МОТИВИ
по НОХД № 30159/2013г. на Районен съд-Монтана
Подсъдимият
А.Л.А. xxx е обвинен в това, че за времето от началото на м. август до края на
м. ноември 2012г. в с. Безденица, обл. Монтана от навес в лозов масив, при
условията на продължавано престъпление, отнел от владението на К.П.И. xxx движими
вещи-3 000 кг. овес на обща стойност 1 350.00 лв. , без съгласието на
собственика И. В. М. xxx, с намерение противозаконно да го присвои-престъпление
по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Монтана заявява, че
поддържа повдигнатото обвинение и правната му квалификация. Твърди, че
престъплението безспорно е установено от обективна и субективна страна, като
прави подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства. Предлага подсъдимият
да бъде признат за виновен-последният е признал вината си в съдебно заседание и
при преценка на отегчаващите и смегчаващи вината обстоятелства, съдът да
постанови присъдата си, като на основание чл. 58а от НК му наложи наказание от
една година лишаване от свобода, като се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК и изпълнението на наказанието бъде отложено за изпитателен срок от три
години. По отношение на предявение граждански иск, счита същият за правилен и
доказан както по основание, така и по размер и моли съда да го уважи изцяло. Съдът
да осъди подсъдимия да заплати и разноските по делото.
Предявен
е граждански иск от пострадалата И. В. М. xxx срещу подсъдимия А.Л.А., за
сумата от 1 350.00 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени
вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
Конституирана като граждански ищец и частен обвинител, чрез адвокат Станева от
АК-гр. Монтана, моли съда да признае подсъдимия за виновен и уважи изцяло
предявения граждански иск със законната лихва.
Подсъдимият
А. Л.А. разбира в какво е обвинен и признава вината си. Признава фактите
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и се разкайва.
Служебният защитник на подсъдимия-адвокат Ч. xxx
поддържа, че подсъдимият е признал вината и не оспорва фактическата обстановка,
при което смята, че вината е установена и доказана по несъмнен начин. Моли съда
да постанови присъдата при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1, като замени наказанието
лишаване от свобода по чл. 194, ал. 1 от НК и наложи на подсъдимия наказание
пробация със задължителните пробационни мерки в размер на минимума предвиден в
закона, а именно шест месеца. По отношение на гражданския иск, предоставя на
съда.
Производството
се развива при условията и реда на чл. 370, ал. 1 от НПК-проведе се съкратено
съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.
Доказателствата
по делото са писмени.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с
доводите и становищата на страните и след като спази разпоредбата на чл. 301 от НПК, приема следното:
Подсъдимият
А. А. xxx. На 22.03.2012г. той подписал трудов договор с В. Л. АД за изпълнение
на длъжността фермер отглеждащ лозя. В периода август-ноември 2012г. той
охранявал обекта на фирмата, находяща се в землището на с. Безденица, обл. Монтана,
заедно със свидетеля А. И. А. от с. с., като давали 24-часови смени. В лозовия
масив, който охранявали, имало изграден навес с покрив от ламарина и ограден с
оградна мрежа. Свидетелката К.П.И. xxx работи като агроном-лозароградинар в
лозовия масив на В. Л. АД. Лозовия масив бил собственост на свидетелката И. В. М.
xxx, която имала договор с В. Л. АД за съвместна дейъност.
Свидетелката
М. упълномощила свидетелката И. да я представлява пред органите на МВР, прокуратура
и съд, поради което тя била конституирана като пострадал.
До
19.07.2012г. приключила жътвата на овеса и цялото количество от 12 тона било
оставено на съхранение в навеса в лозовия масив, където го охранявали
подсъдимия А. и свидетеля А.. От м. август подсъдимия А. започнал да взема от
съхранявания овес и да го прекарва с ръчна количка и в чували на различни лица,
след които свидетеля М. Б. Х. през месеците септември и ноември, свидетеля М. М.
Й., в края на м. септември и в началото на м. октомври, свидетелят Г. А. Г.-през
м. октомври, свидетелят А. В. Т. през месеците септември и октомври и на
свидетелката Х. С. Х. -на няколко пъти през м. август.
На
12.11.2012г. свидетелката К.И. установила липсата на голямо количество овес от
купчината под навеса. Тя била уговорила продажбата на цялото количество от 12
тона на фирма от гр. София и закупила 1 тон овес от с. Расово за да попълни количеството.
На
24.11.2012г. по време на смяната на подсъдимия А. бил докаран овеса от с. Расово
и стоварен под навеса при останалото количество. На 26.11.2012г. свидетелката И.
отново установила липсата на на количество овес от общата купчина и попитала
подсъдимия дали го е взел той. Подсъдимият й признал, че той е вземал овес
около два тона. Тогава И. закупила овес още два тона. Според нея, общото
количество на отнетия овес било три тона и следствие на извършената от А.
кражба, го уволнила в края на м. ноември. Количеството било установено, като
напълнили цялото количество овес в чували и ги претеглили. След като уволнила
подсъдимия, И. сигнализирала РУ”Полиция”-гр. Монтана за случая.
Видно
от изготвената на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, стойността
на отнетия овес възлиза на сумата от 1 350.00 лв. Минималната работна заплата
към момента на деянието била 290 лв. и се нанасяла 4.66 пъти в причинената щета.
Разпитан
на досъдебното производство, подсъдимият А. дал обяснения, че на няколко пъти с
количка и в чували взимал от овеса и го продавал на различни хора от с. Безденица,
тъй като започнали да му бавят заплатата.
При
условията на чл. 343, ал. 4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимия
и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
Налице
са всички условия на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че повдигнатото
обвинение е доказано по несъмнен и безспорен начин.
Съобразявайки горното и събраните в процеса
доказателства съдът намира, че с деянието си подсъдимият А.А. е осъществил от
обективна страна състава на чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като
за времето от м. август до края на м. ноември 2012г. в с. Безденица, обл. Монтана,
при условията на продължавано престъпление, отнел от владението на К.П.И. xxx движими
вещи 3 000 кг. овес на обща стойност 1 350.00 лв., без съгласието на
собственика И. В. М. xxx и с намерение противозаконно да го присвои.
От
субективна страна, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК е налице пряк умисъл при
извършване на деянието-подсъдимият е съзнавал, че лишава владелеца от
фактическата власт на чужда нему вещ, предвиждал е преминаването на вещите в
своя собствена власт и е целял установяване на тази власт, като след деянието
се е разпоредил с вещите в свой интерес.
Причини
за извършване на деянието се свеждат до ниско правно и обществено съзнание, незачитане
правото на лична собственост, желание за облагодетелстване по непозволен начин.
Горната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
събраните на досъдебното производство и приобщени по надлежния ред писмени
доказателства-жалба, докладна записка, справка-характеристика, свидетелство за
съдимост, съдебно-оценъчна експертиза, протоколи от разпит на свидетелите, които
съдът кредитира като обективни, логични, взаимно допълващи се и които се подкрепят
от събраните по делото доказателства.
Авторството
на деянието е доказано по несъмнен начин от събраните на досъдебното
производство доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за
време, място и начин на извършване на деянието. Подсъдимият е имал представа за
всички обективни елементи от състава на престъплението.
При определяне видът и размерът на наказанието съдът взе предвид
разпоредбата на чл. 36 от НК-относно целите на наказанието, съобрази
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А. –лишаване от свобода до
осем години, предвидено в текстта на чл. 194, ал. 1 от НК и императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК според която норма, в случаите на чл. 371, т.
2 от НПК, какъвто е настоящият случай, при постановяване на осъдителна присъда,
съдът определя наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Според редакцията на чл. 58а, ал. 1 от НК, при постановяване на
осъдителна присъда в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя
наказание лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част,
т. е. при условията на чл. 54 от НК и намалява така определеното наказание с
една трета, а според разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК, в случаите, когато
едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл. 55 от НК, съдът
прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен за подсъдимия. В конкретния
случай е приложима разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК-налице
са многобройни смегчаващи вината обстоятелства, тъй като при съпоставката на
наказанията по двете разпоредби-чл. 58а, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК и чл. 58а,
ал. 1 от НК, по-благоприятна за подсъдимия е разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, във
вр. с ал. 1 от НК, предвид на това, че наказанието е до осем години лишаване от
свобода и съдът е задължен да определи наказание “пробация”, тъй като тази
разпоредба няма определен минимум. А според разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, след определяне размера на наказанието лишаване от свобода по правилата на
чл. 54 от НК, същото се намалява с една трета. Съдът счита, че е приложима
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК, тъй като е
по-благоприятна за дееца и са налице многобройни смегчаващи вината
обстоятелства, а именно - чисто съдебно минало, признаване на вината на
досъдебното производство, съдействието за разкриване на обективната истина, на
досъдебното производство, осъзнаване на вината и искренното му разкаяние, липса
на средства за своето издържане. Отегчаващи вината обстоятелства се свеждат до
тежестта на извършеното деяние. Съдът призна подсъдимия за виновен по чл. 194, ал.
1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и като съобрази многобройните смегчаващи
вината обстоятелства, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание се
оказва несъразмерно тежко, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК
замени наказанието “лишаване от свобода” и го осъди на “пробация”, като на
основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6, във вр. с ал. 1 от НК наложи
следните пробационни мерки:
1.”задължителна регистрация по настоящ адрес, която да бъде изпълнявана
два пъти седмично, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА
2.”
Задължитгелни периодични срещи с пробационен служител, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
3.безвъзмезден
труд в полза на обществото 100 часа, в рамките на ЕДНА ГОДИНА.
Така наложеното наказание съдът намира, че е
от вид и характер да изпълни целите на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК както по отношение на подсъдимия, като го мотивира занапред да
спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите
членове на обществото, като им въздейства предупредително и възпитателно.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Приет
е за съвместно разглеждане с наказателната отговорност граждански иск, предявен
от пострадалата И. В. М. xxx срещу подсъдимия А.Л.А., за сумата от 1 350.00 лв.,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от деянието, ведно със
законната лихва, считано от 1.12.2012г. до окончателното й изплащане.
За
да е осъществен състава на чл. 45 от ЗЗД, трябва да е налице настъпила вреда, противоправно
поведение и причинна връзка между тях. В случая по един категоричен начин се
доказа, че са настъпили имуществени вреди за пострадалата в размер на
претендираната сума от 1 350.00 лв., които са резултат на виновното, противоправно
поведение на подсъдимия А. и последният следва да репарира вредите, които
виновно е причинил другимо.
С
оглед на сдъбраните по делото доказателства на досъдебното производство и
направеното самопризнание на подсъдимия в съдебното производство, съдът намери
за доказан както по основание, така и по размер предявения граждански иск и го
уважи, заедно със законните последици.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на
подсъдимия бяха присъдени и същият се осъди да заплати по сметка на ВСС
разноски по делото в размер на 30.00 лв., сумата от 54.00 лв. представляваща
такса върху уважения размер на гражданският иск и 5.00 лв. такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
При
горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: