Р Е Ш
Е Н И Е
№ 24.03.2020г.
гр.Царево
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд наказателен състав
На двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Мария
Москова
секретар Нели Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 22/2020г. по описа на РС-Царево,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Вринчеви“ ЕООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Царево, кв.“Василико“
ул.“Крайбрежна“ №17, срещу Наказателно
постановление № 470895-F489332/16.10.2019 год. на Началник
Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в Централно управление на НАП, с което за нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС на търговеца е
наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл.185 ал.2 изр.2
вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС. В жалбата се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска, прави се искане за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
В с.з., за жалбоподателя, редовно
призован, представител не се явява. Същият е депозирал нарочна молба, с която
заявява, че поддържа жалбата.
За въззиваемата страна, редовно
призована, се явява надлежно упълномощен процесуален представител – гл.ю.к.С.,
която моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа
страна следното:
На 29.05.2019г., в 11:40 часа служителите
на НАП – А. и Н. извършили проверка в търговски обект - магазин за алкохол и
цигари, находящ се в гр. Царево, ул. „Одринска Тракия" №16 , стопанисван
от „Вринчеви" ЕООД с ЕИК по Булстат - *********. По време на проверката данъчните
служители установили, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация,
свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката ЕКАФП модел
Datecs DP-150 KL с ИН №DT658864 и фискална памет №02658864. При проверката се
установило, както следва: разчетена касова наличност от ФУ - 2,70 лв.,
фактическа наличност - 394,65 лв., сума на паричните средства в началото на
деня - 0,00 лв.,- въведени пари в касата - 0,00 лв., изведени пари от касата -0,00лв., разликата
между фактическата наличност и разчетената касова наличност от ФУ и сбора от
сумата на паричните средства в началото на деня, въведените и изведените пари
от касата, била 391,95 лв. в повече,
която не е била регистрирана чрез операциите ,.служебно въведени" суми на
монтираното и работещо в обекта фискално устройство. От отпечатаният дневен
финансов отчет „X" се установило, че монтираното и работещо в обекта
фискално устройство притежава операциите „служебно въведени" и „служебно
изведени" пари в касата. В обекта има налична компютърна конфигурация с
програмен продукт за отчитане на продажбите „Карат сервиз". Сумата на
фактическата наличност в касата е била преброена от управителя на дружеството -
Д.Н.В. с ЕГН **********, като описа на паричните средства е отразен в протокол
№ 0340934/29.05.2019 г. Разчетената касова наличност е установена по отпечатан
„X" отчет с № 0031673/29.05.2019г.
При така установеното, А. приел, че
дружеството не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да
отбележи всяка промяна на касова наличност на ФУ, чрез операциите
"служебно въведени" суми, с което е нарушило разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.06г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС, за което на 26.06.2019г. съставил срещу
дружеството Акт за установяване на административно нарушение с бланков № F489332 от 26.06.2019
година. Препис от акта е връчен на управителя на дружеството и е подписан от
него без възражение.
Въз
основа на така съставения АУАН и след преценка на материалите по АНП било
издадено и обжалваното НП, в което нарушението е описано по същия начин и е
дадена същата правна квалификация – нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС, за което на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл. 185 ал.2 изр.2 вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Препис от НП е връчен на дружеството
на 11.01.2020г. видно от инкорпорираната в НП разписка, а жалбата е депозирана
на 16.01.2020г. видно от входящия
регистрационен номер на съда, поради което съдът приема, че жалбата е подадена
в срок.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, както от
гледна точка на срока за обжалване, така и от гледна точка на подателят й,
който е активно легитимирано лице с правен интерес да обжалва НП и да инициира
съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна по следните съображения:
При съставянето на акта и при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение и
атакуваното наказателно постановление са
издадени при спазване на процедурата, предвидена в ЗАНН. АУАН и наказателното
постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити.
Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно е описано
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било
извършено и законовата разпоредба, която е нарушена. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
От фактическа страна в НП е
посочено, че при проверката в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект е
констатирано необосновано различие при сравнение на данните от наличното в
обекта ФУ и наличните суми в касата на обекта, като разликата от 391,95 лв. на
наличната сума в каса е в повече от данните по направените записи във ФУ и че тази сума не е регистрирана чрез операцията „служебно въведени“
пари в касата, като от правна страна е посочено, че е нарушена разпоредбата
на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. При тези факти, дружеството е
санкционирано на основание чл.185, ал.2 изр-2 вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, търговецът е длъжен
извън случаите на продажби
да регистрират всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, т.е. посочената
разпоредба изключва случаите на
продажба. В настоящия случай се установи безспорно, че разликата от 391,95 лв. в повече е извън случаите на продажба и
се дължи на невъвеждане на суми в касата с функцията „служебно въведени суми“,
макар фискалното устройство да е разполагало с такава функция.
Що се касае до възражението на
жалбоподателя, че разликата от 391,95 лв. в повече се дължи на продажбата на
лотарийни билети, които се отчитали по друг ред , то същото е неоснователно по
следните съображения:
Ако в даден търговски обект се
продават и лотарийни билети, има две възможности
за търговеца – първата, при която може
да отчита продажбата на лотарийните
билети с отделно фискално устройство и отделна каса, и втората, при която може
да отчита продажбата на лотарийните билети
чрез същото фискално устройство, но с различен департамент. В конкретния случай
е било установено от проверяващите, че в процесния търговски обект е имало само
едно фискално устройство и само една каса, следователно търговецът е бил във
втората хипотеза и ако е продавал и лотарийни билети, то е следвало да отчита
тяхната продажба със съществуващото в обекта фискално устройство и касата към
него. Ето защо съдът намира твърдението на търговеца, че разликата от 391,95
лв. в повече се дължи на продажбата на лотарийни билети, които се отчитали по друг ред за
защитна версия с цел да се избегне административно-наказателната отговорност.
Дружеството е наказано на основание
чл.185, ал.2 изр.2 вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС, съгласно която на лице, нарушило
реда и начина за одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане
във/от експлоатация, или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните
устройства или не изпълнява изискванията за дистанционна връзка с Националната
агенция за приходите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до
500 лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв. , която се явява правилната санкционна
норма с оглед на установените факти и
обстоятелства, че разлика от 391,95 лв. в повече се дължи на невъвеждане на
суми в касата с функцията „служебно въведени суми“, макар фискалното устройство
да е разполагало с такава функция, поради което случаят спада към тези извън
случаите на продажба и установеното нарушение не води до неотразяване на
приходи.
В случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима доколкото няма данни констатираното нарушение да се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от този вид, поради което
възраженията в тази насока на защитата са неоснователни.
.АНО правилно е определил и
административното наказание – имуществена санкция с оглед на факта, че
нарушителят е юридическо лице, но
неправилно е определил размера на същата, определяйки я необосновано
високо над минималния размер, посочен в закона, а именно:
в размер на 2000 лева. Доколкото по делото няма данни търговецът да е
бил наказван с влезли в сила наказателни постановления за други нарушения по
ЗДДС, то настоящето нарушение следва да се счита за първо такова. Ето защо
съдът намира, че в санкционната част НП следва да бъде изменено, като
имуществената санкция следва да бъде намалена на 500 лева, което наказание е подходящо за постигане на
целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН
и за осъществяване функциите на административното наказание, свързани със специалната
и генерална превенция.
Въз основа на направено от АНО искане
за присъждане на разноски и при този изход на делото, съдът намира, че в полза
на АНО следва да се присъдят разноски в
размер на 50.00 лева.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
470895-F489332/16.10.2019 год. на Началник Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в
Централно управление на НАП, с което на „Вринчеви“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Царево,
кв.“Василико“ ул.“Крайбрежна“ №17, за
нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118
ал.4 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. на
основание чл.185 ал.2 изр.2 вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯ имуществената санкция на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Вринчеви“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Царево, кв.“Василико“
ул.“Крайбрежна“ №17, ДА ЗАПЛАТИ на НАП
– Бургас сумата в размер на 50.00 /петдесет/ лева, представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: