Решение по дело №46/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 513
Дата: 21 юли 2022 г.
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20217260700046
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 513

 

21.07.2022г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

 

СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

 

Секретар: Мария Койнова

като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 46 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава деветнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 

Образувано е по жалба на Б.Т.М. ***, срещу Ревизионен акт № Р-16002620000886-091-001 от 19.08.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 624/15.12.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив, с който по отношение на жалбоподателката са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за периода 2015г. - 2017г. в размер на 37 395.75 лева главница и 12 790.88 лева лихви, общо 50 186.63 лева.

Жалбоподателката релевира доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт. Претендира в производството по издаването му да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Не били събрани достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че за ревизирания период не били доказани източниците на доходи, послужили за нарастване на финансовото и имущественото ѝ състояние. В тежест на органите по приходите било доказването на факта на извършване на трудова дейност, в резултат на която били реализирани укрити приходи, защото при извършване на ревизията по особения ред с презумпция за истинност се ползвали само обоснованите констатации на приходните органи. На следващо място, нарушена била разпоредбата на чл.117, ал 4 ДОПК, тъй като не ѝ били връчени писмените доказателства, приложени към ревизионния доклад. Невъзможността да се запознае с всички документи, въз основа на които била извършена ревизията нарушавала правото ѝ на защита, водещо до ограничаване на възможността да обжалва издадения ревизионен акт. Счита също, че не са спазени изискванията на чл.114 от ДОПК - ревизията била извършена извън законоустановените срокове. Оспорва компетентността на издалите ревизионния акт органи по приходите, както и извода на ревизиращия орган, че не бил посочен източника на приходите/доходите за покриване на извършените разходи. Представила множество доказателства за произхода на доходите, а такива за укриването им не били ангажирани от органите на НАП. Необосновано и в противоречие с материалния закон, ревизиращите органи не приели декларираните от нея данни за наличие на парични средства в брой към 01.01.2015г. в размер на 43 800 лева, които били от спестявания и дарение от майка ѝ. Твърдението на органите, че даренията не били извършени по банков път и че договорите не били нотариално заверени, били в противоречие с материалния закон. Наличието на договор за дарение и разписка за предаване на сумата били напълно достатъчни за доказването произхода на доходите. Твърди, че в ревизионното производството  били представени доказателства, които безспорно и непротиворечиво изпълнявали законовите предпоставки за доказването на източниците на всички доходи. Навежда доводи, че оспореният РА се основава на предположения, респ. не бил подкрепен с доказателства, като в тази насока цитира практика на ВАС. Счита, че обстоятелството по чл.122, ал.1 от ДОПК не освобождава приходните органи от задължението да съберат доказателства от значение за установяването на данъчната основа, като вземат предвид всички обстоятелства, относими към конкретното лице по смисъла на чл.122, ал.2 от ДОПК, респ. да извършат съвкупна преценка на всички установени факти, които следвало да се проверят. Отбелязва, че за проверявания период не укривала приходи, а надлежно ги декларирала всяка година с данъчна декларация във връзка с осъществяваната от нея дейност. Всички разходи били надлежно декларирани, съгласно изискванията на българското и европейско законодателство. Всички обратни констатации, направени в резивизионния доклад и преповторени в ревизионния акт, почивали единствено на предположения и в тяхна подкрепа липсвали доказателства.

По изложените съображения се претендира отмяна на ревизионния акт.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на оспорващата. Претендират се разноски по делото.

В писмени бележки, с оглед твърденията в жалбата, се посочва, че не са били налице предпоставките за извършване на ревизия по особения ред по чл.122 и сл. от ДОПК. Събраните по делото доказателства сочели липса на хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Твърди се, че органите по приходите не извършили установяване по надлежния ред на източниците на доходите на жалбоподателката. Не било изследвано обстойно движението по банковите ѝ сметки, мястото, в което живеела, финансовата обезпеченост на лицата, които били декларирали предоставени средства. Счита се, че въз основа на всички събрани доказателства, следва да се приеме, че началното салдо към 01.01.2015г. е 43 800 лева. Претендира се отмяна на РА в частта на допълнително определените суми за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ и осигурителни задължения за 2015г., ведно с лихвите, и изменение на РА в частта относно дължимите суми за данък и осигуровки за 2016г. и 2017г., съответнo и лихвите, като задълженията се намалят до размера, установен в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, вариант 2.

Ответникът в производството – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Пловдив, с писмени молби чрез пълномощник, оспорва жалбата, като излага съображения за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Моли, в случай на уважаване на жалбата, адвокатското възнаграждение на пълномощника на оспорващата да бъде намалено до минималния нормативно установен размер.

В писмена защита се развиват подробни доводи в насока законосъобразност на оспорения РА. Моли се, доказателствата за дължими данъци от получени доходи във Великобритания от жалбоподателката за 2009г. и от 2016г. до 2021г., да не се кредитират от съда, с оглед оспорването им с молба за о.с.з. на 16.11.2021г., с аргумента, че не са във вид на официален документ с подпис и печат, в оригинал. Освен това, част от тях били неотносими към ревизирания период. От друга страна, от декларацията за 2009г. не се установявала възможност лицето да имало налични парични средства в размера на твърдените от него към 01.01.2015г., още повече, че това бил отдалечен период от време от ревизирания период - 6 години преди 2015г., и нямало доказателства къде били съхранявани тези средства до началото на 2015г. Освен това лицето  имало нужда и от средства за издръжка през всичките тези години. Нямало и доказателства, че жалбоподателката, дори и да имала спестявания от работата си във Великобритания, тези спестявания да били внесени в България и обменени в левове. Твърдението за спестявания и налични средства към началото и през ревизирания период, не се доказало и от свидетелските показания.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Производството по издаване на Ревизионен акт (РА) №Р-16002620002886-091-001 от 19.08.2020г., е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002620000886-020-001/13.02.2020г. (л.110), изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) №Р-16002620000886-020-002/11.05.2020г. (л.107), връчени на Б.Т.М., съответно на 18.02.2020г. и 11.05.2020г., видно от приложените по делото удостоверения за извършено връчване по електронен път (л.112 и л.109). Със заповедите е определен обхвата на ревизията, както следва: задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО – за самоосигуряващи се, за здравно осигуряване (ЗО) за самоосигуряващи се, за универсален пенсионен фонд (УПФ) за самоосигуряващи се, за периода 01.01.2015г. – 31.12.2017г. За ръководител на ревизията е определен Ф. Г. К. – главен инспектор по приходите, в екип със С.З. С. – също главен по приходите. Срокът за извършване на ревизията е бил удължен с издадената ЗИЗВР до 17.07.2020г.

С Протокол № Р-16002620000886-ППД-001/06.03.2020г. (л.680 от адм. преписка и л.79 от делото) като доказателство в ревизионното производство е бил присъединен Протокол № Р-16002619000959-073-001/03.02.2020г. за приключване на проверка (л.677), ведно с всички приложения към него. Проверката е била извършена на Б.Т.М. и е започнала след издадена Резолюция за извършване на проверка №ФП-1600261900959-0РП-001/04.09.2019г. (л.1 от адм. преписка) със срок на извършване до 04.11.2019г., последван от издадена Резолюция за извършване на проверка №ФП-1600261900959-0РП-002/31.10.2019г. (л.2), с която срокът е удължен.

В присъединения Протокол № Р-16002619000959-073-001/03.02.2020г. е описано, че при проверка в регистър ЕСГРАОН се установило, че задълженото лице (ЗЛ) Б.Т.М. не е омъжена и има три деца. Баща на децата бил С.Х.Х.. Посочени са подадени от М. годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017г. и 2018г. Описана е информацията, установена от ЦБД „справки“ за изплатени суми на лицето от фирми за периода 2013г. - 2018г. Отразено е, че няма данни относно това лице за регистрирани ФУ, данни при проверка в ИМ „Митници“. От Регистър „заеми“ нямало данни за предоставени или получени заеми. Налице били данни за ЗЛ от Служба по вписванията – Свиленград за периода 01.01.1992г. – 30.08.2019г. (подробно описани). Във връзка с последното, в протокола са описани придобити от ЗЛ недвижими имоти през 2016г. и 2018г. на стойност 7500, 8000 и 5500 лева, платени в брой. От справка в КАТ е било установено, че ЗЛ притежава 2 бр. МПС. Установени били и декларирани от ЗЛ продажби. Описани са и сключени от ЗЛ трудови договори, последният от които изтекъл на 01.02.2016г. В протокола е записано, че М. е самоосигуряващо се лице с декларирано начало на дейности и осигуряване от 23.09.2015г. като собственик на „АЗАЛИЯ-2015“ ЕООД. Посочено е още, че при извършена проверка се установило, че ЗЛ било получател на заемни средства в размер на 130 000 лв. от „ДИЛА“ ЕООД, съгласно договор за заем от 28.03.2017г. Записана е също информация, получена от Община Свиленград за платени от ЗЛ през проверявания период местни данъци и такси. Установени са били получени за проверявания период средства от трудови възнаграждения за 2016г. от „ММ-СПЕД“ ЕООД. Описани са също така представените от ЗЛ писмени доказателства и дадените писмени обяснения. В протокола е отбелязано, че предвид свързаността на ЗЛ и лицето З.Г. А. (М.) и непредоставянето от последната на доказателства за произхода на средствата, проверяващият екип не отразил дадените суми в справката за съпоставимост. Обективирана е информация за плащани от ЗЛ лизингови вноски за лек автомобил, който лизинг през 2018г. бил поет от трето лице. Според протокола, Б.М. извършвала строителство на жилищна сграда, като за извършените СМР  били издадени фактури от „КАРЕ“ ООД през 2017г. в размер на 90 165.60 лв. УПИ с построената жилищна сграда било отдадено под наем на „АЗАЛИЯ-2015“ ЕООД и се стопанисвала от същото дружество като резиденция „Б.“. Записани в протокола са и резултатите от извършена проверка на банковите сметки на ЗЛ за проверявания период, както и информация за платени от лицето комунални услуги в периода 2015-2019г. и за присъединяване към електроразпределителната мрежа. При извършена справка с ИС VAT 14 от подадените дневници за покупки и продажби от регистрираните по ЗДДС лица за проверявания период, се установили продажби към ЗЛ. Описани са и всички изпратени и получени куриерски пратки от С.Х.Х. и Б.Т.М.. Отразени са също разходите, извършени за придобиване и ремонт на МПС, за екскурзии, пътувания, данъци, обучение, и др. Описано като установено е, че наличните пари в брой на проверяваното лице не съответстват на имущественото му състояние, т.е. направените разходи превишават приходите. Във връзка с последното е направена съпоставка на доходите спрямо разходите за периода 2015г. – 2017г.

Описаните в Протокол № Р-16002619000959-073-001/03.02.2020г. обстоятелства са подкрепени с документи, част от административната преписка, съответно съдържащи информация за: придобити имоти – л.73-77, 211-214, 252, 269, 581, 582 от адм. преписка, и л.84-96 от делото; МПС – л.270-281, 285, 351; трудови договори – л.8; собственост в дружества – л.157 – 165; заем от дружество – л.65-68; МТД – л.173-232; представени в НАП писмени доказателства и обяснения – л.83, 142, 156; реализирано строителство – л.208-210, 356, 376; наеми – л.138-141; движения по банкови сметки - л. 30-59, 103-113, 500-569; комунални услуги л.245-254, 424-453; куриерски услуги – л.608-614; екскурзии и пътувания – л.234-241; данъци – л.9-20; дарения от физически лица – л.60-64, 481-186.

В хода на извършваната на жалбоподателката проверка, същата с придружителни писма (л.83, 142, 156) представила пред НАП документи и писмени обяснения.

По делото като част от преписката е представено заверено копие на извлечение от банкова сметка *** „Юробанк България“ АД на Б.Т.М. (л.559, 542), съдържащо информация за движението на парични потоци в периодите 01.01.2015г. – 01.06.2019г. и 12.07.2017г – 01.06.2019г. Представено е и заверено копие на извлечение от банкова сметка *** С.Х.Х. (л.567), съдържащо информация за движението на парични потоци в периодите 28.07.2015г. – 01.06.2019г. и 12.11.2018г. и 01.06.2019г. Представени също извлечения от движенията по банковите сметки на посочените лице в други банки.

От писмени обяснения (л.466) от Л. Г. Д. става ясно, че представляваното от това лице дружество „ДИЛА“ ЕООД е предоставило заем на Б.Т.М. в размер на 130 000 лв. Към писмото приложил договор за заем, без нотариална заверка на подписите.

В писмо вх.№10626/14.10.2019г. (л.476) до ТД на НАП – Пловдив, ИРМ – Смолян, лицето М. Т.Х. посочило, че на сина си С.Х.Х. превела по банкова сметка ***, 5 000 GBP и 15 000 GBP през м.07 и м.08.2015г., а на Б.Т.М. превела и дарила в брой с нотариално заверени договори за дарение сумите 9 800 лв., 8 000 лв., 10 000 GBP и 6 000 GBP. Средствата били от трудови правоотношения и от кредити. Към писмото приложила нотариално заверени договори за дарения и документи за кредит (на чужд език), банкови извлечения, справка по хронология за сметка 4980, справка с натрупване за сметка 4980, лихвени листи, счетоводни статии за осчетоводяване на лихви, справка с натрупване за сметка 496 (л.456-465).

В писмо вх.№10747/17.10.2019г. (л.488) до ТД на НАП – Пловдив, ИРМ – Смолян, лицето З.Г. А. посочило, че на дъщеря си Б.Т.М. дарила в брой сумите 9500 EUR, 9000 EUR и 8000 EUR, съответно на 09.01.2014г., 13.01.2015г. и 08.10.2015г. Дарените суми представлявали доходи от трудова дейност в Англия. За сумите представила договори за дарение, без нотариална заверка (л.481-486) и разписки.

На 11.05.2020г. Б.Т.М. е получила Уведомление №Р-16002620000886-113-001/07.05.2020г. по реда на чл. 124, ал.1 от ДОПК (л.104 от делото), в което е посочено, че декларираните и/или получени приходи не съответстват на финансовото и имущественото ѝ състояние за ревизирания период, което представлявало обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК.

В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-16002620000886-092-001/27.07.2020г. (л.40 и сл. делото). Видно от същия, данъчните органи са описали, изложеното в присъединения към ревизионното производство Протокол № Р-16002619000959-073-001/03.02.2020г. Посочили, че в хода на извършената проверка от Б.М. са били представени - нотариални актове за покупка на недвижимо имущество; справки за имущественото състояние; банкови извлечения; договори за заем и дарение; документи за задгранични пътувания през периода от 01.01.2015г. до 01.06.2019г. (справка по дати); документи за начин на плащане на предоставените и получени заеми и дарения; документи, удостоверяващи направените и върнати парични суми в „АЗАЛИЯ-2015“ ЕООД (приходни и разходни касови ордери); договор за наем и анекси към него, плащания на наема по сметка; справка за закупени недвижими имоти за периода 01.01.2015г. - 01.06.2019г., с допълнителна информация за използване на същите; информация за основанието във връзка с получени преводи; копие на разписка за получена сума в размер на 24 000 лв. на 22.08.2018г. - при прехвърляне на правата на договор за лизинг на автомобил Тойота с рег.№ * **** **; декларация, че на 01.01.2015г. разполагала с пари в брой в размер на 43 800 лв.; фактури; банкови извлечения и др. В обясненията си ЗЛ било посочило, че по банкова сметка ***умата от 1400 лв., не си спомняла за какво била тя. Сумата от 937.78 лв. получила от обезщетение от самолетна компания за отложен полет. Участвала в разходите на домакинството, като плащала само сметките за ел. енергия. Имота, предоставен за ползване на „АЗАЛИЯ-2015“ ЕООД с административен адрес: гр.С***, ул.*** бил завършен при предоставянето за ползване. Обективирани в РД са резултатите от извършената проверка за направените разходи от ЗЛ за: издръжка, комунални разходи, плащания /покупки, придобиване и ремонт на превозни средства, екскурзии, пътувания, заплатени данъци, обучение.

Прието е, че Б.Т.М. е физическо лице без дейност като едноличен търговец. Същата имала три деца, с баща С. Х.Х., с който нямали сключен граждански брак.По отношение на РЛ се установило подадена ГДД за 2017г.с деклариран доход в размер на 540 лв. Лицето е декларирало дейност като самоосигуряващо се лице – собственик на „Азалия- 2015“ ЕООД с начало на дейността 23.09.2015г.

В РД е посочено, че за целите на настоящото производство не се кредитират представените документи във връзка с даренията от З.Г. А. (майка на Б.М.), като е отбелязано, че в предоставените от М. документи, липсват разписки за приемо-предаване на сумите. Също така, от ЗЛ имало установена практика за нотариална заверка на договорите при получаване на дарения и получаването на суми като дарение по банков път. В договорите за дарения от З. А. липсвала нотариална заверка и сумите не били преведени по банков път. Предвид установената фактическа обстановка, свързаността на лицата и обстоятелството, че З. А. не предоставила документи, удостоверяващи произхода на средствата, както и тяхното съхранение, процесните суми не били отразени от проверяващия екип в изготвената справка за съпоставимост.

Установено от ревизиращия екип е, че от Б.М. не са били представени доказателства, удостоверяващи произхода на декларирани парични средства в брой в началото на периода - 01.01.2015г., включително нямало представени документи за спестявания от работа в Англия. От анализ на наличната информация в базите данни на НАП, не се установило декларираните като налични парични средства в брой към началото на периода, да били налични. В хода на проверката се установило, че лицето не могло да разполага с паричен ресурс в брой към началния период, предвид множеството в последствие предоставени заеми от трети лица. Така например банковите заеми, съответно даренията от роднини, постъпили по банков път и заемите от дружества, постъпвали преди наличието на установен разход. Т.е. предоставените средства били във връзка с извършване на разходите от проверяваното лице. Такива обстоятелства не били документирани в хода на проверката относно извършване на разходи в периода на началото на 2015г. , което било още едно потвърждение за непризнаване на декларираните договори за дарение, още повече че същите били между свързани лица и изготвени в нарушение на Закона за разплащане в брой.

Относно размера на наличните парични средства в брой в началото на проверявания период, от М. не било представено обяснение или доказателства, като такива не били представени и за размера на същите към края на всяка година от проверявания период. Предвид тези факти и обстоятелства, ревизиращия екип приел за размер на наличните парични средства в брой към 01.01.2015г. 5000 лв., а в началото на годините 2016 и 2017 – 0 лв.

Установено е, че декларираните от ЗЛ приходи и установените постъпления за 2015г., 2016г и 2017г., в т.ч. и наличните пари в брой, не съответстват на имущественото му състояние в края на годината, т.е. направените разходи превишавали получените от него доходи/приходи със сумата от: 2015г. – 77 789.60 лв. (основно във връзка с направени вноски и преводи към „АЗАЛИЯ-2015“ ЕООД; 2016г. – 46 365.40 лв. (основно във връзка с придобиване на недвижими имоти и направени вноски към „АЗАЛИЯ-2015“ ЕООД); 2017г. – 73 980.62 лв. (основно във връзка с направени вноски и преводи към „АЗАЛИЯ-2015“ ЕООД). В табличен вид в РД са отразени парични средства в началото на данъчния период, постъпление, разходи, парични средства в края на данъчния период и превишението, като за 2015г., сумите са съответно: 5 010.58лв., 67 107.57 лв., 120 527.81 лв., 29 380.20 лв. – превишение 77 789.86 лв.; за 2016г.- 29 380.20 лв., 20 900.38 лв., 66 870.18 лв., 29 775.80 лв. – превишение 46 365.40 лв.; за 2017г.-  29 775.80лв.,  197 838.80 лв.,           271 372.51 лв., 30 222.71 лв. – превишение 73 980.62 лв. (л.55-58). Посочено е, че са били установени укрити доходи, за които ЗЛ не можело да предостави доказателства за произхода на средствата, използвани за направените от него разходи. Това било основание да се приеме, че лицето извършвало трудова дейност, за която били дължими ЗОВ като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по реда на чл.122 - 124 от ДОПК. Направен е извод, че е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, във връзка с чл.123 от ДОПК. Отбелязано е, че ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като били установени обстоятелствата, визирани в чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, с оглед на което за ревизираният период данъчната основа за облагаемия доход се определяла по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, поради което след анализ на относимите към съответното лице обстоятелства, определянето на данъка се извършвало към установена от органа по приходите основа за облагане.

Въз основа на събраните в хода на ревизията данни и доказателства са установени задължения, както следва:  за ДДФЛ - за 2015г. – 7010.74 лв., за 2016г. – 3875.45 лв., за 2017г. – 6943.56 лв., с лихви: за 2015г. - 3013.04 лв., за 2016 – 1273.62 лв., за 2017г. - 1579.789 лв.; ДОО за самоосигуряващи се - за 2015г. – 4048.92 лв., за 2016г. – 4191.38 лв., за 2017г. – 2758.13 лв., с лихви: за 2015г. - 1740.12 лв., за 2016 – 1377.44 лв., за 2017г. - 627.52 лв; Здравно осигуряване за самоосигуряващи се: за 2015г. – 1987.20 лв., за 2016г. – 2057.12 лв., за 2017г. – 1198.40 лв., с лихви: за 2015г. - 854.05 лв., за 2016 – 676.05 лв., за 2017г. - 272.66 лв.; Универсален г.пенсионен фонд за самоосигуряващи се: за 2015г. – 1242 лв., за 2016г. – 1285.70 лв., за 2017г. – 797.15 лв., с лихви: за 2015г. - 533.88 лв., за 2016 – 422.53 лв., за 2017г. - 181.37 лв..

РД е връчен на Б.Т.М. на 27.07.2020г., видно от представеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л.39).

На основание чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт №Р-16002620000886-091-001/19.08.2020г. (л.29). В последния е възприето изцяло направеното предложение в РД за установяване на ЗОВ и данъци в общ размер на 50 186.63 лева – главници и лихви.

Ревизионният акт е бил изпратен на ревизираното лице по електронен път и получен на 24.08.2020г.

Ревизионен акт №Р-16002620000886-091-001/19.08.2020г. е бил обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП -Пловдив, при ЦУ на НАП.

В срока по чл.155 ал.1 от ДОПК директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив постановил Решение №624/15.12.2020г. (л.15), с което потвърдил РА.

Решение №624/15.12.2020г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив е било връчено на жалбоподателката Б.Т.М. на 16.12.2020г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път (л.14).

За да потвърди оспорения акт, решаващият орган възприел установената от ревизиращия екип фактическа обстановка. Приел за правилни констатациите и изводите на органите по приходите по отношение твърденията на М., че е получила суми в брой, като дарение от майка си. Решаващият орган е анализирал наличните по административната преписка разписки за предаване на описаните в договорите за дарение суми /л.481-483/, като е посочил че същите представляват частни свидетелстващи документи, без материална доказателствена сила, поради липсата на достоверна дата. От събраните доказателства не можело да се направи извода, че сумите по дарението реално били предоставени на лицето. Отбелязал, че при ревизията като паричен ресурс били приети всички дарения, направени по банков път и тези, извършени чрез нотариално заверен договор. Освен това, в хода на ревизионното производство не били представени данни и не били декларирани налични парични средства от Б.М.. Приел, че доказателства за нетрудов произход на установените надвишаващи доходите средства, не са представени.

По молба на жалбоподателката по делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). В изпълнение на поставените задачи експертът е изчислил размера на евентуални задължения на жалбоподателката при различни варианти на начално салдо, постъпления, разходи и крайно салдо, както следва:

За 2015г.:

Вариант I – при начално салдо към 01.01.2015г. - 43 800 лв. + 10.58 лв., постъпления - 100 256.68 лв. (от: дарения от З.М. 9000 и 8000 EUR, възнаграждения от трудови правоотношения – 3577.20 лв., приходи от лихви – 71.45 лв., социални помощи 1020 лв., превод от С.Х.Х. 39 751.64 лв., вноска на каса от С.Х.Х. – 22 687.28 лв.), разходи общо - 120 527.81 лв., крайно салдо - 29 380.20 лв., вещото лице е изчислило, че за 2015г. е налице недостиг в размер на -5740.75 лв. При този вариант дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци за довнасяне за 2015 г. били: ДОО - 710.80 лв., ДЗПО - 218.04 лв., ЗО - 348.86 лв., данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – 405.87 лв. (всичко 1683.57 лв.).

Вариант II – при начално салдо към 01.01.2015г. - 43 800 лв. + 10.58 лв., постъпления – 108 669.70 лв. (от: дарения от З.М. 9000 и 8000 EUR, възнаграждения от трудови правоотношения – 3577.20 лв., приходи от лихви – 71.45 лв., социални помощи 1020 лв., превод от С.Х.Х. 39 751.64 лв., вноска на каса от С.Х.Х. – 22 687.28 лв., получен доход от С.във Великобритания 1/2 част – 8313.02 лв.), разходи общо - 120 527.81 лв., крайно салдо - 29 380.20 лв., вещото лице е изчислило, че за 2015г. е налице излишък в размер на +2572.27 лв. При този вариант дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци за довнасяне за периода от 23.092015г. до 31.12.2015г. били: ДОО - 224.91 лв., ДЗПО - 69 лв., ЗО - 110.40 лв. (всичко 404.31 лв.).

Вариант III,  /без включване на предоставени като дарение суми от З.М./ - при начално салдо към 01.01.2015г. - 5 000 лева + 10.58 лв., постъпления – 67 107.57 лв. (от: възнаграждения от трудови правоотношения – 3577.20 лв., приходи от лихви – 71.45 лв., социални помощи 1020 лв., превод от С.Х.Х. 39 751.64 лв., вноска на каса от С.Х.Х. – 22 687.28 лв.), разходи общо - 120 527.81 лв., крайно салдо - 29 380.20 лв., вещото лице е изчислило, че за 2015г. е налице недостиг в размер на -77 789.86 лв. При този вариант дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци за довнасяне за 2015г. били: ДОО - 4048.92 лв., ДЗПО - 1242 лв., ЗО - 1987.20 лв., данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – 7010.74 лв. (всичко 14 288.86 лв.).

Вариант III, подвариант 1, /с включен доход от 1/2 на С.Х. и включен пълен доход на Б.М. по представените извлечения от Обединеното кралство за 2015г./ - при начално салдо към 01.01.2015г. - 5 000 лв. + 10.58 лв., постъпления – 75 420.59 лв. (от: възнаграждения от трудови правоотношения – 3577.20 лв., приходи от лихви – 71.45 лв., социални помощи 1020 лв., превод от С.Х.Х. 39 751.64 лв., вноска на каса от С.Х.Х. – 22 687.28 лв., получен доход от С. във Великобритания 1/2 част – 8313.02 лв.), разходи общо - 120 527.81 лв., крайно салдо - 29 380.20 лв., вещото лице е изчислило, че за 2015г. е налице недостиг в размер на -69 476.84 лв. При този вариант дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци за довнасяне за 2015г. били: ДОО - 4048.92 лв., ДЗПО - 1242 лв., ЗО - 1987.20 лв., данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – 6179.44 лв. (всичко 13 457.56 лв.).

Вариант III, подвариант 2, /с включен доход от 1/2 на С.Х. и включен 1/2 доход на Б.М. по представените извлечения от Обединеното кралство за 2015г./   вещото лице е установило, че стойността съответства на вариант III, подвариант 1 за 2015г., понеже Б.М. нямала доход от Обединеното Кралство през 2015г.

Вариант III, подвариант 3, /с включен пълния доход на Б.М. по представените извлечения от Обединеното кралство за 2015г./  вещото лице е установило, че стойността съответства на вариант III, тъй като Б.М. нямала доход от Обединеното Кралство през 2015г.

Във вариант III, подвариант 4, / без включени доходи от Обединеното Кралство/ вещото лице е установило, че стойността съответства на вариант III, подвариант 3, понеже Б.М. нямала доход от Обединеното Кралство през 2015г.

Вариант IV – при начално салдо към 01.01.2015г. 43 800 лв. + 10.58 лв., постъпления – 67 107.57 лв. (от: възнаграждения от трудови правоотношения – 3577.20 лв., приходи от лихви – 71.45 лв., социални помощи - 1020 лв., превод от С.Х.Х. - 39 751.64 лв., вноска на каса от С.Х.Х. – 22 687.28 лв.), разходи общо - 120 527.81 лв., крайно салдо - 29 380.20 лв., вещото лице е изчислило, че за 2015г. е налице недостиг в размер на -38 989.86 лв. При този вариант дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци за довнасяне за 2015г. били: ДОО - 4048.92 лв., ДЗПО - 1242 лв., ЗО - 1987.20 лв., данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – 3130.74 лв. (всичко 10 408.86 лв.).

Вариант IV, подвариант 1 – /с включен доход от 1/2 на С.Х. и включен пълен доход на Б.М. по представените извлечения от Обединеното кралство за 2015г./, при начално салдо към 01.01.2015г. - 43 800 лв. + 10.58 лв., постъпления - 75 420.56 лв. (от: възнаграждения от трудови правоотношения – 3577.20 лв., приходи от лихви – 71.45 лв., социални помощи 1020 лв., превод от С.Х.Х. 39 751.64 лв., вноска на каса от С.Х.Х. – 22 687.28 лв., получен доход от С. във Великобритания 1/2 част – 8313.02 лв.), разходи общо - 120 527.81 лв., крайно салдо - 29 380.20 лв., вещото лице е изчислило, че за 2015г. е налице недостиг в размер на -30 676.84 лв. При този вариант дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци за довнасяне за 2015г. били: ДОО - 4048.92 лв., ДЗПО - 1242 лв., ЗО - 1987.20 лв., данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – 2299.44 лв. (всичко 9577.56 лв.).

Вариант IV, подвариант 2 - вещото лице е установило, че стойността съответства на вариант IV, подвариант 1, понеже Б.М. нямала доход от Обединеното Кралство през 2015г.

Вариант IV, подвариант 3 - вещото лице е установило, че стойността съответства на вариант IV.

Вариант IV, подвариант 4 - вещото лице е установило, че стойността съответства на вариант IV.

Вещото лице отбелязва, че сумата от 6000 GBP, отразена в ревизионен доклад на л.47 за м. 12.2015г., не е включена в ССчЕ в паричния поток за 2015г., тъй като била допусната техническа грешка в доклада - вместо м. 12.2015г. следвало да бъде м. 12.2017г.

За 2016г.:

Вариант I – при начално салдо към 01.01.2016г. - 29 341.09 EUR + 26.96 лв. и 12.15 лв., постъпления – 20 900.38 лв. (от: дарения от М.Х. 9800 и 8000 EUR, възнаграждения от трудови правоотношения – 328.49 лв., приходи от лихви – 351.89 лв., социални помощи 1020 лв., превод от М. С. Д.1400 лв.), разходи общо - 66 870.18 лева, крайно салдо - 29 775.80 лв., вещото лице е изчислило, че за 2016г. е налице недостиг в размер на -46 365.40 лв. При този вариант дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци за довнасяне за 2016г. били: ДОО - 4191.38 лв., ДЗПО - 1285.70 лв., ЗО - 2057.12 лв., данък по чл.35 и чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – общо 3875.45 лв. (всичко 11 409.65 лв.).

Вариант II – при начално салдо към 01.01.2016г. - 2572.27 лв. + 29 341.09 EUR + 26.96 и 12.15 лв., постъпления – 13 380.97 лв. (от: дарения от М.Х. 9800 и 8000 EUR, възнаграждения от трудови правоотношения – 328.49 лв., приходи от лихви – 351.89 лв., социални помощи 1020 лв., превод от М. С.Д. 1400 лв., получен доход от Б.М. от Великобритания – 14 477.92 лв., получен доход от С. Х. във Великобритания 1/2 - 8002.67 лв.), разходи общо - 67 196.75 лв., крайно салдо - 29 775.80 лв., вещото лице е изчислило, че за 2016г. е налице недостиг в размер на -21 639.10 лева. При този вариант дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци за довнасяне за 2016г. били: ДОО - 2705.65 лв., ДЗПО - 829.96 лв., ЗО - 1327.93 лв., данък по чл.35 и чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – общо 1669.88 лв. (всичко 6533.42 лв.).

Вариант III,  /в който не сa включени претендираните от жалбоподателката суми като дарение от З.М./ – при начално салдо към 01.01.2016г.  по банкови сметки - 29 341.09 EUR + 26.96 и 12.15 лв., постъпления – 20 900.38 лв. (от: дарения от М.Х. 9800 и 8000 EUR, възнаграждения от трудови правоотношения – 328.49 лв., приходи от лихви – 351.89 лв., социални помощи - 1020 лв., превод от М. С. Д. - 1400 лв.), разходи общо - 66 870.18 лв., крайно салдо - 29 775.80 лв., вещото лице е изчислило, че за 2016г. е налице недостиг в размер на -46 365.40 лв. При този вариант дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци за довнасяне за 2016г. били: ДОО - 4191.38 лв., ДЗПО - 1285.70 лв., ЗО - 2057.12 лв., данък по чл.35 и чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – общо 3875.45 лв. (всичко 11 409.65 лв.).

Вариант III, подвариант 1, /с включен доход от 1/2 на С.Х. в вкл. пълен доход на Б.М. по представените извлечения от Обединеното кралство за 2016г./ – при начално салдо към 01.01.2016г. - 29 341.09 EUR + 26.96 и 12.15 лв., постъпления – 13 380.97 лв. (от: дарения от М.Х. - 9800 и 8000 EUR, възнаграждения от трудови правоотношения – 328.49 лв., приходи от лихви – 351.89 лв., социални помощи 1020 лева, превод от М. С. Д. - 1400 лв., получен доход от Б.М. от Великобритания – 14 477.92 лв., получен доход от С. Х. във Великобритания 1/2 - 8002.67 лв.), разходи общо - 67 196.75 лв., крайно салдо - 29 775.80 лв., вещото лице е изчислило, че за 2016г. е налице недостиг в размер на -24 211.38 лв. При този вариант дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци за довнасяне за 2016 г. били: ДОО - 3124.93 лв., ДЗПО - 958.57 лв., ЗО - 1533.71 лв., данък по чл.35 и чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – общо 1851.75 лв. (всичко 7468.96 лв.).

Вариант III, подвариант 2, /с включен доход от 1/2 на С.Х. в вкл. пълен доход на Б.М. по представените извлечения от Обединеното кралство за 2016г./ – при начално салдо към 01.01.2016г. - 29 341.09 EUR + 26.96 и 12.15 лв., постъпления – 36 142.01 лв. (от: дарения от М.Х. - 9800 и 8000 EUR, възнаграждения от трудови правоотношения – 328.49 лв., приходи от лихви – 351.89 лв., социални помощи-  1020 лв., превод от М.С.Д.- 1400 лв., получен доход от Б.М. от Великобритания – 7238.96 лв., получен доход от С. Х. във Великобритания 1/2 - 8002.67 лв.), разходи общо - 67 033.47 лв., крайно салдо - 29 775.80 лв., вещото лице е изчислило, че за 2016г. е налице недостиг в размер на -31 287.06 лв. При този вариант дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци за довнасяне за 2016г. били: ДОО - 4191.38 лв., ДЗПО - 1285.70 лв., ЗО - 2057.12 лв., данък по чл.35 и чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – общо 2367.61 лв. (всичко 9901.81 лв.).

Вариант III, подвариант 3   /с включен пълен доход на Б.М. по представените извлечения от Обединеното кралство за 2016г./ при начално салдо към 01.01.2016г. - 29 341.09 EUR + 26.96 и 12.15 лв., постъпления – 35 378.60 лв. (от: дарения от М.Х. - 9800 и 8000 EUR, възнаграждения от трудови правоотношения – 328.49 лв., приходи от лихви – 351.89 лв., социални помощи 1020 – лв., превод от М.С.Д.- 1400 лв., получен доход от Б.М. от Великобритания – 14 477.92 лв.), разходи общо - 67 196.75 лв., крайно салдо - 2 9 775.80 лв., вещото лице е изчислило, че за 2016г. е налице недостиг в размер на -32 214.05 лв. При този вариант дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци за довнасяне за 2016 г. били: ДОО - 4191.38 лв., ДЗПО - 1285.70 лв., ЗО - 2057.12 лв., данък по чл.35 и чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – общо 2460.31 лв. (всичко 9994.51 лв.).

Вариант III, подвариант 4, /без да се включват доходи по предоставените извлечения/ – при начално салдо към 01.01.2016г. - 29 341.09 EUR + 26.96 и 12.15 лв., постъпления – 20 900.38 лв. (от: дарения от М.Х. - 9800 и 8000 EUR, възнаграждения от трудови правоотношения – 328.49 лв., приходи от лихви – 351.89 лв., социални помощи - 1020 лв., превод от М.С.Д.- 1400 лв.), разходи общо - 66 870.18 лв., крайно салдо - 29 775.80 лв., вещото лице е изчислило, че за 2016г. е налице недостиг в размер на -46 365.40 лв. При този вариант дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци за довнасяне за 201 г. били: ДОО - 4191.38 лв., ДЗПО - 1285.70 лв., ЗО - 2057.12 лв., данък по чл.35 и чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – общо 3875.45 лв. (всичко 11 409.65 лв.).

Вариант IVекспертът констатирал, че този вариант е идентичен на вариант III, и подвариантите на вариант IV са идентични на подвариантите на вариант III за 2016г.

За 2017г.:

Вариант I, /с включен паричен превод от М.Х. през м.07.2017г. - 10 000 GBP и през м.12.2017г. - 6000.00 GBP, по банкова сметка, ***70.40 лв./ - при начално салдо към 01.01.2017г. - 29 664.81 EUR + 109.60 лв. и 1.39 лв., постъпления – 197 838.80 лв. (от: наем от „АЗАЛИЯ-2015“ ЕООД – 191 лв., продажба на МПС с peг.№ * **** ** – 300 лв., продажба на МПС с peг.№ * **** ** – 500 лв., приходи от лихви – 90.16 лв., възстановена сума от „ГЛОБАЛКАР“ ООД – 4000 лв., превод от адвокатско съдружие „МУСЕВА И ИВА“ – 938.78 лв., превод от „ТЕСКО ГРУП“ – 294 лв., превод от М.Т. Х. по банкова сметка – ***.40 лв., изплатен наложен платеж от „ЕКОНТ“ – 180 лв., социални помощи - 3874.46 лв., превод от „ДИЛА“ ЕООД – 130 000 лв., превод от „АЗАЛИЯ – 2015“ ЕООД -  20 000 лв., възстановена сума в брой от „АЗАЛИЯ“ ЕООД – 2300 лв.), разходи общо - 271 372.51 лв., крайно салдо - 30 222.71 лв., вещото лице е изчислило, че за 2017г. е налице недостиг в размер на -73 980.62 лв. При този вариант дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци за довнасяне за 2017 г. били: ДОО - 2758.13 лв., ДЗПО - 797.15 лв., ЗО - 1198.40 лв., данък по чл.35 и чл.48, л.1 от ЗДДФЛ – общо 6943.56 лв. (всичко 11 697.24 лв.).

Вариант II, с получен доход от  Б.М. и 1/2 получен доход от С.Х. във Великобритания за 2017г. - при начално салдо към 01.01.2017г. - 29 664.81 EUR + 109.60 лв. и 1.39 лв., постъпления – 225 974.20 лв. (от: получен доход във Великобритания от Б.М. – 17 110.32 лв., получен доход във Великобритания от С. Х. 1/2 - 11 025.08 лв., наем от „АЗАЛИЯ-2015“ ЕООД – 191 лв., продажба на МПС с peг.№ * **** **– 300 лв., продажба на МПС с peг.№ * **** ** – 500 лв., приходи от лихви – 90.16 лв., възстановена сума от „ГЛОБАЛКАР“ ООД – 4000 лв., превод от адвокатско съдружие „МУСЕВА И ИВА“ – 938.78 лв., превод от „ТЕСКО ГРУП“ – 294 лв., превод от М.Т. Х. по банкова сметка – ***.40 лв., изплатен наложен платеж от „ЕКОНТ“ – 180 лв., социални помощи - 3874.46 лв., превод от „ДИЛА“ ЕООД – 130 000 лв., превод от „АЗАЛИЯ – 2015“ ЕООД-  20 000 лв., възстановена сума в брой от „АЗАЛИЯ“ ЕООД – 2300 лв.), разходи общо - 271 775.52 лв., крайно салдо - 30 222.71 лв., вещото лице е изчислило, че за 2017г. е налице недостиг в размер на -46 248.23 лв. При този вариант дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци за довнасяне за 2017 г. били: ДОО - 2758.13 лв., ДЗПО - 797.15 лв., ЗО - 1198.40 лв., данък по чл.35 и чл.48, л.1 от ЗДДФЛ – общо 4170.32 лв. (всичко 8924 лв.).

Вариант III - вещото лице е установило, че стойността съответства на вариант I.

Вариант III, подвариант 1, /с включен доход от 1/2 на С.Х. в вкл. пълен доход на Б.М. по представените извлечения от Обединеното кралство за 2017г./ - при начално салдо към 01.01.2017г. - 29 664.81 EUR + 109.60 лв. и 1.39 лв., постъпления – 225 974. 20 лв. (от: получен доход във Великобритания от Б.М. – 17 110.32 лв., получен доход във Великобритания от С. Х. 1/2 - 11 025.08 лв., наем от „АЗАЛИЯ-2015“ ЕООД – 191 лв., продажба на МПС с peг.№ * **** **– 300 лв., продажба на МПС с peг.№ * **** **– 500 лв., приходи от лихви – 90.16 лв., възстановена сума от „ГЛОБАЛКАР“ ООД – 4000 лв., превод от адвокатско съдружие „МУСЕВА И ИВА“ – 938.78 лв., превод от „ТЕСКО ГРУП“ – 294 лв., превод от М.Т.Х.по банкова сметка – ***.40 лв., изплатен наложен платеж от „ЕКОНТ“ – 180 лв., социални помощи - 3874.46 лв., превод от „ДИЛА“ ЕООД – 130 000 лв., превод от „АЗАЛИЯ – 2015“ ЕООД - 20 000 лв., възстановена сума в брой от „АЗАЛИЯ“ ЕООД – 2300 лв.), разходи общо -  271 775.52 лв., крайно салдо - 30 222.71 лв., вещото лице е изчислило, че за 2017г. е налице недостиг в размер на -46 248.23 лв. При този вариант дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци за довнасяне за 2017г. били: ДОО - 2758.13 лв., ДЗПО - 797.15 лв., ЗО - 1198.40 лв., данък по чл.35 и чл.48, л.1 от ЗДДФЛ – общо 4170.32 лв. (всичко 8924 лв.).

Вариант III, подвариант 2, /с включен доход 1/2 от С. Х. и 1/2 доход на Б.М. по представените извлечения от Обединеното Кралство за 2017г./ - при начално салдо към 01.01.2017г. - 29 664.81 EUR + 109.60 и 1.39 лв., постъпления – 217 419.04 лв. (от: получен доход във Великобритания от Б.М. – 8555.16 лв., получен доход във Великобритания от С. Х. 1/2 - 11 025.08 лв., наем от „АЗАЛИЯ -2015“ ЕООД – 191 лв., продажба на МПС с peг.№ * **** **– 300лв., продажба на МПС с peг.№ * **** **– 500 лв., приходи от лихви – 90.16 лв., социални помощи - 3874.46 лв., превод от адвокатско съдружие „МУСЕВА И ИВА“ – 938.78 лв., превод от „ТЕСКО ГРУП“ – 294 лв., превод от М.Т.Х.по банкова сметка – ***.40 лв., изплатен наложен платеж от „ЕКОНТ“ – 180 лв., възстановена сума - 4000 лв., превод от „ДИЛА“ ЕООД – 130 000 лв., превод от „АЗАЛИЯ – 2015“ ЕООД - 20 000 лв., възстановена сума в брой от „АЗАЛИЯ“ ЕООД – 2300 лв.), разходи общо - 271 577.93 лв., крайно салдо - 30 222.71 лв., вещото лице е изчислило, че за 2017г. е налице недостиг в размер на -54 605.80 лв. При този вариант дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци за довнасяне за 2017 г. били: ДОО - 2758.13 лв., ДЗПО - 797.15 лв., ЗО - 1198.40 лв., данък по чл.35 и чл.48, л.1 от ЗДДФЛ – общо 5006.08 лв. (всичко 9759.76 лв.).

Вариант III, подвариант 3, /с включен пълен доход само на Б.М. по представените извлечения от Обединеното Кралство за 2017г./  - при начално салдо към 01.01.2017г. - 29 664.81 EUR + 109.60 и 1.39 лв., постъпления – 214 949.12 лв. (от: получен доход във Великобритания от Б.М. 1/2 – 17 110.32 лв., наем от „АЗАЛИЯ-2015“ ЕООД – 191 лв., продажба на МПС с peг.№ * **** **– 300лв., продажба на МПС с peг.№ * **** **– 500 лв., приходи от лихви – 90.16 лв., социални помощи - 3874.46 лв., превод от адвокатско съдружие „МУСЕВА И ИВА“ – 938.78 лв., превод от „ТЕСКО ГРУП“ – 294 лв., превод от М.Т.Х.по банкова сметка – ***.40 лв., изплатен наложен платеж от „ЕКОНТ“ – 180 лв., възстановена сума - 4000 лв., превод от „ДИЛА“ ЕООД – 130 000 лв., превод от „АЗАЛИЯ – 2015“ ЕООД-  20 000 лв., възстановена сума в брой от „АЗАЛИЯ“ ЕООД – 2300 лв.), разходи общо - 271 767.70 лв., крайно салдо - 30 222.71 лв., вещото лице е изчислило, че за 2017г. е налице недостиг в размер на -57 265.49 лв. При този вариант дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци за довнасяне за 2017г. били: ДОО - 2758.13 лв., ДЗПО - 797.15 лв., ЗО - 1198.40 лв., данък по чл.35 и чл.48, л.1 от ЗДДФЛ – общо 5272.05 лв. (всичко 10 025.73 лв.).

Вариант III, подвариант 4 - вещото лице е установило, че стойността съответства на вариант I.

Вариант IV – експертът е установил, че този вариант е идентичен с вариант III, подвариантите на вариант IV били идентични с подвариантите на вариант  III.

В табличен вид вещото лице обобщава резултатите от паричните потоци по години и варианти в следната таблица:

 

                                                                                           2015г.   2016г. 2017г.

Вариант

Начално салдо

Основание

Недостиг на средства

Недостиг на средства

Недостиг на средства

Вариант 1

43 800

Включване на дарения от З.М. през 2015т.

 

-5740.75

-46365.40

-73980.62

Вариант 2

43 800

Включване на дарения от З.М. +1/2 доходи на С.

 

Х.

2572.27

-21639.10

-46248.23

Вариант 3

5000

Без включени дарения от З.М. и без 1/2 доходи на С. Х. през 2015г.

-77789.86

-46365.40

-73980.62

Вариант 3.1

5000

Включване на 1/2 доходи на С. Х. и пълен доход на Б.М. през

-69476.84

-24211.38

-46248.23

Вариант 3.2

5000

Включване на 1/2 доходи на С. Х. и 1/2 от доход на Б.М. от Обединеното Кралство

-69476.84

-31287.06

-54605.80

Вариант 3.3

5000

Включване само доход на Б.М. от Обединеното Кралство

-77789.86

-32214.05

-57265.49

Вариант 3.4

5000

Без да се включват доходи от Обединеното Кралство за 2015г.

-77789.86

-46365.40

-73980.62

Вариант 4

43 800

Да се изключат даренията от З.М.

-38989.86

46365.40

73980.62

Вариант 4.1

43 800

Включване на 1/2 доходи на С. Х. и пълен доход на Б.М. през 2015г.от Обединеното Кралство

 

 

 

-30676.84

-24211.38

-46248.23

Вариант 4.2

43 800

Включване на 1/2 доходи на С. Х. и 1/2 от доход на Б.М. от Обединеното Кралство

-30676.84

-31287.06

-54605.80

Вариант 4.3

43 800

Включване само доход на Б.М. от Обединеното Кралство

-38989.86

-32214.05

-57265.49

 

Изготвеното заключение се оспорва от ответника, чрез представената от пълномощника му писмена защита. Изчислението на паричните потоци и съответно на размера на данъка и вноските включвало суми, които не били признати като приходоизточници в РА. В този смисъл изчисленията на вещото лице, във всички варианти, били изцяло хипотетични и без доказано законово основание. Освен това, приетата при експертизата възможност евентуално получени средства във Великобритания, както от жалбоподателката, така и от съпруга ѝ, да участват в съпоставката по години на разходите с доходите на лицето противоречала на смисъла и изискванията на чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК. При ревизията не били събрани безспорни данни за реалното получаване на доходи във Великобритания, освен това било доказано, че такива не били декларирани и нямало доказателства, ако били реализирани във Великобритания, да били останали суми от тях (след посрещане на разходи за издръжка на живот), които да били внесени в България.

 По делото бяха изслушани свидетелските показания на С.Х.Х. – лицето, което живее на семейни начала с жалбоподателката, както и на брат му Д.Х.Х., а така също и на З.Г. А. – майка на жалбоподателката.

В показанията си С. Х. заявява, че през 2005- 2006г. е заминал да работи във Великобритания, а малко – след това при него е отишла и жалбоподателката М.. Заявява, че до 2015г. двамата са успели да спестят сумата от 150 000 лева, която сума са вложили в реставрацията на семеен хотел „Лондон“ в гр. ****. Последният се водел на името на „Азалия 2015“ ЕООД, с едноличен собственик Б.М.. Заявява, че във възприетите от данъчните органи разходи е участвал и той, доколкото с М. имат три деца и живеят на семейни начала независимо, че нямат сключен официален граждански брак.

Свидетелят Д.Х. заявява, че Б.М. е собственик на „Азалия 2015“ ЕООД, което дружество от своя страна е собственик на хотел „Лондон“ и „ Резиденция Б.“***. Заявява, че последните са направени съвместно между  Б.М. и брат му със спестени от тях средства от работа във Великобритания. По думи на брат му около 150 000 лв.

Свидетелката З. А. разказва, че от 2012г. работи във Великобритания, като през това време е спестявала пари, които е дарявала на дъщеря си. Свидетелства за направено дарение през 2014г. в размер на 9 500 паунда, през януари 2015г. в размер на 9 000 паунда и през октомври 2015г. в размер на 8 000 паунда.     

Горната фактическа обстановка се установява от приетата административна преписка, както и от приобщените в хода на съдебното производство доказателства и доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Обжалваният ревизионен акт представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същият е оспорен от страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати от него, с оглед на предвидените в него неблагоприятни последици. Жалбата е подадена в срок до компетентния да я разгледа съд, и е процесуално допустима.

       Разгледана по същество, същата е  частично основателна, поради следните съображения:

       Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.3 ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.118 ал.2 ДОПК във връзка с чл.7 ал.1 т.4 ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия).

Не се възприемат  направените от жалбоподателя възражения относно допуснато в хода на ревизионното производство процесуално нарушение във връзка с извършване на ревизията извън сроковете по чл. 114 от ДОПК.

Съгласно  чл. 114, ал. 1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ДОПК определя, че ако срокът по ал.1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията.

Съгласно чл. 117, ал.1 от ДОПК „Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията.“

В процесния случай ревизионното производство е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002620000886-020-001/13.02.2020г. (л.110), изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) №Р-16002620000886-020-002/11.05.2020г. (л.107), като срока за извършване на ревизията е удължен до 17.07.2020г. РД е издаден на 27.07.2020г. в предвидения по чл. 117, ал.1 срок. Ето защо тези възражения за незаконосъобразност на оспорения РА не се споделят от настоящият съдебен състав.

Не се споделят изложените в жалбата възражения за нарушаване правото на защита на жалбоподателя предвид допуснато нарушение на чл. 117, ал.4 от ДОПК. Доказателства за връчване РД на жалбоподателката са налице по административната преписка, а същата надлежно е упражнила правото си да възрази срещу него. Ревизираното лице е разполагало с възможност да защити своите права и законни интереси, като е могло да представи всички относими доказателства по отношение придобитите за ревизираните периоди доходи.

       Процесното производството е протекло по реда на чл. 122 от ДОПК, като е спазено установеното с нормата на чл. 124 от ДОПК задължение за ревизиращия орган да уведоми лицето, че данъчните му задължения ще бъдат определени именно по реда на чл. 122 от ДОПК. В изпратеното до ревизираното лице Уведомление по чл. 124 от ДОПК е посочена причината и основанията, въз основа на които ревизиращите органи са достигнали до извод за приложимост на този ред, като на жалбоподателката е дадена възможност да декларира получените за ревизирания период доходи и техния източник.  

Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в т. 1 - 7 от посочената разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, данъчната основа се определя по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК.  

По същество страните не спорят, че през ревизирания период Б.Т.М. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, за доходите получени през данъчните периоди попадащи в обхвата на ревизията. Не се спори, че за същия период М. се явява самоосигуряващо се лице, като собственик на „Азалия – 2015г“ ЕООД за всички осигурителни рискове, с декларирано начало на дейността 23.09.2015г. Няма спор и по отношение на обстоятелствата, че за ревизирания период жалбоподателката е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017г., като в същата е декларирала получени доходи от наем в размер на 600 лв., както и че през 2018г. е подадена коригираща декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която е деклариран непогасен заем към „ДИЛА“ ООД в размер на 130 000 лв., получен през 2017г. Страните не спорят по отношение обстоятелството, че за процесния период М. е била в трудови правоотношение с „ММ СПЕД“ ЕООД и получените трудови възнаграждения са взети в изготвената от органите справка за съпоставимост на доходите и разходите за периода.

       Спора между страните се свежда до това дали са били налице предпоставките на чл. 122, ал.1, т. 7 от ДОПК за провеждане на данъчно – ревизионното производство по реда на чл. 122- 124а от ДОПК, правилно ли приходните органи са определили началното салдо към 01.01.2015г. в размер на 5 000 лв., като се претендира от страна на жалбоподателката същото да е в размер на 43 800 лв. Също така се иска да се приеме към приходната част на паричния поток придобитите, от жалбоподателката и мъжа, с който същата се намира във фактическо съжителство, парични средства от трудова дейност във Великобритания, предвид представените в хода на съдебното производство справки от Данъчна администрация на Обединеното Кралство. Спорни между страните са и обстоятелствата относно реалността на претендираните от жалбоподателката дарения получени от нейната майка.

          Спорно между страните е наличието на превишаване на разходите на ревизираното лице над приходите за 2015г., 2016г. и 2017г., в какъв размер е това превишаване ако има такова, съответно налице ли са основания за определяне на допълнително задължение по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО.

При така очертаните спорни между страните обстоятелства, следва да се посочи, че в процесното производство е приложимо правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен акт издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК визира, презюмираната със закона истинност на направените от органите по приходите фактически констатации.

В съдебно производство, двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени и имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.

Независимо от презумпцията по чл. 124 от ДОПК, ревизираното лице разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае истинността на установените фактически констатации. Това определя и доказателствената тежест в настоящия процес, която се предопределя, с оглед правилото на чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

С оглед разпределената, между страните доказателствена тежест, жалбоподателката е направила доказателствено искане за допускане на съдебно счетоводна експертиза и разпит на свидетели.

По делото е изготвено и прието заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно, компетентно и обосновано, предвид че същото съдържа единствено математически изчисления на паричните потоци, в няколко различни варианта спрямо изготвения такъв от ревизиращите органи и представен с РД.

С оглед спорните в настоящото производство обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателката не успя да проведе пълно и главно доказване по отношение на претендираното от същата начално салдо към 01.01.2015г. в размер на 43 800 лв. В този смисъл заложения от ревизиращите органи размер от 5000 лв. се явява правилен и подкрепен от събраните в хода на ревизионното производство доказателства.

По отношение на представените в хода на съдебното производство справки от Данъчна администрация на Обединеното кралство, съдебният състав кредитира същите, като годен доказателствен източник, по отношение на отразените в тях факти и обстоятелства, независимо че не се представят в оригинал и с печат. Последните са представени в надлежен превод на български език и заверени за вярност с оригинала от представляващия жалбоподателката адвокат, предвид което при липса на изрично направено оспорване на авторството на същите, следва да се приемат като годни доказателства в производството. Видно от същите до началото на 2015г. за жалбоподателката е налице деклариран доход в размер на 2000 бр. лири за данъчен период 2009- 2010г. При това положение, както с оглед размера на отразения приход, така и с оглед периода на неговото придобиване, не се стига до извод за наличие на средства в размер на 43 800 лв. в началото на 2015г.

По отношение същите справки касаещи С.Х., с който няма спор, че жалбоподателката се е намирала във фактическо съжителство за ревизирания период, настоящият съдебен състав намира, че същите удостоверяват единствено и само придобития от това лице доход, но не е и фактическото прехвърляне на тези средства в патримониума на ревизираното лице, както и тяхното разходване за направените от ревизираното лице разходи за ревизирания данъчен период. Ето защо същите суми не следва да бъдат включвани в паричния поток на ревизираното лице. Не се достига до обратен извод и с оглед дадените от лицето Х. показания, доколкото същото се явява свързано лице  по смисъл на §1, т.3, б. „а“ от ДР на ДОПК с ревизираното лице и дадените от същия показания се ценят, като подкрепящи защитната теза на последното.

По горните съображения не се кредитират и свидетелските показания на св. З. А.- майка на ревизираното лице по отношение на предоставените от същата суми в дарение. Доказването на това обстоятелство в съдебното производство е изцяло в тежест на жалбоподателката. Единствено и само свидетелските показания на заинтересованото лице А., че същата е могла да спести и да дари на дъщеря си процесните суми не водят на извод за реалното осъществяване на тези факти. По делото не се представят каквито и да било други доказателства, че А. е имала трудови взаимоотношения във Великобритания, както и какъв е бил размера на получаваните от същата доходи там. Ето защо съдът намира, че не са налице доказателства, че А. реално е разполагала с тези средства и е могла да предостави същите безвъзмездно на дъщеря си. Представените в хода на ревизионното производство договори за дарение и разписки за предаване на сумите по тях, настоящия съдебен състав намира за съставени за целите на ревизионното производство, с оглед доказване налични у ревизираното лице средства преди 2015г. и придобиване на такива през 2015г. В действителност дарението  на парични суми е реален договор и същият се осъществява с фактическото предаване на сумите на лицето. Писмената форма не е форма за действителност на сделката, но за доказване на същата пред трети страни следва да се докаже факта на реалното предаване на сумата. Последното обстоятелство е обвързано с разполагаемостта на тази сума у дарителя, което според настоящият съдебен състав не се установява от ангажираните от жалбоподателката доказателства. Ето защо не следва в парични поток на жалбоподателката, за ревизирания период, да се включват сумите по представените пред ревизиращите органи договори за дарение между Б.М. и З.М. от дати 09.01.2014г., 13.01.2015г. и 08.10.2015г.

При така възприетото от съда, по отношение на спорните обстоятелства, релевантен към изчисляване паричния поток на жалбоподаталката за ревизирания период се явява Вариант III, подвариант 3 от заключението на ВЛ по изготвената в производството ССчЕ. Предвид установената отрицателна разлика между приходи и разходи за всяка една от ревизираните години /недостиг за 2015г. в размер на 77 789, 86лв., за 2016г. в размер на 32 214, 05лв. и за 2017г. в размер на 57 265, 49лв./, за ревизиращите органи са били налице предпоставките на чл. 122, ал.1, т. 7 от ДОПК за определяне на допълнителни данъчни задължения по реда на чл. 122 от ДОПК.

По отношение на техният размер съдът се позовава на направените в ССчЕ изчисления в тази насока в посочения по- горе вариант, както следва: по ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 7010, 74лв. и лихва за периода от 03.05.2016г. до 19.08.2020г. в размер на 3057, 83лв.; за 2016г.  в размер на 2460, 31лв. и лихва за периода от 02.05.2017г. до 19.08.2020г. в размер на 824, 27лв.; за 2017г. в размер на 5272, 05лв. и лихва за периода от 01.05.2018г. до 19.08.2020г. в размер на 1233, 17лв.

Така установените размери на данъчни задължения за 2015г. са съответни на определените такива и от ревизиращите органи, предвид което ДРА, в частта на установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г, ведно с лихви, е издаден в съответствие с материалния закон и следва да бъде потвърден.

По отношение на дължимия данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. и 2017г. се установяват разлики, така както същите са описани по горе, като дължимият размер е по- малък от установения такъв от приходната администрация, като в тази част ДРА следва да бъде изменен до размера на установените във Вариант III, подвариант 3 от заключението на ВЛ по изготвената в производството експертиза, размери.

Като несъобразен с материалния закон, настоящият съдебен състав намира ДРА в останалата му част по отношение на определените на ревизираното лице задължения по КСО и ЗЗО.

За да достигне до този извод съдът съобрази Решение № 2/2022 г. по ТД № 8/2020 г., ВАС, с оглед на което:

 "1. Не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 7 ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните разходи;

2. Върху органите по приходите е тежестта да докажат посоченият факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011 г. ".

В мотивите на ТР е прието, че макар чл. 124а ДОПК да препраща към чл. 122 -124 ДОПК, законодателят не е въздигнал в правна норма презумпцията, че установеният от приходните органи укрит доход и/или недостиг, като превишение на разходите над доходите, е от трудова дейност, за да са дължими и задължителни осигурителни вноски. При липса на обща клауза в КСО за дължимост на осигурителни вноски, доходът на физическо лице с неустановен източник при ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК, не следва да се приема за осигурителен доход, върху който да се начисляват задължителни осигурителни вноски по ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО.

В процесното съдебно производство от страна на ответника не са ангажирани каквито и да било доказателства за установяване произхода на средствата, с които разходите на РЛ превишават приходите му, предвид което същите не могат безусловно да бъдат приети като доход от трудова дейност, върху който да са дължими здравни и осигурителни вноски.

Липсва законова презумпция, въз основа на която установеният по реда на чл. 122 - 124 ДОПК доход с неустановен произход да се счита за осигурителен доход на осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. Този факт следва да бъде доказан от приходната администрация, тъй като на ревизираното лице не може да се вменява в тежест да доказва отрицателен факт, че формираният от ревизията недостиг не е в резултат от трудовата му дейност, предвид чл. 4 КСО за облагане със задължителни осигурителни вноски /в този смисъл са Решение № 4425/10.04.2017 г. по адм. дело № 6265/2016 г. на ВАС,  Решение № 5324/2017 г. на ВАС и др. /.

 Доколкото  само доходът от трудова дейност е относим към осигуряване за ДОО, ДЗПО-УПФ И ЗО, а не и всеки установен от приходните органи укрит доход или недостиг на средства, вследствие превишение на разходите над доходите, като незаконосъобразен се явява оспореният РА в частта на определените допълнителни данъчни задължения за вноски за ДОО, ЗО и за ДЗПО- УПФ за 2015г. 2016г. и 2017г. и в тази му част, същият следва да бъде отменен.

При този изход на производството, съдът намира, че в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски – ДТ, депозит за вещо лице и адвокатски хонорар, съобразно уважената част от жалбата. Последните се претендират със списък за разноски в общ размер от 1905,00 лв., от които: 1000,00 лв – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение,  545,00 лв. –възнаграждение за вещо лице по допусната ССчЕ и 10,00 лв – държавна такса. 

От ответната страна се прави възражение за прекомерност на същия. Съобразно чл. 36, ал. 2 изр. второ от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвижда, че при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. минималното такова е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. В случая съобразно материалния интерес по обжалвания РА, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 2035,60лв., а претендираното възнаграждение е от 1000лв, поради което не се явява прекомерно. Съобразно уважената част от оспорването, на жалбоподателката следва да се присъдят разноски в общ размер на 1151.21 лева, а на ответника съобразно отхвърлената част от оспорването се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 805, 47лв. Предвид последното при компенсация следва ответната страна да се осъди да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 345, 74 лева.

 

Водим от  горното и на основание чл. 160 и 161, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Т.М. ***, срещу Ревизионен акт № Р-16002620000886-091-001 от 19.08.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта с който по отношение на жалбоподателката са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за  2015г. в размер на  7020, 74лв. – главница и 3057,83 – лихва.

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002620000886-091-001 от 19.08.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта на установените допълнителни задължения по ЗДДФЛ за 2016г. и 2017г., като  НАМАЛЯВА размера на задължението по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. и 2017г. в общ размер от 10 819, 01лв. главница и 2 922, 53лв. лихва на 7 732, 36лв. главница и 2 057, 44лв. лихва, както следва за 2016г. от 3 875, 45лв. на 2460, 31 лв. и акцесорното задължение за лихва от 1 298,38 лв. на 824,27 лв. и за 2017г. от 6 943, 56лв. на 5272, 05лв. и акцесорното задължение за лихва от 1 624,15лв. на 1233,17лв.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002620000886-091-001 от 19.08.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив в частта му на установените допълнителни задължения  за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за периода 2015г. - 2017г. в общ размер на 19 566лв. главница и 6810,52лв. лихви, от които: за 2015г. вноски за ДОО в размер 4048,92 лв. – главница и 1765,99 лв. – лихва;  вноски за здравно осигуряване в размер на 1987, 20 лв. – главница и 866,74 лв. – лихва; вноски за ДЗПО-УПФ в размер 1242,00 лв. – главница и 541,72 лв. – лихва; за 2016г. вноски за ДОО в размер 4191,38 лв. – главница и 1404,22 лв. – лихва;  вноски за здравно осигуряване в размер на 2057, 12 лв. – главница и 689,19 лв. – лихва; вноски за ДЗПО-УПФ в размер 1285,70 лв. – главница и 430,74 лв. – лихва; за 2017г. вноски за ДОО в размер 2758,13 лв. – главница и 645,15 лв. – лихва;  вноски за здравно осигуряване в размер на 1198, 40 лв. – главница и 280,31 лв. – лихва; вноски за ДЗПО-УПФ в размер 797,15 лв. – главница и 186,46 лв. – лихва

ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Б.Т.М. ***,  направените по делото разноски при компенсация в размер 345, 74 лева.

       Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                    СЪДИЯ: