№ 482
гр. Бургас, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К.А.В.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120201036 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Й. Д. ТР. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. С.Б. – АК-Сливен, с посочен съдебен адрес: ***, срещу Наказателно
постановление № 21-0769-005685/10.02.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР-
Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП и на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 750 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 3 месеца.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Застъпва
се, че АНО не се е произнесъл в едномесечния срок по чл. 52 ЗАНН, което според
жалбоподателя е съществено нарушение на производствените правила. Допълва се, че има
разминаване между цифровата квалификация на нарушението в АУАН (чл. 21, ал. 2 ЗДвП) и
тази в НП (чл. 21, ал. 1 ЗДвП), което пък е довело до ограничаване на възможността на Т. да
разбере в какво е „обвинен“. Иска се отмяна на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като заявява, че
действително е попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, но това е станало набързо, поради
което и въобще не е обърнал внимание за коя точно дата става въпрос. Иска отмяна на НП.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Б. АК-Сливен, също пледира за
отмяна на НП по изложените в жалбата доводи, които поддържа и развива. Допълва, че
използваното техническо средство е с характеристики, които се разминават с приложения
1
снимков материал, поради което и счита, че нарушението е останало недоказано.
Административнонаказващият орган – Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор
„Пътна полиция” се представлява от юрисконсулт Ж., която пледира за потвърждаване на
НП по доводи, изложени в писмено становище. В него тя посочва, че нарушението и
неговите съставомерни признаци са установени по надлежен начин, като не са допуснати
нарушения на материалния или процесуалния закон, поради което и моли за потвърждаване
на НП изцяло и присъждане в полза на ОДМВР-Бургас на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Под евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на насрещната страна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л. 36 гръб - НП е връчено на
жалбоподателя на 07.03.2022 г., а жалбата е депозирана чрез куриер на 08.03.2022 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че тя е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 16.10.2021 г. в 13:52 часа в гр. Бургас, на път Е-773, км. 491, до бензиностанция
„РомПетрол” в посока от кв. Ветрен към КПП-1, стационарно техническо средство – видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „Multiradar SD № 580” с
фабр. № 00209D32D4F9, засякла и заснела, движещ със скорост от 149 км/ч. автомобил -
„БМВ” с рег. № ***. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен
знак В26 ограничение на скоростта до 90 км/ч. Въпросното нарушение било записано на
файл с наименование „Снимка № 046”. По-късно записите от системата за контрол на
скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас
– св. К.М., който от записания файл, установили, че заснетият автомобил „БМВ” с рег. №
*** е собственост на „***“ ЕАД, но се ползва от дружеството „***.“ ЕООД, с управител и
представляващ – жалбоподателят Т., както и че скоростта следва да се счита на 145 км/час
(след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
За констатираното св. М. пристъпил към съставяне на АУАН, като за целта изпратил
по делегация до РУ-Сливен искане за призоваване на представляващия „***.“ ЕООД и
попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП. На 16.11.2021 г. Т. попълнил декларация по чл.
188 ЗДвП (л. 15), в която посочил, че на процесната дата той е управлявал автомобила. Била
му връчена и покана за явяване в Сектор „ПП“ и съставяне на акт. Поради неявяване на
лицето за съставяне на акт и на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН - на 28.11.2021 г. св. М.
съставил срещу Т. АУАН с бл. № 67810, описвайки горните факти и квалифицирайки ги
като нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на двама
свидетели, като след подписването му бил изпратен за предявяване на нарушителя. На
01.02.2022 г. актът бил предявен на Т., който го подписал и получил препис, без да направи
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
2
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с № 00209D32D4F9, към датата на заснемане на нарушението било годно
и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л. 19) и Протокол за проверка (л. 20-
22).
Въз основа на АУАН на 10.02.2022 г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 750 лева и
„Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за констатиране на административно нарушение, който като съставен по надлежния ред
представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за
констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока
са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Росица Паязова – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-
гр.Бургас, която към дата 10.02.2022 г. е била оправомощена да издава НП, видно от
приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
3
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че както в АУАН, така и в
НП е дадена коректна цифрова квалификация на извършеното нарушение. Внимателния
прочит на НП сочи, че нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2 ЗДвП („…
с което виновно е нарушил/а чл. 21, ал. 2 от ЗДвП…“), а превръзката с ал. 1 на същата
разпоредба е направена с оглед пълнота и по никакъв начин не възпрепятства
жалбоподателя да разбере, какво точно нарушение му се вменява, нито има разминаване в
квалификацията между АУАН и НП.
Настоящият състав не споделя становището и че издаването на НП след
едномесечния срок по чл. 52 ЗАНН следва да се окачестви като съществен порок. Трайната
съдебна практика е категорична, че срокът за издаване на наказателното постановление по
реда, установен в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е инструктивен и неспазването му не води до
нарушение на правото на защита на засегнатото лице. Това е така, защото издаването на НП
в крайна сметка е ограничено с друг, давностен по своя характер срок, като съгласно
нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, е шестмесечен от съставянето на акта. В случая АУАН е
съставен на 28.11.2021 г., а наказателното постановление е издадено на 10.02.2022 г., тоест
преди изтичане на установения давностен срок, поради което не е налице твърдяното
съществено процесуално нарушение (Решение № 1303/02.07.2018г. по к.н.а.х.д. №
1067/18г. на АдмС-Бургас и много други).
Както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити.
Точно е посочено мястото на извършване на нарушението – пътя (Е-773), точния километър
(км. 491) и ориентир (бензиностанция „РомПетрол”), както и посоката на движение (от кв.
Ветрен към КПП-1). Отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен
знак В-26 ограничение на скоростта от 90 км/ч, както и наказуемата скорост, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта. Пътният участък е бил сигнализиран с
пътен знак Е24, видно от приложеният на л. 18 Протокол, въпреки че с ДВ, бр. 6 от 2018 г. ,
в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015 г.,
предписваща такова задължение на контролните органи – т.е. не само, че не е допуснато
нарушение в тази насока, а правата на жалбоподателя са били съхранени максимално.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че
нарушението е недоказано поради несъответствие на характеристиките на използваното
техническо средство с предоставения снимков материал. Видно от вече цитираните
Удостоверение и Протокол – съдът счита, че техническото средство е било годно и
калибрирано и е било от одобрен тип за измерване, което е напълно достатъчно, за да се
приеме, че направеното от него измерване е точно и може да се ползва в процеса. Видно от
приложената снимка и означенията на нея, а и от показанията на актосъставителя пред съда
– по време на заснемането техническото средство е засичало скорост само в поска към гр.
Бургас (което е и логично с оглед наличната мантинела, която пречи да се заснемат
4
нарушенията в посока към кв. Ветрен), като в обхвата му е попадал само процесният
автомобил. При тези факти съдът счита, че твърденията на защитата не са подкрепени с
никакви конкретни факти, а се оборват по категоричен начин от приложените доказателства,
поради което и не могат да се кредитират от съда.
Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за неправилно определен
субект на административнонаказателната отговорност. Видно от материалите по делото Т. е
законен представител на дружеството-ползвател на процесния автомобил, а съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП - когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Тъй като, както се
посочи по-горе, жалбоподателят изрично е декларирал, че именно той е управлявал лекия
автомобил, то правилно именно на него е съставен АУАН и издадено НП.
Тук е мястото да се посочи, че опитът за избягване на отговорността посредством
воденето на свидетел в съдебно заседание, който да заявява, че в действителност друг е
шофирал автомобила, не се възприема от настоящия състав. Законодателят е предвидил
изричен ред, по който следва да се заяви, кой е управлявал МПС-то и това е редът, разписан
в чл. 188 ЗДвП. Процедурата по чл. 188 ЗДвП не е въведена случайно. Същата цели от една
страна да гарантира правото на защита на собственика на автомобила, а от друга има за цел
да не допусне избягването на административнонаказателната отговорност посредством
заобикаляне на законовия ред. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП не предвижда ред на
„оттегляне“, „анулиране“, „обявяване за нищожна“ и т.н. декларация по реда на чл. 188, ал.1
от ЗДвП, за „замяната й с нова такава“ или за подаването й едва след съставяне на АУАН.
Приемане на противното не само противоречи на смисъла на закона, но и предоставя
очевидна възможност на всеки нарушител в настоящата хипотеза да осуети реализиране
спрямо него на административнонаказателна отговорност. Това е така, защото винаги,
когато лицето откаже да попълни декларация преди съставяне на АУАН или попълни такава
и заяви, че той е водачът и „изчака“ предявяване на акта, за да промени позицията си, то
пред административнонаказващия орган не съществува законосъобразна възможност за
продължаване на производството срещу което и да е лице. В този смисъл ясно е, че с оглед
правото на защита, не може да бъде издадено наказателно постановление срещу едно лице,
при съставен АУАН срещу друго. Същевременно ЗАНН и ЗДвП не предвиждат възможност
за „анулиране“ на АУАН, каквато например изрично е предвидена в чл. 189, ал. 5, изр.
последно от ЗДвП относно електронния фиш. Трябва още да се добави, че в случая
неприложим е и редът на чл. 54 от ЗАНН, който е предвиден от законодателя като способ за
прекратяване на административнонаказателното производство, а не за неговото своеобразно
„рестартиране“, включително и срещу друго лице. В този смисъл е и практиката на
касационната инстанция по аналогични казуси – Решение № 1799/25.10.2019г. по к.н.а.х.д.
№ 1388/19г. на АдмС-Бургас.
С оглед пълнота следва да се посочи и че към момента да попълване на декларацията
5
по чл. 188 ЗДвП жалбоподателят собственоръчно е изписал датата и часа на управляване на
автомобила, поради което и доводите му, че не е разбрал за кой точно ден става въпрос, не
се споделят от съда.Отделно от това – нито при предявяване на акта, нито в срока по чл. 44,
ал. 1 ЗАНН, нито в жалбата – Т. не е заявил за друго лице, което евентуално да е
управлявало автомобила, въпреки че ако действително това е било така – той е разполагал с
предостатъчно време да го стори.
От субективна страна съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място,
сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия случай
съзнателно не е спазил.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, която гласи, че за превишаване над 50 км/ч. в населено място се
налага наказание - глоба от 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се
увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишението е със 55 км/ч., поради което правилно
е наложена глоба в размер на 750 лева и лишаване от правоуправление за три месеца, който
размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-
честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност. Видно от справката за водач на нарушителя - до датата на деянието той е бил
санкциониран с общо 4 НП и 12 фиша (повечето от които отново за превишена скорост)– т.е.
процесното нарушение не му е първо такова, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН
в конкретния случай е неоправдано.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
6
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-005685/10.02.2022 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на Й. Д.
ТР. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 750 лева
и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Й. Д. ТР. с ЕГН: ********** да ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР
Бургас с БУЛСТАТ ********* сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща
сторени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7