М О Т И В И
към присъдата по НОХД № 371/2015 г. по описа на РС гр. д., трети състав
Девненският
районен прокурор е възвел обвинителен акт срещу А.Х.С.,
ЕГН: **********, за това, че:
На
29.12.2014 г.и на 21.08.2015 г. в с. г.к., обл. в., при условията на
продължавано престъпление отнел чужди движими вещи – мотофреза „л.” на стойност
63, 80 лв. от владението на С.С.Б. и моторен трион „Х.” на стойност 280 лв. от
владението на Д.П.С. без тяхно съгласие, с намерението противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 194 ал. 1 вр.
чл. 26 ал. 1 от НК.
По преценка на
съда делото е насрочено за разглеждане по реда на глава двадесет и седма от
НПК, като при предварителното изслушване на страните подсъдимият и неговия
защитник са заявили съгласие делото да бъде разгледано по този ред. Подсъдимият
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и заявява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В последната
си дума изразява съжаление за извършеното.
Представителят на ДРП
поддържа възведеното против подсъдимия обвинение, като счита същото за
безспорно доказано въз основа на направените от него признания, подкрепящи се
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Предлага да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно „лишаване от свобода”
за срок от една година и четири месеца, изпълнението на което да се отложи с
изпитателен срок от три години и шест месеца и след задължителната редукция с
1/3 в съответствие с разпоредбата на чл. 58а НК, да се наложи окончателно
наказание “лишаване от свобода” за срок от осем месеца, чието изпълнение да
бъде отложено съобразно чл. 66 ал. 1 НК. Счита, че са налице основания за
групиране и моли да бъде извършено такова с наказанието, наложено му по НОХД № 291/2015 г. по описа на РС д..
Защитникът
на подсъдимия не оспорва визираната в обстоятелствената част на обвинителния
акт фактическа обстановка. Счита, че е налице основание за прилагане на
разпоредбата на чл. 55 от НК, а именно многобройни смекчаващи наказателната отговорност
на подсъдимия обстоятелства, каквито са чистото
му съдебно минало към момента на извършване на деянието, направени самопризнания
още в хода на ДП, невисоката стойност на инкриминираната вещ,
частично възстановяване на щетите. Затова моли на подсъдимия да бъде наложено
наказане пробация, което да бъде групирано с наказанието, наложено му по НОХД № 291/2015 г. по описа на РС д..
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.Х.С. ***. Същият
бил безработен, нямал доходи и решил да се снабди с пари като извърши кражби от
частни домове в родното си село.
На 29.12.2014 г. вечерта, подс.
С. минавал покрай къщата на свид. С.С.Б.. Тъй като преди време цепил дърва на
свид. Б. се сетил, че в двора под навес тя съхранява мотофреза. Прескочил
оградата и се насочил към този навес и установил, че мотофрезата се намира все
още там. Мотофрезата била марка „л.” с гуми и без ремарке. Подс. С. избутал
мотофрезата на улицата през вратата на двора, която била вързана със сезал и
след това отново с бутане я придвижил до дома си. В следващите дни подсъдимият
разглобил мотофрезата и запалил гумите й, за да може да предаде и джантите за
скрап. На 13.01.2015 г. подс. С. помолил баща си – свид. А.Ю.С. да го закара с
автомобила си до гр. в.д., като му обяснил, че трябва да продаде железа в пункт
за вторични суровини. Свид. С. се съгласил, отишъл до дома на сина си, където
последният натоварил частите от разглобената мотофреза. Същите той предал в
пункт за изкупуване на черни и цветни метали на „К-3” ЕООД в гр. в.д., където бил
на работа свид. Д.К.Б.. За извършената продажба свид. Б. съставил
покупко-изплащателна сметка № 4677/13.01.2015 г. и заплатил на подсъдмия сумата
от 44,64 лв. Два дни по-късно по-голяма част от детайлите на мотофрезата били
извозени от пункта.
С протокол за доброволно
предаване от 19.01.2015 г. свид. Д. Б. предал на полицейски служител 1 бр. ксерокопие на
покупко-изплащателна сметка № 4677/13.01.2015 г., 1 бр. редуктор, червен на
цвят ведно с рамка за двигател и 1 бр. шейна, жълта на цвят /като част от предадените от подс. С.
отпадъчна стомана./
Няколко месеца по – късно - на
20.08.2015 г. вечерта, подс. С. бил на гости на свой приятел в с. г.к., където
употребил алкохол. В около 00:30 часа на 21.08.2015 г., когато се прибирал към
дома си той минал покрай дома на свид. Д.П.С.,
която живеела сама. Решил да влезе и да извърши кражба на вещ, която след това
да продаде. Тъй като външната порта била заключена, подсъдимият прескочил
оградата и влязъл в двора. Забелязал, че едното от крилата на прозореца на мазата бил отворен и влязъл през
него в помещението. Огледал наоколо и забелязъл, че там е оставена машина за
рязане на дърва „Х.”. Подс. С. взел машината, излязъл през същия прозорец и
отнесъл вещта у дома си.
Още на следващия ден кражбата
била разкрита и с протокол за доброволно предаване от 21.08.2015 г. подс. С.
предал на органите на разследването 1 брой метален трион „Х.”, която била
върната на собственика срещу разписка.
В хода на досъдебното
производство са били изготвени съдебно - оценителни и съдебно-техническа
експертизи, чието заключение сочи обща стойността на инкриминираните вещи към
момента на деянията в размер на 348, 80
лв. - стойността на мотофреза /мотоблок марка „л.”, собственост на свид. С.С.Б.
възлиза на 63, 80 лв., а на моторен трион „Ху..”, собственост на свид. Д.П.С. –
на 280 лв.
Гореописаните фактически
обстоятелства съдът приема за установени, позовавайки се на направените
самопризнания от подсъдимия и на доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, които ги подкрепят, а именно – писма; справки; докладни записки;
обяснения на обвиняем, свидетелски показания; справка за съдимост;
характеристична справка; съдебно-оценителни и съдебно техническа експертизи;
протоколи за доброволно предаване; разписки; покупко-изплащателна сметка. Налице
е, както фактическа, така и логическа връзка между самопризнанията, направени
от подсъдимия и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство,
водеща недвусмислено до извода, че деянието е осъществено от подсъдимия по
начина, описан в обвинителния акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна, че подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, поради което и го призна за виновен.
Двете деяния са извършено при условията на продължавано престъпление –
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината.
Извършени са умишлено, при форма на вината пряк умисъл, при което
подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Причини за извършването на престъплението - стремеж към противоправно
облагодетелстване и незачитане неприкосновеността на собствеността от страна на
подсъдимия.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът прецени
степента на обществена опасност на деянието, която определи като висока,
въпреки ниската стойност на инкриминираното имущество предвид факта, че се
касае за две деяния, извършени при условията на продължавано престъпление.
Подобни деяния винаги се отличават с една по – висока степен на обществена
опасност, тъй като се касае за упорита престъпна дейност, а не за инцидентна
проява. Въпреки чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване
на деянието съдът прецени и неговата обществена опасност като сравнително
висока, предвид лошите му характеристични данни, съдържащи сведения за
криминалистични регистрации в миналото отново за извършени кражби. Това, наред
с данните, които се извличат от свидетелството му за съдимост /осъден е макар и
след извършване на деянието по настоящото дело за кражба, извършена през същия
времеви период в с. г.к./ го характеризират като личност склонна да върши
посегателства срещу собствеността. Затова и въпреки действителното наличието на
изброените от защитника му смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства,
съдът прие, че основания за прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК по делото
липсват. Тази разпоредба се прилага при едновременното наличие на две
предпоставки, като в сл.ая втората от тях не е налице. Съдебният състав
единодушно реши, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при
условията на чл. 54 от НК, като наличието на множество смекчаващи отговорността
му обстоятелства следва да се отчете при определяне на неговия размер. Воден от
тези съображения съдът наложи и на подсъдимия предвиденото за престъпление по
чл. 194 от НК наказание лишаване от свобода, чийто размер определи към
минималния – в размер на една година. Съобразявайки разпоредбите на чл.
373 ал. 2 от НПК и чл. 58 а от НК съдът
намали така определеното наказание с една трета. При наличието на основания за
приложението на чл. 66 ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия, съдът отложи
изтърпяването на така наложеното му наказание с минимален изпитателен срок,
като прецени, че предвид чистото му съдебно минало за превъзпитанието на
подсъдимия не е необходимо изолирането му от обществото.
На основание чл. 25 ал.
1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК съдът групира така наложеното наказание на подсъдимия,
с наказанието, наложено му по НОХД№291/2015 г. по описа на РС – д.. Предвид
извършването на двете престъпления преди влизане в сила на която и да е от двете
присъди съдът определи на подсъдимия общо наказание лишаване от свобода за срок
от осем месеца по двете дела.
Отчитайки цялостната му
престъпна дейност обаче съдебният състав реши така определеното общо наказание
да бъде увеличено с една втора и постанови той да изтърпи едно общо и увеличено
наказание лишаване от свобода за срок от една година. При наличието на
основанията на чл. 66 ал. 1 от НК и с оглед горната преценка, съдът прецени да
отложи изтърпяването му с изпитателен срок от три години.
Съдът счете, че с това
именно наказание ще се изпълнят най-добре целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК – не само ще се накаже подсъдимия за извършеното
от него престъпление, но и ще му се въздейства въздържащо и превъзпитателно.
На основание чл. 59 ал.
1 от НК се зачете и времето, през което подс. С. бе задържан под стража.
Възложиха се на
подсъдимия направените по делото разноски, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК.
При постановяване на
присъдата съдът се разпореди и с иззетите
като веществени доказателства по делото вещи, за които няма произнасяне от
страна на прокуратурата. Тъй като същите не попадат в хипотезата на чл. 53 от НК или чл. 112 ал. 1 от НПК съдът разпореди връщането им на техния собственик
въпреки вида, в който същите се намират.
На основание чл. 309
ал. 4 от НПК съдът измени мярката за неотклонение на подсъдимия от „Задържане
под стража” в „Подписка” и разпореди освобождаването му в съдебната зала.
При тези доводи и
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: