№ 4170
гр. София, 05.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110210645 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Ц. К. срещу Наказателно постановление (НП) № 19-
4332-029355, издадено на 27.01.2020г. от Г.Б. - Началник Група към ОПП – СДВР, с което
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП
на В. Ц. К. е наложена „глоба” в размер на 700 (седемстотин) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР на В.
Ц. К. са отнети и 12 контролни точки.
В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Иска се отмяна на Наказателното постановление и присъждане на
направените по делото разноски.
Пред СРС – 10 състав жалбоподателят В. Ц. К., редовно призован, не се явява лично
и не изпраща представител.
Въззиваемата страна Началник Група при ОПП-СДВР също не изпраща представител
пред СРС и не взема становище по спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрена и вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 на дата 07.09.2017г.
със срок на валидност до 07.09.2027г. и за нея има издадено Удостоверение за одобрен тип
1
средство за измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Допълнение № 20.03.5126.2 към
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. Това техническо
средство било преминало и проверка, за която има издаден Протокол от проверка № 50-С-
ИСИС от 30.09.2019г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.
На 04.10.2019г. за времето от 12.00 часа до 14.00 часа автоматизирано техническо
средство/система (АТСС) вид ARH CAM S1 № 11743F0 било позиционирано в служебен
автомобил с рег. № ........... при зададен стационарен режим на измерване в гр. София, бул.
„Цариградско шосе”, срещу стопанство „Враня“, за да контролира скоростта на движение на
приближаващите се МПС-та, движещи се от ул. „Павел Красов“ към Околовръстен път, при
наличие на пътен знак В26 за ограничение на скоростта 50 км/час. За целта бил съставен
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
36915/04.10.2019г.
На 04.10.2019г. в 12.10 часа в гр. София, бул. „Цариградско шосе”, срещу стопанство
„Враня“, с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към Околовръстен път, лек автомобил
„............” с рег. № ......... се движел със скорост от поне 105 км/ч. (след приспаднат толеранс
от 3 % в полза на водача от реално измерената скорост от 108 км/час), при ограничение на
скоростта 50 км/ч. Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и заснета с
техническо средство с № 11743F0.
Във връзка с установеното нарушение на скоростта на движение на лек автомобил
„............” с рег. № ......... от ОПП – СДВР изпратили покана до В. Ц. К.. На 22.11.2019г. в
декларация по чл.188 от ЗДвП В. Ц. К. декларирал в качеството си на собственик
/ползвател/ на превозното средство, че на 04.10.2019г. около 12.10 часа лично той е
управлявал МПС с рег. № ..........
Въз основа на тази декларация и снимковия материал Г. (в присъствието на Ц.Р.Р. и
Д.Д.Ч.) съставил срещу В. Ц. К. Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с бланков № 086392 от 05.12.2019г. за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, във връзка
с чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП. В АУАН било записано, че МПС-то се е движило със скорост от
105 км/час при 3 % толеранс от 108 км/час в полза на водача, при ограничение на скоростта
50 км/час за населено място, въведена с пътен знак В26, както и че скоростта е установено с
АТСС ARH CAM S1.
На 05.12.2019г. срещу подпис Актът бил връчен на В. Ц. К..
Въз основа на този АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление № 19-
4332-029355 от 27.01.2020г., с което Г.Б. - Началник Група при ОПП – СДВР на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, е наложила
на В. Ц. К. „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
3 месеца. Освен това на основание Наредба № Із-2539 на МВР на В. Ц. К. са отнети и 12
контролни точки.
2
Наказателното постановление е връчено срещу подпис на В. Ц. К. на 22.06.2021г. и е
обжалвано с жалба, подадена на 29.06.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : показанията на свидетеля
Попов; АУАН с бланков № 086392 от 05.12.2019г.; декларация по чл.188 от ЗДвП от В. Ц.
К.; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-36915/04.10.2019г.; снимков материал (лист 9-11 и лист 45 от делото); Ежедневна
форма на отчет от 04.10.2019г.; покана до В. Ц. К.; справка картон на водача; Заповеди на
Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с рег. № 8121з-515 от
14.05.2018г.; Акт за встъпване в длъжност; писмо от ОПП – СДВР с вх. №
57027/20.09.2021г. с приложена разписка за получаване на НП (лист 27-28 от делото);
Заповед № 513з-2509 от 21.04.2015г. на Директора на СДВР; писмо от Български институт
по метрология с вх. № 71675 от 11.04.2022г. с приложени към него Протокол от проверка №
50-С-ИСИС от 30.09.2019г., Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 /с приложения/ и Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 /с приложения/, както и писма от Столична
община с вх. № 75206/14.04.2022г. и с вх. № 82806/26.04.2022г. с приложени схеми.
Събраните по делото и цитирани по-горе писмени доказателства следва да се
кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви, обективни и достоверни.
Настоящият съдебен състав дава вяра на Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-36915/04.10.2019г. и на Ежедневната форма
на отчет от 04.10.2019г., тъй като това са годни, информативни, относими, обективни и
достоверни писмени доказателства. От тях се установява мястото, времето, посоката на
движение на контролираните МПС-та, ограничението на скоростта и типа на АТСС. От
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-36915/04.10.2019г. се установяват и номера на използваното техническо средство,
това, че е било позиционирано в служебен автомобил, режима на измерване, посоката на
задействане, общият брой на установените от АТСС нарушения, както и че за него е издаден
Протокол от проверка № 50-С-ИСИС от 30.09.2019г. с годност за експлоатация до
30.09.2020г.
Писмото от Български институт по метрология с вх. № 71675 от 11.04.2022г. и
приложените към него Протокол от проверка № 50-С-ИСИС от 30.09.2019г., Допълнение №
20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 /с приложения/ и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 /с приложения/ са обективни, достоверни и взаимно допълващи се. Поради това
съдът ги кредитира. От тези писмени доказателства се установява, че техническото средство,
с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно
нормативните изисквания, преминало е последваща проверка в Българки институт по
3
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Отдел „Изпитване на средства
за измерване и софтуер“ на 30.09.2019г. (със срок от 1 година, т.е. до 30.09.2020г.) и
съответно се счита за одобрен тип средство за измерване, което е технически изправно към
04.10.2019г. и направените с него измервания са в съответствие със Закона за измерванията.
Поради това СРС приема, че техническото средство, заснело процесния автомобил и
неговата скорост на движение е било годно към процесната дата да установи нарушението и
попада в обхвата на „автоматизирани технически средства и системи” (АТСС) според §6,
т.65 от ДР на ЗДвП. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокол от проверка
№ 50-С-ИСИС от 30.09.2019г. се вижда, че въпросното техническо средство има № 5126 в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и представлява
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 (за който има издадено Допълнение № 18.05.5126.1) и е с
фабричен № 11743F0, като този тип на АТСС и номер са вписани и в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-
36915/04.10.2019г., както и на снимковия материал на лист 11 от делото, то това означава,
че именно провереното на 30.09.2019г. техническо средство тип ARH CAM S1 с № 11743F0
е било използвано и при заснемане на процесното нарушение.
Според §6, т.65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган. Следва да се посочи, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до
позиционирането и настройката на АТСС. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт
по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата за първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство.
4
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”) съдът кредитира изцяло и приложения по делото снимков материал, намирайки го
за годно веществено доказателствено средство. Посредством снимката на лист 11 от делото
се установява марката и регистрационният номер на автомобила; датата, часа и мястото на
извършване на нарушението, както и конкретно измерената скорост на движение.
Приложеният на лист 9-11 и лист 45 от делото снимков материал представлява веществено
доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го
приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го
кредитира, още повече, че снимките са ясни и отчетливо на тях се виждат пътния знак с
ограничението от 50 км/час, техническото средство или заснетия автомобил. След
съпоставка на снимката на лист 11 от делото с данните от Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-36915/04.10.2019г. СРС
установява, че снимката е направена именно на мястото и в часовия диапазон, в който
процесното техническо средство на 04.10.2019г. се е намирало в гр. София, бул.
„Цариградско шосе”, срещу стопанство „Враня“, за да контролира скоростта на движение на
МПС-та, движещи се от ул. „Павел Красов“ към Околовръстен път.
Съдът кредитира и писмата с приложени схеми от Столична община (на лист 70-75 и
лист 76-82 от делото), тъй като са информативни, достоверни и непредубедени писмени
доказателства. От тях се установява, че на процесното място е имало ограничение на
скоростта, въведено с пътен знак В26 - 50 км/ч. В този смисъл данни се съдържат в снимките
на лист 9, лист 11 и лист 45 от делото, в Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-36915/04.10.2019г., в АУАН и в
Ежедневната форма на отчет на лист 12 от делото. От съвкупната преценка на тези писмени
доказателства съдебният състав приема за безспорно доказано, че на процесната дата и
място ограничението на скоростта е било 50 км/час, въведено с пътен знак В26.
Писмото от ОПП – СДВР с вх. № 57027/20.09.2021г. и приложената към него
разписка за получаване на НП (лист 27-28 от делото) имат доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства, а именно, че НП е получено на дата 22.06.2021г.
Приложената по делото справка картон на водача е издадена от държавен орган и
разполага с доказателствената сила за удостоверените в нея обстоятелства. Поради това
съдът кредитира това писмено доказателство и приема, че жалбоподателят има предишни
нарушения по ЗДвП.
Съдът кредитира и приложените по делото покана до В. Ц. К. и декларацията по
чл.188 от ЗДвП, тъй като са обективни и необорени писмени доказателства. От тях се
установява, че във връзка с процесното нарушение, за установяване на неговия автор, от
ОПП – СДВР са изпратили призовка до В. Ц. К. и пред служител на КАТ се е явил
5
жалбоподателят К., който е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП на дата 22.11.2019г., с
която е признал, че лично той е управлявал МПС с рег. № ......... на 04.10.2019г. около 12:10
часа. Доколкото в декларацията на лист 5 от делото се съдържа подписа на В. Ц. К., СРС
приема, че този писмен документ обвързва издателя й и съответно следва да се приеме за
доказано, че К. е управлявал автомобила на процесните време и място.
Съдът кредитира и приложения по делото АУАН, защото отразените в него
констатации намират пълна опора в останалия събран по делото и кредитиран от съда
доказателствен материал.
Приложените по делото Акт за встъпване в длъжност, Заповеди на Министъра на
вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г.,
както и Заповед на Директора на СДВР № 513з-2509 от 21.04.2015г. са издадени от
държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
съдът ги кредитира изцяло. От Акта за встъпване в длъжност се доказва, че след 29.10.2019г.
Гергана В.ова Борисова е заемала длъжността Началник на 01 група „Административно –
наказателна дейност“ на 03 Сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР. Като
такава, по силата на т.2.10. от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи тя е имала правото да издава Наказателни постановления, вкл. и
процесното НП. От Заповед № 513з-2509 от 21.04.2015г. на Директора на СДВР и т.1.2. от
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи става ясно, че св.
Г. е имал правото да съставя АУАН, вкл. и процесния Акт. Това означава, че конкретните
АУАН и Наказателно постановление са издадени от оправомощени лица.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Попов, тъй като те, дори и в незначителен
обем и явяващи се само отчасти информативни към процесния казус, намират опора в
кредитираните по-горе Заповед № 513з-2509 от 21.04.2015г. на Директора на СДВР, АУАН
и покана до В. Ц. К., а същевременно не се опровергават от други доказателства.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Наказателното постановление е връчено на 22.06.2021г. и е
обжалвано с жалба от 29.06.2021г., поради което тя се явява депозирана в преклузивния
процесуален срок. Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса и е процесуално
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица съгласно
събраните по делото доказателства и изложените по-горе мотиви в тази насока. В случая
нарушението е установено в момента на неговото реализиране на 04.10.2019г., а самият
нарушител е открит по-късно /след като В. Ц. К. е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП
на 22.11.2019г./. От датата на деянието /04.10.2019г./ и от датата на установяване на
нарушителя /22.11.2019г./ до датата на съставяне на АУАН /05.12.2019г./ не са изтекли
визираните в чл.34, ал.1 от ЗАНН срокове. Между датите на съставяне на Акта и на
6
издаване на Наказателното постановление е изтекъл срок по-малък от два месеца. Поради
това съдът приема, че в случая е спазен и преклузивният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото 1-месечният срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен, а не
преклузивен, то неспазването му не е съществено процесуално нарушение.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на
нарушителя и на двама свидетели. Законът дава възможност свидетелите по Акта да са
свидетели на съставянето му /когато той се съставя след извършване на нарушението/.
Доколкото от съдържанието на Акта се вижда, че Цветан Рибарев и Десислава Чалева са
посочени като свидетели „при съставяне на акта“, съдебният състав счита, че в случая е
приложен чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като в АУАН е изрично отразено, че свидетелите по
Акта са свидетели при съставянето на АУАН. След изготвянето Актът е предявен на В. Ц. К.
и му е връчен екземпляр от него. Наказателното постановление също е било връчено на В.
Ц. К. срещу подпис. Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя. Същите са
надлежно удостоверени с подписи в Акта и в НП - на лист 28 от делото. Поради това СРС
приема, че са спазени и изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, чл.43, ал.1 и ал.5 от
ЗАНН и чл.58, ал.1 от ЗАНН.
На следващо място - въз основа на извършена служебна проверка съдът прие, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са в съответствие с процесуалния и
материалния закон; отговарят на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН и при
съставянето, респ. при издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Фактологията, описана в АУАН и в НП е една и съща. Налице е съответствие между
словесното и цифровото описание на нарушението. То е достатъчно ясно и разбираемо
описано в Акта и в Наказателното постановление. По недвусмислен начин е посочено
времето и мястото на нарушението, наказуемата скорост /след приспаднатия толеранс в
полза на нарушителя/ и ограничението на скоростта на движение на същото място. Изрично
е отбелязано и в Акта, и в НП, че нарушението е установено с техническо средство. В Акта
и в Наказателното постановление са възведени всички релевантни обстоятелства, относими
към фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП, а именно посочено е, че
става въпрос за управление на МПС, описан е автомобилът, скоростта на движение,
мястото, посоката на движение, ограничението на скоростта за съответното място,
наличието на пътен знак В26 и как е било установено нарушението. С посочването на
техническото средство и номера на преписката в НП съдът приема, че са отбелязани в хода
на описание на нарушението и доказателства, които го потвърждават. Същевременно е
редно да се посочи, че не е съществено процесуално нарушение това, че в АУАН е посочена
разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, тъй като, ако се отвори законът и се прочете тази
разпоредба всеки /дори и неюрист/ би разбрал, че в случая става въпрос не за нарушена
правна норма, а за правомощие на служителите от ОПП – СДВР да установяват
нарушенията на правилата за движение по пътищата чрез използване на технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. На посочената разпоредба от
7
ЗДвП отговаря и фактологията, описана в АУАН и в НП, че нарушението е установено с
техническо средство.
Доколкото е налице съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението, същото е достатъчно ясно и разбираемо описано и са спазени изискванията на
ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на Наказателно постановление, следва да се
приеме, че не са нарушени правата на жалбоподателя да разбере какво нарушение му се
вменява.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Видно от лист 8 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-36915/04.10.2019г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
04.10.2019г., датата на регистриране на документа под № 4332р-36915 е също 04.10.2019г.
Посочени са имената и подписите на лицата, които са поставили техническото средство и са
проверили въпросния Протокол. В Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-36915/04.10.2019г. са посочени общият брой на
констатираните нарушения, вид и номер на ползваното техническо средство.
Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист 10 от делото),
поради което СРС приема, че Протоколът за използване на автоматизирано техническо
средство или система отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Водим от всичко изложено по-горе този съдебен състав достигна до извода, че в
случая не са допуснати процесуални нарушения в хода на административно - наказателното
производство, респ. не е било реално ограничено правото на защита на наказаното лице,
поради което спорът следва да бъде решен по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал и подкрепящите го констатации от АУАН настоящият съдебен състав установи, че
с техническо средство е измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час
и място. По делото са налице доказателства за техническата изправност и годност на това
техническо средство да регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай
е била установена скорост на движение 108 км/час. В предвид възможността за грешка в
рамките на 3 % при скорост над 100 км/ч. съдът приема, че автомобилът се е движил с около
105 км/час.
От писмата и схемите на Столична община, Ежедневната форма на отчет, Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-
36915/04.10.2019г., АУАН и снимките на лист 9, лист 11 и лист 45 от делото се установява
по несъмнен начин, че на въпросното място е било въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В26 – 50 км/час. При тези данни следва, че като се е движил със скорост от 105
км/ч. (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача) при ограничение на скоростта
8
50 км/ч., въведено с пътен знак В26, водачът на лек автомобил „............” с рег. № ......... е
извършил от обективна страна на процесните ден, час и място фактическия състав на
нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на
задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава
скоростта, зададена в случая с пътен знак В 26 - 50 км/ч. Движейки се на посоченото в
АУАН и НП място и време със скорост от 105 км/ч. (след приспаднатия толеранс) – водачът
на автомобила обективно е нарушил чл.21, ал.2 от ЗДвП.
В случая жалбоподателят е попълнил декларация, в която признава, че именно той е
управлявал МПС на процесната дата и час. Поради това и на основание чл.188, ал.1, изр.1 от
ЗДвП жалбоподателят следва да бъде наказан с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение.
Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия толеранс в
полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта на
техническото средство) в случая е с 55 км/ч.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП е извършено при пряк
умисъл. Всеки водач на превозно средство знае задължението си по ЗДвП, че следва да
съобразява скоростта си на движение с указаното на пътния знак ограничение. Щом на пътя
е имало поставен пътен знак В26 за ограничение на скоростта 50 км/ч., а измерената скорост
е била поне 105 км/ч., то това означава, че водачът на МПС-то е съзнавал обществено –
опасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено –
опасните последици.
Съгласно чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП при превишаване на разрешената скорост за
населено място над 50 км/час нарушителят се наказва с глоба в размер на 700 лева и 3
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи
5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лева. С оглед конкретно
установеното превишение на скоростта (с 55 км/ч. над ограничението от 50 км/ч. – след
приспаднатия толеранс от 3 %) и начинът, по който законодателят е определил да се
санкционира виновния водач при превишение на разрешената скорост в населени места,
СРС приема, че на В. Ц. К. следва да се определи глоба в размер на 750 лева и 3 месеца
лишаване от правоуправление. Точно определеният алгоритъм за индивидуализиране на
административното наказание „глоба“ и фиксираният размер на другото кумулативно
предвидено наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ не
позволява на съда да прави преценка за смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. В случая, обаче, с обжалваното НП жалбоподателят е наказан с „глоба“ в
размер не на 750 лева, а на 700 лева. Доколкото съществува забрана за влошаване
положението на жалбоподателя, макар съдът да счита, че на К. следва да се определи
„глоба“ в размер на 750 лева, доколкото не може да влошава положението на жалбоподателя
като увеличи размера на наложеното наказание „глоба“, СРС следва да потвърди
определения в Наказателното постановление размер на глобата.
9
На основание чл.6, ал.1, т.7, предл.1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018г., в сила от 23.03.2018г.) при
превишаване на разрешената максимална скорост с над 50 км/час в населено място (чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП) на виновния водач се отнемат и 12 контролни точки. Фиксираният от
законодателя размер на контролните точки, които подлежат на отнемане при нарушение по
чл.182, ал.1, т.6, вр. чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП не позволява обсъждане на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, респ. коригиране размера на точките, тъй като
техният брой е фиксиран в цитираната по-горе Наредба отнапред и съвпада с посочения в
НП брой отнети точки.
Настоящият съдебен състав не приема конкретният случай за маловажен.
Нарушението е формално – на просто извършване. С управление на автомобила със скорост
над 50 км/ч. то е довършено, без законодателят да изисква настъпването на някакви вредни
последици. Поради това отсъствието на такива не следва да се преценява при обществената
опасност на конкретното деяние. Единствената обществено-опасна последица, визирана в
състава на проценото нарушение, е осъществяването на самото му изпълнително деяние.
Освен това в случая превишението на скоростта над позволените 50 км/час не е никак малко
– с 55 км/час над допустимите 50 км/час скорост. Нарушението е извършено в населено
място и от лице с предишни нарушения по ЗДвП. Всичко това показва, че степента на
обществена опасност на деянието и дееца не е ниска. В случая конкретното нарушение е
типична проявна форма на нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП и разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН е неприложима.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалваното Наказателно постановление.
С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя. Доколкото въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт,
нито е ангажирала доказателства за направени от нея разноски по делото и такива не са били
поискани до приключване на съдебното следствие пред СРС – с настоящото решение не
следва да се присъждат разноски и в полза на въззиваемата страна, въпреки изхода на
спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-4332-029355, издадено на
27.01.2020г. от Г.Б. – Началник Група при ОПП – СДВР, с което на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на В. Ц. К. е наложена
10
„глоба” в размер на 700 (седемстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 (три) месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети и 12
контролни точки.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11