Мотиви към решение № 1528, постановено на
30.09.2019 г. по
НАХД № 3398 по описа на Районен съд - Варна за
2019 г.
Производството по НАХД №
3398 по описа на Районен съд - Варна за 2019 г. е образувано във връзка с
внесено в Районен съд - Варна постановление на Районна прокуратура - Варна, с
което на основание чл. 375 НПК е направено предложение обв.
В.Н.Ч. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание глоба по реда на чл. 78а НК за това, че на 08.07.2019 г. в с. Аврен, общ. Аврен, обл.
Варна, на ул. „Йордан Ноев“ управлявал моторно
превозно средство – мотоциклет марка „ИЖ“, модел „Юпитер“, с рама № 19168787,
което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:
„По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места“ и чл.140, ал. 2
от ЗДвП: „Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се определя
с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната“,
а именно Наредба № I-45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрация на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
– престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание представител на Районна
прокуратура - Варна не се явява.
В
съдебно заседание защитникът адв. А.Д. в пледоарията
си по същество изразява становище, че са налице предпоставките за прилагане на
чл. 9, ал. 2 НК поради малозначителност на деянието, аргументирайки се, че
моторното превозно средство е наследено от дядото и бащата на обвиняемия и е
любителски сглобено, от една страна, а от друга страна е направен само опит да
бъде запалено. Моли да бъде взето предвид, че обвиняемият също не се отличава с
висока степен на обществена опасност предвид трудовата му ангажираност и
липсата на регистрирани противообществени прояви. Изразява становище, че
извършеното представлява административно нарушение по ЗДвП и подлежи на
санкциониране по административен ред. Отправя искане за постановяване на
оправдателна присъда.
В
съдебно заседание обв. В.Ч. упражнявайки правото си
на лична защита заявява, че съжалява и не е знаел, че може да се стигне до съд.
В последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият
В.Н.Ч. е роден на *** ***. Същият е българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
На 08.07.2019 г. св. Красимир Димитров
Костов (командир на отделение в звено „Пътен контрол“ при 04 РУ – Варна) бил на
работа в наряд за времето от 08,00 ч. до 17,00 ч.
Около 13,20 ч. до 13,40 ч. св. Костов
се придвижвал към с. Пчелник за работа с мобилна система за измерване на
скоростта, монтирана на лек автомобил „Опел Астра“ с
рег. № В 5313 РН.
Управлявайки служебния автомобил пред
кметството в центъра на с. Аврен, в посока с. Здравец, св. Костов забелязал, че
срещу него се движи мотоциклет марка „ИЖ“, управляван от обвиняемия В.Н.Ч..
На около 100 метра от св. Костов, на ул. „Йордан Ноев“,
обв. Ч. спрял управлявания от него мотоциклет, след
което св. Костов спрял до него и поискал документите на водача и тези за
мотоциклета.
Обв. Ч.
отговорил, че е неправоспособен и няма документи за превозното средство, при
което св. Костов забелязал, че върху мотоциклета няма поставена регистрационна
табела.
Св. Костов уведомил за случая прекия
си ръководител и дежурния от оперативната дежурна част при 04 РУ – Варна, като
на място пристигнали св. Звезделин Николов и Добромир Ангелов (служители в 04
РУ – Варна).
Полицейските служители установили, че
моторното превозно средство не е регистрирано по реда на Наредба № I-45 от
24.03.2000 год. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
На място бил извършен оглед на
местопроизшествие, като се установило, че моторното превозно средство е марка
„ИЖ“, модел „Юпитер“, с рама № 19168787.
По отношение на доказателствата:
Гореописаната фактическа
обстановка се установи и потвърди от събраните в хода на досъдебното
производство гласни доказателствени средства: обясненията на обв. В.Н.Ч.
(частично), показанията на свидетелите Звезделин Кирилов Николов (л. 15 от ДП)
и Красимир Димитров Костов (л. 16 от ДП); писмените доказателства и
доказателствено средство: протокол за оглед на местопроизшествие (л. 10 – 11 от
ДП), писмо от СПП при ОДМВР – Варна (л. 17 от ДП), справка по история за ПС с
рег. № В 0330 Б от АИС – КАТ (л. 18 от ДП), справка за собственици за МПС с
рег. № В 0330 Б от АИС - КАТ (л. 19 от ДП), справка за съдимост (л. 9 от
съдебното дело), справка за нарушител/водач (л. 22-23 от ДП), протокол за
доброволно предаване (л. 31 от ДП), протокол за отговорно пазене (л. 32 от ДП)
и веществените доказателствени средства – снимки, направени при извършения
оглед на местопроизшествие (л. 12-14 от ДП).
Авторството на деянието и
субективната му страна се установява на първо място от показанията на св.
Красимир Димитров Костов. Същият последователно и в необходимата пълнота излага
основните относими към предмета на доказване обстоятелства, а именно че непосредствено
е възприел обв. Ч. да управлява процесното моторно
превозно средство. Съдът кредитира изцяло
показанията на св. Костов, тъй като същите не съдържат съществени вътрешни
противоречия от една страна, а от друга страна се подкрепят от показанията на
св. Звезделин Кирилов Николов, който е пристигнал на място за оказване на
съдействие на св. Костов и е установил,
че управляваното от обв. Ч. моторно превозно
средство не е регистрирано. И двамата свидетели възпроизвеждат описаните
обстоятелства в идентична хронологична последователност, взаимно се допълват и
са житейски достоверни.
Показанията на посочените свидетели се потвърждават и от
представената по делото справка по история за превозно средство, от която се
установява, че процесният мотоциклет е бил
регистриран с рег. № В 0330 В за времето от 15.02.1996 г. до 20.05.2008 г.,
когато е прекратена регистрацията му поради бракуване.
При преценка на
доказателствената стойност на обясненията на обв. Ч.,
дадени в хода на съдебното следствие, съдът взе предвид, че същите имат
характер както на доказателствено средство, така и на средство за защита. В
конкретния случай съдът не кредитира обясненията на обв.
Ч. в частта, в която заявява, че при идването на контролните органи е
ремонтирал мотоциклета и се е опитвал да го запали, тъй като от показанията на
св. Костов, за които съдът вече изложи съображения защо кредитира, се
установява, че обв. Ч. е управлявал моторното
превозно средство непосредствено преди извършването на проверката. В тази част
съдът намира, че обясненията са израз на упражненото от обв.
Ч. право на защита, тъй като не се подкрепят от нито едно друго събрано по
делото доказателство. Напротив, опровергават се от събраните по делото
доказателства и по-конкретно показанията на св. Костов.
Съдът кредитира всички събрани по делото писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, поради което въз
основа на тях и на гласните доказателствени средства изгради своите фактически
изводи.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
обвиняемият В.Н.Ч. е осъществил
от обективна страна състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК,
тъй като на 08.07.2019 г. в с. Аврен, общ. Аврен, обл.
Варна, на ул. „Йордан Ноев“ е управлявал моторно
превозно средство – мотоциклет марка „ИЖ“, модел „Юпитер“, с рама № 19168787,
което не е регистрирано по надлежния ред.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП изисква по пътищата,
отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства
и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Съгласно чл.140, ал. 2 от ЗДвП условията и редът за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и министъра на отбраната.
В изпълнение на законовата делегация министърът на
вътрешните работи е издал Наредба № I-45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрация на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, по реда на която е следвало да бъде
регистрирано моторното превозно средство, управлявано от обв.
Ч.
От субективна страна обвиняемият е действал при форма на
вината пряк умисъл, тъй като е осъзнавал общественоопасния характер на деянието
– съзнавал е, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй
като същото е било без поставени регистрационни табели от датата на
прекратяване на регистрацията (20.05.2008 г.) до извършването на проверката от
контролните органи.
Незнанието от страна на обв. Ч.,
че деянието е наказуемо, не е изключващо вината обстоятелство, каквито съгласно
Наказателния кодекс са само грешката (чл. 14 НК) и случайното деяние (чл. 15 НК).
За да е налице грешка по смисъла на чл. 14 НК е необходимо
да е налице незнание на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава
на престъплението, т.е. отсъствие в съзнанието на дееца на представи относно
тяхното реално съществуване. В
обективната действителност дадени факти съществуват, но това не е отразено в
съзнанието на дееца. Така той няма вярна представа за съвкупността от
обстоятелства, при които осъществява деянието. Т.е. следва да е налице грешка
във фактите, а не в тяхното правно значение, т.нар. „фактическа грешка“.
Следователно незнанието на правната уредба или юридическата
грешка, не е извинително, защото презумпцията, че всеки знае закона, е
необорима (цит. от Наказателно право, Обща част,
издание на „Сиела Норма“ АД от 2013 г., с автор
Александър Стойнов, стр. 274 – 275).
В случая не е приложим и чл. 9, ал. 2 НК, тъй
като извършеното от обв. Ч. е общественоопасно
деяние.
Характера на обществената опасност се
определя от характера на обществените отношения, върху които се посяга.
Степента на обществената опасност се
определя от последиците от деянието, характерът на действието или
бездействието, начините и средствата, използвани от дееца за осъществяване на
деянието, условията на време, място и обстановка, при които е осъществено
конкретното деяние, особеностите на субекта на престъплението, особеностите на
субективната страна на престъплението.
При преценка на обществената опасност
на конкретното деяние и конкретния деец, съдът отчете, че се касае за
управление на моторно превозно средство през светлата част на денонощието,
когато има по-интензивно движение на хора и автомобили, от неправоспособен
водач и на моторно превозно средство, което е любителски сглобено и е изгубило
фабричните си характеристики, които обстоятелства повишават риска от настъпване
на пътно-транспортно произшествие, т.е. обективно и закономерно обуславят
по-висока обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Трудовата
ангажираност на обв. Ч. и липсата на други
регистрирани противообществени прояви са обстоятелства, които имат значение за
неговата административнонаказателна отговорност (при индивидуализацията на
наказанието), но не я изключват.
Поради гореизложените съображения и въз основа на
посочените доказателства, съдът намира, че обв. В.Н.Ч. е извършил престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК,
предмет на повдигнатото му обвинение.
По отношение на
вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че напълно законосъобразно Районна
прокуратура - Варна е внесла предложение за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.
78а НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки,
необходими за приложението на тази норма, а именно – за извършеното от обв. Ч. престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до една година или глоба от
петстотин до хиляда лева, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер
към момента на извършване на деянието, към момента на извършване на деянието
спрямо него не е бил прилаган институтът на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административна санкция, както и с деянието не са причинени никакви
имуществени вреди.
По изложените съображения съдът на основание
чл.78А, ал.1 НК освободи обв. Ч. от наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1
НК, като му наложи административно наказание “глоба”.
При индивидуализацията на
наказанието съдът не отчете отегчаващи
отговорността обстоятелства.
За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
чистото съдебно минало на обвиняемия, трудовата му ангажираност, изразеното
съжаление за стореното.
Поради това, че са налице само смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът счете, че на обв. Ч. следва да бъде наложено
административно наказание глоба в минималния размер от 1000 лв.
По изложените съображения
съдът постанови решението си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: