Решение по дело №10896/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3343
Дата: 30 май 2025 г. (в сила от 30 май 2025 г.)
Съдия: Цветомила Данова
Дело: 20241100510896
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3343
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20241100510896 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С Решение № 1176 от 22.01.2024 г. по гр. д. № 39885/2023 г. по описа на
СРС, 117-ти състав е уважен предявеният иск по чл. 150 СК за увеличаване на
присъдената издръжка на детето К. Д. И., действащ чрез неговата майка и
законен представител П. К. Н., като районният съд е изменил издръжката,
определена по гр.д. 28431/17 г. СРС, 80 състав, и е осъдил Д. К. И., да заплаща
за сина си К. чрез майка му П. К. Н., месечна издръжка в размер на 345 лв.,
считано от 18.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава.
С Решение № 3705 от 29.02.2024 г. по гр. д. № 39885/2023 г. по описа на
СРС, 117-ти състав е отхвърлена молба с вх. № 35872/05.02.2024 г. за
поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение
№ 1176 от 22.01.2024 г. по гр. д. № 39885/2023 г. по описа на СРС, 117-ти
състав, относно началната дата за заплащане на издръжката.
Срещу Решението № 1176 от 22.01.2024 г. постановено по гр. д. №
39885/2023 г. по описа на СРС, 117-ти състав, с което се уважава искът по чл.
150 СК, е депозирана въззивна жалба с вх. № 33455/02.02.2024 г. по регистъра
на СРС от ответника по исковете Д. И. чрез адв. В.. Изложени са доводи за
неправилност и необоснованост на решението. Твърди се същото е
постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила. Отправя се искане за отмяната на съдебното решение за разликата
над 233,25 лева до присъдения 345 лева размер на издръжката.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К. И., действащ чрез
законния си представител П. Н., чрез адв. Ф.-С., е депозирала отговор, с който
оспорва изцяло наведените доводи в жалбата.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба с
1
вх. № 117622/09.04.2024 г. от К. И., действащ чрез законния си представител
П. Н., чрез адв. Ф.-С. срещу Решението № 1176 от 22.01.2024 г. по гр. д. №
39885/2023 г. по описа на СРС, 117-ти състав. Изложени са доводи за
финансова възможност на бащата да изплаща издръжка в по-висок размер,
както и за нараснали нужди на детето, поради което се отправя искане за
уважаване на исковата претенция в предявения размер от 500 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Д. И. чрез адв. В., е
депозирала отговор, с който оспорва изцяло наведените доводи в насрещната
въззивна жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Срещу Решение № 3705 от 29.02.2024 г. по гр. д. № 39885/2023 г. по
описа на СРС, 117-ти състав е депозирана въззивна жалба с вх. №
99387/26.03.2024 г. от ответника по исковете Д. И. чрез адв. В.. Изложени са
доводи за неправилност на решението, като се поддържа, че началната дата, от
която е дължима издръжката, е 29.09.2023 г., а не както е посочено от
18.07.2023 год., тъй като през този период са били постановени привременни
мерки по силата на които, майката е следвало да заплаща издръжка на детето
чрез неговия баща. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на
друго, с което да бъде променена началната дата за заплащане на издръжката.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К. И., действащ чрез
законния си представител П. Н., чрез адв. Ф.-С., е депозирала отговор, с който
оспорва изцяло наведените доводи в жалбата. Посочва, че бащата никога не е
упражнявал родителските права над детето К., дори и по време на
определените привременни мерки. Изтъква аргументи, че цитираното
определение, с което са били определени привременните мерки е отменено
като неправилно от въззивният съд. Желае да се потвърди
първоинстанционното решение, постановено по реда на чл. 247 ГПК.
В публично съдебно заседание проведено по делото, въззивникът и
въззиваем Д. И. се явява лично, представлява се от адв. В., като излага доводи
по същество на спора. Претендира разноски и представя списък по чл. 80
ГПК.
Въззиваемата страна и въззивник К. И., редовно призован чрез своята
майка и законен представител, не се явява, не се явява законния представител,
представлява се от адв. С. Ф.. В хода по същество излага доводи за
основателност на насрещната въззивна жалба. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в
заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
Производството пред първия съд е образувано по искова молба с правно
основание чл. 150 СК депозирана от К. Д. И. чрез неговата майка и законен
представител П. К. Н. срещу Д. К. И. за изменение на издръжката определена
с влязло в сила решение № 341445/14.02.2018г., постановено по гр. д. №
28431/2017г. по описа на СРС, 80 състав от 150 лева на 500 лева, тъй като
обстоятелствата при които била определена издръжка се изменили
значително.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника по иска е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва твърденията за нараснали нужди от издръжка
2
за детето К..
С Решение № 1176 от 22.01.2024 г. по гр. д. № 39885/2023 г. по описа на
СРС, 117-ти състав е уважен предявеният иск по чл. 150 СК за увеличаване на
присъдената издръжка на детето К. Д. И., действащ чрез неговата майка и
законен представител П. К. Н., като районният съд е изменил издръжката,
определена по гр.д. 28431/17 г. СРС, 80 състав, и е осъдил Д. К. И., да заплаща
за сина си К. чрез майка му П. К. Н., месечна издръжка в размер на 345 лв.,
считано от 18.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава.
Със съдебното решение първият съд е разпределил отговорността за
разноски.
С Решение № 3705 от 29.02.2024 г. по гр. д. № 39885/2023 г. по описа на
СРС, 117-ти състав е отхвърлена молба с вх. № 35872/05.02.2024 г. за
поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение
№ 1176 от 22.01.2024 г. по гр. д. № 39885/2023 г. по описа на СРС, 117-ти
състав, относно началната дата за заплащане на издръжката.
Доводите в жалбите касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
намира наведените доводи за неправилност на обжалваните съдебни решения
за неоснователни.
Не е спорно в производството и се установява от представеното пред
първоинстанционния съд удостоверения за раждане, издадено от Столична
община - район „Надежда“, че Д. К. И. е баща на детето К. Д. И., роден на
19.05.2011 год. Съгласно представено по делото съдебно решение №
341445/14.02.2018г., постановено по гр. д. № 28431/2017г. по описа на СРС, 80
състав, брака между родителите е прекратен, а родителските права са
предоставени за упражняване на майката – П. К. Н., при която е определено и
местоживеене на детето. Със същото съдебно решение, бащата Д. И. е осъден
да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 150 лв.
По делото е представена пред първия съд служебна бележка, видно от
която детето К. посещава тенис клуб 2 пъти седмично за провеждане на
индивидуална тренировка с треньор на цена от 47 лева за час.
Видно от служебна бележка № 488/06.07.2023 год. издадена от 54 СУ „
Св. Иван Рилски“, детето К. е записано като ученик за учебната 2022/2023 год.
в пети „Д“ клас в дневна форма на обучение.
По делото са представени копия на касови бележки, от съдържанието на
които не може да се установи дали посочените на тях суми са били разходвани
за нуждите на детето К..
С определение № 20045700/01.07.2022 год. постановено по гр.д. №
15663/2018 год. по описа на СРС, 92 състав са постановени привременни
мерки по силата на които, упражняването на родителските права по
отношение на детето К. И. са предоставени на бащата Д. И., като майката П.
Н. е осъдена да заплаща на сина си чрез неговият баща месечна издръжка в
3
размер на 177,50 лева.
По отношение на дължимата издръжка е издадена изпълнителен лист от
04.11.2022 год. по гр.д. № 15663/2018 год. по описа на СРС, 92 състав.
С определение № 11477/29.09.2023 год. постановено по в.гр.д. №
8220/2023 год. по описа на СГС, ГО, I въззивен брачен състав е отменено
определение № 20045700/01.07.2022 год. постановено по гр.д. № 15663/2018
год. по описа на СРС, 92 състав, с което са постановени привременните мерки
за упражняване на родителските права и дължимата издръжка.
По делото пред първия съд са постъпили справка-данни за осигуряване
на лице изготвена от ТД – НАП, офис „Надежда“ и офис „Люлин“, видно от
които за периода 01.12.2022 год. – 31.12.2023 год., бащата Д. К. И. е получавал
месечен осигурителен доход в размер на 833,60 лева, а за същият период
майката П. К. Н. е получила средно месечен осигурителен доход в размер на
1600 лева.
За нуждите на производството, въззивният съд е изискал информация
относно доходите получавани от родителите.
Съгласно справка за актуално състояние на действащи трудови договори
за майката П. К. Н. е била трудово ангажирана във фирма „Транс ЕМ 2012“
ЕООД, както и в „С К Н – Силвия Н.“ ЕТ, като за периода 01.09.2023 год. до
31.08.2024 год. е получила средно месечен осигурителен доход в размер на
1654 лева.
Видно от писмо от Национален осигурителен институт, за периода
м.01.2024 год. – м.12.2024 год., бащата Д. К. И. е получил средно месечен
осигурителен доход в размер на 977,78 лева, докато за същият период майката
П. Н. е получила средно месечен осигурителен доход в размер на 1656 лева.
По делото е изготвен социален доклад от Д „СП“ – Връбница, в който
социален работник е осъществил среща и разговор с майката и детето К..
Социалния работник е посочил, че детето К. изпитва страх от баща си,
обусловен от травматични спомени от съвместното им минало. Детето отказва
контакт с баща си, но и последният не проявява активност за търсене на
комуникация с детето си.
Основни грижи за К. се полагат от неговата майка с активната подкрепа
на нейните родители. К. има личен лекар и е с поставени необходимите за
възрастта ваксини. Майката и детето живеят заедно с бабата и дядото по
майчина линия в един апартамент, в който има всички необходимо за бита,
като за детето има специално оборудвана детска стая.
По думи на майката, същата е трудово ангажирана, като заявява месечен
доход от около 1900 лева.
К. е ученик в 7-ми „Д“ клас в 54-то СУ „ Св. Иван Рилски“, като детето
няма затруднения в усвояване на учебния материал, има изградена приятелска
среда. Детето посещава уроци по плуване и тенис на корт, както и уроци по
български език и литература, за които майката заплаща сума в размер на 2650
лева годишно, както и уроци по математика – веднъж месечно, за което
4
заплаща 80 лева на час. За уроците по плуване, майката е заявила, че заплаща
по 40 лева два пъти месечно, а за уроците по тенис корт – 200 лева на месец.
В заключение е посочено, че е в интерес на детето да бъде постановено
решение, с което да бъде определена издръжка съобразена с неговите
потребности.
В хода на съдебното дирене пред въззивният съд са допуснати въпроси
към въззивника и въззиваем Д. И. на основание чл. 176 ГПК. Същият е заявил,
че през различни периоди от време е получавал доходи в размер на 2000 лева,
като за периода от 01.07.2022 год. до 29.09.2023 год. не е полагал грижи за
детето К., тъй като от 2018 година не е виждал детето си.
В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката К.Р. – живееща на семейни начала с въззивника и
въззиваем Д. И..
В разпита си пред съда, свидетелката Р. е заявила, че с Д. И. са правили
многократни опити за контакт с детето К., но същите са били осуетявани, тъй
като майката не е осигурявала достъп до детето, а и самото дете е изразявало
нежелание да се вижда с баща си. Твърди, че така определената издръжка се
заплаща редовно от бащата, въпреки трудностите, които му коства да
осигурява посочената сума. Закупувани са били и подаръци за детето, които
обаче били връщани.
Предвид заявеното от свидетелката, че същата живее във фактическо
съжителство с въззивника и въззиваем И., настоящият съдебен състав намира,
че това обстоятелство само по себе си не е основание за дискредитиране на
нейните показания, а единствено за преценката им с оглед всички данни по
делото, предвид възможната заинтересованост (чл.172 ГПК), като законът и
съдебната практика приемат за необходимо същите да бъдат преценявани с
оглед всички други доказателства по делото (в същия смисъл е решение №
457 от 06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО и мн. др.). При
така изложената конкретика, въззивният съд намира, че показанията на този
свидетел са обективни, поради което ще кредитира същите.
Други доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в
настоящето производство.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страни, имащи правен интерес от обжалване и са насочени срещу подлежащи
на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валидни и допустими
съдебни актове. По изложените съображения съдът приема, че въззивните
жалби са редовни и допустимо, поради което следва да се разгледат по
същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваните първоинстанционни решения са валидни, тъй като не са
5
постановени в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановени са от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че Решение № 1176 от 22.01.2024 г. по гр.
д. № 39885/2023 г. по описа на СРС, 117-ти състав е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата
молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на
събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни
изводи въз основа на доказателствата по делото.
По отношение на доводите и възраженията изложени против Решение
№ 1176 от 22.01.2024 г. постановено по гр. д. № 39885/2023 г. по описа на
СРС, 117-ти състав:
Според чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно
нормата на чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и
от възможностите на родителя. Това са две кумулативни изисквания, с които
съдът следва да се съобрази.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от
каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
"ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки
и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други
обстоятелства, които рефлектират върху тях.
В конкретния случай К. е с навършени 14 години, като нуждите на детето
са обичайни за неговата възраст. Същите са свързани с разходи за храна,
дрехи, обувки, учебници и учебни помагала, за извънкласни форми на
обучение, медицински грижи, културни потребности, развлечения, а ориентир
за техния размер е приетият в страната размер на линията на бедност. Липсват
данни за ежемесечни разходи, свързани със заболявания на детето.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и
зависи от възможността на същия да предоставя такава – по аргумент от
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК. Родителят дължи издръжка, ако след
задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели
средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай същите
могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
От определянето на месечната издръжка с Решение №
341445/14.02.2018г., постановено по гр. д. № 28431/2017г. по описа на СРС, 80
състав в размер на 150 лева за детето К. до настоящия момент е настъпило
съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо размера на
издръжката. През изминалия период от около седем години, К. е пораснал, с
което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за
съществуване, образование и социално-културно развитие, които не могат да
6
бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер.
На следващо място, въззивният съд отчита и промяната в икономическите
условия в страната. Въззивният съд взе предвид настъпилите в страната
инфлационни процеси, като инфлацията за месец май 2025 год. спрямо месец
февруари 2018 год. (месеца на постановяване на решението, с което е
определена издръжка в размер на 150 лева) е 45,8% (съгласно публично
достъпната информация на електронна страница на Национален
статистически институт https://www.nsi.bg/), които негативни последици не
следва да се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи
за детето – в случая неговата майка.
През изминалия от определяне на издръжката период е увеличен и
размерът на установената за страната минимална работна заплата като от 510
лева (ПМС № 316/20.12.2017 г.) за 2018 г. същият е достигнал до 1077 лева за
2025 г. (ПМС № 359/23.10.2024 г.).
Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на
издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен
характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се
възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства.
Пред въззивната инстанция страните спорят относно възможностите на
бащата Д. К. И. да заплаща месечна издръжка за детето К. в размер на 500
лева.
Във въззивното производство са ангажирани доказателства за доходите на
двамата родители, като се установява, че за периода м.01.2024 год. – м.12.2024
год., бащата Д. К. И. е получил средно месечен осигурителен доход в размер
на 977,78 лева, докато за същият период майката П. Н. е получила средно
месечен осигурителен доход в размер на 1656 лева.
Съгласно законните критерии и от установеното в хода на съдебното
производство, въззивният съд приема, че за месечната издръжка за К. ще са
необходими средства в общ размер на не по-малко от около 550 лева - с оглед
на изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито
детето би имало, ако родителите живееха заедно.
Въззивният състав приема, че бащата следва да заплаща месечна
издръжка за детето К. в размер на 345 лева, тъй като по делото не е
установено бащата да страда от заболяване, което да намалява
трудоспособността му, нито да има данни за други алиментни задължения към
ненавършили пълнолетие лица (в същия смисъл и реш. № 154 от 16.07.2013г.
по гр. д. № 1435/2012г. на ВКС, ГК, III Г.О.).
Бащата Д. И. е в работоспособна млада възраст, няма други алиментни
задължения, поради което същия следва да ангажира цялата си деятелност, за
да реализира доходи, които да му послужат за удовлетворяването на
собствените му екзистенциални нужди, така и за задоволяване на
увеличените потребности на детето К..
По делото не се събраха доказателства, от които да се обоснове извод, че
бащата Д. И. има финансови възможности да заплаща издръжка за детето К. в
пълния предявен размер от 500 лева.
При определяне на издръжката в размер на 345 лева, дължими от бащата
за детето К., въззивният съд съобрази и обстоятелството, че майката полага
непосредствени грижи за детето, което поражда необходимостта
7
неотглеждащият родител да покрие по - голяма част от издръжката на детето
на страните, но само ако е съобразена с установените реални възможности.
Разликата над посочения размер от издръжката за детето следва да се поеме от
майка им, а при невъзможност и от други лица от друг ред, посочен в закона.
Издръжка в по-висок размер не следва да бъде присъждана, доколкото по
делото не се установи месечен доход и притежаване на друго имущество от
бащата Д. И., обосноваващо наличие на материални възможности за плащане
на месечна издръжка в претендирания размер от 500 лева.
Поради съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции следва, че
първоинстанционното решение е правилно. Решението в обжалваната част,
като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва
да бъде потвърдено.
По отношение на доводите и възраженията изложени против Решение
№ 3705 от 29.02.2024 г. постановено по гр. д. № 39885/2023 г. по описа на
СРС, 117-ти състав:
Съгласно ППВС № 5/16.11.1970 г., когато са настъпили обстоятелства за
изменение на издръжката, това изменение важи от момента на предявяване на
иска, както правилно е отмерил и първият съд.
Възраженията касаещи дата, различна от датата на предявяване на иска,
обусловена от наличието на определение, по силата на което родителските
права са били временно предоставени за упражняване от бащата и е била
определена издръжка дължима от майката на детето, не намериха опора в
доказателствената съвкупност по делото.
Това е така, тъй като няма данни през посоченият период детето е да било
фактически при бащата и същият да е полагал непосредствени грижи за него,
което обстоятелство се потвърждава както от свидетелските показанията на
свидетелката Р., така и от самият баща Д. И. в заявеното от него по реда на чл.
176 ГПК, който е посочил, че не е виждал детето К. от 2018 година, както и от
социалните проучвания.
Поради изложените съображения, решението на първия съд следва бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските във въззивното производство съдът приема следното:
При този изход на спора на страните разноски не се следват.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, III
въззивен брачен състав


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1176 от 22.01.2024 г. постановено по гр.
д. № 39885/2023 г. по описа на СРС, 117-ти състав, с което е уважен
предявеният иск по чл. 150 СК за увеличаване на присъдената издръжка на
детето К. Д. И., действащ чрез неговата майка и законен представител П. К.
Н..

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3705 от 29.02.2024 г. постановено по гр.
д. № 39885/2023 г. по описа на СРС, 117-ти състав, с което е отхвърлена молба
8
с вх. № 35872/05.02.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9