№ 140
гр. Свиленград, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ж. М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200596 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 2108 от 04.05.2022
година на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали, с
което на Е. С. Ю. с ЕГН ********** от село ***** *******, област *******,
за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за
контрола и опазването на горските територии (Наредба № 1 от 30.01.2012
година) във вр. с чл.108,ал.3 от Закона за горите е наложено на чл. 257, ал. 1,
т. 1 от Закона за горите (ЗГ), вр.административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 300 лв.
Жалбоподателят Е. С. Ю. чрез процесуалния си представител – адв. С. Б.,
моли за отмяна на обжалвания акт, който счита за неправилен,
незаконосъобразен и недоказан .В жалбата до съда се сочи,че
жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение и Актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) и НП били
постановени в нарушение на процесуалните норми,като излага подробни
съображения в тази насока,а именно била нарушена процедурата за съставяне
на АУАН, доколкото жалбоподателя реално не е бил призован за съставянето
на АУАН, липсвало дата на извършеното нарушение,мястото на нарушението
било отразено –с.Сладун,но жалбоподателя имал позволително за сеч за село
Михалич и т.н. Оспорва компетентността на актосъставителя. Алтернативно
от Съда се иска да приеме, че е налице маловажен случай, респ. да намали
размера на наложеното административно наказание.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Е. С. Ю., не се
1
явява. За него се явява адв. С. Б. и адв.Мая Цонкова, които пледират за
отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата, по повод на
която е образувано настоящото производство.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директорът на РДГ - Кърджали, редовно призован, не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от главен
юрисконсулт Евгения Момчилова, която в становището излага доводи
относно неоснователността на жалбата.
Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. В условията на алтернативност отправя
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
адв.възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 12.08.2021 година свидетелят Ж. А. Г.– служител на АНО, във връзка
с изпълнение на служебните си задължения му било разпоредено да извърши
проверка на отдел 115“г“,находящ се в землището на
с.Сладун,общ.Свиленград.
На същата дата /12.08.2021 година / около 14.00 часа ,същият обходил
обекта,находящ се в землището на село Сладун,като констатирал,че имало
извършена незаконна сеч на общо 70бр. дървета в основата на които имало
поставен точков знак с боя в цвят по различен от основното маркиране,като в
основата си били немаркиране с контролна горска марка. Незаконно
отсечените дърва били с диаметър на пъна/дърветата били с червен спрей и с
положена КГМ Б-81-69 Ж. Г. ,като подробно са отразени измерените
диаметри при отрезите на така отсечените дървета в съставения констативен
протокол.
Установил още ,че били изградени в обекта технологични просеки,които
не били отразени в технологичния план,а именно – 5броя с размери 27х4; 50
х4,5 ; 30х4 ; 3х 4,3 и 5х 3,5м.
За така констатираното бил съставен Констативен протокол серия СВ №
000864 и № 000865 от 12.08.2021 година,подписани от св. Ж. А. Г. извършил
проверката,като за свидетели били вписани негови колеги-Д. Я. Д. и Я. Г.
Я./с погрешно изписано бащино им-Д./.
Било изпратено писмо до жалбоподателя,с което е бил поканен в три
дневен срок от получаването му ,да се яви в сградата на ТП ДГС Свиленград
2
за справка във връзка с констатирани нередности ,относно дисциплината на
извеждане на сеч в отдели 114-б и 115-г.,като писмо е получено от Мелиса
Мехмед ,живуща на адреса на жалбоподателя на 19.08.2021г.,но същият е бил
в болнични в периода от 11.08.2021г. до 07.12.2021г.
На 08.11.2021 година в 16.00 часа, предвид констатираното нарушение и
в кръга на службата си, свидетелят Ж. А. Г. –Горски надзирател при ТП ДГС
Свиленград към РДГ - Кърджали към Изпълнителна агенция по горите,
съставил в присъствието на свидетелите Д. и Я., против жалбоподателя ,но в
негово отсъствие, АУАН със серия СВ2018 и с № 000639.
В изготвения АУАН актосъставителят изложил следното описание на
констатирано нарушение- жалбоподателят в качеството си на лицензиран
лесовъд по смисъла на чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на който са издадени Позволителни
за сеч № 609732 за отд.115г,не упражнил,както и не предприел мерки за
спиране на незаконни действия,тъй като е извършена сеч на немаркирани в
основата си с КГМ 70броя дървета от черен дъб.
За датата на извършеното нарушение е посочена датата на констатиране
на нарушението от страна на актосъставителя -12.08.2021г.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбите на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година вр с
чл.108,ал.3 от ЗГ, които вписва за нарушени.
АУАН е изпратен по куриер за връчване на Жалбоподателят,но същият
е отказал получаването на АУАН,видно от отразеното от куриер на ЕКОНТ.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на
образуваната преписка, Директорът на РДГ - Кърджали, издал процесното
Наказателно постановление (НП) № 2108 от 04.05.2022 година, с което на
Е. С. Ю. с ЕГН ********** от село ***** *******, област *******, за
нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за
контрола и опазването на горските територии (Наредба № 1 от 30.01.2012
година) във вр. с чл.108,ал.3 от Закона за горите е наложено на чл. 257, ал. 1,
т. 1 от Закона за горите (ЗГ), вр.административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 300 лв.
НП е редовно връчено на 09.08.2022 година, видно от Разписката,
приложена по АНПр, надлежно оформена – подписана и датирана, с
отбелязване и имената на получателя му, а именно: лично Е. С. Ю..
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
По преписката е приложена длъжностна характеристика на длъжността –
горски надзирател в ТП ДГС Свиленград,диплома за завършено средно
образование –профил- лесовъд на актосъставителя, трудов договор и
допълнително споразумение към него,ведно с уведомление за промяна на
работодател.
Видно от позволително за сеч №0609732 /20.04.2021г. е разрешено на
3
жалбоподателя да извършва сеч в отдел 115,под отдел Г в землището на село
МИХАЛИЧ, общ.Свиленград.
Съгласно Протокол за освидетелстване на сечище №0612535 ,към
позволително за сеч №0609732/20.04.2021г.,на 06.12.2021г. е издаден
съответния протокол в присъствието на жалбоподателя.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на РДГ
- Кърджали да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЛОД, се
доказва от приетите по делото Заповед № РД49-199 от 16.05.2011 година на
Министъра на земеделието и храните (сега Министъра на земеделието,
храните и горите, като наименованието на Министерството е променено с
Решение на 44-то Народно събрание от 04.05.2017 година) и вземайки
предвид факта, че актосъставителя Ж. А. Г. заема длъжността „горски
надзирател“ при ТП „ДГС Свиленград „ към РДГ – Кърджали към
Изпълнителна агенция по горите”, притежава средно – специално
образование: Горско и ловно стопанство, квалификация - лесовъд (видно от
Диплома за средно образование серия А-11 № 075736), т.е. Г. се явява
оправомощено лице, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 респ.т.2 от
ЗГ, действало при изпълнение на служебните си задължения и че Георги
Анастасов Шереметев се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ – Министъра на земеделието, храните и
горите по надлежния ред с административен акт - Заповед. Служебно
известно на Съда е персоналното заемане на длъжността „Директор на РДГ -
Кърджали” от Георги Анастасов Шереметев, а и в тази насока са представени
доказателства.
По делото бе допуснат и разпитан в процесуалното качество на свидетел
лицето А.Л.Щ., който пред настоящия Съдебен състав установи, че работи
при жалбоподателя като лесничей. Сочи,че жалбоподателя имал
разрешително за сеч единствено в отдели в землището на село
Михалич,общ.Свиленград и никога не са имали разрешително за село
Сладун,както и че никога не са работили в сечища , находящи се в село
Сладун .Сочи,че през месец август 2021година жалбоподателя бил болен с
коронавирус,като постъпил в болница и състоянието му било тежко със
съмнения за летален характер ,а след стабилизирането му болничните
продължили още няколко месеца. Сочи още,че често КГМ с времето се
заличавала, както и че често маркировачите въобще не я поставяли ниско
долу на дърветата, а при изпълнение на техническия план понякога се
получавали просеки,като обяснява принципа на това.
Изложената по горе фактическа обстановка, се установява по категоричен
начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание, свидетели – Ж. А. Г., Д. Я. Д. , Я. Г. Я. и А.Л.Щ..
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
4
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Ж.
А. Г., Д. Я. Д. , Я. Г. Я. и А.Л.Щ., които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите. Не се установява първите трима от посочените
свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги
провокира да съставят АУАН. Съдът кредитира показанията на всички
посочени свидетели предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду
им (както вече бе посочено).От друга страна те не се компрометират и при
съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива,
нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя, които Съдът кредитира. Точно обратното, свидетелските
показания на първите трима свидетели са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от горе установените фактически обстоятелства. Ето
защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за
насочени към прикриване на обективната истина по делото, поради това
Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С доверие се оцениха от Съда, показанията на свидетеля А.Л.Щ.,както се
посочи по-горе,тъй като се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства и не се опровергават от кредитираните показания на другите
разпитани свидетели (Ж. А. Г., Д. Я. Д. и Я. Г. Я.). С подобна еднозначност
те се очертават, конкретно за обстоятелството за наличието разрешително на
сеч на жалбоподателя,но не в землището на село Сладун,а село
Михалич,както и че същият няколко месеца от месец август 2021г е бил в
много тежко състояние,поради заболяване от коронавирус .
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Кредитираха се и всички други писмени доказателства, налични по делото.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните
съображения.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая при издаване на
Наказателното постановление е допуснато съществено нарушение,
изразяващо се в липса на коректно посочване на задължителен реквизит,
предвиден в нормата на чл.42, т.3, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно
точната дата на извършване на нарушението, като от посоченото в АУАН и
5
НП се създава пълна неяснота относно момента на осъществяване на
противоправното деяние.
Настоящата инстанция счита, че в случая има допуснати съществени
процесуални нарушения при описание на нарушението, и конкретно относно
визиране на датата на извършване на нарушението , които опорочават
административнонаказателното производство и се явяват се самостоятелно
основание за отмяната на Наказателното постановление.
Датата на извършване е съставомерен признак на административното
нарушение, относно който следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране
правото на защита на наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на
съда по същество в рамките на осъществения контрол за законосъобразност, и
за това тя следва не само да се сочи безпротиворечиво в АУАН и в НП, но и
да е правилно определена от наказващия орган. Точното и недвусмислено
посочване на датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим
реквизит на АУАН, съответно на НП, тъй като чрез него се описва и
индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради
което неизясняването му води до ограничаване на правото на защита на
наказаното лице и възможността му да разбере за какво конкретно нарушение
е наказано по административноправен ред. Следва да се посочи, че предвид
правораздавателния характер на наказателните постановления, тези реквизити
не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, или
да бъдат извличани по тълкувателен път от съдържанието на други документи
по преписката.
От доказателствата по делото става ясно, че на 12.08.2021г.
актосъставителя е констатирал,че в землището на село Сладун в отдел 115Г е
била извършена незаконна сеч на 70броя дърва от черен бор-немаркирани в
основата си с контролна горска марка и след като му съобщили ,че за село
Сладун разрешително за сеч имала фирмата на жалбоподателя,то на
08.11.2021г. съставил АУАН срещу него за това,че в качеството му на лице по
чл.108,ал.2 от Закона за горите не е упражнил и не е предприел мерки за
спиране на незаконните действия.
Съобразно чл. 108, ал. 2 ЗГ позволителното за сеч се издава на лице,
вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика при
условия и по ред, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3. От своя страна чл.
108, ал. 3 ЗГ предвижда, че лицето по ал. 2, на което е издадено
позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване
и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина,
както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с
наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
В чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии е предвидено, че лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ
след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за
спазването на правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на
6
насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета.
Несъмнено задължението на жалбоподателя за осъществяване на
контрол на сечището е възникнало от датата на издаването на позволителното
за сеч/ако такова е било издадено за село Сладун,тъй като не са ангажирани
доказателства от страна на АНО,че е налице такова позволително,а такова е
налице за село Михалич/ и е съществувало в срока на провеждането на сечта
,или респективно до крайния срок на позволителното, а нарушението е
констатирано на 12.08.2021 г.При това положение не може да се приеме,че
нарушението е извършено на 12.08.2021г.,тъй като сечта е един
продължителен процес, а не еднократно действие, осъществено в конкретен
ден и час. При което следва да се приеме,че неправилно като датата на
извършване на нарушението е посочена датата на констатирането
му,доколкото се отнася за активно действие,то следва да се приеме,ако има
извършено нарушение,че датата на извършването му , е от датата на издаване
на позволителното -20.04.2021г.,до преустановяване на незаконните
действие,респективно до датата на установяването им-12.08.2021г.
Съдът намира,че има и друго допуснато съществено процесуално
нарушение при съставянето на АУАН.От показанията на актосъставителя и на
свидетелите по акта се установи, че АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя. Действително в чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидено такова
правомощие за актосъставителя. Съгласно трайната съдебна практика обаче
тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно
предвидени хипотези:1. нарушителят да е редовно призован и да не се яви
за съставяне на акта;2. нарушителят да не е намерен за връчване на
поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия
за намирането му от контролните органи.
Във всички случаи съставянето на АУАН без да е направен надлежен
опит за връчване на поканата за съставянето му и без предоставяне на реална
възможност на нарушителя лично да присъства при съставяне на АУАН
съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за
отмяна на НП.В този изричен смисъл Решение № 2733 от 19.12.2019 г. по к.
адм. н. д. № 3587 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив
, Решение № 2556 от 10.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2924 / 2019 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2350 от 19.11.2019 г.
по к. адм. н. д. № 2703 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 924 от 23.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 760 / 2019 г. на
XXVI състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1858 от
07.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1752 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 867 от 17.04.2019 г. по к. адм. н.
д. № 636 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1410 от 24.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1231 / 2019 г. на XXVI
състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 2145 от 25.10.2018 г.
по к. адм. н. д. № 1834 / 2018 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1698 от 24.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1150 / 2018 г. на
7
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 914 от
23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 232 / 2018 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 319 от 15.02.2018 г. по к. адм.
н. д. № 3443 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 554 от 12.03.2018 г. по к. адм. н. д. № 37 / 2018 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1065 от 19.06.2017 г. по н. д. №
1046 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
290 от 27.02.2017 г. по н. д. № 2911 / 2016 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
Това е така, доколкото ненадлежната покана за съставяне на АУАН
ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на
административно наказателното производство.
Това нарушение не се санира с факта, че по-късно АУАН е надлежно
връчен на нарушителя. Това е така доколкото личното присъствие при
съставяне на АУАН и връчването на същия са гаранции за различни интереси
на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда
запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите
възражения срещу него и да организира зашитата си. Личното присъствие е
гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си
присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен
на мястото и във времето, посочени в него, от лицето което се твърди да го е
издало и в присъствието на лицата посочени като свидетели.
Съставянето на АУАН е първия формален акт, с който се поставя
началото на административно наказателния процес и нарушенията при
неговото съставяне, опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на
наказателното постановление, независимо, че последващите действия са
извършени надлежно.
В този смисъл е трайната практика на административен съд Пловдив.
Така Решение № 933 от 05.06.2017 г. по н. д. № 978 / 2017 г. на XXIII състав
на Административен съд – Пловдив,, Решение № 1228 от 11.07.2017 г. по н. д.
№ 1182 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 1355 от 03.07.2015 г. по н. д. № 1148/2015 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 874 от 18.04.2012 г. по н. д. № 404 / 2012 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив.
От доказателствата по делото се установи,че такава покана липсва
изпратена до жалбоподателя,а има единствено връчена покана за явяване при
АНО във връзка с констатирани нередности,относно дисциплината за
извеждане на сеч в отдели 114-б и 115-г.
Но дори и да се приеме,че не е налице съответните нарушения ,то
съдът счита, че нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е доказано
със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
На първо място безспорно е обстоятелството, че жалбоподателя има
8
издадено позволително за сеч №0609732 за отдел 115,подотдел Г в
землището на село Михалич ,общ.Свиленград ,което да извърши в периода
23.04.2021г. до 31.12.2021г.
Съдът намира за доказано по несъмнен начин, както с оглед
показанията на разпитаните свидетели, така и с оглед отразеното в
констативния протокол, че в отдел 115,подотдел Г , държавна горска
територия, землище на с. Сладун, общ. Свиленград, е установено наличието
на отсечени 70 броя дървета от черен бор, които не са били маркирани за сеч
с контролна горска марка в основата на пъновете. Установена е и кубатурата
на отсечените немаркирани дървета.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се наказва с глоба
от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно
лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или
изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени
му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях.
В конкретният случай жалбоподателя е санкциониран именно за това,
че като лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено Позволително за сеч
№ 0609732 за отдел 115,подотдел Г, землище на с. Сладун, общ. Свиленград,
не е изпълнил задължение по чл. 108, ал. 3 от ЗГ, като не е упражнил контрол
и не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по
извършването на добива на дървесина.
В разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии е отразено, че лицата по чл.
108, ал. 2 от ЗГ, след получаването на позволителното за сеч са длъжни да
следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва
сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч
дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без
забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.
От изложеното се налага извода, че субект на нарушението по
чл.257,ал.1,т. 1, от ЗГ във вр. чл. 108, ал. 2 от същия закон във вр. чл. 12б,
ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, е лицето, на което е издадено позволителното за сеч,
вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – чл.
108, ал. 2 от ЗГ.
Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема, че жалбоподателят не е субект на нарушението, тъй като същият не е
лице, на което е издадено позволителното за сеч за посоченото място в село
Сладун,а има издадено позволителни за село Михалич.
При това положение съдът счита, че наказващият орган
незаконосъобразно и неправилно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение, което същият не е извършил.
9
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
От страна на процесуалният представител на АНО се претендират
разноски,но с оглед изхода на делото,такива не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ,вр. с ал. 2, т.
1, вр.ал. 3,т.1 и т.2 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 2108 от 04.05.2022 година на Директора на
Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали, с което на Е. С. Ю. с ЕГН
********** от село ***** *******, област *******, за нарушение на чл. 12б,
ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на
горските територии (Наредба № 1 от 30.01.2012 година) във вр. с чл.108,ал.3
от Закона за горите е наложено на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ),
вр.административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10