№ 189
гр. Бяла Слатина, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20221410100113 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес и
управление гр.С., ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от А.С.А., чрез пълномощника
юрисконсулт Г. Ч., против Д. Н. М. с ЕГН ********** от гр.М., обл.В., ул.“Пейо Яворов“ №
24, ХР. В. С. с ЕГН ********** от гр.К., обл.В., ж.к.3, бл.18, вх.В, ет.3, ап.7, ВЛ. ЦВ. ВЛ. с
ЕГН ********** от с.Т., обл.В., ул.“Д.Б. № 33 и Т. ЦВ. Б. с ЕГН ********** от с.М., обл.В.,
ул.“Станке Димитров“ № 45, с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с която се
иска да се осъдят ответниците, в качеството им на наследници на Т.С.Б. с ЕГН **********,
починала на 09.05.2018г., акт за смърт № 0029/10.01.2019г. съставен в гр.С., р-н Триадица, за
сумата от 2082,75 лв. представляваща главница, дължима на основание доставена, но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж.к.“Гоце Делчев“
бл.256, вх.В, ап.64, с абонатен номер 100624, за периода 01.07.2016г. до 30.04.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда-12.01.2021г./подадена в РС-С./ до окончателното изплащане на сумата, мораторна
лихва за забава в размер на 480,16 лв. за периода от 15.09.2017г. до 01.09.2020г., сумата от
16,65 лв. представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.08.2017г. до
м.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда-12.01.2021г./подадена в РС-С./ до окончателното изплащане на
сумата, мораторна лихва в размер на 4,15 лв. за периода от 01.10.2017г. до 01.09.2020г.,
както и направените съдебни разноски по делото, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищеца с и.м. е поискал на основание чл.219,ал.1 от ГПК да се привлече като трето
лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр. С.
1
1111, район Гео Милев“ ул.„Проф. Георги Павлов“ № 3, което извършва дяловото
разпределение на ТЕ на процесният адрес.
Първоначално исковата молба е депозирана в РС-С., въз основа на която е образувано
гр.д.№ 1478/2021г. по описа на РС-С. и прекратено с Определение № 20137437/12.06.2021г.,
като е изпратено по подсъдност на РС-Бяла Слатина.
В РС-Бяла Слатина делото е образувано под нов № 113/2022г. по описа на БСлРС.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците, чрез пълномощника им адв.И.И. от АК-В. са
депозирали писмен отговор, с който оспорват исковите претенции на ищцовото дружество
по изложените в него съображения.
Правят възражение за изтекла погасителна давност на сумите с покрит давностен срок
до 12.01.2018г.
Правят възражение за изтекла погасителна давност и на исковете за дялово
разпределение.
Правят възражение за конституиране на основание чл.219 от ГПК на трето лице
помагач „Техем сървисис“ ЕООД, поради факта, че няма доказателства за облигационна
обвързаност, нито доказателства, че ищеца е заплатил сумите на това дружество.
Правят възражение за относимост на договор № 748/02.09.2002г. сключен между
„Витерра Енерджи Сървисиз“ ЕООД и представители на етажната собственост, протокол от
24.08.2002г. и списък приложен към него, поради неяснота от кога и за какво.
Правят предложение към ищеца за постигане на съдебна спогодба относно
дължимостта на претендираните суми.
Молят да се отхвърли иска на ищеца, като неоснователен и недоказан.
По делото са събрани писмени доказателства.
Допусната е ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните по делото и е
възприето от съда като обективно и обосновано.
Допусната е СТЕ с определението по чл.140 от ГПК постановено в з.з. на 09.05.2022г.,
но същата е заличена с определение № 490/29.07.2022г. на основание чл.198 от ГПК, като е
освободено вещото лице от възложената му задача, поради отказ от същата от ищцовата
страна, без противопоставяне от ответната страна.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
В исковата молба ищеца твърди, че Т.С.Б. била клиент на топлинна енергия за битови
нужди по см. на чл.153,ал.1 от ЗЕ, респ. имала задължения към „Т. С.“ ЕАД за топлоснабден
имот, находящ се в гр.С., ж.к.“Гоце Делчев“ бл.256, вх.В, ап.64, с абонатен номер 100624.
Същата е починала на 09.05.2018г., видно от приложено у-ние изх.№ 519/12.05.2021г.
2
изд.от Столична община, р-н Триадица, гр.С. и препис-извлечение от акт за смърт №
0029/10.01.2019г. съставен в гр.С., р-н Триадица № 0712/25.05.2015г., поради което
настоящата искова претенция е насочена към нейните наследници: Д. Н. М. с ЕГН
********** от гр.М., обл.В., ул.“Пейо Яворов“ № 24, ХР. В. С. с ЕГН ********** от гр.К.,
обл.В., ж.к.3, бл.18, вх.В, ет.3, ап.7, ВЛ. ЦВ. ВЛ. с ЕГН ********** от с.Т., обл.В., ул.“Д.Б.
№ 33 и Т. ЦВ. Б. с ЕГН ********** от с.М., обл.В., ул.“Станке Димитров“ № 45(виж
допълнителна молба вх.№ 25084603/18.05.2021г. на ищеца). Ищеца конкретизирал исковите
претенции за всеки един от наследницитe по отделно в размер на ¼ ид.ч. от исковата
претенция, а именно: 520,68 лв. представляваща главница, дължима на основание
доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С.,
ж.к.“Гоце Делчев“ бл.256, вх.В, ап.64, с абонатен номер 100624, за периода 01.07.2016г. до
30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда-12.01.2021г./подадена в РС-С./ до окончателното изплащане на
сумата, мораторна лихва за забава в размер на 120,04 лв. за периода от 15.09.2017г. до
01.09.2020г., сумата от 4,16 лв. представляваща главница за дялово разпределение за
периода от м.08.2017г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда-12.01.2021г./подадена в РС-С./ до
окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва в размер на 1,03 лв. за периода от
01.10.2017г. до 01.09.2020г., въз основа на издадените процесни фактури.
С молба вх.№ 25097867/09.06.2021г. ищцовото дружество посочило, че избира като
подсъдност РС-Бяла Слатина, поради което производстното по гр.д.№1478/2021г. по описа
на РС-С. е прекратено с Определение № 20137437/12.06.2021г. и изпратено по подсъдност
на РС-Бяла Слатина, в който съд е образувано под нов № 113/2022г. по описа на БСлРС.
Видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 100624 е използвана
доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от 01.07.2016г. до 30.04.2018г.,
както и услугата дялово разпределение за периода от м.08.2017г. до м.04.2018г., които
услуги не са заплатени.
Ищеца посочва, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Т. С. ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. С., които се изготвят от "Т. С." ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а,
ал. 3 от ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила. Общите условия за продажба на топлинна
3
енергия от "Т. С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-
2/03.02.2014 г. на КЕВР, влезли в сила от 12.03.2014г. и с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, публикувани във в-к "Монитор".
В раздел ІХ от ОУ –„Заплащане на топлинната енергия и услугата дялово
разпределение“, в чл.31 и чл.33 е определен редът и срокът , по който купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача". В предвид цитираната
разпоредба, „Т. С." ЕАД за отоплителен сезон 2016 г. ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на
Нотариус, като са съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването на
Нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез
осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в
масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на
„Т. С."ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, сградата-етажна собственост, в която
се намира топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД, гр. С..
Въз основа на чл.139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от
'Т. С." ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД, гр. С. на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.).
С определение постановено по реда на чл.140 от ГПК в з.з. на 09.05.2022г. съдът
оставил без уважение искането на ищеца „Т. С.” ЕАД гр.С., на основание чл.219,ал.1 от
ГПК да се конституира „ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес гр. С. 1111, район р-н Гео Милев“ ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3 в процедурното
качество на трето лице-помагач на ищеца, като изложил подробни мотиви.
Определението в тази част не е обжалвано и е влязло в законна сила.
На основание чл.192,ал.1 от ГПК по искане на ищеца съдът задължил „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС" ЕООД, гр. С. да представи всички относими документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинната енергия в имота на ответника за процесният период,
включително документи за главен отчет на уредите за дяловото разпределение, документи
удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки за процесният период на
представител на етажната собственост протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР
за отчет на измервателните уреди в СЕС/ако такива са съставяни/, документи относно
4
сертификацията на уредите за дялово разпределение и такива са представени с молба с вх.№
2609/06.06.2022г.
В с.з. процесуалният представител на ответниците посочва, че поддържа писменият
отговор. Посочва в писмена молба от 27.06.2022г. от името на доверителите си, че не
възразява относно доставката на топлинна енергия, нито относно нейното дялово
разпределение, нито по правилното й отчитане и начисление, нито срещу който и да било
факт, чието установяване се иска със СТЕ, поради което счита, че същата следва да бъде
заличена от съда, но след становище от ищцовата страна.
С платежен документ от 27.06.2022г. ответниците са погасили сумата от 23,26 лв.,
която е исковата сума за дялово разпределение по следният начин: главница в размер на
16,65 лв., мораторна лихва в размер на 4,15 лв. за периода от 01.10.2017г. до 01.09.2020г. и
законна лихва върху главницата в размер на 2,46 лв. за периода от 12.01.2021г./датата на
завеждане на иска/ до датата на плащане-27.06.2022г. /л.96 от делото/.
С писмена молба вх.№ 3585/28.07.2022г.(л.120 от делото) ищцовото дружество
посочва, че се отказва от назначената СТЕ, поради липса на правен интерес и моли същата
да бъде заличена, а внесеният депозит от 400,00 лв. да му бъде възстановен по посочената в
молбата банкова сметка.
Поради това допуснатата СТЕ с определението по чл.140 от ГПК постановено в з.з. на
09.05.2022г. е заличена с определение № 490/29.07.2022г. на основание чл.198 от ГПК, като
вещото лице е освободено от възложената му задача, поради отказ от същата от ищцовата
страна, без противопоставяне от ответната страна.
Допусната е ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните по делото и възприето
от съда за обективно и компетентно изготвено.
От заключението на вещото лице по приетата ССчЕ се установява, че сумите за
топлинна енергия, касаещи процесния период не са платени от ответниците, съгласно
представените счетоводни данни от ищцовото дружество.
Изравненията от фирмата за топлинно счетоводството са подробно отразени в
Приложение № 1, която е неразделна част от заключението. В нея са показани стойностите
на изравнителните сметки, подадени от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД към ищцовото
дружество към датата на подаване за осчетоводяване и периода касаещ изравнителните
сметки.
Има данни, съгласно платежен документ за платена сума от ответниците в размер на
23,26 лв., което плащане е извършено на 27.06.2022г., т.е. в хода на процеса. От счетоводна
гледна точка, с тази сума следва да се намалят дължимите лихви за процесните вземания.
Експерта е посочил, че изравнителните сметки изготвени от ФДР за топлоснабдения
имот са както следва: на 28.07.2017г. за сумата от 122,24лв., по посочения в заключението
период.
5
На втората фактура от 28.07.2017г. за сумата от 111,30 лв., която сума също е отразена
за доплащане и на 30.07.2018г. за сумата от 391,67 лв., която също е отразена, като сума за
доплащане на посочения период или сумарно сумите възлизат на 625,21 лв., като суми за
доплащане за процесния период.
На тази база и съгласно подадената информация от фирмата за топлинно счетоводство
към ищцовото дружество „Т. С.“ ЕАД-С. дължимата сума за процесният период за
отопление е в размер на 967,55 лв., а за БГВ (битова гореща вода) за процесният период е в
размер на 507,47 лв. или общо 1475,02 лв.
Към тази сума следва да се добави и сумата от изравнителните сметки изготвени от
ФДР в размер на 625,21 лв. или общата сума възлиза на 2100,23 лв., от която ищеца с
исковата молба претендира 2082,75 лв.
Размера на законната лихва върху главницата от 2082,75лв. по двете процесни фактури
възлиза на 495,19 лв., а исковата претенция за мораторната лихва е в размера на 480,16лв.
Изчисленията експерта е извършил с програмата „Калкулатор БГ“, за което приложил
и допълнителни материали към заключението.
Сумите по главницата и мораторната лихва по двете фактури са посочени в
Приложение № 3, таблица 1, в заключението.
Относно дяловото разпределение, размера на главницата за процесния период възлиза
на 16,65 лв., а размера на лихвата за целия период е в размер на 4,21 лв., видно от
Приложение № 4, таблица – 2, от която по периоди е изчислена главницата и лихвата.
Размера на главницата е 2082,75 лв., а размера на мораторната лихва е 495,19 лв. или
общо дължимото от ответника към ищцовото дружество е в размер на 2577.94 лв. за
процесните периоди, които суми са посочени в приложените таблици, неразделна част от
заключението на експерта.
Главницата дължима по дяловото разпределение е в размер на 16,65 лв., а
мораторната лихва е в размер на 4,21 лв., или общо формирания дълг за дялово
разпределение главница плюс лихва е в размер на 20,86 лв.
Вещото лице в с.з. посочило, че от материалите по делото в писмения отговор на
ответниците е поискано да се изчисли остатъчния им дълг към ищеца, като се приспаднат
сумите погасени по давност.
Посочвал, че отчитането на топлинна енергия и гореща вода от ищцовото дружество
на абонатите е от първо число на следващия месец и обхваща пълен месец. Поради тази
причина направените изчисления обхващат периода от 01.01.2018г. до 30.04.2018г.
Главницата, която изчислил е формирана от два компонента за периода от 01.01.2018г.
до 30.04.2018г., а именно: дължимата сума за топлинна енергия (ТЕ) и изравнението
подадено от ФДР, което касае само втората процесна фактура. По първия компонент сумата
е в размер на 509,36 лв., а по втория компонент сумата е в размер на 171,08 лв., или общо
главницата възлиза на 680,44 лв. Това е сумата, която евентуално се дължи от ответниците
6
на ищеца, като съм приспаднал задълженията им, погасени по давност.
Законната (мораторната) лихва върху главницата от 680,44 лв. за периода от
15.09.2018г. до 01.09.2020г. възлиза на 135,71 лв. и тази сума евентуално се дължи от
ответниците, като разликата е погасена по давност.
Що се касае до дяловото разпределение, изчислено също за периода от 01.01.2018г. до
30.04.2018г. след приспадане на задълженията по давност, главницата възлиза на 7,40 лв., а
лихвата възлиза на 1,72 лв.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
В настоящия случай от фактическите твърдения в исковата молба, се налага извод, че
искането е основано на възникнало между страните правоотношение въз основа на пряко
приложение на Общите условия на топлопреносното предприятие спрямо потребителите на
топлоенергия – арг.от чл.153 от ЗЕ. Фактическите твърдения и петитума на страната се
основават на: възникнало по силата на закона правоотношение /чл.153 ЗЕ/ спрямо субект,
който се явява недвусмислено потребител на топлинна енергия; доставяне на топлинна
енергия до имота на ответника(респ.неговите наследници), като доставената топлоенергия
не е заплатена за процесния период. Петитумът на иска е за осъждане на
ответника/ответниците/ да заплати доставена му топлинна енергия за определен исков
период.
Между страните не се спори относно обстоятелството, че помежду им съществува
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, по което
ищцовото дружество продава топлинна енергия, а ответниците в качеството на наследници
на Т.С.Б. с ЕГН **********, починала на 09.05.2018г., акт за смърт № 0029/10.01.2019г.
съставен в гр.С., р-н Триадица и съсобственици на топлоснабден имот, находящ се в гр.С.,
ж.к.“Гоце Делчев“ бл.256, вх.В, ап.64, с абонатен номер 100624, се явяват потребители на
топлинна енергия за битови нужди и като такива дължат заплащане на същата.
В настоящия случай не се спори между страните по делото, че ответниците са
наследници на лицето Т.С.Б. и че всеки от тях е приел наследството на своя наследодател,
както и че всеки един от тях притежава по 1/4 ид.част от общото имущество. В тази връзка
съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН всеки един от наследниците отговаря за
задълженията, с които наследството е било обременено, съобразно дяловете, които
получава. Няма данни по делото за вписан отказ в специален регистър на съда на
наследниците (ответниците по делото) от наследството на Т.С.Б..
Видно от представените фактури и др.писмени документи от неучастващото в процеса
лице „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД гр.С. за процесният период първоначално партидата на
абоната е била на името на Стефан Георгиев Белитов аб.№ 100624, собственик на имота
съгласно Н.А.№ 20, т.първи, н.д.№ 14/04.01.1978г. по описа на РС-С.. Същият е починал на
18.10.2014г., видно от приложено с и.м. у-ние изх.№ 107/24.01.2017г. изд.от Столична
община, р-н Триадица, гр.С. за наследници и като единствен негов наследник е вписана
7
дъщеря му Т.С.Б. с ЕГН ********** от гр.С., ж.к.“Гоце Делчев“ бл.256, вх.В, ап.64.
Впоследствие партидата на топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж.к.“Гоце Делчев“
бл.256, вх.В, ап.64, с абонатен номер 100624, се води на името на Т.С.Б.(л.67-69 от делото).
За установяване правата и задълженията на страните са приложени Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т. С.” ЕАД на потребители в гр.С., от
чиито заключителни разпоредби е видно, че са действали в процесния период.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
"потребители на топлинна енергия".
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42
ДР ЗЕ (отм.) действал до 17.07.2012 г. е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с
влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.(Решение № 35/21.02.2014 год. на ВКС по гр.дело №
3184/2013 г., ІІІ г.о. ГК).
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
8
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ответниците не оспорват обстоятелството, че са съсобственизи по наследство на
процесния имот, в каквато насока са и ангажираните по делото писмени доказателства,
обсъдени по-горе. С оглед на това същите, в това си качеството, се явяват и потребители на
топлинна енергия за битови нужди през исковия период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора
за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца.
В решение № 189/11.04.2011г., постановено по т.д. № 39/2010г. по описа на ВКС,
Второ т.о. е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 от ЗЕ /приложима за продажба
на електрическа енергия при публично известни обши условия/ предпоставка за влизане в
сила на Общите условия е публикуването им най-малко в един централен и един местен
всекидневник и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и
разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия
задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване
Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В случая Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т. С.” ЕАД на клиенти в гр. С.,
одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, са публикувани във вестник “24 часа” и
във вестник “19 минути” и са в сила от 14.03.2014г. Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т. С.” ЕАД“ на клиенти в гр. С., приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т. С.” ЕАД“ и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, са публикувани във вестник “19 минути” и във
вестник „Монитор“ на 11.07.2016г. и са в сила от 10.08.2016г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите),
които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В дадената хипотеза ответниците не твърдят и не установяват да са
упражнили това право срещу Общите условия на „Т. С.“ ЕАД приети с Решение по
Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т. С.” ЕАД и одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, поради което настоящият съдебен състав намира, че
същити са ги приели.
9
При така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна
енергия, по силата на което ответниците се явяват клиенти/потребители/ на топлинна
енергия за битови нужди и като такива дължат заплащане на същата.
На следващо място, по делото е установено /от приетите писмени доказателства и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза/, че сградата, в която се намира обекта е
присъединена към топлопреносната мрежа, като през целия процесен период в нея е
подавана топлинна енергия. В наследственият имот на ответниците находящ се в гр.С.,
ж.к.“Гоце Делчев“ бл.256, вх.В, ап.64 през процесният период от 01.07.2016г. до
30.04.2018г., ищцовото дружество е доставяло ежемесечно топлинна енергия, т.е. налице е
ползване на топлинна енергия, като за ответниците, като потребители по смисъла на чл.153,
ал.1 от ЗЕ, е възникнало задължението да заплатят стойността й и този факт не се оспорва от
тях в процеса.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата през
процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34
от 24.04.2007 г. /.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
В хода на процеса ответниците са заплатили исковата претенция за дялово
разпределение с платежен документ от 27.06.2022г. в общ размер от 23,26 лв., както следва:
главница в размер на 16,65 лв., мораторна лихва в размер на 4,15 лв. за периода от
01.10.2017г. до 01.09.2020г. и законна лихва върху главницата в размер на 2,46 лв. за
периода от 12.01.2021г./датата на завеждане на иска/ до датата на плащане-27.06.2022г. /л.96
от делото/.
Следователно този предявен иск следва да се отхвърли, като погасен чрез плащане
от страна на ответниците в хода на процеса.
При положение, че претендираните от ищеца вземания за главница от 2082,75 лв. и
мораторната лихва от 480,16 лв. за доставена, но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж.к.“Гоце Делчев“ бл.256, вх.В, ап.64, с абонатен
номер 100624, са установени в горепосочените размери от заключението на експерта по
10
ССчЕ, следва да бъдат разгледани наведените от ответниците правопогасяващи възражения
за изтекла погасителна давност, по които съдът намира следното:
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
За процесния период са действали ОУ/2014 г. и ОУ/ 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.
2 от ОУ/2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна
енергия за 14 отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Съответно, според чл. 33, ал. 1 и 2 от ОУ, одобрени с решение №
0У-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед на това, с подаване на исковата молба на 12.01.2021г. е прекъсната давността
на всички задължения на ответниците за исковия период, които са с падеж на плащане след
м. 07.2016г. Това налага извода, че за периода от м.07.2016 г. до м.12.2017 г., вземанията на
ищеца за топлинна енергия /топла вода/ са погасени по давност.
Съгласно заключението на вещото лице прието като компетентно и обективно и
изчисленията на съда по реда на чл. 162 ГПК се установи, че главницата за периода от
01.01.2018г. до 30.04.2018г. дължимата сума за ТЕ и изравнението подадено от ФДР касаеща
само втората процесна фактура възлиза в размер на 680,44 лв., която сума се дължи от
ответниците на ищеца.
Поради изложеното, съдът счита, че предявения осъдителен иск за топлинна енергия
/топла вода/ следва да се уважи до размера 680,44 лв. за периода от 01.01.2018г. до
30.04.2018г. по фактура № **********/31.07.2018г., а за разликата до пълния предявен
размер от 2082,75 лв. за периода от 01.07.2016 г. до 31.12.2017 г. да се отхвърли поради
погасяване на сумите по давност.
11
Като законна последица от това, върху приетия за основателен размер на главницата,
следва да се присъди законна лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба-
12.01.2021г. до окончателното й изплащане.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД настоящият
съдебен състав намира следното:
Основателността на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 – дневен срок 15 от изтичане на месеца, за който се отнасят, като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4
от ОУ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва само, ако
задълженията не са платени в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
От изложеното следва, че в случая, с оглед установеното неизпълнение на задължението за
заплащане на главния дълг, ответниците дължат мораторна лихва върху незаплатената сума
за главница от 680,44 лв. за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2020г. в размер на 135,71 лв.
В останалата част до пълният преден размер от 680,16 лв. за периода от 15.09.2017г. до
14.09.2018г. сумата е погасена по давност, тъй като съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването
на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла.
В контекста на изложеното следва да се приеме, че ищецът се легитимира като
кредитор на вземания за стойността на доставената топлинна енергия за периода от
01.01.2018г. до 30.04.2018г. по фактура № **********/31.07.2018г. в размер на 680,44 лв.
(определен от вещото лице по ССчЕ и от съда по правилото на чл. 162 ГПК), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
12.01.2021г./подадена в РС-С./ до окончателното изплащане на сумата, както и на вземането
за мораторна лихва за забава в размер на 135,71 лв. за периода от 15.09.2018г. до
01.09.2020г., до които размери релевираните претенции се явяват основателни и доказани.
В останалата част главницата за топлинна енергия и топла вода за разликата над
уважения размер от 680,44 лв. до пълния предявен размер от 2082,75 лв. за периода
м.07.2016г. до м.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда-12.01.2021г./подадена в РС-С./ до окончателното
изплащане на сумата, както и за иска за мораторна лихва за забава за разликата над
уваженият размер на 135,71 лв. до пълният предявен размер от 480,16 лв. за периода от
12
15.09.2017г. до 14.09.2018г., следва да се отхвърлят, поради погасяване на сумите по
давност.
РАЗНОСКИ:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
233,31 лв., като претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.,
депозит за ССчЕ в размер на 250,00 лв. и 5,00 лв. за издаване на съдено у-ние или общо
588,31 лв., съгласно представеният списък по чл.80 от ГПК.
Ответниците са сторили разноски в размер на 450,00 лв. за адвокатско възнаграждение
на процесуалният им представител, съгласно списък с разноски.
С писмена молба вх.№ 4038/26.08.2022г. пълномощника на ищцовото дружество е
направил възражение по реда на чл.78,ал.5 от ГПК за намаляване размера на заплатеното от
ответниците адвокатско възнаграждение, като съдът да го редуцира до размера посочен в
Наредба № 1/2004г. за МРАВ.
Възражението е неоснователно.
От приложеният с и.м. договор за правна защита и съдействие и пълномощно е видно,
че между ответниците и техният пълномощник е договорено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по настоящето гражданско дело в размер на 450,00 лева и
същото е изплатено изцяло в брой при подписване на договора на 31.03.2022г. (л.31 от
делото).
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част
при съблюдаване на определения по правилата на чл. 36 от ЗА, минимален размер на
възнаграждението. Съобразно приетото с т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по
т.д.№ 6/2012 г., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §
2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В случая предвид размера на исковата претенция от 2583,71 лв., съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в
размер на 410,86 лв. Съгласно разпоредбата на чл.9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при защита по делото с повече от две съдебни
заседания, за всяко следващо съдебно заседание се заплаща допълнително по 100,00 лв. В
случая делото е разгледано в три съдебни заседания, на които пълномощника на
ответниците се явявал лично, изразявал становища, правил възражения и представял
доказателства.
13
Претендираното от ответниците заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
450,00 лв. не е прекомерно предвид характера на спора и обема извършена работа, като не
са налице основания за неговото намаляване, предвид разпоредбите на чл. 7, ал.2, т. 2 и чл.9
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход на делото ответниците следва да заплатят на ищеца „Т. С.” ЕАД гр.С.
направените разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер на 185,84 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
Ищеца „Т. С.” ЕАД гр.С. следва да заплати на ответниците направените в настоящото
исково производство разноски в размер на 307,85 лв., съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Н. М. с ЕГН ********** от гр.М., обл.В., ул.“Пейо Яворов“ № 24, ХР. В.
С. с ЕГН ********** от гр.К., обл.В., ж.к.3, бл.18, вх.В, ет.3, ап.7, ВЛ. ЦВ. ВЛ. с ЕГН
********** от с.Т., обл.В., ул.“Д.Б. № 33 и Т. ЦВ. Б. с ЕГН ********** от с.М., обл.В.,
ул.“Станке Димитров“ № 45, в качеството им на наследници на Т.С.Б., с ЕГН **********,
починала на 09.05.2018г., акт за смърт № 0029/10.01.2019г. съставен в гр.С., р-н (всеки един
от тях притежава по ¼ ид.ч. исковата претенция) ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес и управление гр.С., ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано
от А.С.А., чрез пълномощника юрисконсулт Г. Ч., общата сумата от 680,44 лв./Шестстотин
и осемдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ представляваща главница, дължима на
основание доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр.С., ж.к.“Гоце Делчев“ бл.256, вх.В, ап.64, с абонатен номер 100624, за периода
01.01.2018г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда-12.01.2021г./подадена в РС-С./ до окончателното
изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в размер на 135,71 лв./сто тридесет и пет
лева и седемдесет и една стотинки/ за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2020г.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес и
управление гр.С., ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от А.С.А., чрез пълномощника
юрисконсулт Г. Ч., против Д. Н. М. с ЕГН ********** от гр.М., обл.В., ул.“Пейо Яворов“ №
24, ХР. В. С. с ЕГН ********** от гр.К., обл.В., ж.к.3, бл.18, вх.В, ет.3, ап.7, ВЛ. ЦВ. ВЛ. с
ЕГН ********** от с.Т., обл.В., ул.“Д.Б. № 33 и Т. ЦВ. Б. с ЕГН ********** от с.М., обл.В.,
ул.“Станке Димитров“ № 45, в качеството им на наследници на Т.С.Б., с ЕГН **********,
починала на 09.05.2018г., акт за смърт № 0029/10.01.2019г. съставен в гр.С., р-н (всеки един
от тях притежава по ¼ ид.ч. исковата претенция) ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т. С.” гр.С.,
представляващ главница за топлинна енергия/топла вода/ за разликата над уважения размер
14
от 680,44 лв. до пълния предявен размер от 2082,75 лв. за периода от м. 07.2016 г. до м.
12.2017 г., както и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 135,71 лв.
до пълния претендиран размер от 480,16 лв. за периода от 15.09.2017г. до 14.09.2018г.,
поради погасяване на сумите по давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес и
управление гр.С., ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от А.С.А., чрез пълномощника
юрисконсулт Г. Ч., против Д. Н. М. с ЕГН ********** от гр.М., обл.В., ул.“Пейо Яворов“ №
24, ХР. В. С. с ЕГН ********** от гр.К., обл.В., ж.к.3, бл.18, вх.В, ет.3, ап.7, ВЛ. ЦВ. ВЛ. с
ЕГН ********** от с.Т., обл.В., ул.“Д.Б. № 33 и Т. ЦВ. Б. с ЕГН ********** от с.М., обл.В.,
ул.“Станке Димитров“ № 45, в качеството им на наследници на Т.С.Б., с ЕГН **********,
починала на 09.05.2018г., акт за смърт № 0029/10.01.2019г. съставен в гр.С., р-н (всеки един
от тях притежава по ¼ ид.ч. исковата претенция) да заплатят на „Т. С.” гр.С., сумата от 16,65
лв. представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.08.2017г. до
м.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда-12.01.2021г./подадена в РС-С./ до окончателното изплащане на
сумата, мораторна лихва в размер на 4,15 лв. за периода от 01.10.2017г. до 01.09.2020г.,
поради погасяването му, чрез плащане от ответниците в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. Н. М. с ЕГН ********** от гр.М., обл.В., ул.“Пейо Яворов“ № 24, ХР. В.
С. с ЕГН ********** от гр.К., обл.В., ж.к.3, бл.18, вх.В, ет.3, ап.7, ВЛ. ЦВ. ВЛ. с ЕГН
********** от с.Т., обл.В., ул.“Д.Б. № 33 и Т. ЦВ. Б. с ЕГН ********** от с.М., обл.В.,
ул.“Станке Димитров“ № 45 ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес и управление гр.С., ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от А.С.А., чрез
пълномощника юрисконсулт Г. Ч., деловодни разноски в исковото производство в общ
размер от 185,84 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес и управление гр.С.,
ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от А.С.А., чрез пълномощника юрисконсулт Г. Ч., Д А
ЗАПЛАТИ на Д. Н. М. с ЕГН ********** от гр.М., обл.В., ул.“Пейо Яворов“ № 24, ХР. В.
С. с ЕГН ********** от гр.К., обл.В., ж.к.3, бл.18, вх.В, ет.3, ап.7, ВЛ. ЦВ. ВЛ. с ЕГН
********** от с.Т., обл.В., ул.“Д.Б. № 33 и Т. ЦВ. Б. с ЕГН ********** от с.М., обл.В.,
ул.“Станке Димитров“ № 45, деловодни разноски в исковото производство в общ размер от
307,85 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
15
16