално уговорена /чл.146 ЗЗП/ . 

Вярно е , че конкретни задължения на ищеца към третото свързано с ответника лице са посочени в договора за гаранция между ищеца и третото лице . Но от начина на формулиране на процесната клауза и особено на изр.3 / „ Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита“ / става ясно , че се касае за едно общо „тристранно“ споразумение между страните по делото и „Фератум Банк“ . Текстът на тристранното споразумение само формално е разделен в два документа – договор за кредит и договор за гаранция . Целта на разделянето на тристранното споразумение е същата като целта на включване в правоотношението на третото свързано с ответника лице „Фератум Банк“  заобикаляне на изискванията на чл.19 ал.4 ЗПК и чл.10а ал.2 ЗПК под предлог , че незаконните такси се дължат не на кредитора , а на трето лице „поръчител“ . Видно е , че от една страна одобряването на кредита като бърз кредит неминуемо води до одобряване и на обезпечението  , а от друга страна кредитът е уговорен и се предоставя само при поръчителство на точно определено трето свързано лице .

Действително , процесният иск е предявен за нищожност само на чл.5 от договор за потребителски кредит №666557 от 25.09.2018 г , а не и за нищожност на явно нищожната клауза на чл.1.6 от договора за гаранция /поръчителство/. Съгласно диспозитивното начало и при констатирания комплексен характер на тристранното споразумение и нелоялна /заблуждаваща/ търговска практика при договор с потребител , няма пречка да се прогласи за нищожна процесната клауза като част от тристранното споразумение.

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и да се уважи главния иск за нищожност поради противоречие със закона , съгласно трайната практика на ВКС за задължителна поредност при разглеждане на искове за нищожност / решение № 97 от 08.02.2013 г по т.д.№196/2011 г на ВКС, I ТО , решение №198 от 10.08.2015 г по гр.д. № 5252/2014 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение №226 от 08.12.2016 г по гр.д.№1349/16 г на ВКС , III ГО. Поради уважаване на главния иск не подлежат да разглеждане евентуалните искове . Пред СРС и СГС разноски се дължат от ответника .

 

 По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение 15017 от 17.01.2020 г постановено по гр.д.№19170/19 г на СРС , 32 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

 

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иск на С.К.Н. ЕГН ********** гр.София срещу „Ф.Б. „ ЕООД *** ЕИК *******клаузата на чл.5 от договор за потребителски кредит №666557 от 25.09.2018 г поради противоречие със закона /чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД във вр.чл.146 ал.1 ЗЗП във вр.чл.143 ал.1 ЗЗП, чл.68в ЗЗП / .

 

ОСЪЖДА „Ф.Б. „ ЕООД *** ЕИК *******да заплати на С.К.Н. ЕГН ********** гр.София сумата от 430 лева разноски пред СРС и 490 лева  разноски пред СГС .

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                        2.