РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Горна Оряховица, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
при участието на секретаря Радославка Ст. Андреева
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20214120200262 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от КР. АДР. Г. против Наказателно
постановление/НП/ № 21-0268-000280 от 10.03.2021 г. на Началник РУ към
ОДМВР-В.Търново, РУ Г.Оряховица-П.Л., с което за извършено
административно нарушение по чл. 104б т. 2 от ЗДвП са му наложени
административни наказания на основание чл. 175а ал. 1 пр. 3 от ЗДвП -
"Глоба" в размер на 3 000 (три хиляди) лева и "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 12 месеца. В жалбата се твърди, че атакуваното
НП е незаконосъобразно и неправилно, като е нарушен както материалния
закон, така и процесуалните правила при издаването му. Излага съображения
в тази насока. Моли се пълната отмяна на процесното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и се представлява. Твърди, че не е извършил описаното в наказателното
постановление нарушение, като заявява, че автомобилът му е 4х4 и не е
възможно превъртане на четирите колела. Поддържа искането си съдът да
отмени процесното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не
1
заема становище.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 27.02.2021 година жалбоподателят Г. се придвижвал с лек
автомобил „Ауди А4” с рег.№ ***,негова собственост, като го управлявал в
гр.Горна Оряховица в района на РС-Горна Оряховица. Следвало да премине
през кръстовище, като се движил в посока от ул.“В.Грънчаров“- ул.“Мано
Тодоров“. Същият бил забелязан от свидетелите Пл.К. и св.И.К./СЗ
01.07.2021г./ в момент когато завивал и задната част на автомобила занася.
Свидетелят К. последвал със служебен автомобил автомобила на
жалбоподателя, спрял го и извършил проверка, а впоследствие в
присъствието на свидетеля К. съставил Акт № 358884 от 27.02.2021г. за
установяване на административно нарушение/л.6 от делото/ против Г., за
това, че като не използва пътя съгласно неговото предназначение /за превоз
на хора и товари/, а го използва, като занася задната част на МПС и повишава
оборотите на двигателя, се сочи да е нарушил чл.104б, т.2 от ЗДвП. С акта е
иззет като доказателство контролен талон. Нарушителят не е направил
възражение по акта. Въз основа на така съставения акт е издадено
обжалваното НП/л.5 от делото/.
Свидетелят К., присъствала при установяване на нарушението,
заявява, че тя и колегата й са забелязали процесния автомобил в момент на
занасяне, като водачът успял веднага да овладее автомобила. Свидетелят К.
посочва, че занасянето е било единично /л.28/ и не е имало други автомобили.
Ето защо съдът приема за безспорно доказано обстоятелството, че
полицейските служители са наблюдавали единично занасяне на автомобила,
управляван от жалбоподателя и овладяването му.
Служителите на полицията настигнали автомобила и го спрели за
проверка, като установили, че същият бил управляван от жалбоподателя. В
близост до автомобила се намирали свидетелите Т. и П. /СЗ 30.09.21г.-л.35-
36/. И двамата сочат, че не са възприели занасяне на автомобила.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че
2
липсват безспорни доказателства за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от
ЗДвП, а именно че занасянето на автомобила на жалбоподателя се е дължало
на умишлено форсиране на двигателя и целенасочено отклоняване на
автомобила.
Жалбоподателят Г. е имал качеството водач, тъй като е управлявал
МПС със съдържанието на понятието "управление", прието от съдебната
практика (вж. ППВС № 1 от 1983 г.). След като Г. е правоспособен водач и
има придобита правоспособност, това предполага знание относно това как се
борави със системите на автомобила. Субективната страна обаче следва да се
изведе и от това, че в разрез с правилата, същият по един недопустим начин е
боравил и предизвикал хаотично движение на автомобила, неоправдано с
други препятствия или обстоятелства от заобикалящата го действителност.
Безспорно платното за движение е предназначено не за занасяне на
автомобила в движение, което е било видно за свидетелите очевидци /като
външна проява/, а за обичайното придвижване на МПС, осъществяващо се в
съответна посока.
Ноторно известно е от гледна точка на общожитейския опит и
практика, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено
боравене със системите на автомобила/рязко подаване на газ, боравене със
съединителя на колата, завъртане на волана-поотделно или в съчетание на
тези действия, които се осъществяват умишлено/, може да се наблюдава
именно съобщения ефект/занасяне/, при който се демонстрира отклоняване от
траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и
др.ефекти, известни в общоговоримия език като форсиране, „въртене на
гуми”, „слънца”, дрифт и прочие , но без съмнение този ефект следва да се
цели, тъй като той обичайно не може да настъпи при нормално управление,
като без значение е начина, по който е постигнат от водача в купето на
автомобила.
В практиката на управление обаче, инцидентно занасяне може да
настъпи и при други обективни фактори. Съвсем обясним и възможен е
ефекта на занасяне при управление с по-висока скорост от пределната за
занасяне, особено ако има на пътната настилка пясък или чакъл, както и ако
автомобилът е със задно предаване, респективно при преодоляване кривата на
3
завой. В случая автомобилът е със задвижване 4х4, което има специфика и е с
по-висока устойчивост от задното предаване. В тази насока са обясненията на
жалбоподателя и те не са оборени от свидетелските показания. Индиция за
демонстративно управление на МПС по описания по-горе начин е не
единичното занасяне, а множеството занасяния, които имат демонстративен
характер- широко известен и разпространен особено сред млади хора, които
желаят да покажат „майсторство” при управление на МПС. В конкретния
случай обаче св.К. е категорична, че е наблюдавала с колегата си единично
краткотрайно занасяне при завиване, а не едно сравнително трайно
ненормално движение на автомобила/поднасяне наляво и вдясно, въртене,
зигзагообразни движения/ на платното за движение, което платно е
предназначено за движение на други ППС. Относно това единично занасяне
обаче остава съмнение на какво следва да бъде отдадено то.
На следващо място: Видно от съдържанието на НП липсва пълнота в
обстоятелствената част, от която да се установят конкретните обстоятелства,
при които е извършено административното нарушение. Посочено е бланкетно
„на кръстовището”, без да се упомене дали описаните действия са
осъществени в зоната на самото кръстовище, при приближаване към
кръстовището или в близост или непосредствено след него, а е посочено
„кръстовището на ул.“В.Грънчаров и ул.“Хан Крум“ ”, което не дава
възможност да се обсъди друга евентуално приложима норма.
При преглед на така направеното описание става ясно, че липсват
конкретни обстоятелства, които да индивидуализират нарушението по
начина, изискуем съгласно чл.57, ал.1 т. 5 от ЗАНН. АНО е следвало да
изложи конкретни фактически обстоятелства, чрез които да индивидуализира
поведението на водача и съответно едва тогава да направи извод за
съставомерност по ЗДвП. Не е посочено конкретното място, на което е било
осъществено занасянето на автомобила. Не е описано също така с какво са
били застрашени/така, както е записано в НП/ „останалите участници в
движението“ /по смисъла на § 6 т.28 от ДР на ЗДвП/ и кои са те-други водачи,
пешеходци, лица, работещи на пътя и пр. Това има връзка с евентуална
преценка за прилагането на чл.180 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, която санкционна
норма изисква непосредствена опасност за движението при нарушаване
правилата за използване на пътното платно. Тук може евентуално да се
4
обсъжда и санкционната разпоредба на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП /отново при
описаната, но не детайлизирана непосредствена опасност за движението/ и по
принцип във връзка с правилата за предимство, ако НП имаше минимална
фактология относно- примерно за наличието на друг автомобил на пътя, така
както само се твърди-„предпоставка и опасност за ПТП с останалите
участници в движението“?. Кои са те не става ясно. Свидетелят К. в
противоречие със записаното в НП посочва-„Наокоро нямаше други коли и
пешеходци“. Също така не е ясно навлизането евентуално в кръстовище или
движението в неговата зона-все обстоятелства, които не са намерили
отражение с оглед изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Тогава, при
обоснованата несъставомерност по чл.104б ЗДвП, за която бяха изложени
мотиви по-горе, евентуалната деятелност на водача би могла да се
квалифицира по друг текст на ЗДвП. Общото посочване на думата „ на
кръстовището” не е достатъчно да се приеме, че АНО е изпълнил
задължението си по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН-да опише в зоната на
кръстовището или при приближаване към него, респ. при излизане от същото
са осъществени описаните действия. В случая описаният пропуск се отнася до
минимално необходимото съдържание на наказателното постановление, а
именно – относно конкретното място на осъществяване на
административното нарушение. В съдебната фаза проверката на съда е
ограничена до правилното приложение на материалния и процесуалния закон.
По арг. на противното на чл.53, ал.2 от ЗАНН нарушението на
съдопроизводствените правила, допуснато от административно наказващия
орган при издаване на наказателното постановление, не позволява същото да
бъде коригирано на етапа, в който се намира административнонаказателното
производство. С оглед посоченото в НП „повишаване оборотите на
двигателя” и „поднася задна част на автомобила”, което предполага един
целен и демонстриран ефект, същото може да бъде постигнато само
умишлено при определено боравене със системите на автомобила, което не
се установи пряко чрез свидетелските показания, липсват и индиции за
това/няколко занасяния, зигзагообразни движения на пътя и пр./. За
евентуално обсъждане на друго нарушение, в това число и непредпазливо,
липсват факти, изложени в НП. Тук следва да се посочи, че във всяко от най-
новите решения на Административен съд-В.Търново/ КНАХД № 10275/17г.,
№ 10365/18г., № 10366/18г./, обосновавайки съставомерността на описаните
5
действия по чл.104б ЗДвП, последните са действително демонстративни и
безспорно предизвикани от водача, за което се съди и по тяхната трайност и
повторяемост-описване на кръгове, продължително въртене, няколко
еднотипни занасяния в различни посоки и пр.
С оглед гореизложеното жалбата се явява основателна и издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено. Същото е
необосновано, а административното нарушение- недоказано.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0268-
000280 от 10.03.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР-В.Търново, РУ
Г.Оряховица-П.Л., издадено въз основа на АУАН № 358884 от 27.02.2021г.., с
което на КР. АДР. Г. на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП са наложени
наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд В.Търново в 14- дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6