Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ГАБРИЕЛА
ВЛАДОВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 2115 по описа за 2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 694 от ТЗ.
Ищецът „Ф.“ АД твърди, че на 02.06.2007г. между него и ДП
„Строителство и възстановяване“, чийто правоприемник е ответното дружество, е
сключен договор, съгласно който ответникът следвало да прехвърли правото на
строеж на описаните обекти в чл. 1 на ищеца срещу заплащане на определена цена.
Твърди, че с анекс № 1 от 21.06.2007г. е изменена цената на обектите и същата е
в размер на 4 894 644,47 лв., платима на вноски, като с нотариален
акт №94, рег.№2897, дело №84 му е прехвърлено правото на строеж. Сочи, че
съгласно чл. 5 от договора ответникът се задължил да изгради и предаде на ищеца
с разрешение за ползване процесните имоти най-късно до 31.12.2008г., което
задължение не е изпълнил виновно. Твърди, че на 23.10.2012г. била подписана
спогодба с ответника, с която са се споразумели, че задължението на ответника
се редуцира до 300 000 лв. и ще е платимо чрез прихващане на цена на
бъдещи услуги. Съгласно чл. 6 ал.3 от спогодбата са уговорили, че на „Ф.“ АД ще
се възложи изпълнението на описаните обекти на ответника, но ако това не стане
до 3 години от подписване на спогодбата, ответникът ще дължи сумата от
200 000 лв., заедно със законна лихва от 6% от датата на споразумението.
Поддържа, че ответникът не е изпълнил това задължение и му дължи по
горепосочената клауза сумата от 236 000 лв. Твърди, че на 07.03.2017г. е
подписано и второ споразумение, съгласно което ответинкът се задължава да
прехвърли на ищеца описаните три обекта след като освободи имотите от тежести,
като на 20.03.2017г. с нотариален акт за прехвърляне на имоти срещу погасяване
на дълг, имотите са прехвърлени, а за изповядване на сделката като разноски
ищецът е заплатил сумата от 9000 лв. Твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението си за вдигане на наложените възбрани, а два от имотите са
продадени на публична продан, а именно описания апартамент № 15 и ателие №16,
като съгласно ал. 3 на спогодбата ако възбраните не се вдигнат, ищецът се
задължава да върне имотите и си запазва правото на неустойка по споразумението
от 23.10.2012г. в размер на 211 211 лв. Наред с горното твърди, че му се
дължи и неустойка по двете споразумения в размер на 185 005,95 лв., като
за апартамент №15 тя е 85 497,30 лв., а за ателие №16 -70 929,30 лв.,
като му се дължат и присъдени разноски по описаното дело. Твърди, че е предявил
в срок вземането си в откритото производство по несъстоятелност на ответника,
но не било прието, като с определение на СГС, VІ-7 състав по т.д.№6789/2013г.
съдът оставил възражението му без уважение. Предвид горното претендира да се
признае за установено, че съществува вземането му срещу ответника в размер общо
на 223 378,66 лв., от които главница 185 005,95 лв., и лихви и
неустойки в размер на 41 372,71 лв. В хода на съдебното производство
поддържа исковата си претенция чрез процесуалния си представител – адв. Д. като
претендира уважаването й и присъждане на разноски по списък.
Ответникът
„Г.У.С.И В.“ ЕАД / е получил препис от исковата молба и приложенията на
18.10.2019г. и не е подал отговор в законоустановения срок. В хода на
производството взема становище чрез адв. Е.К., че не оспорва исковата молба.
Синдикът
на дружеството, конституиран от съда с допълнително определение, М.Ш., е подала
становище от 09.12.2019г., в което сочи, че исковата молба е процесуално
допустима, както и по подробно изложените доводи счита, че претенцията е
основателна.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори
по делото, че с молбата за предявяване на вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ
(вх. № 98424/01.08.2019 г.), депозирана в деловодството на Софийски градски съд
по т. д. № 6789/2013 г., кредиторът „Ф.“ АД, ЕИК ********, е предявил вземане в
общ размер на 226 620.05 лева, от
които 185 205.95 лева - главница
и 41 414.10 лева - лихви и
неустойки, дължими преди откриване на производството по несъстоятелност. Предявеното вземане е
включено в списъка с неприети предявени вземания на кредиторите на „Г.У.С.И В.“
ЕАД /в производство по несъстоятелност/, ЕИК ********. С възражение вх. № 107471/29.08.2019
г. „Ф.“ АД оспорва списъка с неприети вземания и представя нови доказателства.
С определение № 5095 по т.д.
6789/2013 г. по описа на СГС, обявено на 30.09.2019 г. в Търговския регистър
към Агенция по вписванията, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение
възражението срещу списъка на неприети вземания на кредиторите на
несъстоятелния длъжник по изложените мотиви. Настоящата искова молба е подадена
на 14.10.2019г., т.е. в законоустановения срок и предявеният установителен иск
по чл. 694 от ТЗ е допустим.
Не се спори
по делото и се установява от представените доказателства, че съгласно предварителен договор, сключен между
Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“ и „Ф.“ АД, Държавно
предприятие „Строителство и възстановяване“ се е задължило да прехвърли правото
на строеж и да изгради обекти, находящи се в жилищна сграда „А“ в УПИ III
167.167.170, кв. 8, по плана на гр. София, като съгласно приложения Анекс № 1
от 21.06.2007 г. страните са определили цена 4 894 644.47 лв. С нотариален акт
№ 94, том I, рег. 2897, дело № 84 по описа на нотариус Б.Б., Държавно
предприятие „Строителство и възстановяване“ е прехвърлило на „Ф.“ АД правото на
строеж на процесиите имоти.
Съгласно
представената спогодба от 23.10.2012
г., страните са уговорили, че задължението на „Г.У.С.И В.“ ЕАД
към „Ф.“ АД за обезщетение на вредите от неизпълнението на задълженията по
предварителен договор от 02.06.2007 г. е в размер на 300 000 лв. В пункт VІІ на спогодбата е посочено, че „Ф.“ЕАД има
претенции към „ГУСВ“ЕАД за следните
суми: 97 892,90 лв. – неустойка в максималния размер по чл.27 от
Предварителния договор, 24 285,63 лв. – лихва за забава върху дължимия
размер на неустойката от датата на Нотариалната покана до деня на подписване на
настоящата спогодба и 700 000,00 лв. – обезщетение за пропуснати ползи,
надвишаващи размера на неустойката – пропуснат наем, или общо сумата от
822 179,00 лв. Двете страни се споразумяват, че сумата от 51 818,03
лв., представляваща последна вноска от страна на „Ф.“ЕАД съгласно
Предварителния договор се прихваща от сумата по т.VII и не се дължи от „Ф.“ЕАД, а
задължението на „ГУСВ“ЕАД се намалява до 770 360,97 лв. С подписване на
Споразумението, „Ф.“ЕАД заявява, че се отказва от част от вземането си по т.VII в размер на
470 360,97 лв., а задължението на „ГУСВ“ЕАД се намалява
до 300 000,00 лв. Съгласно спогодбата „Ф.“ЕАД се
съгласява да получи част от плащането по чл. 4, а именно сумата от
100 000,00 лв., като правото на собственост върху инвестиционен проект
изработен в две части – идеен и технически за обект „Жилищна сграда УПИ III 167, 168,
170, кв.8 по плана на гр.София, м.“Овча купел“, строително петно „Б“, а „ГУСВ“ ЕАД се
съгласява да прехвърли на „Ф.“ ЕАД правото на собственост върху
Проекта, вследствие на което част от неговото задължение към „Ф.“ЕАД в размер на
100 000,00 лв., ще се счита погасено. Уговорено е, че в случай, че „ГУСВ“ЕАД не осигури
проектната документация във вид, съгласно официалните изисквания на одобряващия
орган за издаването на разрешение за строеж в определените срокове и след
предоставянето от страна на „Ф.“ЕАД на съответните пълномощни от всички собственици на
УПИ III –
167, 168, 170 и получаването на официалните изисквания на одобряващия
орган, „ГУСВ“ЕАД ще заплати
на „Ф.“ ЕАД неустойка
от 300 000,00 лв. Страните са се споразумели „Ф.“ЕАД да удържи
остатъка от дължимата сума, който е в размер на 200 000,00 лв.
пропорционално от всяко плащане към „ГУСВ“ЕАД по договора за строителство, освен
от авансовото плащане. В случай, че „Ф.“ ЕАД не възложи изпълнението на
СМР до завършване на жилищната сграда до етап „груб строеж“ в срок до 3 години
от подписване на спогодбата, страните се спогодяват, че след изтичане на
третата година, „ГУСВ“ЕАД ще дължи на „Ф.“ ЕАД сума в размер на
200 000,00 лв., заедно с 6 % годишна лихва, от датата на подписване на
споразумението.
Съгласно споразумение от 07.03.2017 г., страните са постигнали съгласие, относно обстоятелството, че „Г.У.С.И В.“
ЕАД е в неизпълнение на задължението си да изгради в срок и въведе в
експлоатация жилищна сграда в УПИ III 167,167.170, кв. 8, по плана на гр.
София, съгласно сключената спогодбата от 23.10.2012г. За
погасяване на задължението на „Г.У.С.И В.“ ЕАД в размер на 218 436.98 лв., дружеството
е поело задължение да прехвърли на „Ф.“ АД собствеността върху три недвижими
имота, находящи се в гр. Стара Загора, а именно „Ателие 16“, „Ателие 17“
и „Апартамент № 15“, като по силата на чл. 2, ал. 2 от Споразумение от
07.03.2017 г. „ГУСВ“ ЕАД се е задължило най- късно до 30 дни от
подписване на нотариалния акт за прехвърляне на собствеността върху три броя
недвижими имоти, да заличи вписаните върху тях възбрани /Възбрана с дв.
вх. рег. 13246, том 5, акт № 79 от 28.11.2013 г. на Служба по вписванията - гр.
Стара Загора; Възбрана с дв. вх. рег. № 1029, том 1, акт № 124 от 06.02.2013 г.
на Служба по вписванията - гр. Стара Загора; Възбрана с дв. вх. рег. № 2487,
том 1, акт № 129 от 17.03.2015 г. на Служба по вписванията - гр. Стара Загора;
Възбрана с дв. вх. рег. № 471, том 1, акт № 63 от 24.01.2017 г. на Служба по
вписванията - гр. Стара Загора/. Страните са уговорили, че след прихващане на
цената на имотите към стойността на дълга, последния ще бъде намален със сумата
от 7226.00 лв., която „Ф.“ АД изрично заявява, че опрощава със закупуване на
имотите.
Видно от представения към нотариален акт № 73,
том II, рег. № 3655, дело № 203 от 2017 г. за прехвърляне на недвижими имоти
срещу погасяване на дълг, като е уговорено, че с прехвърляне на имотите се
погасява дълг на „Г.У.С.И В.“ ЕАД /н/ към дружеството-приобретател в размер на
211 211.00 лв. В нотариалния акт и споразумението не е уточнено за всеки имот
каква е уговорената стойност, но се цитира данъчната му оценка, която за ателие
№16 е в размер на 70 929,30 лв., за ателие №17 е 55 294,10 лв., а за
апартамент №15 – е в размер на 85 497,30 лв., като общо данъчната оценка
на трите имота възлиза на
211 720,70 лв., т.е. може да се приеме, че прехвърлянето е
уговорено срещу съответната им данъчна оценка.
На стр. 28 и следващите от делото е
представено решение на СГС, VІ-4 състав от 12.01.2018г. по т.д.№7707/2015г.,
което съдът констатира служебно след справка, че е влязло в сила на
14.02.2018г., с което съдът е отхвърлил предявените от „Ф.“ АД срещу ответника
искове по чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 92 от ЗЗД за сумата от 236 000 лв.
– обезщетение по чл.6.3 от спогодба от 23.10.2012г. и за сумата от
2 233,35 лв. – обезщетение за забава за периода от 29.10.2015г. до
01.12.2015г. Основният мотив за отхвърлянето е, че с прехвърлянето на имотите и
последващото спогодбата споразумение, задължението е погасено. С решението
именно поради последващото погасяване на вземането, разноски са възложени върху
ответника, като на „Ф.“ АД са присъдени разноски в размер на сумата от
19 579,34 лв.
Между
страните не се спори и се установява от представените на стр.33 и 34 от делото
удостоверения, че по изпълнително дело № 20127660401638 на ЧСИ К.А., са
издадени описаните две постановления за възлагане на недвижим имот, а именно от
06.03.2019г. за апартамент №15 и от 16.07.2019г. – за ателие № 16.
По
делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от
вещото лице Г.М., което се кредитира от съда като дадено обективно,
безпристрастно и компетентно. От същото се установява подробно описаните
сключени договори, спогодби и споразумения между страните. Вещото лице сочи, че
сумата в размер на 185 005,95 лв. се формира според него от стойността на продадения
Апартамент №15 в размер на 85 497,30 лв., продаденото Ателие 16 в размер
на 70 929,30 лв., присъдените в полза на „Ф.“ЕАД разноски по т.д.№7707/2015г. на СГС, ТО, VI-4 състав в размер на 19 579,35 лв. и заплатените от „Ф.“ЕАД разноски по нотариалното изповядване на сделката, дължим
местен данък и такса вписване е в общ размер на 9 000,00 лв. Според вещото
лице съгласно чл.2, ал.2 от споразумението, „ГУСВ“ЕАД се задължава най-късно до 30 дни от подписването на
нотариалния акт за прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти, да
заличи вписаните възбрани. Нотариалният акт е подписан на 20.03.2017г., т.е.
срокът е изтекъл на 19.04.2017г. и поради неизпълнението на този ангажимент от
20.04.2017г. се дължи лихва. На 04.07.2019г. с Решение №1229 по т.д. №6789/2013г.,
на Председателят на СГС, ТО, VI-7 състав, „ГУСВ“ЕАД е обявено в неплатежоспособност и е открито производство
по несъстоятелност, с оглед горното размерът на лихвата за периода от
20.04.2017г. до 03.07.2019г. върху сумата от 185 005,95 лв. е изчислен на
сумата от 41 369,39 лв., като изчисленията са в таблицата по задача 6 от
заключението.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Специалните предпоставки за допустимост на установителния иск за
съществуване на вземането на кредитор в производството по несъстоятелност по
чл. 694 от ТЗ, са да са предявени процесните вземания, да е налице произнасяне
на синдика по молбата за предявяването им, да е подадено възражение от
кредитора по чл. 690 от ТЗ пред съда по несъстоятелността и произнасяне на съда
по несъстоятелността, с което е оставил без уважение възражението му. Съдът
намира, че в случая същите са налице, тъй като вземанията са предявени от
ищеца, синдикът ги е включил изцяло в списъка на неприетите вземания, подадено е възражение от кредитора, но същото е отхвърлено от съда по несъстоятелността. Искът е предявен в законоустановения срок от обявяване в ТР на
определението по чл. 692 от ТЗ, което е на 30.09.2019г., поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По
делото не се спори между страните, че след сключената спогодба и споразумение
от 07.03.2017г., ответникът се е задължил и с нотариален акт от 20.03.2017г. е
прехвърлил на ищеца трите процесни имота срещу задължението, описано по
споразумението, като страните са уговорили, че с горното се погасяват
задължения срещу продажната цена на недвижимите имоти общо в размер на
211 211 лв., задължения в размер на 218 436,98 лв., като има и
опрощаване на сумата от 7226 лв. Безспорно е между страните, както е и отразено
в чл.2, ал.1 от споразумението, че върху имотите тежат описаните възбрани, като
по силата на ал. 2 на чл.2 ГУСВ се е задължил до 30 дни от подписване на
нотариалния акт да заличи описаните възбрани. Не се спори, че това не се е
случило, както и че по изпълнително дело № 20127660401638 на ЧСИ К.А., са
издадени описаните две постановления за възлагане на недвижим имот, а именно от
06.03.2019г. за апартамент №15 и от 16.07.2019г. – за ателие № 16. С оглед
горното съдът намира, че приобретателя на имотите – ищеца „Ф.“ АД е евициран от
процесните имоти.
Съдът не
споделя доводите на ищеца, както и на синдика, че не можело по аналогия да се
прилагат правилата на закона / ЗЗД/ за евикция при договора за продажба. Сключеният
с нотариалния акт между страните договор от 20.03.2017г. представлява даване
вместо изпълнение, но макар да не договор е за продажба на недвижими имоти, а
за тяхното прехвърляне срещу дълг, то водеща престация е прехвърлянето на
правото на собственост на недвижимия имот, което и обуславя изискванията за
нотариална форма и характера на договора, а именно с вещно действие и
транслативен ефект. Предвид липсата на друга законова уредба, съдът приема, че
към сключената сделка са приложими по аналогия правилата относно договора за
продажба по чл. 183 и следващите от ЗЗД. Главното задължение е прехвърлянето на
правото на собственост, а дали е срещу заплащане на цена или чрез прихващане
срещу дълг е второстепен въпрос, поради което следва да са приложими по
аналогия и предвид липсата на друга законова регламентация, правилата относно
евикцията на купувача при продажба на вещ, обременена с права на трето лице. В
случая, обаче, е безспорно и се установява както от съдържанието на чл. 2 от
споразумението от 07.03.2017г., така и от другите доказателства по делото, че
ищецът „Ф.“ АД е знаел за вписаните възбрани върху процесните имоти преди
сключване на договора за прехвърлянето им с ответника. Следователно той е бил
уведомен за наличието на вписани възбрани и дори е уговорено заличаването им в определен
срок от ответника. Горното води до извода, че той е недобросъвестен
приобретател, тъй като е знаел още преди сключването на договора с нотариалния
акт за евентуалните права на трети лица, вписали възбрана върху процесните
имоти. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗЗД ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да
развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне
на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и
необходимите и полезни разноски за вещта. Осъществената евикция се
урежда с разпоредбата на чл. 191, ал. 1 ЗЗД, която не съдържа и от нея не може
да се изведе правилото, че с факта на съдебното отстраняване /влизане в сила на
съдебното решение за уважаване на иска, с който третото лице е предявило
правата си срещу купувача/ настъпва разваляне на договора за продажба. В
посочената норма е предвидено единствено, че при вече осъществена пълна евикция
на добросъвестния купувач се признават освен правата по чл. 189, ал. 1 ЗЗД и
допълнителни права, произтичащи от водения процес по съдебно отстраняване, а
именно: да иска от продавача заплащане на разноските по делото и стойността на
плодовете, които е осъден да върне на третото лице. Правото да се
развали договора по реда на чл. 87 ЗЗД е част от очертаните в чл. 189, ал. 1 ЗЗД права на купувача, поради което при липса на изрична разпоредба за
разваляне на договора по право при съдебно отстраняване на купувача, за да
настъпи ефектът на развалянето, добросъвестният купувач трябва да упражни
потестативното си право на разваляне на договора за продажба, независимо какъв
е видът на евикцията - евентуална или реализирана. Право на евинцирания купувач
е да прецени с оглед неизпълнението на договора от продавача, дали да упражни
правото си на разваляне на договора или да уреди отношенията си с продавача по
друг начин във връзка със съдебното отстраняване, запазвайки облигационната
връзка. Вредата за евинцирания купувач е отнемането на
вещта и може да се изчерпи с цената, която купувачът е платил, ако за същата
цена той може да си купи от пазара равностойна вещ или която евинцираният
купувач трябва да добави към подлежащата на връщане цена, за да купи равностойна
вещ. Отговорността на продавача на чужда вещ може да бъде ограничена само до
връщане на получената цена, когато евинцираният купувач е бил недобросъвестен. Съгласно константната съдебна практика с нормата на чл. 192, ал. 1 ЗЗД се ограничава обема
на отговорността на продавача до връщане на продажната цена при
недобросъвестност на купувача, дефинирана като знание на купувача по време на
продажбата за правата на третите лица. Съгласно изричната норма на чл. 192, ал. 1 ЗЗД, отговорността на продавача
на чужда вещ се ограничава само до връщането на цената, когато при продажбата
купувачът е знаел за правата на третите лица, от което следва, че неговата
добросъвестност (на купувача) има правно значение за отговорността за
разноските по договора, както за необходимите и полезни разноски за запазване
на вещта. Приема се, обаче, че след
като приобретателят е знаел, че купува
вещ, обременена с чуждо право, той не е изправна страна и не може да развали
договора за продажба. С принудителното отстраняване от имота, обаче, следва да се приложи правилото на чл. 89 от ЗЗД,
според което при двустранните договори, ако се погаси задължението на едната
страна поради невъзможност да бъде изпълнено, договорът се счита за развален по
право. В този случай няма нужда от разваляне на договора, за да възникне
правото на купувача да иска връщане на продажната цена, както е предвидено в
чл. 192, ал. 1 от ЗЗД. В правната теория
действително се съдържат противоречиви становища дали в резултат от евикцията
договорът за продажба трябва да се счита за развален по право /Ал. К., „Отделни видове облигационни отношения“,
изд.1956 г., стр.88/, или е необходимо договорът да бъде развален по съответния
ред /И. Р., „Отговорността за евикция“, изд.1995 г.,
стр.148 и сл./. В съдебната практика е възприето второто становище за наличие
на правен интерес от предявяване на иск за разваляне на договор с предмет
недвижим имот/определение № 104 от 27.02.2014 г. по ч. гр. д. № 387/2014 г. на
Първо Г. О. на ВКС и горецитираното решение/.
Доктриналното противоречие и съдебната практика, обаче, касаят случаите, при които купувачът е
добросъвестен, т.е. той не знае за
правата, които имат третите лица и като изправна страна има право да развали
договора поради неизпълнение. Няма обаче спор в теорията,
както и в практиката, че купувачът, който знае за правата, с които
вещта е обременена, т.е. е недобросъвестен и не е изправна страна, не може да развали договора за покупко-продажба. В този смисъл е и
съдебната практика /например решения № 261
от 26.10.2012 г. по гр. д. № 390/2012 на ІІ г.о. ., № 591 от 6.01.2006 г. по т.д. № 907/2004 на
ІІ т.о. на ВКС и др./, която настоящият състав споделя. В този смисъл е и решение №
296/05.11.2013 г. по гр. д. № 58/2013 г. на ІV г.о. на ВКС, в което се приема,
че когато купувачът е съдебно отстранен, договорът за продажба се разваля по
право, тъй като е налице неизпълнение по причина, за която продавачът отговаря. Следователно купувачът,
който е знаел за чуждите права върху вещта, при отстраняването си от
имота, може да иска връщане на цената съгласно изричната
норма на чл. 192, ал. 1 от ЗЗД. Разпоредбата цели да изключи възможността
продавачът да се обогати неоснователно за сметка на купувача. В
практиката на съдилищата / например решение
№ 41/05.05.15 г. по гр. д. № 85/13 г. на ВКС, ТК, І т.о.,
постановено по чл. 290 ГПК и мн.др.,
се приема,
че под "съдебно отстранен купувач" по смисъла на чл. 191, ал. 1 ЗЗД се
разбира не само купувач, спрямо когото е уважен с влязло в сила решение
предявен от третото лице- собственик на вещта ревандикационен иск по чл. 108 от
ЗС, но и купувач, спрямо когото е уважен с влязло в сила решение установителен
иск за собственост на това трето лице, независимо дали купувачът осъществява
фактическата власт върху вещта, предмет на продажбата, както и че в положението на съдебно отстранения купувач при
реална евикция се намира и лицето, което претърпява отстраняване в следствие проведено изпълнение върху
имота, а именно в резултат на осъществена публична продан, която му е
непротивопоставима. Следователно ищецът „Ф.“ АД в случая се явява евициран
приобретател на имотите в резултат на възлагането им от ЧСИ по горепосоченото
изпълнително дело, като не се спори, че той е недобросъвестен по смисъла на
закона, тъй като е знаел за възбраните върху имотите преди придобиването им от ответника с процесния
нотариален акт. Ето защо съдът намира, че
доколкото ищецът е евициран от два от трите му прехвърлени имота, той има право
да иска връщане на даденото срещу тях, без преди това да проведе успешно иск по
чл. 87 от ЗЗД за разваляне на договора за прехвърляне, както е приел съда по
несъстоятелността, тъй като той като недобросъвестен приобретател няма това
право. Той има право само да иска връщане на даденото срещу процесните имоти по
силата на изричната законова разпоредба, а именно чл. 192, ал.1 от ЗЗД. В
случая той не е платил цена, но с имотите е погасен дълг, поради което има
право да търси вземането си срещу ответника до размера на стойността на двата
имота, от които е евициран. Сумата в случая се равнява на данъчната оценка на
имотите, тъй като страните не са уговорили друга продажна цена, напротив от
данните е видно, че стойността на погасения дълг с прехвърлянето съответства на
данъчната оценка на трите имота. За процесното ателие № 16 и апартамент № 15 сумата
възлиза общо на 156 426,60 лв. Следва да се има предвид, че предвид
настъпилия погасителен ефект с прехвърлянето на имотите, това не е вземането,
което е за неустойка и предмет на споразумението от 07.03.2017г., тъй като това
вземане вече е погасено, което и е признато за установено с влязлото в сила
съдебно решение на СГС, VІ-4 състав, чиято сила на пресъдено нещо съдът следва
да зачете. Това е ново вземане, което произтича от самия факт на настъпилата
евикция и както се отбеляза по-горе цели да се избегне неоснователното
обогатяване на прехвърлителя на имотите. Следователно вземането произтича от
самата разпоредба на чл. 192, ал.1 от ЗЗД, приложима към процесния случай по
аналогия, поради което съдът не споделя доводите на ищеца, че за това вземане ответникът
бил изпаднал в забава с изтичане на срока по чл. 2, ал.2 от споразумението от 07.03.2017г.,
а именно срокът, в който ответникът е следвало да заличи възбраните. Горното не
може да бъде споделено, тъй като вземането по чл. 192 от ЗЗД възниква с евикцията
на приобретателя, която е настъпила с влизането в сила на постановленията за
възлагане на имотите, което е през 2019г. и не може да се приеме, че за тази
сума ответникът е изпаднал в забава две години по-рано. Тъй като в законът не е
точно определен падеж на това задължение, то важи общото правило, че длъжникът
изпада в забава след покана. По делото не се установи от събраните
доказателства, че ищецът „Ф.“ АД, освен с предявяване на вземането си, по
някакъв друг начин преди настоящата искова молба е претендирал от своя
съконтранехт връщане на суми поради евикцията му, а именно няма връчена покана
за доброволно изпълнение с дата, предхождаща процесното предявяване, което пък
е след датата на откриване на производството по несъстоятелност на ответника. Предвид
горното съдът намира, че лихва за забава върху търсената сума не се дължи за
изминал период, а именно преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност и преди предявяване на вземането. Дори и да се дължи законна
лихва, тя е за последващ период и съставлява законна последица. Не се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за минал период, тъй като не
се установи ответникът да е поканил да възстанови дълга, съответстващ на
стойността на двата имота, от които е евициран приобретателя надлежно преди
предявяване на настоящия иск, респ. на вземането. Ето защо лихва в сочения от
ищеца размер от 41 372,71 лв., която е за период от 20.04.2017г. до
03.07.2019г. съдът намира, че не се следва и дължи на ищеца.
Съдът намира, че не се следва и дължи на
ищеца вземането за сумата от 9000 лв., което се претендира като разноски по
нотариалното изповядване на сделката, а именно местен данък и такса вписване.
На първо място не се установи заплащането от ищеца на такива разноски, тъй като
конкретни доказателства за горното той не е представил по делото. Независимо от
горното предвид факта, че той е недобросъвествен приобретател, а именно знаел е
за наложените възбрани и че при незаличаването им има риск да бъде отстранен от
имотите, той се е съгласил да му бъдат прехврълени, поради което с оглед
изричната разпоредба на чл. 192, ал.1 от ЗЗД , която съдът счита, че е
приложима по аналогия му се следва само връщане на даденото по сделката, но не
и овъзмездяване за разходите по нея и други разноски. Следва да се отбележи, че
заплащането на местен данък се дължи на съответната община и то за
придобиването на имота, т.е. не се касае за сума, която е получена от
ответника, за да се приеме, че той се е обогатил неоснователно с нея, респ. че
има неоснователно обогатяване с тази сума, тъй като реално имотите са били
прехвърлени и в периода от сделката до отстраняването на ищеца са били негова
собственост.
По отношение на вземането за сумата от
19 579,35 лв., която представлява присъдени разноски на ищеца по влязло в
сила съдебно решение по т.д.№7707/2015г., съдът намира, че тази сума се дължи.
Неясни и липсващи са мотивите на съда по несъстоятелността защо това вземане не
е прието, тъй като то е различно от гореобсъжданите и следва от самия съдебен
акт. Предвид горното това вземане следва да бъде прието за установено. По
отношение на същото ищецът не е установил да е налице забава на ответника от
конкретна дата, тъй като макар същото да се присъжда със съдебното решение, то
няма точно определен падеж, поради което също не се следва лихва.
С оглед гореизложеното съдът намира, че исковете се явяват
частично основателни, а именно следва да бъдат уважени за сбора от стойността
на двата имота, от които приобретателят е евициран, сумата от 156 426,60
лв. и за сумата от 19 579,35 лв., която представлява присъдени разноски на
ищеца по влязло в сила съдебно решение по т.д.№7707/2015г. на VІ-4 на СГС, или
общо да бъде установено вземане за сумата от 176 005, 95 лв. За сумата от
9000 лв. – разноски по нотариалното прехвърляне на имота и за лихва върху
сумите претенциите следва да бъдат отхвърлени поради гореизложените мотиви.
С оглед изхода на спора на ищеца се следват
направените по делото разноски съразмерно на уважения размер на претенциите, за
които е представен списък по чл. 80 от ГПК, като списъкът включва сумата от 450
лв. – депозит за вещо лице и сумата от 3 340 лв. – адвокатско
възнаграждение, за заплащане на което е представено платежно нареждане от
онлайн банкиране от 07.08.2019г. и не е заявено възражение по размера от
насрещните страни. Следователно общо разноските са 3 790 лв., от които се
следва сума съразмерно на уважения размер на исковите претенции, а именно за
176 005,95 лв. спрямо предявени общо 223 378,66 лв., или 78,8%. С оглед
горното се следват на ищеца разноски в размер на сумата от 2986,52 лв.
Предвид разпоредбата на чл.694, ал.7 от ТЗ
държавната такса по настоящия иск не се внася предварително и се определя върху
¼ от вземането, за което е предявен установителния иск, то за
отхвърлителната част следва държавна такса да се възложи на ищеца, а за
уважения размер – да се присъди в полза на съда от масата на несъстоятелността.
Държавната такса се определя върху ¼ от вземанията, за които е предявен
иска. Върху уважения размер на исковите претенции следващата се такса е 1760,06
лв., а върху отхвърления размер, възлизащ на сбора от сумата 9000 лв. плюс
претендираните лихви в размер на 41 372,71лв., т.е. общо сумата от
50372,71 лв., таксата е в размер на 503,72лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл. 694 от ТЗ, предявен от „Ф.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес ***- адв.
М.Д., срещу „Г.У.С.И В.“ / в несъстоятелност/, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, и синдика на „ГУСВ“ ЕАД – М.Г.Ш., че ищецът „Ф.“ АД
има вземания срещу несъстоятелния длъжник в общ размер на сумата от 176 005,95
лв., включваща сумата от 156 426,60 лв.,
представляваща стойността на приспаднат дълг срещу прехвърлените имоти с нотариален акт № 73, том II, рег. № 3655,
дело № 203 от 2017 г. за прехвърляне на недвижими имоти срещу погасяване на
дълг, а именно „Ателие 16“ и „Апартамент № 15“, находящи се в гр. Стара Загора,
описани в акта, от които приобретателят е отстранен след постановления за
възлагането им по изпълнително дело № 20127660401638 на ЧСИ К.А., както и
сумата от 19 579,35 лв., представляваща присъдени разноски на ищеца по
влязло в сила съдебно решение по т.д.№7707/2015г. на VІ-4 на СГС, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 694 от ТЗ за сумата от 9000 лв. – разноски по нотариалното
прехвърляне на имотите и за сумата от 41 372,71лв., представляващи
претендирани лихви за забава за периода от 20.04.2017г. до 03.07.2019г. като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Г.У.С.И В.“ / в несъстоятелност/, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на ищеца „Ф.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес ***- адв. М.Д., на
основание чл. 78 от ГПК сумата от 2986,52 лв. – съдебно –деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Г.У.С.И В.“ / в несъстоятелност/, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с адрес
– гр. София, бул.“*******, на основание чл. 694, ал.7 от ТЗ сумата от 1760,06
лв., представляваща следваща се държавна такса за уважения размер на исковите
претенции.
ОСЪЖДА „Г.У.С.И В.“ / в несъстоятелност/, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , с
адрес – гр. София, бул.“*******, на основание чл. 694, ал.7 от ТЗ сумата от 503,72лв.,
представляваща следваща се държавна такса за отхвърления размер на исковите
претенции.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: