Определение по дело №489/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 727
Дата: 19 септември 2019 г. (в сила от 11 октомври 2019 г.)
Съдия: Иван Валериев Никифорски
Дело: 20191400500489
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2019 г.

Съдържание на акта

                                             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

        Врачанският окръжен съд, гражданско  отделение, в закрито съдебно заседание на  деветнадесети  септември през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

 

                                                                              Председател: Мария  Аджемова

                                                                                     Членове:Мирослав Досов

                                                                                          мл.с.Иван Никифорски

 

        като разгледа докладваното от мл.съдия И.Никифорски в. ч. гр.дело N`489 по описа за  2019 г.,за да се произнесе взе предвид:

       Производството е по реда на 274, ал.1, т.2 във вр. с чл.129, ал. 3, изр 1 - во ГПК.

       П.А.В. *** е  подал частна жалба вх. № 5749 / 12.08.2019 г. по описа на РС - гр. Бяла Слатина, с която  обжалвал определение № 497 /01.08.2019 г. по гр.д.№ 890/19 г. по описа на РС - гр. Бяла Слатина, с което  първоинстанционният съдия му е върнал искова молба вх.№ 4784/ 28.06.2019 г, поради неотстраняване нередовностите в същата и е прекратил производството по делото.

       В жалбата до Врачанският окръжен съд се навеждат доводи,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно.Жалбоподателя твърди, че е изпълнил всички дадени от съда указания, като е отстранил нередовностите на исковата молба с подадени от него молба - уточнение и молба - допълнение, но съдията не се е съобразил с подадената молба - уточнение, а само отчасти с депозираната молба - допълнение.

      Врачанският окръжен съд, въз основа на доказателствата по делото, като прецени становището на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

      Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по 275, ал.1 ГПК от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която определението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване по аргумент от чл.129, ал. 3, изр. 2 - ро ГПК  първоинстанционен съдебен акт – определение, с което исковата молба е върната, а делото е прекратено.

       Освен това, жалбата отговаря и на изискванията по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.

       Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

       Гражданско дело № 890/19 г. по описа на РС - гр. Бяла Слатина е образувано въз основа на искова молба вх.№ 4784/ 28.06.2019 г., подадена от П.А.В. ***8.

       Със свое  разпореждане  от 05.07.2019 год. районният съд е оставил така депозираната искова молба  „Без движение”, като е дал указания на ищеца да изправи нередовностите на същата  в едноседмичен срок.

       С определение № 497 /01.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 890/19 г. по описа на РС - гр. Бяла Слатина, първоинстанционният съд е приел, че в указания от съда срок и до момента на постановяване на своето определение, ищецът не е отстранил изцяло  нередовностите на исковата молба, поради което същата следва да бъде върната на основание чл.129, ал. 3 ГПК, а производството по делото прекратено, който  съдебен акт се атакува в настоящото производство.

       Постановеното определението е правилно и съобразено със закона.

       При постановяване на атакуваното определение първоинстанционния съд е процедирал в унисон с последователно поддържаното в практиката на ВКС становище, че връщането на исковата молба на основание чл.129, ал. 3 ГПК, е допустимо и възможно само и единствено при условие, че съдът е дал на ищеца ясни и изчерпателни указания относно подлежащите на отстраняване нейни нередовности. Трайна и непротиворечива е както съдебната практика, така и правната доктрина, че за да настъпи прекратителният ефект на чл.129, ал. 3 ГПК, дадените указания за отстраняване нередовността на исковата молба трябва да са конкретни, пълни и изчерпателни. В този смисъл са например определение № 354 от 11.06.2003 по гр. д. № 838/2002 г. на ВКС, І Г. О. и определение № 157 от 27.03.2013 г. по гр. д. № 540/2012 г. на ВКС, ІІ Г. О., постановено по реда на чл.274, ал. 3 ГПК. По – конкретно изложеното означава, че за да се приложи санкцията на чл.129, ал. 3 ГПК, следва да са налице следните предпоставки: депозираната искова молба да не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1 и/или чл.128 ГПК и страната да бъде уведомена за това: 1. какво трябва да изпълни; 2. в какъв срок; 3. откога започва да тече същият; 4. какви ще са последиците при неизпълнение.Необходимо е също така да не са отстранени констатираните нередовности, въпреки изтичането на законоустановения срок. Дадените от съда указания следва да са ясни, пълни, конкретни и да не оставят съмнение у страната относно това, което следва да направи.

       Видно е от разпореждането на  районният съд от 05.07.2019 год., с което е оставил  искова молба  „Без движение”, че на ищеца са дадени конкретни, ясни и изчерпателни указания относно нередовностите на исковата молба, които следва да бъдат отстранени.Въпреки това, в указания от съда срок, ищецът не е изпълнил указанията на съда и не е отстранил изцяло пороците на исковата молба, съгласно указанията на съда. С допълнителна молба  вх.№ 5199/16.07.2019г. ищецът е внесъл съответна държавна такса в размер на 4% от цената на иска за имуществени вреди/загуби/ и е направил частични уточнения.Констатира се, че не е посочил в петитума и в обстоятелствената част точния размер на пропуснатите ползи, дали претендираната сума е в размер на 1800 лв., а само е посочил по преценка на съда, само от наем губим 1800лв. за последните три години. Не е внесъл и съответната  държавна такса в размер на 4% от цената на иска.

      Не е посочил точен размер на претърпени загуби, дали претендира сумата от 1000 лв., а посочва: 1000 лв. иска майстора за ремонт.

      Освен това не е посочен точен размер на неимуществените вреди - дали претендира сумата от 1658,16 лв. за лекарства и бензин или сума в по-голям размер, тъй като сочи: „само за последните три години до подаване на исковата молба - 1658,16 лв. за лекарства и бензин, останалото – определя се от съда“. Не е внесъл съответна държавна такса в размер на 4% от цената на иска.

      Установява се на следващо място, че на ищеца е указано в какъв срок следва да изпълни указанията на съда, откога започва да тече същия и какви ще са последиците от неизпълнение указанията на съда, а именно, че исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

      Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички предпоставки необходими за настъпването на прекратителният ефект на чл.129, ал. 3 ГПК, поради което определението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

        Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

                                                    О П Р Е Д Е Л И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА определение № 497 /01.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 890/19 г. по описа на РС - гр. Бяла Слатина, с което  първоинстанционният съдия е върнал искова молба вх.№ 4784/ 28.06.2019 г, поради неотстраняване нередовностите в същата и е прекратил производството по делото.        

       Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

 

 

          Председател :                      Членове: 1.                                  2.