О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...
Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание
на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Веселка Иванова
с участието на секретаря Галина Емилова и прокурора Камелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдията Веселка Иванова ч.н.д. № 180 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на М.Г.Г., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание "лишаване от свобода".
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения Г..
В съдебно заседание участието на осъдения е осигурено чрез видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с
поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание „лишаване
от свобода“ и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
М.Г.Г. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години, наложено му по н.о.х.д. № 471/2017 г. по описа на ОС-Враца, за деяние по чл.124, ал.1 НК.
Започнал е да търпи това наказание на 21.01.2019 г. Към датата на постановяване на настоящото определение-29.05.2020 г., е изтърпял фактически 1 година 4 месеца и 8 дни, от работа му се зачитат 2 месеца и 20 дни, от предварителен арест-8 месеца и 5 дни, или всичко 2 години, 3 месеца и 3 дни. Остатъкът е 8 месеца и 27 дни.
От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от 1/2 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
Представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на трайна и необратима позитивна промяна в нагласите, поведението и начина на мислене на лишения от свобода Г., годни да обосноват извод, че при него е налице личностна готовност за живот в условията на свобода.
При първоначалната оценка е регистриран среден риск от рецидив, възлизащ на 56 точки. Рискът от вреди за обществото е с високи стойности и е обусловен от характера и спецификата на извършеното от осъдения престъпление, както и от ниското му правно съзнание. Анализът на риска от вреди в пенитенциарната институция показва средни стойности към служителите на затвора и лишените от свобода поради регистрирани нарушения на реда и дисциплината в затворническото общежитие.
Като дефицити, по които има остра нужда от корекции са определени следните зони: настоящо правонарушение-Г. е осъден за убийство по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, отношение към правонарушението-не осъзнава вината си и е със силни оневинителни нагласи; умения за мислене-не разпознава всичките си проблеми, не се замисля за негативните последици от действията си и нанесените вреди; трудова заетост-няма трудови навици и е с ниска професионална квалификация. С оглед на проблемните зони, в плана за изпълнение на присъдата са заложени като цели подобряване на уменията за разпознаване и разрешаване на проблемите, мотивиране към активна трудова заетост, осъзнаване на последиците от собствените действия и формиране на умения за етични и коректни взаимоотношения в затворническото общежитие.
При извършената последваща ревизия на оценката на риска, стойностите на риска от рецидив са запазени в средния диапазон, но са повишени от 56 точки на 60 точки в следните проблемни зони: начин на живот и обкръжение, отношение към правонарушението, междуличностни отношения и умения за мислене. Л.св.Г. непрекъснато е проявявал необосновани претенции към предлаганата му работа, като са констатирани откази и спиране от работа поради несправяне с възложените му трудови задачи.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС и личното досие е видно, че по време на престоя в затвора осъденият е бил дисциплинарно наказан два пъти-със заповед № 79/19.04.2019 г., с „писмено предупреждение“ за нарушение на чл.97, т.4 от ЗИНЗС, тъй като влязъл във физическа саморазправа с брат си, който също изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора-Враца, и заповед №Л-1531/16.10.2019 г. - отново с "писмено предупреждение" за идентично дисциплинарно нарушение по чл.97, т.4 от ЗИНЗС за това, че употребил вербална агресия-обиждал и заплашвал друг лишен от свобода.
В доклада са отчетени и постигнатите с осъдения положителни резултати. В затвора Г. е устройван на работа на различни външни обекти и еднократно е награден с "писмена похвала" за примерно поведение и стриктно изпълнение на трудовите задачи.
Въпреки този положителен резултат, не може да се направи обоснован и категоричен извод, че осъденият е променил модела и стереотипа си на престъпно мислене и поведение. В доклада е посочено, че е налице регрес при три от дефицитните зони-отношение към правонарушението, междуличностни проблеми и умения за мислене, в резултат от констатираните случаи на нарушения на вътрешния ред и дисциплина в затвора, неспособността на Г. за законно решаване на проблемите и ригидността в мисловните му процеси, както и липсата на мотивация за коренна позитивна промяна.
Според доклада поставените цели и договорените дейности в плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем, поради което корекционната работа с осъдения трябва да продължи в посока на положителна промяна в нагласите и формиране на изцяло критично отношение към извършено престъпление, правилно формулиране на проблемите и поемане на отговорност за собствените действия.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода Г. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание на съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Г. не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето реално поправяне и превъзпитание, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от рецидив е в регистъра на средните стойности – 60 точки, и не само, че не е коригиран спрямо началния момент от постъпването му в затвора – 56 точки, но е и допълнително завишен с 4 пункта. Рискът от вреди за обществото след освобождаването от затвора е с високи стойности. Освен това не са изпълнени основни цели, заложени в плана на присъдата, а три от основните дефицитни зони при осъдения - отношението към правонарушението, междуличностните проблеми и умението за мислене, трябва да бъдат обект на продължителна корекционна работа, тъй като осъденият не осъзнава нуждата от трайна позитивна промяна в поведението си, нито пък предвижда негативните последици от действията си, а е склонен да повтаря едни и същи грешки. Вярно е, че по време на престоя си в затвора той е бил награждаван със заповед №172/06.06.2019 г. за примерно поведение и стриктно изпълнение на трудовите задачи на външен работен обект. Този позитивен резултат е епизодичен и не е стабилизиран. Извън него липсват други доказателства, от които да бъдат изведени еднозначни изводи за трайното поправяне на осъдения. Напротив-от данните по делото е видно, че по време на престоя си в затвора осъденият е бил двукратно наказван за еднотипни нарушения на реда и дисциплината. Очевидно е, че същият все още е затруднен да спазва правила, проявява склонност към импулсивни агресивни действия и продължава да притежава степен на обществена опасност от повторяемост на престъпната му дейност. Въпреки проведените корекционни мероприятия, същият все още не е формирал изцяло критично отношение към престъпното си поведение и е неспособен правилно да формулира проблемите си и да поема отговорност за собствените си действия. Освен това е с негативно отношение към трудовия процес. Всичко това илюстрира, че престоят в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице в насока снижаване на риска от рецидив и от вреди за обществото, постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони.
При това положение съдът приема, че е налице само едната от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно л.св.М.Г. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М.Г.Г., роден на *** ***, понастоящем в Затвора гр.Враца, български гражданин, с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 3 години „лишаване от свобода”, наложено му по н.о.х.д. № 471/2017 г. по описа на ОС-Враца, с остатък 8 месеца и 27 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора гр.Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: