Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 13.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Ихтиман, пети състав, в
открито съдебно заседание на 13.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1035/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по
молба по чл. 8 ЗЗДН, подадена от Л.М.Х., Х.В.Х.,
Х.Х.Х. и А.Н.И. за налагане на мерки за закрила от
домашно насилие против ответника Г.М.И.. Твърдят извършени актове на психическо
насилие и физическо насилие.
Ответникът оспорва
молбата.
По
допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в едномесечния срок по
чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Ответникът е син на А.Н.И., брат на Л.М.Х., зет на Х.В.Х.,
който е съпруг на Л.Х. и вуйчо на Х.Х.Х., който е син на Л.Х. и Х. В. Х.,
поради което съдът приема, че е подадена от лица, които имат право да търсят
защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 1 ЗЗДН, срещу лице, което има право
да отговаря по молбата. Налична е активна и пасивна легитимация на страните,
поради което е допустима.
На първо място,
следва да бъде уточнено, че първоначалната молба е напълно неразбираема
доколкото невъзможно да се извлече от кого се правят оплакванията, за какви
събития, извършени спрямо кого и в какъв времеви период, поради което съдът ще
се произнесе единствено по изложеното в депозираната Молба с вх. №
6160/17.10.2019 г., с която изброените процесуални недостатъци са надлежно
отстранени.
На второ място,
молбата е недопустима в частта за твърдените актове на домашно насилие спрямо Л.М.Х.,
Х.В.Х. и Х.Х.Х., извършени преди 04.09.2019 г., тъй като е депозирана на
04.10.2019 г., поради което на основание чл. 10, ал. 1 ЗЗДН възможността за
търсене на защита за тях е преклудирана. С оглед на това производството следва
да бъде прекратено в тази част.
По
основателността:
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
В настоящия случай част от инвокираните
актове на домашно насилие са недоказани. Такива са:
Твърденията на молителката Л.Х., че:
- на 14.09.2019 г. в жилището на майка
ѝ А.Н.И. – ответникът Г.И. заплашил, че ще убие цялото семейство на
молителката Х. с пушката си, която целела от 150 метра;
- на 28.09.2019 г. Л.Х. и съпругът ѝ
Х. В. Х. хванали брат ѝ – ответникът Г.И., да влиза в двора им в с.
Веринско, да реже кабела на охранителната камера и да я краде.
Твърденията на молителят Х.Х.Х., че:
На 07.09.2019 г. ответника Г.И. пуснал
радиото в 08.30 часа, поставено срещу спалнята на къщата на молителя усилено до
максимална степен и го спрял в 00.00 часа.
На 01.10.2019 г. ответникът Г.И. хвърлял
малки камъни по прозореца.
За тях в хода на производството не бяха
ангажирани надлежни доказателства въпреки проведените разпити на двама
свидетели, поискани от молителите и дадените от тях обяснения. За доказаността
на горните актове не спомага и приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, тъй
като същата е лишена от конкретика както по отношение на факти, така и на
времеви интервал.
Твърденията за извършено домашно насилие
психическо насилие спрямо молителите Л.Х. и Х. В. Х. се
доказват от обясненията на молителите Л.Х. и Х. В. Х., преценени по реда на чл.
175 ГПК, от които се установява, че на 28.09.2019 г. двамата работели на
терасата и тавана в къщата им в с. Веринско, като през това време ответникът Г.И.
се намирал в близост, кълнял ги и казал, че ще убие молителя Х. В. Х. и ще постави
камера в ковчега му. Цитираните гласни доказателства не се оборват от други
доказателства и като цяло хармонират с останалите доказателствени източници
относно поведението на ответника спрямо двамата молители – показанията на свид.
Х.-Велева, преценени по реда на чл. 172 ГПК, на свид. К., данните за заведени
множество преписки срещу ответника в РУ-Ихтиман, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, както и образуваното досъдебно производство в РП – Ихтиман за
престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, осъществено спрямо молителя Х.Х.Х..
Последните, с изключение на показанията на свид. Х.-В., не разкриват пряко
факти относно процесните събития, но могат да служат за проверка на
достоверността на обясненията на молителите Л.Х. и Х. В. Х. и доколкото не
разкриват противоречие помежду си, следва да бъдат кредитирани. За пълнота трябва
да се отбележи, че изложеното от двамата намира частична опора и в обясненията
на ответника, който признава, че се е намирал на същото място и по същото
време, макар да отрича да е изричал горепосочените изрази.
От приложеното съдебно-медицинско
удостоверение, показанията на свид. Х.-Велева, преценени по реда на чл. 172 ГПК, обясненията на молителката А.И., преценени по реда на чл. 175 ГПК,
частично от обясненията на ответника Г.И., се установява, че на 14.09.2019 г. в
жилището на А.И. ответникът осъществил актове на психическо и физическо насилие
спрямо молителката И. като започнал да се кара с нея във връзка с достъпа до
апартамента и против волята ѝ взел ключовете за същия, при което действие
наранил лявата ѝ ръка, като ѝ причинил мораво-синкаво кръвонасядане
с площ 2.5/2.5 см. Изброените доказателствени източници, с изключение частично
на обясненията на ответника, са логични, непротиворечиви и хармонират помежду
си, поради което следва да бъдат кредитирани като достоверни. Те намират
частично опора и в обясненията на ответника, който признава за такава случка,
но оспорва да е причинил нараняването по ръката на майка си. В тази част
обясненията му следва да се приемат за защитна версия, тъй като са изолирани и
се оборват от останалите доказателства.
От показанията на свид. В. К.и обясненията
на молителя Х. Х. Х., преценени по реда на чл. 175 ГПК, се установява, че
ответникът е осъществил акт на психическо насилие спрямо молителя Х.Х.Х. като
на 01.10.2019 г., при пристигането на К. и Х. в къщата на последния в с.
Веринско, ответникът го заплашил с убийство. Цитираните гласни доказателства са
логични, последователни и непротиворечиви. Изясняват точно времевия интервал на
случилото се и последователността от действията, извършени от ответника. Не са
оборени от други доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани в
цялост.
Ето защо съдът намира за установено, че е
извършен акт на домашно насилие спрямо молителите Л.Х. и Х. В. Х. на 28.09.2019
г., изразяващ се в психическо насилие, че е извършен акт на домашно насилие
спрямо молителката А.И. на 14.09.2019 г., изразяващ се в психическо и физическо
насилие и спрямо молителят Х. Х. Х. на 01.10.2019 г., изразяващ се в психическо
насилие, всеки един от които изцяло попада в предметния обхват на чл. 2 ЗЗДН.
По отношение на мерките за защита:
Преди всичко съдебният състав счита, че
при налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН не е обвързан от искането на молителите,
а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки, както и да
съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако налага такива /по арг. от
чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай подходящи за
осъществяване на защита на молителите се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, а именно: да се задължи нарушителят да се въздържа от извършване на
домашно насилие.
Налагането на повече от една от
предвидените в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН мерки, не е необходимо, тъй като доказаните
актове на домашно насилие, включително актът на физическо такова, не са с висок
интензитет, освен това в голяма степен са породени от назрелия конфликт между страните,
в основата, на който е неразбирателството им относно ползване, разпределяне и
наследяване на семейни недвижими вещи.
Налагането на забрана ответникът да приближава
молителите, местата, които посещават за отдих, местата, където осъществяват социални
контакти и домовете им не е адекватна мярка, защото е твърде широка като обхват
на ограниченията. Освен това страните са съседи в с. Веринско, по данни на
ответника същият има сключен договор за издръжка и гледане с майка си –
молителката И.. При определяне на подобна мярка, с оглед изброените фактически
положения, се създават предпоставки ответникът неволно и без умисъл да я наруши
или да бъде обект на провокация, което в ситуацията на изострени до краен
предел отношения между страните е нежелателно. Следва да се припомни, че при
определяне на подходящи мерки трябва да бъдат налагани минимални ограничения
спрямо нарушителя, когато те са достатъчни за предотвратяване на бъдещи актове
на домашно насилие. В случая именно такава се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т.
1 ЗЗДН, като съставът на съда счита, че потенциалните последиците от
неспазването ѝ – осъществяване състав на престъпление от общ характер – по
чл. 296 НК, са достатъчно сериозни, за да изпълни тя превантивната си функция.
Настоящият състав счита, че ЗЗДН не
поставя ограничения относно минималната и максималната продължителност на
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Такива са установени в чл. 5, ал. 2 ЗЗДН
единствено за мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗЗДН. При това положение,
доколкото няма изискване мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН адекватно на
интензитета на осъщественото насилие е мярката да бъде наложена за срок от 6
месеца. Допълнителни аргументи в подкрепа на това решение са обстоятелството,
че за извършени престъпления от общ характер, които разкриват висока степен на
обществена опасност и засягат правната сфера на пострадалите и обществените
отношения от конкретен вид в много по-висока степен, е предвиден срок, за който
осъденият следва да съобразява поведението си и да търпи ограниченията,
наложени с влязлата в сила присъда. Поради това е неприемливо да се приеме,
особено когато няма изрична разпоредба в този симсъл, че задължително следва да
бъде наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, която е безсрочна и което
практически означава, че всеки последващ акт на насилие, неограничено във
времето, дори с изключително нисък интензитет, би осъществил състава на
престъпление. Последното е неприемливо, тъй като залага презумпция, че
нарушителят е невъзможно да се поправи, след като е извършил акт на домашно
насилие спрямо определено лице. Поради изложеното настоящият състав счита, че заповедта
следва да бъде издадена за срок от 1 година. Следва само да се отбележи, че
изтичането на този срок не означава, че нарушителят ще има право да извършва
домашно насилие, тъй като това е ограничено от законодателството на Република
България и всеки негов последващ акт, ще бъде съобразяван при
индивидуализацията на конкретната мярка. Срочността на конкретно наложената единствено
означава, че ако в срок от 1 година извърши акт на домашно насилие спрямо
пострадалите, това ще осъществи състава на престъпление.
На основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН като
последица по решението, на нарушителя ще се наложи глоба, която съдът намира,
че следва да бъде в минималния размер от 200 лева.
Предвид изхода на делото за сметка на
нарушителя на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН следва да се възложат разходите за
държавна такса за образуваното гражданско производство, възлизащи в размер на
25 лева, съгласно чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден за заплати на молителите направени разноски в размер на 400
лв. /виж договор за правна защита и съдействие/. Възражението на ответника по
чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляването му поради несъответност на фактическата и
правна сложност на делото е неоснователно, тъй като възнаграждението е в размер
на 400 лв. и е съответно на минимумът, установен в чл. 22 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под който
съдът не разполага с право да намали възнаграждението.
Водим от горното съдът на основание чл.
15, ал. 2 ЗЗДН
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството
по делото в частта за твърдените актове на домашно насилие, извършени от Г.М.И.
спрямо Л.М.Х., Х.В.Х. и Х.Х.Х.,
извършени преди 04.09.2019 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л.М.Х. в
частите, в които се твърди, че на 14.09.2019 г. в жилището на майка ѝ А.Н.И.
– ответникът Г.М.И. заплашил, че ще убие цялото семейство на молителката Х. с
пушката си, която целела от 150 метра; на 28.09.2019 г. Л.Х. и съпругът ѝ
Х. В. Х. хванали брат ѝ – ответникът Г.И., да влиза в двора им в с.
Веринско, да реже кабела на охранителната камера и я краде, с което е
осъществил актове на домашно насилие.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х.Х.Х.,
в частите, в които се твърди че на 07.09.2019 г. ответникът Г.И. пуснал радиото
в 08.30 часа, поставено срещу спалнята на къщата на молителя, усилено до
максимална степен и го спрял в 00.00 часа; На 01.10.2019 г. ответникът Г.И. хвърлял
малки камъни по прозореца, с което е осъществил актове на домашно насилие.
ИЗДАВА
заповед
срещу Г.М.И., ЕГН **********, с адрес ***, като му НАЛАГА
мярка
за защита на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН и го ЗАДЪЛЖАВА да се въздържа от извършване
на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, икономическо и друга
форма на насилие спрямо Л.М.Х., ЕГН **********, Х.В.Х., ЕГН **********,
Х.Х.Х., ЕГН ********** и А.Н.И., ЕГН **********,
за срок от 1 година, считано от датата на издаване на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
на
основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Г.М.И., ЕГН **********
че
при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го
задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА
Г.М.И., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, ГЛОБА
в
размер на 200 лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Ихтиман.
ОСЪЖДА Г.М.И., ЕГН **********, да
заплати на Л.М.Х., ЕГН **********, Х.В.Х., ЕГН **********,
Х.Х.Х., ЕГН *********, сумата от 400 лв. разноски в производството.
ОСЪЖДА Г.М.И., ЕГН **********, да
заплати по сметка на
РС – Ихтиман държавна такса в размер на 25 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийския окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните, като
издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 20 ЗЗДН.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП –
Ихтиман по местоживеене на нарушителя за сведение и изпълнение, съгласно чл.
21, ал. 1 ЗЗДН.
След влизане в сила на решението делото да
се докладва за служебно издаване на изпълнителен лист.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА
№ …/13.11.2019 Г.
гр. Ихтиман, 13.11.2019 г.
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в
откритото съдебно заседание на 13.11.2019
г. по гр. д. № 1035/2019 г. по описа на съда, на
основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН издава следната
ЗАПОВЕД
ЗА ЗАЩИТА
ЗАДЪЛЖАВА Г.М.И., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ, на основание чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, спрямо Л.М.Х., ЕГН **********, Х.В.Х., ЕГН **********, Х.Х.Х., ЕГН ********** и А.Н.И., ЕГН **********, за срок от 1 година, считано от датата на
издаване на заповедта.
При неизпълнение на заповедта полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата – чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ЗАПОВЕДТА да се връчи на страните по делото и на РУ на МВР – Ихтиман.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ/