Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………….2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІ състав, в публично заседание на пети декември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
при секретаря Галина Георгиева и с участието
на прокурора Силвиян И., като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова
адм.дело N 1644 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.203 от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
С решение № 7100/13.07.22г., постановено по адм.д.№ 10777/21г. Върховният
административен съд е обезсилил решение № 1104/29.07.2021г.,
постановено по адм.д.№ 1465/2020г. по описа на Административен съд гр.Варна и е
върнал делото за ново разглеждане. В решението си Върховният административен
съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо като постановено
спрямо ненадлежна страна и без постановяване на решение спрямо надлежната
такава. Върнал е далото за ново разглеждане на предявения от Е.Х.Я. против Национална
експертна лекарска комисия иск.
Предявен е иск от Е.Х.Я. ***, чрез адвокат Н.С. ***, с правно основание чл.1
от ЗОДОВ, против Националната експертна
лекарска комисия – София за сумата от 25 327,50 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в
неполучени месечни помощи за отглеждане на дете с трайни увреждания за периода
01.03.2015 – 01.07.2018 година, в резултат на отмяна на Решение №
2370/107/15.06.2018 година на Териториална експертна лекарска комисия при МБАЛ
„Св. М“ ЕАД – Варна, потвърдено с Решение № 0861/109/10.09.2018 година на
Националната експертна лекарска комисия, отменени с Решение № 200/08.02.2019
година на Административен съд – Варна, постановено по адм.д. № 2896/2018
година. Направено е изменение на иска, като е намален на 13380лв.
Ищцата твърди, че с
Експертно решение №01056 от заседание 036 от 10.03.2014 г. на ТЕЛК при МБАЛ
„Света М“ ЕАД на детето й С.И.И.а е определена 50% загубена работоспособност
във връзка с установено заболяване „Целиакия“ с дата на инвалидизиране
11.10.2005г. и срок на инвалидност за 1 година до 01.03.2015г. След изтичане на
едногодишният срок, е била преосвидетелствана и с Експертно решение № 01578 от
заседание № 043 от 23.03.2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света М“ ЕАД - гр. Варна е
определена 30 % загубена работоспособност и срок на инвалидност - 1 година,
считано до 01.03.2016г. Това ЕР е обжалвано пред НЕЛК - София, която с
Експертно решение №0628 от заседание №135/08.10.2015г. го е отменила и върнала преписката
за извършване ново освидетелстване от ТЕЛК - Варна. При новото освидетелстване
ТЕЛК при МБАЛ „Света М“ ЕАД - Варна с Експертно решение №01075 от заседание №
035/07.03.2016г. е определила 34% загубена работоспособност, с водеща диагноза
„Цьолиакия.Лайк синдром“ и срок на неработоспособността - 3 години. След
оспорването на това решение, с ЕР 2370 от 107/15.06.2018г. ТЕЛК при МБАЛ „Света
М“ ЕАД - Варна е определило 21% загубена работоспособност и дата на
инвалидизиране-11.10.2005г. Това решение е потвърдено с ЕР №0861 от
109/10.09.2018г. на НЕЛК и впоследствие е отменено с влязло в законна сила съдебно
решение № 200/08.02.2019г. на ВАдмС, постановено по адм. дело №2896/2018г. Въз
основа на съдебното решение с ЕР № 2048 от заседание № 111/27.06.2019г. е
определена 80% загубена работоспособност на детето, с водеща диагноза
„Разстройства на обмяната на калция“ и срок до 01.06.2021г. Това Експертно
решение е изменено с ЕР № 2664 от заседание № 140/03.09.2019г. по отношение на
датата на инвалидизиране, като е посочена първоначално определената дата на
инвалидизиране - 11.10.2005г. Ищцата твърди, че със заявление-декларация вх. №
ЗСПД8Д-В/13376 от 07.08.2019г. е поискала от Дирекция „Социално подпомагане“ -
Варна да й бъде отпусната месечна помощ на основание чл. 8д от Закона за
социалните помощи за деца. По подаденото заявление-декларация първоначално със
Заповед № ЗСПД/Д-В/13376 от 07.08.2019г. й е отпусната месечна помощ, считано
от 01.12.2018г., а впоследствие със Заповед № 0301-РД01-0312/27.09.2019г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна тази заповед е изменена в
частта, касаеща началната дата на отпускане на помощта, като началната дата е
променена и й е изплатена месечна помощ, считано от 01.07.2018г. Със същата
заповед е отказана месечна помощ за периода от 01.03.2015г. до 30.06.2018г. с
мотив, че според Закона за социалните помощи за деца, Дирекция „Социално
подпомагане“ няма правна възможност да изплаща месечни помощи за период
по-дълъг от 1 година от подаване на заявлението. Ищцата твърди в исковата молба,
че вследствие на незаконосъобразното намаляване на процента загубена
работоспособност с Експертно решение № 0861 от 109/10.09.2018г. на Националната
експертна лекарска комисия, е получавана месечна помощ в по-малък размер от
този, който следва да се изплати за отглеждане на дете с трайни увреждания и
загубена работоспособност от 80%, тъй като през периода от 01.03.2015г. до
01.07.2018г. не е получавана месечна помощ за дете с увреждания, вследствие на
неправилната констатация на ответника по отношение на здравословното състояние
на С И , обективирано в посоченото ЕР, което е отменено с влязло в сила съдебно
решение. Моли да бъде осъдена НЕЛК да й заплати сумата от 13380 лв. дължими за
периода от 01.03.2015г. до 30.06.2018г., ведно със законната лихва върху
претендираните суми, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумите, както и направените съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна– Националната експертна лекарска комисия, чрез процесуалния си представител ю.к. А.,
в писмено становище, оспорва предявеният иск. Счита, че е неоснователен и
недоказан и моли да бъде отхвърлен. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че предявеният иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ, като на първо място липсва незаконосъобразен акт, тъй като се
установява, че е налице решение на ТЕЛК от 2016г., което не е обжалвано и е
влязло в сила, а на второ място липсва и причинна връзка между евентуален
незаконосъобразен административен акт и претендираните вреди.
След като разгледа
твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От Експертно решение
№01056 от заседание 036 от 10.03.2014 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света М“ЕАД се
установява, че на детето С.И.И.а е определена 50% загубена работоспособност във
връзка с установено заболяване „Целиакия“ с дата на инвалидизиране 11.10.2005г.
и срок на инвалидност за 1 година до 01.03.2015г. С Експертно решение № 01578
от заседание № 043 от 23.03.2015г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света М“ ЕАД - гр. Варна е
преосвидетелствана и е определена 30 % загубена работоспособност и срок на
инвалидност - 1 година, считано до 01.03.2016г. С Експертно решение №0628 на
НЕЛК от заседание №135/08.10.2015г. е отменено ЕР № 1578/23.03.2015г., а
преписката върната за извършване ново освидетелстване от ТЕЛК - Варна. С
Експертно решение №01075 от заседание № 035/07.03.2016г. ТЕЛК при МБАЛ „Света М“
ЕАД - Варна е определена 34% загубена работоспособност, с водеща диагноза
„Цьолиакия.Лайк синдром“ и срок на неработоспособността - 3 години. С молба
–декларация вх.№ 1512/21.03.2018г. ищцата е поискала преосвидетелстване по
повод влошено здравословно състояние на детето. С ЕР 2370 от 107/15.06.2018 г. ТЕЛК
при МБАЛ „Света М“ ЕАД - Варна е определила 21% загубена работоспособност и
дата на инвалидизиране - 11.10.2005г. Това решение е потвърдено с ЕР № 0861 от
109/10.09.2018 г. на НЕЛК и впоследствие отменено с влязло в законна сила
съдебно решение № 200/08.02.2019 г. на ВАдмС, постановено по адм. дело
№2896/2018г. и е върната преписката на ТЕЛК за произнасяне съобразно дадените в
решението указания. С ЕР № 2048 от заседание № 111/27.06.2019г. е определена
80% загубена работоспособност на детето, с водеща диагноза „Разстройства на
обмяната на калция“ и срок до 01.06.2021г. С ЕР № 2664 от заседание №
140/03.09.2019г. е посочена първоначално определената дата на инвалидизиране -
11.10.2005г.
Със
заявление-декларация вх. № ЗСПД8Д-В/13376 от 07.08.2019г. ищцата е поискала от
Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна да бъде отпусната месечна помощ на
основание чл. 8д от Закона за социалните помощи за деца. Със Заповед №
ЗСПД/Д-В/13376 от 07.08.2019г. й е отпусната месечна помощ, считано от
01.12.2018г., а впоследствие със Заповед № 0301-РД01-0312/27.09.2019г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна тази заповед е изменена в
частта, касаеща началната дата на отпускане на помощта, като началната дата е
променена и й е изплатена месечна помощ, считано от 01.07.2018г.
С решение
№23/09.01.2020г. по адм.д.№ 2903/2019г. по описа на Административен съд-Варна е
отменена Заповед № 0301-РД01-0312/27.09.2019г. на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна, в частта, с която е изменена предходна Заповед №
ЗСПД/Д-В/13376/07.08.2019г., като началната дата на отпускане на помощна е
променена от 01.12.2018г. на 01.07.2018г. и е изпратена преписката на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна за ново произнасяне досежно
началната дата за отпускане на помощ на Е.Х.Я. по молба с вх.№
0301-94Е-00-3199/25.09.2019г. за отпускане на месечни помощи за отглеждане на
дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД.
Със заповед №0301-РД01-0022/21.01.2020г., във
връзка с решението по адм.д.№ 2903/19г. на АдмС-Варна, директорът на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна е изменил Заповед № ЗСПД/Д-В/13376 от 07.08.2019г.
по отношение на началната дата на отпускане на помощта по чл.8д ЗСПД, като
същата вместо от 01.12.2018г. да се счита от 01.07.2018г. Със същата заповед е
отказана месечна помощ за периода от 01.03.2015г. до 30.06.2018г., тъй като според
Закона за социалните помощи за деца Дирекция „Социално подпомагане“ няма правна
възможност да изплаща месечни помощи за период по-дълъг от 1 година от подаване
на заявлението.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, приета от съда и неоспорена от страните се
установява, че дължимата помощ за дете с увреждане от 80% по чл.8д ЗСПД за
периода от 01.03.2015г. до 30.06.2018г. е 13380лв.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът
е предявен в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен.
Съгласно разпоредбата
на чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове.
За да бъде ангажирана
отговорността на ответника по иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва
да се установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на
правната норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на
административен акт, действие или бездействие, настъпването на преки и
непосредствени вреди от акта, съответно действието или бездействието и
причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно действието или
бездействието и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния
резултат.
Вредата трябва да се
явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или
бездействие от вида посочен в чл.203 ал.1 от АПК, както и да е налице
причинно-следствена връзка между доказана вреда и отмененият акт, респ.
действието или бездействието, които трябва да са административни.
В случая се претендират
имуществени вреди, представляващи неполучени дължими месечни помощи по чл.8д
ЗСПД за отглеждане на дете с трайно увреждане- с 80% трайно намалена
работоспособност.
Съгласно §1, т.6 от
Закона за семейните помощи „дете с трайно увреждане“ е дете/лице до
двадесетгодишна възраст с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на
увреждане или степен на трайно намалена работоспособност.
Съгласно чл.8д ЗСПД
право на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане имат родители,
които отглеждат такова дете, независимо от доходите им, при условие, че детето
живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по
реда на чл.26 ЗЗДетето. Тези помощи се отпускат от началото на месеца, през
който е подадено заявлението-декларация, до изтичане на срока, определен в
решението на ТЕЛК/НЕЛК/ал.7 на чл.8д/, като помощта се отпуска от първо число
на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното
решение, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на
зявлението-декларация, ако е подадено в тримесечен срок от датата на
решението.
В случая, от събраните
по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че детето
С И е страдало от заболяване, определено
като „Цьолиакия.Лайк синдром“, с начална дата на инвалидизиране 11.10.2005г.,
посочена в представените медицински документи. Установи се, че с Експертно
решение №01075 от заседание № 035/07.03.2016 г. е определена 34% загубена
работоспособност, с водеща диагноза „Цьолиакия.Лайк синдром“ и срок на
неработоспособността - 3 години. Впоследствие поради влошаване на
здравословното състояние на детето е поискано преосвидетелстване, като с
Експертно решение №2370 от 107/15.06.2018г. ТЕЛК при МБАЛ „Света М“ ЕАД - Варна
е определила 21% загубена работоспособност, което решение е обжалвано и потвърдено
с Експертно решение № 0861 от 109/10.09.2018г. на НЕЛК, а впоследствие с
решение на Административен съд Варна постановено по адм. дело №2896/2018 г. на
ВАдС е отменено и преписката е върната на ТЕЛК за произнасяне съобразно с
дадените от съда указания. Във връзка с решението на съда е постановено ЕР №
2048 от заседание № 111/27.06.2019г. на ТЕЛК и е определена 80% загубена
работоспособност на детето, с водеща диагноза „Разстройства на обмяната на
калция“ и срок до 01.06.2021 г.
От събраните по делото
доказателства се установи, че за периода
до 01.07.2018г. е в сила Експертно решение №01075 от заседание № 035/07.03.2016г.,
с което е определена 34% загубена работоспособност. За него, независимо, че в
исковата молба е посочено, че е обжалвано и след обжалването е издадено ЕР №
2370 от 107/15.06.2018г., не са представени доказателства за това, съответно,
че е отменено. Такива не се съдържат и в медицинското експертно досие на С И представено по делото. Видно от молба
–декларация вх.№ 1512/21.03.2018г. ищцата е поискала преосвидетелстване по
повод влошено здравословно състояние на детето и с ЕР 2370 от 107/15.06.2018г.
ТЕЛК при МБАЛ „Света М“ ЕАД - Варна е определила 21% загубена работоспособност
и дата на инвалидизиране - 11.10.2005г.
Процентът на
неработоспособност определен с ЕР № 2048 от заседание № 111/27.06.2019г.-
определена 80% загубена работоспособност на детето е валиден за период от
01.07.2018г. до 01.06.2021г. Съдебното решение, с което е отменено Експертно
решение № 0861 от 109/10.09.2018г. на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК №
2370/15.06.2018г. по всички поводи -21 % ст. на увреждане, не обхваща период от
преди 01.07.2018г.
В тежест на ищеца е да
установи всички факти и обстоятелства, на които основава исковата си претенция.
Предвид горното, за периода
от 01.03.2015г. до 01.07.2018г. не се установи да са налице основанията на чл.8д
от Закона за семейните помощи по отношение на ищцата, т.е., че същата е имала
право на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане, съответно не
се установи настъпването на вреда за същата вследствие на отменен като
незаконосъобразен административен акт, както твърди.
Не е налице и причинна
връзка между действия, бездействия или незаконосъобразен акт на административен
орган, които да са довели до претендираните вреди за ищцата за посоченият
период.
Предвид горното не са
налице предпоставките по чл.1 ЗОДОВ. Предявеният иск е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
С оглед гореизложеното
и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Х.Я., с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, против Националната експертна лекарска комисия –
София за сумата от 13380 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди –
пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени месечни помощи за отглеждане на
дете с трайни увреждания за периода 01.03.2015 – 01.07.2018 година, в резултат
на отмяна на Решение № 2370/107/15.06.2018 година на ТЕЛК при МБАЛ „Св. М“ ЕАД
– Варна, потвърдено с Решение № 0861/109/10.09.2018 г. на Националната
експертна лекарска комисия, отменени с Решение № 200/08.02.2019 година на
Административен съд – Варна, постановено по адм.д. № 2896/2018 година.
ОСЪЖДА Е.Х.Я., ЕГН ********** да
заплати на Националната експертна лекарска комисия
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: