№ 21
гр. Враца, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Н. Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Мирослав Д. Досов
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Н. Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско
дело № 20221400500450 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от
Застрахователна компания „Лев Инс“АД-гр.София, чрез юрисконсулт Н. Г., против
решение № 179 от 29.07.2022 г. на Районен съд-Козлодуй, постановено по гр.дело №
826/2021 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Л. Г. М. от
с.***, обл.Враца установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. с чл.500 ал.1 т.1 от КЗ, за
сумата от 1149,04 лв. – главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0621-5060-16-302417, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК - 21.12.2020 г. до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 260216/21.10.2020 г. по ч.гр.дело №
1122/2020 г. на РС-Козлодуй.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че протоколът за ПТП, съставен
от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
1
удостоверено волеизявление, като се извършва позоваване на практика на ВКС.
Поддържа се, че от доказателствата по делото – протокол за ПТП, изслушаната и
приета автотехническа експертиза и събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Т. В. - водач на увреденото МПС, се доказва както механизмът на ПТП, така
и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и щетите по процесния
автомобил. Сочи се, че от показанията на свидетеля и данните от протокола за ПТП се
потвърждава, че и двамата водачи са тествани за употреба на алкохол, като за участник
1 - Л. М. е отбелязано наличие на алкохол над 1,2 промила, като му е издаден талон за
кръвна проба. Прави се оплакване, че в нарушение на съдопроизводствените правила
районният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, с оглед на което е
достигнал до погрешни изводи и крайният му акт е немотивиран. Сочи се, че в доклада
на съда изрично е записано, че е допусната техническа грешка, като в исковата молба
на едно място са посочени имената на лицето Н. П., вместо тези на ответника, и
доводите на съда да отхвърли иска на това основание, без дори да са дадени указания
на ищеца с доклада по делото, са несъстоятелни.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с
което да бъде уважен предявеният установителен иск и да бъдат присъдени
направените деловодни разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от въззиваемия Л. Г. М., чрез упълномощения
му представител адв.Л., е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е обосновано и
законосъобразно, като първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните в жалбата
нарушения на процесуалния и материалния закон. Поддържа се, че съдът е положил
максимални усИ. да изясни спора от фактическа страна и е обсъдил в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е достигнал до
правилния и обоснован извод, че Л. М. не дължи плащане на исковата сума на
ищцовото дружество. Нещо повече, съдът е приел, че въззиваемият-ответник не е
виновен за станалото ПТП на 06.05.2016 г. на пътя с.*** – с.***. Счита, че има
разминаване между показанията на посочения от ищеца свидетел Т. В. (водач на
пострадалия автомобил), който е заявил, че ПТП-то е станало около 17:00 ч. и
протокола за ПТП, в който е записано, че ударът е станал в тъмната част на
денонощието, както и относно обстоятелствата къде точно – отзад или отстрани е бил
ударен автомобилът на Л. М., с коя част автомобилът на Т. В. е ударил този на
ответника, както и какъв е обемът на щетите по автомобила на Т. В..
Въззиваемият настоява за потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
На осн.чл.266, ал.2 от ГПК във въззивната инстанция са събрани писмени
доказателства-заверени копия от наказателно постановления №16-0288-000399 и
АУАН №460/06.05.2016г.
2
Настоящият съдебен състав приема, че въззивната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена от страна с право на обжалване, срещу акт от
категорията на обжалваемите. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от
ГПК, поради което съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на обжалваното решение, а по допустимостта – в обжалваните му части,
като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с
исковата молба на ищеца.
Пред първоинстанционния съд въззивникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД със седалище гр.София, е предявил иск против Л. Г. М.
от село ***, област Враца за признаване за установено, че същият дължи на ищеца
сумите присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1122/2020г. по описа на
РС-Козлодуй със заповед по чл. 410 от ГПК, представляващи изплатено
застрахователно обезщетение по щета/1149 лв./ № 0621-5060-16-302417, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 21.12.2020г., до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и направените съдебно деловодни разноски в
заповедното и в исковото производство.
Искът е с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 500 ал. 1
т.1 от КЗ.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с
който оспорва иска по основание и по размер, като твърди, че не са налице
предпоставките, които да пораждат правото на регрес на ищеца в качеството му на
застраховател. Оспорва твърдението на ищеца, че на 06.05.2016г. около 21.30ч. при
маневра на заден ход на 1.5 км. от изхода на с. *** в посока с. *** при управлението на
л.а. „Фолксваген пасат“ ответникът е причинил процесното ПТП. Оспорва също и
твърдението на ищеца, че ответникът е управлявал л.а. „Фолксваген пасат“ с алкохол в
кръвта над допустимото по закон. Оспорват се и констатациите в Протокол за ПТП №
1339346 от 06.05.2016 г. относно описания в него механизъм на ПТП, тъй като е
записано, че причината за ПТП е, че ответникът бил извършил движение на заден ход,
без да се е убедил, че няма да застраши останалите участници в движението. Според
ответника механизмът на реализиране на ПТП не съответства на посочения такъв в
Протокола за ПТП и уврежданията по автомобила, посочени в него, не са в причинна
връзка с реализираното ПТП. Оспорва наличието на причинно - следствена връзка
между настъпилото ПТП и твърдените вреди, чието обезщетяване ищецът е заплатил
на водача на л.а „Сеат Толедо“. Възникването на всички тези щети не може да бъде
свързано с ПТП, настъпило по механизъм, описан и скициран в протокола за ПТП от
3
06.05.2016 г. Според ответника протоколът не отразява действителната обстановка на
пътя в деня на ПТП.
По делото са събирани писмени и гласни доказателства и е прието заключение
на съдебно-автотехническа експертиза. От въззивната инстанция е изискана и
приложена административно-наказателната преписка във връзка с реализираното ПТП.
Поддържа се в исковата си молба, че на 06.05.2016г. около 21.30 часа, при
маневра на заден ход на 1.5 км. от изхода на село *** с посока към с. ***, лек
автомобил марка ФОЛКСВАГЕН модел ПАСАТ с рег. № ВР *** ВС, управляван от
ответника реализира пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка СЕАТ
модел ТОЛЕДА с рег.№ ВР *** АР За настъпилото пътно - транспортно произшествие
е съставен ПРОТОКОЛ за ПТП № 1339346 от 06.05.2016г.,в който е отразено, че
виновния водач – ответника е управлявал л.а.с алкохол в кръвта над допустимото по
закон. Съставен му е акт за административно нарушение № Г422554. Излага се,че към
датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка ФОЛКСВАГЕН
модел ПАСАТ с рег.№ ВР *** ВС, е застрахована по застраховка “Гражданска
отговорност” в ЗК „Лев Инс” АД, обективирана в застрахователна полица № ***, със
срок на валидност от 02.02.2016г. до 01.02.2017г. При ищеца била образувана
ликвидационна преписка по щета № 0621- 5060-16- 302417 въз основа на подадено
уведомление на основание чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ за настъпило застрахователно
събитие и нанесени щети по лек автомобил марка СЕАТ модел ТОЛЕДА с рег.№ ВР
*** АР, както и за заплащане на обезщетение. В съответствие с установените по вид и
степен щети, ЗК “Лев Инс“ АД изплатило на собственика на увреденото МПС, Т. Р.
застрахователно обезщетение в размер на 1129.04 лева с платежно нареждане BORD
04496048 от дата 03.08.2016г. Излага се,че с оглед на горното и във връзка с
изплатеното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, на
основание чл. 500 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането, във вр. с чл. 45 от ЗЗД с
изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“, ЗК “Лев Ине“ АД придобива право на регрес срещу
виновния водач – настоящия ответник, до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение от 1 149.04 лева, с включени 20 лв. ликвидационни разходи по щета №
0621-5060-16-302417. Излага се също, че за вземането на ищеца била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1122/2020 г. по описа на Козлодуйския
районен съд, срещу която било подадено възражение от ответника в срока по чл.414
ГПК.Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът му дължи сумата 1149,04 лв. главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 21.12.2020г. до окончателното й изплащане и направените
разноски по делото включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът
счита,както се изложи, че предявеният иск е неоснователен. Поддържа, че не са налице
4
предпоставките, които да пораждат правото на регрес на ищеца в качеството му на
застраховател.Не оспорва,че между страните е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност” по представената по делото полица № *** 06/7291499 с
посочения от ищеца срок на валидност.Оспорва представения от ищеца протокол за
ПТП и изложените в исковата молба факти и обстоятелства по делото.
Установено е от доказателствата по делото, че на 06.05.2016г. около 21.30
часа, при маневра на заден ход на 1.5 км. от изхода на село *** с посока към с. ***, лек
автомобил марка ФОЛКСВАГЕН модел ПАСАТ с рег. № ВР *** ВС, управляван от
ответника реализира пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка СЕАТ
модел ТОЛЕДА с рег.№ ВР *** АР За настъпилото пътно - транспортно произшествие
е съставен ПРОТОКОЛ за ПТП № 1339346 от 06.05.2016г.,в който е отразено, че
виновния водач – ответника е управлявал л.а.с алкохол в кръвта над допустимото по
закон. Съставен му е акт за административно нарушение № Г422554. Установено е
също,че към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка
ФОЛКСВАГЕН модел ПАСАТ с рег.№ ВР *** ВС, е застрахована по застраховка
“Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс” АД, обективирана в застрахователна полица
№ ***, със срок на валидност от 02.02.2016г. до 01.02.2017г. При ищеца била
образувана ликвидационна преписка по щета № 0621- 5060-16- 302417 въз основа на
подадено уведомление на основание чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ за настъпило
застрахователно събитие и нанесени щети по лек автомобил марка СЕАТ модел
ТОЛЕДА с рег.№ ВР *** АР, както и за заплащане на обезщетение. В съответствие с
установените по вид и степен щети, ЗК “Лев Инс“ АД изплатило на собственика на
увреденото МПС Т. Р. застрахователно обезщетение в размер на 1129.04 лева с
платежно нареждане BORD 04496048 от дата 03.08.2016г. С оглед на горното и във
връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“, на основание чл. 500 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането, във вр. с чл.
45 от ЗЗД с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“, ЗК “Лев Ине“ АД се възползва от правото си на регрес
срещу виновния водач – настоящия ответник, до размера на изплатеното
застрахователно обезщетение от 1 149.04лева ,с включени 20лв. ликвидационни
разходи по щета № 0621-5060-16-302417.Установено е,че за вземането на ищеца била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1122/2020 г. по описа на
Козлодуйския районен съд, срещу която било подадено възражение от ответника в
срока по чл.414 ГПК, поради което ищецът получил указания от съда, че може да
предяви установителен иск. Претендираните вреди по образуваната преписка се
изразяват в увреждане на преден капак, предна броня, преден ляв фар и пътепоказател,
преден ляв калник, предно декоративна решетка. От представените по делото писмени
доказателства е видно, че за обезщетяване на причинените вреди при процесното ПТП
по искане на увреденото лице е била образувана щета № 0621-5060-16-
5
302417/31.05.2016г. в „ЛЕВ ИНС” АД. Безспорно е, че на 03.08.2016г. „ЛЕВ ИНС” АД
изплатило обезщетение в размер на 1129,04 лева,като направило и 20 лева
ликвидационни разходи по щета № 0621-5060-16- 302417/31.05.2016г., след което
отправило регресна покана към виновния водач – ответник в настоящото производство.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1122/2020 г. по описа на Козлодуйския районен съд,
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
260216/21.10.2020г. за сумата 1149,00 лв., представляваща регресна претенция по
комбинирана застрахователна полица „Гражданска отговорност” и законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 21.12.2020г. В
срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл. 415 от
ГПК е подадена настоящата искова молба.
По делото са събирани и гласни доказателства. Свидетелят Т. В. установява, че
след ПТП е подал заявление в „ЛЕВ ИНС” АД за обезщетение и по късно му е била
заплатена сумата 1129,04 лв., а също и че след произшествието и двамата водачи били
изпробвани за наличие на алкохол в кръвта, като пробата на ответника показала
наличие на алкохол. По делото е назначена и изслушана автотехническа експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и
компетентно. Според експертното заключение от техническа гледна точка съществува
причинно-следствена връзка на механизма на ПТП с увредените части, описани в
доказателствата по делото. Според вещото лице действителната стойност на щетите по
увредения лек автомобил към датата на събитието са в размер на 2418,44 лева.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд приел предявения иск за неосноваталени недоказан и го
отхвърлил. Изложил е че съгласно разпоредбата на чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ, по договор
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение ,заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по
пътищата , като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества,но в конкретния случай не се доказало по безспорен начин, че
фактическият състав на горепосочената разпоредба е осъществена от ответника.
Съдът е изложил, че от съставения Протокол за ПТП не се установява, че
виновният водач за ПТП-то е ответника, още повече, че в исковата молба се цитирало
друго име на виновния водач. Липсвали и доказателства според съда, че
същият/ответника/ е управлявал с алкохол в кръвта над допустимото по закон, както
и,че няма данни и доказателства същият да е бил изпробван за алкохол.
6
Въззивната инстанция не споделя крайните фактически и правни изводи на
първата и намира, че решението е постановено при неправилно приложение на
материалния закон и в разрез с доказателствата по делото.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че фактите, на които се
позовава ищеца, обуславят приложение на материалната норма на чл. 500 ал.1 т.1 КЗ,
съгласно която освен в случаите по чл.433, т.1 застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Неправилни са обаче останалите изводи на съда.
От изявленията на пълномощника на ищеца и отразеното в доклада на съда при
насрочване на делото се установява, че на едно място в исковата молба е допусната
техническа грешка, като вместо името на ответника е посочено името на друго лице. В
с.з., когато е приет доклада и обявен за окончателен, страните, вкл.и ответника са
заявили, че нямат възражения по доклада, т.е.било е безспорно, че става въпрос за
името на ответника.
В цитирания протокол за ПТП № 1339346/06.05.2016г., като виновен за ПТП-то е
посочен ответника, а като причина за ПТП-то е посочена единствено несъобразяване с
пътните условия при извършване маневра на заден ход от страна на ответника. Видно
от съдържанието на протокола, представен по делото с исковата молба, ответникът при
реализиране на ПТП-то освен, че е допуснал нарушение на ЗДвП, е управлявал същия
л.а.и под въздействие на алкохол с концентрация в кръвта над 1,2 промила, като му е
издаден и талон за кръвна проба. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ и се ползва както с формална, така и с материална доказателствена сила
относно отразените в него факти. Т.е.установено е по категоричен начин при липса на
други доказателства при направеното оспорване от страна на ответника на протокола
за ПТП, че при реализиране на ПТП-то ответникът е управлявал МПС с концентрация
над допустимата по ЗДвП. Отразените в протокола за ПТП данни относно управление
на л.а.от ответника под въздействие на алкохол се подкрепят и от показанията на
пострадалия шофьор – св.Т.Р., който е категоричен, че при съставянето на АУАН и
двамата участници в ПТП-то били изпробвани за наличие на алкохол, като пробата на
ответника била положителна. Настоящата инстанция дава вяра на показанията на този
свидетел, които се подкрепят от писмените доказателства по делото, същият е участник
в ПТП-то и споделя свои непосредствени впечатления, като няма основание да се
приеме,ч е е заинтересован по някакъв начин от изхода на делото. В подкрепа на
направения извод са и данните по изпратената административно –наказателна
преписка пред въззивната инстанция във връзка с нарушенията на ответника при
7
реализиране на ПТП-то. В съставения акт и издаденото НП освен нарушението,
свързано с маневрата на заден ход, е посочено, че ответникът е управлвал л.а.с
конкцентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, макар и за второто нарушение да
липсва наказание – тъй като същото е изпратено на прокуратурата за търсене на
наказателна отговорност от ответника при констатираната концетрация на алкохол над
1,2 промила. Т.е.установява се от доказателствата по делото по категоричен начин
причиняване на процесното ПТП от ответника в хипотезата на чл.500 ал.1 т.1 от КЗ,
което е изцяло в доказателствена тежест на ищеца. Налице са предпоставките за
реализиране регресната отговорност на ответника.В полза на ищеца съществува
регресно притезание по смисъла на цитираната разпоредба от КЗ. По силата на
застраховка „ГО“ ищецът е изплатил на собственика на увреденото МПС стойността на
щетите при станалото ПТП. Във връзка с образуваната щета е направил разходи в р-р
на 20 лв. Предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
Основателни при това положение се явяват и акцесорните искове за направени
разноски по щетата и законна лихва върху главницата от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
При така изяснената фактическа обстановка въззивната жалба се явява
основателна. Като такава следва да се уважи, а първоинстанционното решение да се
отмени и вместо него се постанови друго, с което исковете се уважат.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца-въззивник
деловодни разноски пред първата инстанция в размер на 125 лв.за заповедното
производство и 445 лв.за исковото, при определено юрисконсултско възнаграждение в
р-р на 100 лв., а за въззивната инстанция – разноски в размер на 125 лв., от които 25
лв.д.такса и 100 лв.юрк.възнаграждение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на РС Козлодуй от 29.07.2022г., постановено по гр.д.№
826/2021г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Г. М. от с. ***, област
Враца, с ЕГН**********, че дължи на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ”ЛЕВ
ИНС” АД със седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК ***, сумата от 1 149.04
лева (хиляда сто четиридесет и девет лева и четири ст.) главница, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №0621-5060-16-
302417, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2020г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №260216/21.10.2020г. по ч.гр.дело
№1118/2020г.по описа на РС-Козлодуй.
8
ОСЪЖДА Л. Г. М. от с. ***, област Враца, с ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД със седалище гр.София, ЕИК ***
направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 125 лв.,
както и направените деловодни разноски за исковото производство пред
първоинстанционния съд, в размер на 445 лв.
ОСЪЖДА Л. Г. М. от с. ***, област Враца, с ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД със седалище гр.София, ЕИК ***
направените пред настоящата инстанция деловодни разноски в размер на 125 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9