Решение по дело №2177/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1290
Дата: 26 юни 2019 г. (в сила от 18 юли 2019 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20193110202177
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

№1290/26.6.2019г.

Година 2019                              Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                                                      двадесет и трети състав

На  десети юни                                              Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:       

                                                                                           Съдия  Даниела Михайлова

Секретар  Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1920 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:             

 

                                                                                                                                                          

 

           Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от  П.Д.Д. - ЕГН ********** против Наказателно постановление №  432616- F 480320/30.04.2019г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ при  НАП гр.Варна, с

, с което й  е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 150   лева на основание чл.185 ал.3 от ЗДДС.

            В жалбата на първо място се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, твърди се че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН и др.На следващо място се  оспорва фактическата обстановка, като се твърди, че за извършената покупка е била издадена фискална касова бележка.Не на последно място се излагат доводи, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.  Поради тези и изложените съображения  се иска отмяна на наказателното постановление.

          В съдебно заседание , въз.Д., редовно призована , не се явява , представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата . По същество адв.В.Д. отново излага становище, че извършването на нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин.Поради това и пледира постановлението да бъде отменено,    а в условията на алтернативност  да се намали размера на наложената санкция. 

            Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалният си представител ангажира становище по жалбата, като моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като обосновано и законосъобразно и да се остави жалбата без уважение.

         След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            На 31.03.2019г. , около обяд данъчни служители , един които св.М.Д.  в изпълнение на  служебните си задължения се намирали  в ресторант „Хепи“, намиращ се ул.“Ян Палах“ № 10 и стопанисван от „Ареа“ ЕООД.Те консумирали различни храни и напитки, които били на обща стойност 53,62лв.Обслужващата ги сервитьорка била въз.Д..Тя приела направеното с една банкнота от 50лв. и с една банкнота от 20лв. плащане, и върнала ресто от 16,38лв.Въпреки това не издала фискален касов бон , нито касова бележка от кочан.За заплатената сума  била издадена бележка с надпис „ информационен бон“, която не притежавала реквизитите на фискален бон.След приключване на контролната покупка, данъчните служители се легитимирали и в 13,09ч. започнали да извършват проверка на заведението.Установило се, че в него има монтирани и въведени в експлоатация четири фискални устройства, от които били изведени дневни финансови отчети.В нито един от тях не била отразена извършената продажба.Констатирана била и разлика между часа на четирите устройства с реалния астрономически час, която била в рамките на допустимото, а именно минус 1 час от астрономическия реален час.Била направена и проверка на касовата и фактическата наличност, като била установена разлика в размер на 35,14лв. Всичко установено при проверката било описано в протокол № 0349456, който бил подписан без възражения.

           Въз основа на констатациите си , на 03.04.2019г. св. Д. съставил против въз. Д. акт за установяване на административно нарушение, за това че в качеството си на лице, което фактически е било длъжно да издаде фискален касов бон , е приела плащане в брой, върнала е ресто и не е издала фискален касов бон нито касова бележка от кочан. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.185 ал.3 от ЗДДС.При личното предявяване на акта въз.Д. посочила, че има възражения, но не ги конкретизирала .В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН  не били  депозирани възражения. 

           Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 432616- F 480320/30.04.2019г. ,с което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта , както и правната квалификация на нарушението по чл.185 ал.3 от ЗДДС.На същото законово основание на въз.Д. било наложено наказание „Глоба” в размер на 150 лв., като било прието че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.  

            В хода на съдебното производство бяха разпитани свид. М.Д.  - актосъставител, чиято достоверност на показанията съдът кредитира, като дадени обективно и безпристрастно.Свидетелят бе категоричен, че при извършеното плащане и връщане на ресто не е била издадена фискална касова бележка, както и че данъчните служители дори са изчакали преди да започнат проверката.Св.Д. посочи още, че в изведените дневни финансови отчети продажбата не била отразена.  

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

            При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:  

           Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима.

             Наказателното постановление № 432616- F 480320/30.04.2019г.. е издадено от компетентен орган- от Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна при ТД - НАП гр.Варна , съгласно заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП  В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивницата нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Описани всички съставомерни признаци на нарушението, като изчерпателно са посочени консумираните продукти, тяхната единична и обща стойност, сумата , с която са били заплатени и върнатото ресто.При предявяване на акта, а и в последствие, не са били направени конкретни възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.Поради това съдът намира, че в хода на производството  са допуснати твърдяните в жалбата съществени процесуални нарушения.По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателката, което тя е упражнила с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

            Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл. 185 ал.3 от ЗДДС, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Безспорно  бе установено от свидетелските показания и писмените доказателства по делото ,че  въз.  Д. след извършена продажба не е издала касов бон.Това се подкрепя и от  съдържанието на протокола за извършената проверка, както и от изведените дневни финансови отчети.Доколкото от протокола за проверката е видно, че в обекта е имало четири фискални устройства и от всички тях са били изведени отчети, в никой от които обаче продажбата не е била регистрирана, съдът намира, че възраженията за недоказаност на нарушението са неоснователни. В тази връзка съдът не кредитира представеното към жалбата заверено копие на   фискален касов бон, касаещо описаната в постановлението продажба.От неговото съдържание е видно, че същия е бил издаден в 12 : 51 : 56ч.В протокола за проверка обаче изрично е отразено, че и при четирите фискални устройства е налице разлика с реалното астрономическо време с минус 1 час .В този смисъл, от часът, в който е издаден приложения бон, може да се направи извод, че регистрацията на тази продажба е била направена след започване на проверката, а не при приемане на плащането.Поради това съдът намира за безспорно установено, че нарушението е било осъществено от обективна и субективна страна.

           Правилно административно-наказващия орган е приел, че е налице нарушение на чл.185 ал.3  от ЗДДС, тъй като именно там е предвидена санкция за лице, което не издаде фискална касова бележка - фискален бон.

           Съдът намира, че  в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна. Въвеждайки задължението за  издаване на фискални касови бележки за извършени продажби,  законодателят е декларирал нормативно волята си за контрол на документооборота и съответно гарантиране на сигурността на участващите в него лица.

           При индивидуализацията на наказанието, наложено на  въз.  Д. обаче административно наказващия орган не се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН.По делото няма данни въззивницата да е била санкционирана и друг път за извършване на нарушения на данъчното законодателство.От това може да се направи извод, че настоящото нарушение представлява инцидентен случай, а не е модел на поведение. Поради това съдът намира, че наказание , определено в минималния размер би било справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН. В този смисъл съдът намира, че следва да намали размера на административното наказание "Глоба" от 150 лева на 100 лева.

          Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                       Р Е Ш И:

 

          ИЗМЕНЯ   Наказателно постановление №  432616- F 480320/30.04.2019г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ при  НАП гр.Варна, с което на П.Д.Д.   е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 150   лева на основание чл.185 ал.3 от ЗДДС,   като  НАМАЛЯВА  размера на наложената „ Глоба” от 150лв. на  100 / сто/ лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен съд-Варна по реда наАПК.

            След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.    

 

 

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: