Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр.Плевен,  17.10.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                   Плевенски районен съд, ІІ гр. състав, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и  шестнадесета  година в състав:

        

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА       

 

при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№  3541 по описа за 2016 г. за да се произнесе, взема предвид:

Производството е по искове с правно основание чл.422 вр. чл. 124 ГПК делото е образувано по искова молба на *** против *** ***, в която се твърди, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, по която е образувано ч. гр.д.№ 2149/16г. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.  Твърди се, че ответникът  е собственик на топлоснабден имот и не е заплатил използваната за периода 01.12.2009г-29.02.2016г. топлинна енергия в размер на 2854,17лв, от която 2126,84 лв. представляваща главница и сумата 727,33 лв лихва за забава за периода 02.02.2010г.- 23.03.2016г. и не е погасил задълженията си. Направено е искане за конституиране на трето лице помагач на ищеца “Техем сървисис” ЕООД. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да признае за установено, че ответникът дължи сумата 975,52 лв, от която 850,01 лв. представляваща главница за периода 01.02.2013г-29.02.2016г. и сумата 125,51 лв лихва за забава за периода 02.04.2013г.- 23.03.2016г. , ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК не е представил писмен отговор. В приложеното по делото възражение срещу издадената заповед за изпълнение е направено възражение за изтекла давност. В съдебно заседание  не се явява и не се представлява в съдебно заседание по делото и не изразява становище по предявения иск.

В  съдебно заседание ищецът е направил искане за издаване на неприсъствено решение.

Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявеният иск вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.

 При събраните доказателства до края на първото по делото съдебно заседание и поведението на ответника в производството, съдът намира, че претенциите на ищеца за главници и лихви са вероятно основателни, подкрепят се изцяло от доказателствата, и следва да бъдат уважени в претендирания размер, на осн. чл. 239 от ГПК.

 На основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.81 от ГПК, и в съответствие с направеното от ищеца искане, в негова полза следва да се присъдят и разноски по делото, които възлизат на 195 лв. и сумата 360 лв  юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 81,03  лв съобразно уважената част от иска.

              Воден от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че ***, ЕГН ********** с адрес ***, ДЪЛЖИ  на кредитора *** с ЕИК*** с адрес на управление ***, представлявано от законния си представител ***, чрез пълномощника си юрк.***, сумата от 975,52 лв, от която 850,01 лв. представляваща главница за периода 01.02.2013г-29.02.2016г. и сумата 125,51 лв лихва за забава за периода 02.04.2013г.- 23.03.2016г. , ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -30.03.2016 до окончателното изплащане на същата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. 2149/2016г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 от ГПК ***, ЕГН********** с адрес *** да заплати на ***, БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление: *** представлявано от *** сумата 81,03лв. представляващи направени разноски в заповедното производство съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 от ГПК ***, ЕГН********** с адрес *** да заплати на ***, БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление: *** представлявано от *** сумата  195 лв.  за държавна такса и сумата 360 лв  юрисконсултско възнаграждение, представляващи направени разноски по делото.

ОБЕЗСИЛВА издадената заповед № 1403/31.03.2016г. по ч. гр.д.№ 2149/2016г. по описа на ПлРС  за разликата от 850,01 лв до  2126,84 лв  представляваща главница  за периода 01.12.2009г.- 01.02.2013, както и за разликата от 125,51лв до 727,33лв представляваща лихва за забава за периода 02.02.2010г.- 30.03.2013г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: