Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
гр. Разград, 15.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа адм. дело № 68 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 АПК.
Постъпила е жалба от Сдружение с
нестопанска цел „Божурите“ - Кубрат, ЕИК *********, против
Решение за определяне на финансова корекция и за изменение на решение за
верификация на искане за междинно плащане BG05М90P001-4.003-0021/11 от
06.04.2020 г. на зам.-министъра на труда и социалната политика и ръководител на
УО на на ОПРЧР. С оспореното решение административният орган е изменил свое Решение
за верификация на постъпило искане за междинно плащане с peг. №
BG05M90P001-4.003-0021/7 от 01.07.2019 г., установил е извършено нарушение на
чл. 61 от Регламент 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли
2018 година - конфликт на интереси, определил е финансова корекция в размер на
100% от стойността на допустимите разходи по договори № 4 и № 7 от 31.01.2019 г.,
сключени със Сдружение „Развитие на социалния капитал“, извършил е финансовата
корекция в размер на 4 502,68 лв.,
установил е за допуснатото нарушение нередност, подлежаща на вписване в
регистъра на нередностите на ОПРЧР, отменил е решението за предоставена БФП за
сумата от 4 502,68 лв. и е определил сума за възстановяване в размер на 4
952,95 лв. В жалбата се твърди, че решението е постановено при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправни разпоредби. Излагат се подробни съображения, че ответникът не
е имал основание да измени влязлото в сила решение за верификация от 01.07.2019
г. и не е налице конфликт на интереси. Иска се
оспореното решение да бъде отменено изцяло с присъждане на разноските по
делото.
Ответникът
зам.-министъра на труда и социалната политика и ръководител на УО на ОПРЧР счита
жалбата за недопустима в частта по т. 6 от решението му, а в останалата част –
за неоснователна. Моли за отхвърлянето й, като претендира юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от жалбоподателя.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Сдружение с
нестопанска цел „Божурите“ е бенефициент по Административен договор № BG05М90P001-4.003-0021-С01,
сключен с министерство на труда и социалната политика, представлявано от З.
Р. - зам.-министър в качеството на ръководител
на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014 – 2020, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер до 190
883,00 лв. по проект BG05M9OP001-4.003-0021 „NEETsLAB менторство чрез иновации
- мисия възможна“.
В изпълнение на проекта
жалбоподателят сключил два договора със Сдружение „Развитие на социалния
капитал“, Булстат *********, както следва: договор № 4 от
31.01.2019 г. с предмет „Доставка на канцеларски материали и консумативи“ и
договор № 7 от 31.01.2019 г. с предмет „Дейности за разпространение на
постигнатите резултати по дейност 6 ОП 2 Изработка на материали под формата на каталог,
съдържащ добри практики за работа с NEETs и други уязвими групи на пазара на
труда от Финландия и България и ОП 3 Изработване на информационен сайт на
проекта“.
Жалбоподателят подал в ИСУН 2020 искане
за плащане № 3 с отчетен период 07.11.2018 - 16.04.2019 г. на обща стойност 41
775,36 лв., с което предявил за възстановяване и разходите по договор № 4,
отчетени с фактура № 36/05.03.2019 г. на стойност 4 502,68 лв. с ДДС.
В хода на проверката
управляващият орган /УО/ изискал официални
документи, доказващи наличието/липсата на родствена връзка между В.
З. Б., член
на Управителния съвет на бенефициента Сдружение „Божурите“ и З.
В. Б.,
управител и едноличен собственик на капитала на „Евро Проконсулт Русе ЕООД“,
външен изпълнител по договори № 2 и № 5 от 31.01.2019 г., разходите по които
също са били заявени за възстановяване с искането за плащане № 3.
Бенифициентът потвърдил наличието
на родствената връзка, като в отговора от 19.06.2019 г. заявил, че по аналогия
на запитването и самосезиране от негова страна е направил проверка за липса на
конфликт на интереси между всички избрани изпълнители, с които е сключен
договор по проекта. Посочил, че за изпълнителя Сдружение „Развитие на социалния
капитал“, където г-жа Д. И. Б.
в търговския регистър излиза, че е член на УС, са изискани писмени
доказателства за наличие или отхвърляне на твърдението. Приложил протокол от
Общото събрание на сдружението за избор на нов УС от 17.01.2019 г. и се
ангажирал да представи и декларация за липса на конфликт на интереси.
На 20.06.2019 г. УО изискал
представяне на декларация за липса на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61
от Регламент 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година,
попълнена от Д. И. Б.,
каквато е била представена на 24.06.2019 г.
С Решение за верификация на
постъпило искане за междинно плащане от 01.07.2019 г. УО определил сума за
плащане от 36 792,36 лв., в която са включени и разходите по договор №
4/31.01.2019 г. в размер на 4 502,68 лв.
Искането за плащане № 3 с отчетен
период 07.11.2018 - 16.04.2019 г. е било обект на повторна проверка, при която
УО извършил служебна справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/. От справката установил, че към датата на
сключване на договори № 4 и № 7 от
31.01.2019 г. Д. И. Б.
е била едновременно член на УС на възложителя по договорите Сдружение
„Божурите“ и член на УС на изпълнителя Сдружение „Развитие на социалния
капитал“, което счел за конфликт на интереси при възлагане на средства по
договорите, представляващо нарушение на чл. 61 от Регламент 2018/1046 на
Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година. УО приел, че макар Д.
И. Б. да
не е била част от новоизбрания управителен съвет на изпълнителя по договори № 4
и № 7 от 31.01.2019 г., съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и във връзка с изискванията
на чл. 18, ал. 1 , т. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел,
смяната на управителния съвет е влязла в сила на 03.07.2019 г. с обявяването на
промяната от страна на Сдружение „Развитие на социалния капитал“ в ТРРЮЛНЦ.
УО заключил,
че е налице конфликт на интереси при възлагане на средства по административния
договор, който представлява нарушение на чл. 61 от Регламент 2018/1046 и е
основание за определяне на финансова корекция съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от
ЗУСЕСИФ. На основание чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и съгласно т. 1 от Приложение №
2 към чл. 2, ал. 2 (сегашна алинея трета) от Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
ЗУСЕСИФ, приета с ПMC 57/2017 г., УО предложил финансова корекция в размер на
100% спрямо засегнатите от нарушението допустими разходи по договор № 4 от
31.01.2019 г. с предмет „Доставка на канцеларски материали и консумативи“
сключен със Сдружение „Развитие на социалния капитал“ на стойност 6700 лв. с
ДДС и финансова корекция в размер на 100 % спрямо засегнатите от нарушението
допустими разходи по договор № 7 от 31.01.2019 г. с предмет „Дейности за
разпространение на постигнатите резултати по дейност 6 ОП 2 Изработка на
материали под формата на каталог, съдържащ добри практики за работа с NEETs и
други уязвими групи на пазара на труда от Финландия и България и ОП 3
Изработване на информационен сайт на проекта“, сключен със Сдружение „Развитие
на социалния капитал“ на стойност 4200 лв. с ДДС.
Бенефициентът бил уведомен за
стартиралата процедура за определяне и извършване на финансова корекция с писмо
от 12.02.2020 г.
В предоставения му срок
жалбоподателят възразил, че фактическото освобождаване на Д.
И. Б. като
член на УС на Сдружение „Развитие на социалния капитал“ е в сила от 17.01.2019 г.,
когато е подписан протокола от Общото събрание и е взето решението за промяна в
УС на сдружението.
УО не е споделил аргументите на
бенефициента поради това, че промените, взети с решение на Общото събрание на
сдружението на 17.01.2019 г., са станали известни от момента на обявяването им
в ТРРЮЛНЦ на 03.07.2019 г. Към момента на провеждане на възлагателната
процедура Сдружение „Развитие на социалния капитал“ не е могло да сключи
договори №№ 4 и 7 с възложител сдружение „Божурите“, с оглед изричната забрана
по чл. 12, ал. 9 от ПМС 160/2016 г. във вр. с § 1, т. 13, б.„а“ и т. 14, б.„в“
от ДР на ЗППЦК. УО преценил, че към датата на сключване на договори № 4 и № 7
на 31.01.2019 г. Д. И. Б.
е била в конфликт на интереси като член на УС на възложителя и член на УС на
изпълнителя, с което е допуснато нарушение на чл. 61 от Регламент 2018/1046 във
вр. с чл. 3.38 от административния договор, като двете юридически лица имат общ
икономически интерес.
УО приел, че нарушението на
правото на ЕС за недопускане на конфликт на интереси винаги създава потенциална
възможност за настъпване на вреда за бюджета на Съюза. Двата договора са на
стойност всеки под 30 000 лв. и изпълнителят е избран без провеждане на
процедура при определена максимална цена за изпълнението, при което не може да
бъде установено наличието на други участници, както и каква оферта биха
предложили. От друга страна - макар възлаганията под 30 000 лв. да не се
подчиняват на нормативно определени процедурни правила, те следва да бъдат
реализирани при спазване на принципите на изразходване на всички средства от
ЕСИФ - ефективност, ефикасност и икономичност, в това число и недопускане на
конфликт на интереси. Сдружение „Божурите“ в качеството си на възложител по
договорите приема изпълнението по тях, при което извършва контролно действие по
отношение на качеството и обема на доставката/услугата от изпълнителя. А при съществуващата
свързаност между двете юридически лица е възможно опорочаване в обективното и
безпристрастното удостоверяване на факта, че доставката/услугата е извършена в
изискуемия обем и качество, както и при определянето на цена на услугата, която
би могла да бъде по-ниска при друг изпълнител, при който не е налице свързаност
с възложителя, и това може да доведе до увреждане на бюджета на общността.
Промените в УС на сдружението са
обявени в ТРРЮЛНЦ на 03.07.2019 г., след датата на издаване от УО на Решение за
верификация на искане за плащане № 3, която е 01.07.2019 г.
УО счел, че определянето на
финансова корекция води до промяна в размера на верифицирани по искането за
плащане разходи, които се определят като размер на база нормативно определени
проценти от верифицираните преки разходи, а това води до необходимост от изменение
на влязлото в сила и необжалвано пред съд решение за верификация
№BG05M9OP001-4.003-0021/7 от 01.07.2019 г.
Горните съображения са изложени в
решението – предмет на проверка в настоящото производство, с което на основание
чл. 99, т. 2 във вр. с чл. 102, ал. 2 АПК във вр. с чл. 73, ал. 1 във вр. с ал.
3 във вр. с чл. 72 ЗУСЕСИФ ответникът постановил
следното:
1. Изменил Решение за верификация
на постъпило искане за междинно плащане с peг. № BG05M90P001-4.003-0021/7 от
01.07.2019 г., като:
1.1. Определил нов общ размер на
верифицираните разходи по постъпилото искане за плащане: 31 839,41 лв.
1.2. Определил нов общ размер на
неверифицираните разходи: 9 935,95 лв.
1.3. Изменил текста на т.2.2 по
следния начин: Сумата на неверифицираните разходи по бюджетен ред VI.7.1
„Непреки разходи“ в размер 453,00 лв. се увеличава на 903,27 лв., на основание
чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ. Верифицирал е непреки разходи в размер на 10 на
сто от отчетените допустими преки разходи на основание чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от ПМС
189/2016 във вр. с чл.68, б. (а) от Регламент 1303/2013 и във връзка с раздел
14.3 Допустими разходи от Условията за кандидатстване по схемата.
2. Установил извършено нарушение
на чл. 61 от Регламент 2018/1046 -
конфликт на интереси.
3. На основание чл. 73, ал.1 във
вр. с чл. 70, ал. 1, т. 1 и чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ и т. 1 от Приложение № 2 към
чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания
за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне
размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС 57/2017 г.,
определил финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите
разходи по следните договори:
- № 4 от 31.01.2019 г. с предмет
„Доставка на канцеларски материали и консумативи“ сключен със Сдружение
„Развитие на социалния капитал“ на стойност 6700 лв. с ДДС;
- № 7 от 31.01.2019 г. с предмет
„Дейности за разпространение на постигнатите резултати по дейност 6 ОП 2
Изработка на материали под формата на каталог, съдържащ добри практики за
работа с NEETs и други уязвими групи на пазара на труда от Финландия и България
и ОП 3 Изработване на информационен сайт на проекта“, сключен със
Сдружение „Развитие на социалния капитал“ на стойност 4200 лв. с ДДС.
4. Извършил финансова корекция в
размер на 4 502,68 лв., съставляваща отчетените разходи по договор №
4/31.01.2019 г. с изпълнител Сдружение „Развитие на социалния капитал“ .
5. Постановил финансовата
корекция да се извърши по реда на ЗУСЕСИФ и подзаконовата нормативна уредба.
6. За допуснатото нарушение
установил нередност, която да бъде вписана в регистъра на нередностите на
ОПРЧР.
7. На основание чл. 71, ал. 1
ЗУСЕСИФ отменил решението за предоставена БФП за сумата от 4 502,68 лв.
8. Определил сума за
възстановяване в размер на 4 952,95 лв.
Решението е било получено от
бенефициента на 07.04.2020 г., а жалбата срещу него е подадена на 16.04.2020 г.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският
административен съд намира следното:
Жалбата е
допустима. Изхожда от активно легитимирано лице с правен интерес от оспорването,
което е неблагоприятно засегнато от постановения акт. Жалбата е подадена в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
В изпълнение на задължението си по чл.
168, ал. 1 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Решението е издадено от компетентен орган. Съгласно
чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ управляващите органи отговарят за цялостното програмиране,
управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването,
откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на
финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия
орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. Според
чл. 4, т. 7 от Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната
политика, приет с ПМС № 266 от 10.11.2009 г., министърът на труда и социалната
политика управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност,
финансирани от предприсъединителните и структурните фондове на Европейския съюз
и от други международни институции и донори. В случая издател на оспореното
решение е З. Р. - заместник-министър
на труда и социалната политика, определена за ръководител на управляващия орган
на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 със Заповед
№ РД-01-268/04.04.2018 г. на министъра на труда и социалната политика -
ръководител на управляващия орган по ОПРЧР 2014 -2020.
Решението е в установената писмена форма и съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни съображения
за издаването му.
В хода на административното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. В частта
по т. 1 решението е издадено на основание чл. 99, т. 2 във вр. с чл. 102, ал. 2 АПК,
като административният орган е изменил решението си от 01.07.2019 г. за
верификация на искане за плащане № 3 и е пререшил въпроса относно допустимостта
на заявените за възстановяване разходи. Разпоредбата на чл. 99, т. 2 АПК
допуска изменение на влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е
бил оспорен пред съда, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при
решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни
на страната в административното производство. Това основание е налице, когато
след издаване на административния акт са открити нови факти, които биха
повлияли на решението на административния орган. В случая фактът,
който е от съществено значение за верификацията, е членството на лицето Д. Б. и в УС на
възложителя, и в УС на изпълнителя по договори № 4 и № 7 от 31.01.2019 г. Този
факт обаче не е новооткрит. Бил е общоизвестен предвид вписванията в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, нещо повече – сам
бенефициерът по административния договор е уведомил УО за съществуването на
това обстоятелство преди издаване на решението за верификация от 01.07.2019 г. и
е проявил необходимата активност да докаже липсата на конфликт на интереси,
като е представил протокола от решението на общото събрание на Сдружение
„Развитие на социалния капитал“ от 17.01.2019 г. за избор на нов УС. Дори да се
приеме за вярна тезата на ответника, че този протокол е бил съставен за
нуждите на производството пред УО, това не променя факта, че е бил известен на
органа преди издаване на решението му от 01.07.2019 г. При това не са налице
предпоставките по чл. 99, т. 2 АПК и УО не е имал основание да измени влязлото
в сила решение
за верификация от 01.07.2019 г.
Неоснователен е доводът на
ответника, че за УО Д. Б. е
престанала да бъде член на УС на Сдружение „Развитие на социалния капитал“ от
датата на вписване на това обстоятелство в ТРРЮЛНЦ на 03.07.2019 г. Правнонеаргументирано
е и съображението му, изложено в оспореното решение, че смяната на управителния
съвет е влязла в сила на 03.07.2019 г. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел вписаното
обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от
момента на вписването. До изтичането на 15 дни от вписването то не може да се
противопостави на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да го
узнаят, а съгласно ал. 2 третите лица могат да се позовават на подлежащо на
вписване обстоятелство, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон
изрично предвижда то да породи действие след вписването.
Това означава, че вписването няма
конститутивно действие, освен в изрично предвидените в закона случаи. А
настоящият случай не е такъв. ЗЮЛНЦ не предвижда, че решенията за избор на нов
УС влизат в сила след вписването им в ТРРЮЛНЦ. Следователно, освобождаването на
Б. от УС на дружеството-изпълнител по
договори № 4 и № 7 от 31.01.2019 г. е породило правното си действие веднага
след приемане на решението от 17.01.2019 г. за избор на нов управителен съвет.
Съдът не споделя възражението на
ответника, че спрямо него Б. се счита член
на УС на дружеството-изпълнител до момента на вписването на освобождаването й.
Такова действие вписването има по отношение на трето добросъвестно лице. Добросъвестността
се свързва с незнание на правно релевантни факти, които не са могли да бъдат
приобщени към доказателствения материал в административното производство до
момента на приключването му. Ответникът не може да се позовава на незнание,
след като е могъл да провери, че Б. е била
член на УС на дружеството-изпълнител и е бил нарочно уведомен, че е била
освободена.
Следва да се подчертае, че фактите
с правно значение са членството на Б. в
УС на дружеството-изпълнител и освобождаването й, а не вписването на последното
обстоятелство в ТРРЮЛНЦ. Административният орган е знаел тези факти, поради
което не е имал основание да възобновява производството по верификация.
Съдът констатира и друго
нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на т. 1 от
решението, изразяващо се в неизпълнение от органа на задължението за
уведомяване по чл. 26 АПК. УО е следвало да съобщи на бенефициера, че
предприема възобновяване на производството по верификация на разходите по искане
за плащане № 3 и да му даде възможност да участва в него. Както е
указано в Решение № 6810 от 8.06.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 3362/2020 г., VII о., уведомяването на бенефициера е особено
съществено в случая на възобновяване на производството по издаване на
административен акт по чл. 99 и сл. АПК, защото тази процедура води до
преразглеждане на вече решен със стабилен акт въпрос и адресатът на акта,
съответно заинтересованите страни, считат този въпрос за окончателно решен.
Уведомяването им дава възможност да участват активно в производството по
издаване на новия административен акт и активно да защитят правата и интересите
си, придобити или засегнати от административния акт, които се издава отново.
Оспореното решение е и материално
незаконосъобразно, и не съответства на целта на закона. Невписването на освобождаването
на Б. като член на УС на
дружеството-изпълнител по договори № 4 и № 7 от 31.01.2019 г. не се отразява на прекратяването на участието й в органа за управление на Сдружение
„Развитие на социалния капитал“. Както беше посочено по-горе, решението за избор на нов УС на Сдружение „Развитие на
социалния капитал“ е било взето на 17.01.2019 г., породило е действие веднага и
към момента на сключване на договори № 4 и № 7 от 31.01.2019 г. не е
съществувала свързаност
между сдружението – възложител и сдружението – изпълнител, която би могла до
доведе до увреждане на бюджета на общността. Следователно не е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС)
2018/1046, респ. не е доказано основанието по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ.
Поради това оспореното решение по т. 2 – за установяване на извършено нарушение
по чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, по т. 3 – за определяне на финансова
корекция и по т. 4 – за извършването й е издадено при неправилно приложение на
материалния закон и подлежи на отмяна.
Останалите разпореждания на
административния орган са последица от неправилната преценка за наличие на
конфликт на интереси, поради което също следва да бъдат отменени.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в тежест на ответника следва да бъдат
присъдени разноските на жалбоподателя, включващи държавна такса в размер на
99,36 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., които са
своевременно заявени и доказани. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като заплатеното от жалбоподателя не
надхвърля минималния предел по чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения
и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение за определяне на
финансова корекция и за изменение на решение за верификация на искане за
междинно плащане BG05М90P001-4.003-0021/11 от 06.04.2020 г. на зам.-министъра
на труда и социалната политика и ръководител на УО на на ОПРЧР.
ОСЪЖДА Министерство
на труда и социалната политика да заплати на Сдружение с нестопанска цел
„Божурите“ - Кубрат, ЕИК *********, за разноски по делото сумата 599,36
лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.