№ 57
гр. Габрово, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
в присъствието на прокурора Александър Христов Александров (ОП-
Габрово)
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214200600150 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Г.Н. - ГАК в
качеството му на защитник на подсъдимия Н. К. М. срещу Присъда от
25.05.2021 г., постановена по НОХД № 61 по описа за 2021 г. на Районен съд -
Дряново.
С горната присъда РС- Дряново е признал подсъдимия М. за виновен в
това, че на 03.03.2020г. около 16:50 ч. на път GAB 2117 км.1 в посока с.
Искра, общ. Дряново, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Нисан Х – Трейл“ с рег.№ **, нарушил правилта за
движение - чл. 36, ал.2 от ЗДвП, чл.15, ал.1 ЗДвП и чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП, като
блъснал паркиралия вляво лек автомобил марка „Дачия Докер“ с рег.№ EВ
1540 ВМ, до лявата странична плъзгаща врата на който бил застанал Илиян
Иванов М. от гр. Габрово, и по непредпазливост му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в разместено счупване на горния край на малкия
пищял /фибула/ на подбедрицата на левия крак, довело до трайно
затрудняване движението на левия долен крайник за срок над 1 месец, с което
извършил престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал.1 от
НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК го освободил от наказателна
отговорност и му наложил административно наказание „глоба“ в полза на
1
държавата в размер на 1 000 лева.На основание чл.78а, ал.4 във вр. чл.343г от
НК , съдът е наложил на подсъдимия и предвиденото в закона наказание
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от три
месеца, считано от влизане в сила на присъдата.
На подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
В законния срок присъдата е обжалвана от адв. Н., като неправилна и
незаконосъобразна единственно в частта относно приложение на чл.343г от
НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и неговият
защитник се явяват лично и поддържат депозираната жалба. Излагат
допълнителни доводи за наличието на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства – оказване на пълно съдействие от страна на подсъдимия в хода
на наказателното производството, признаване на вината, оказване на помощ
на пострадалия след настъпване на ПТП, проява на критично отношение, към
стореното. Посочват, че така наложеното наказание значително ограничавало
подсъдимия при упражняване на основната му трудова дейност като
автомонтьор и възпрепятствало пълноценното полагане на грижи за дъщеря
му. Излагат аргументи за това, че наказателният съд при разглеждане на
делото по реда на гл. XXVIII от НПК разполагал с правомощието да извърши
самостоятелна преценка за необходимостта от налагане на санкция по реда на
чл. 37, ал.1, т.7 НК като съобрази непредпазливия характер на деянието,
адекватността на наказанието и степента на засягане на основните права на
подсъдимия.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата,
счита, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и
моли да бъде потвърден.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:
Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно, всестранно
и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на
задълженията по чл. 13 и чл. 14 от НПК и при спазване на процесуалния ред
за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е необходимия
критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е
установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция
възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни изводи по
фактите. Правилно първоинстанционният съд е приел следната фактическа
обстановка:
2
На 03.03.2020г. подсъдимият Н.М. се движел със собствения си лек
автомобил марка „Нисан Х-Трейл“ с рег.№ ** по път 3-609 в посока гр.
Дряново-с. Царева ливада. Около 16:50 часа на разклона за с. Радовци при
навлизане наляво на път GАB 2117, км.1, в посока с. Искра, общ. Дряново,
подсъдимият поради внезапно заслепяване от слънцето не успял да освободи
волана, за да стабилизира управляемите колела в право направление.
Подсъдимият продължил да извършва маневра завиване наляво, при което
навлязъл в лявата половина на платното за движение. В същия момент в
лявата половина на пътното платно се намирал паркиран лек автомобил
„Дачия Докер“ с рег.№**, чиято предна част била насочена в посока с.
Радовци. Водачът на автомобила И.М. се намирал извън автомобила до
отворена задна лява плъзгаща се врата, наведен над задната седалка. При
извършване на маневрата завиване наляво лекият автомобил, управляван от
подсъдимия М., ударил с предната си лява част задната дясна част на лекия
автомобил „Дачия“, като при сблъсъка удареният автомобил се изместил с
два метра напред и наляво. При удара пострадалият М. бил отблъснат от
вратата на автомобила и паднал по лице на земята. След удара л. а. „Нисан“
продължил движението си напред и надясно, след около 11-12 метра се
преобърнал на десните си врати и се установил на място. Свидетелят М.
отишъл до лекия автомобил „Нисан“ и издърпал св. Р.Г. през люка. След това
от автомобила излязъл подсъдимият М.. Преминаващ водач се обадил на тел.
112 и на мястото пристигнал екип на „Спешна помощ“. Малко след това
мястото на ПТП било посетено от полицейски екип, в който участвал и св.
В.М.. Медиците превързали дясната ръка на подсъдимия, която била
охлузена. Пострадалият М. изразил оплаквания за болки в коленете. Екипът
на „Спешна помощ“ предложил на М. и подсъдимия да ги транспортира до
болнично заведение в гр. Габрово за извършване на медицински преглед, но
те отказали. При извършване на проби за употреба на алкохол на двамата
водачи били установени отрицателни резултати. Полицейският служител
В.М. съставил протокол за ПТП №1687810/03.03.2020г. Пострадалият М. се
обадил на сина си С. М., който го транспортирал от местропроизшествието до
гр. Габрово. Тогава И.М. започнал да усеща силна болка под коляното на
левия си крак и отичане. След посещение на ЦСПМ гр. Габрово на
пострадалия бил поставена превръзка и назначена рентгенография за
следващия ден. На 04.03.2020г. на св. М. били направени рентгенови снимки
и се установило счупване на фибулната кост под лявото коляно.
На досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска
експертиза от заключението на която се установява вида и характера на
телесните увреждания на водача на автомобил марка „Дачия Докер“ И.М.. В
резултат на ПТП е получил разместено счупване на горния край на малкия
пищял /фибула/ на подбедрицата на левия крак; отоци на двете коленни стави;
охлузвания на предната повърхност на лявото коляно и горна част на
подбедрицата, оток и болезненост на дясната подбедрица на вътрешен глезен
на десния крак. Вещото лице излага становище, че полученото счупване е
3
резултат от директна травма в областта на горния край на малкия пищял.
Съгласно представеното заключение полученото счупване е възможно
следствие от удар на странична плъзгаща се врата на автомобила, която се е
откачила при изместването, както и от последващото падане на пострадалия.
Въз основа на извършен анализ на представената медицинска документация
вещото лице е достигнало до положителен извод за това, че полученото
счупване е резултат на настъпилия удар при процесното ПТП. Счупването е
предвизвикало трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за
срок над един месец, а останалите увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота извън хипотезите на чл. 128 и
чл. 129 НК.
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебна автотехническа
експертиза. Първоинстанционният правилно е възприел установения
посредством представеното заключение механизъм на настъпване на пътно-
транспротното произшествие.
Фактическата обстановка, възприета от РС-Дряново и от настоящия
съдебен състав, се установява по безспорен и положителен начин от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният
съд е изградил фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в
съвкупност, на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е
изпълнил задължението си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на
тези визирани в чл. 102 от НПК, изпълнил е задължението си за оценка на
процесуалната годност на доказателствените средства и на достоверността на
доказателствените източници и е спазил правилата на формалната логика.
Настоящия съдебен състав споделя изцяло извършения доказателствен анализ
от първоинстанционния съд и счита, че не следва да го преповтаря.
Подсъдимият и неговия защитник пред настоящата инстанция не
оспорват така установената фактическа обстановка. Предмет на оспорване е
единствено законосъобразността на наложената кумулативна санкция
„лишаване от право на управление на МПС“ за срок от три месеца по реда на
чл.78а, ал.4, във вр. чл. 343г НК. Защитникът изтъква, че деянието е
извършено при форма на вината непредпазливост и при наличието на
множество смекчаващи отговорността обстоятелства– оказване на пълно
съдействие в хода на наказателното производството, признаване на вината,
оказване на помощ на пострадалия след настъпване на ПТП, проява на
критично отношение. Същевременно посочва, че така наложената санкция
значително ограничавала правото на подсъдимия да осъществява трудова
дейност и да упражнява родителските си права по отношение на дъщеря си.
При обсъждане на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства първоинстанционният съд правилно е отчел направените от
страна на подсъдимия признания и изразеното съжаление, като не е съобразил
чистото съдебно минало на подсъдимия след настъпване на реабилитация по
4
право. РС-Дряново правилно е отчел като отегчаващо отговорността
обстоятелство данните за налагани административни наказания за нарушения
по ЗДвП.
Възраженията на защитата и на подсъдимия са предмет на обсъждане от
първоинстанционния съд, който е извършил правен анализ, за да достигне до
извода, че налагането на санкция „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ ще въздейства поправително и превъзпитателно върху
подсъдимия без на засяга в значителна степен основните му права. В
обжалваната присъда РС-Дряново е отчел наличието на предходни осъждания
за извършени престъпление срещу транспорта, за които по отношение на
подсъдимия е настъпила реабилитация. На следващо място РС-Дряново е
съобразил наличието на установени предишни административни нарушения
на ЗДвП, както и обстоятелството, че резултатът на инкриминираното деяние
произтича изцяло от поведението на подсъдимия като водач на МПС. В
мотивите на присъдата е възприето виждане, че наложеното кумулативно
административно наказание не е от такова естество, което да възпрепятства
подсъдимия при упражняване на професия автомонтьор в гр. Трявна предвид
близкото разстояние между постоянния му адрес и мястото на работа и
наличието на обществен транспорт между двете населени места.
Първоинстранционният съд е отхвърлил като неоснователни наведените
доводи за невъзможност на подсъдимия да полага грижи за дъщеря си при
така наложената санкция, като се е позовал на липсата на заявено
обстоятелство в представената декларация за семейно и материално
положение.
Настоящият въззивен състав не споделя мотивите на Районен съд -
Дряново в тази им част.
Разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК предвижда в хипотеза на наложено
административно наказание глоба в хода на диференцирана процедура по гл.
XXVIII от НПК наказателният съд може да наложи административно
наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност за срок от три години, ако лишаване от такова право е предвидено за
съответното престъпление. В конкретния случай подсъдимият е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. чл.343, ал.1, б. „б“, пр. 2 във вр.
с чл. 342, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода
ли пробация и задължителна кумулативна санкция по чл. 343г НК – лишаване
от право по чл.37, ал.1, т.7 НК.
В отлика от общия ред за разглеждане на наказателното производство при
провеждане на производство на замяна на наказателна отговорност с налагане
на административна за съда е предвидена възможност, а не задължение за
налагане на санкция по чл.37, ал.1, т.7 НК, като изводът за необходимостта от
подобна санкция отново е обусловен от възможността за постигане на целите
на наказанието / така в Решение № 24 от 09.02.2018 г. на ВКС по н. д. №
5
1213/2017 г., III н. о., НК /. В настоящия казус заключението за постигането
на поправителния, възпиращия и общовъзпитателния ефект се предпоставя от
оценката на данните за предходни нарушения на правилата за движение по
пътищата. За определяне размера на кумулативното наказание лишаване от
право да управлява МПС е от значение и тежестта на допуснатите
нарушенията на правилата за движение по пътищата при извършване на
престъплението /така в Решение № 202 от 27.12.2019 г. по н. д. № 761/ 2019 г.
на ВКС/.
В представената справка от картона на водача Н.М. се установява, че
подсъдимият няколкократно е нарушавал правилата за движение в периода
между 2001г.-2020г. През този дълъг период от време освен за нарушения по
чл.20, ал.2, чл.183, ал.1, т.4б, чл.137а, ал.1 и чл.140, ал.1, пр.1 и чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, съответно за несъобразена скорост, непоставен предпазен колан
при шофиране, управление на МПС без поставени регистрационни табели,
неносене на свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него, за които са били
наложени минимални административни наказания, подсъдимият не е бил
санкциониран за други нарушения на правилата за движението по пътищата,
включително за вредоносни такива, което изключва определянето му като
системен и опасен нарушител на правилата за безопасност на пътя.
Установените нарушения на ЗДвП през цитирания период не се отличават с
висока степен на обществена опасност и не разкриват склонност на
подсъдимия към поведение, което да поставя останалите участници в
движението в повишен риск.
В представената справка за съдимост е отразено наличие на осъждане с
присъда №37 от 31.07.2015г. по НОХД №115/2015г. по описа на РС-Трявна за
извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Районният съд правилно е
констатирал, че по отношение на подсъдимия е настъпила реабилитация по
право по смисъла на чл.86, ал.1 т.1 от НК при което към настоящия момент
той следва да се счита за неосъждан. Фактът на настъпване на реабилитацията
заличава осъждането на подсъдимия и отменя за в бъдеще последиците, които
законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със
закон или указ е установено противното. При това положение
първоинстанционният съд необосновано е отчет факта на предходно
осъждане при обсъждане на необходимостта от кумулативно налагане на
санкцията по чл.78а, ал.4 по отношение на Н.М..
На следващо място обстоятелството, че настъпването на инкриминирания
резултат произтича изцяло от поведението на подсъдимия не следва да бъде
отчитано като решаващ фактор при преценка за налагане на санкцията
„лишаване от право на управление на МПС“. Предвид констатирания
механизъм на настъпване на ПТП се установи, че подсъдимият не е
управлявал лекия автомобил с несъобразена скорост като причина за
6
настъпване на ПТП е било навлизането в частта на платното за насрещно
движение.
Въззивният съд след като обсъди изтъкнатите от защитата смекчаващи
отговорността обстоятелства намира, че наложената кумулативна санкция не
следва да бъде прилагана. Съгласно изложените твърдения, които съдът не
намира основание да не кредитира, основната трудова дейност на подсъдимия
като автомонтьор изисква всекидневно управление на моторни превозни
средства. Ограничаването на правото би рефлектирало в значителна степен
върху правото на подсъдимия да полага труд и възможността му да осигурява
трудови доходи за издръжка на себе си и семейството си. Въпреки
сравнително краткия срок на налагане на мярката и изтъкнатата възможност в
обжалваната присъда подсъдимият да използва друг вид транспорт за
придвижване до работното си място, съдът намира, че в конкретния случай
лишаването от право на управление на МПС не съответства на легитимната
цел на наказанието, доколкото ще ограничи по-широк кръг от права, чието
упражняване е значение за постигане на поправителния и превъзпитателния
ефект.
На следващо място от показанията на св. Г. пред първоинстанционния съд
се установява, че подсъдимият е баща на 12-годишна дете, за което полага
всекидневни грижи, включително като го транспортира в личния си
автомобил до училище. Липсата на декларирано обстоятелство в тази посока
от страна на подсъдимия в представената декларация за семейно и
материално положение не изключва възможността то да бъде доказано с
всички допустими доказателства и доказателствени средства в хода на
производството. При това положение въззивният съд приема, че наложената
санкция би възпрепятствала съществено подсъдимия при упражняване на
неговите родителски права и би засегнала пряко неговите близки и членове на
семейството му.
С оглед гореизложените мотиви РС-Дряново неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 НК, като е счел, че следва да се наложи на
подсъдимия Н.М. административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца, считано от влизане на присъдата в
сила. Кумулативно наложеното наказание, наред с наложеното на лицето
наказание глоба, би се оказало несъразмерно тежко и не би способствало за
постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, доколкото не би
оказало необходмия поправителен и превъзпитателен ефект върху наказаното
лице. Присъдата в тази и част следва да бъде изменена, като се отмени
наложеното наказание.
При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл. 314
от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.
7
На основание изложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №8 от 25.05.2021г. по НОХД №61/2021г. по описа на
Районен съд-Дряново, като ОТМЕНЯ наложеното на Н. К. М., на основание
чл. 78а, ал.4, във вр. с чл. 343г, във вр. с чл. 343, ал.1, б."б", предл. 2, във вр. с
чл. 342, ал.1 от НК, наказание - лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8