Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Нова Загора, 13.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд
в публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Диана Дечева
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия НЕНОВА гр.д. № 1216 по описа за 2019
година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е с правна основание чл. 422 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника: И.Н.Н., юрисконсулт на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1
от ГПК: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда
"Лабиринт", ет. 2, офис № 4, против М.Е.Г., ЕГН **********,*** за
установяване на вземане в полза на ищеца в производството следните суми присъдени в
издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
476/2019 г. на 3 с-в на Районен съд - Нова Загора, а именно: 5 379.40 лева /пет хиляди триста
седемдесет и девет лева и четиридесет стотинки/ - главница за периода от
07.10.2016 г. до 07.04.2021 г., по отношение на които на основание чл. 13, ал.
2, б."а" от Общите условия към договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост; 516.27 лева
/петстотин и шестнадесет лева и двадесет и седем стотинки/ - възнаградителна
лихва за периода от 07.10.2016 г. до 19.04.2017 г.; 1 082.41 лева /хиляда осемдесет и два лева и четиридесет и една
стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 07.10.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда; законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга.
Претендира се съдът да присъди в полза на ищцовото дружество направените по ч.гр.д. № 476/2019
г. по описа на Районен съд - Нова Загора, както и
разноските по настоящото производство.
С исковата молба се твърди, че на 19.04.2017 г. било подписано Приложение
1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.,
подписан между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК ********* и
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, по силата на което
вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу М.Е.Г., произтичащо
от договор за потребителски кредит № 2235292/14.04.2016 г., било
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Общите условия на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД съдържали изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица.
В исковата молба се сочи, че Приложение № 1/19.04.2017 г. към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.04.2017 г. било представено само с
данните на кредитополучателя, тъй като
данните на останалите длъжници били защитени съгласно
Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23v ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата молба
не се представяло само на съда.
Съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за
цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се бил
задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия, за което „Агенция за събиране на вземания”ЕАД имало изрично
пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. В изпълнение на
договорните задължения и изискванията на закона на кредитополучателя било
изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия,
ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ-П-УКФ/2235292 от 25.04.2017 г. от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Уведомленията били
изпратени чрез "Български пощи” ЕАД с известие за доставяне. Същото се било върнало
в цялост като неполучено с отбелязване, че пратката не е била потърсена.
Ищцовото дружество изпратило повторно уведомително писмо за извършената цесия,
ведно с уведомление за предсрочна изискуемост с изх. № УПЦ-С-УКФ/2235292 от 04.08.2017 г., което отново се било върнало в цялост
като неполучено. Тъй като „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД не било
информирано от ответника за промяна в адреса му, писмата били
изпратени на посочения от ответника в Договора за кредит постоянен и настоящ
адрес и адрес за кореспонденция. Считало се, че уведомлението за цесията било получено от
ответника, като се позовават на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение
№ 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Тотка Калчева, съгласно което „в
случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е
положил усилия за откриване на длъжника. Според Решение на съда по дело
С-327/10 от 17.11.17 г., при прилагане на нормите на процесуалното право,
националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за
откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и
добросъвестността".
Ищцовото дружество представя
към исковата молба и моли съда да приеме
копие
от уведомлението за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост от
страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-УКФ/2235292
от 04.08.2017 г., което съдът да връчи
на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният
оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на
вземания, както и за настъпилата предсрочна изискуемост. Ищцовото дружество се позовава на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т.о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес и съдът постанови горепосоченото връчване като
нередовно, както и ако исковата молба бъде надлежно връчена по реда на чл. 47,
ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не
е погасено, ищцовото дружество моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично
от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било
предвидено в полза на длъжника с цел
да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил задължението си на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не било от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/201U., IV г.о. и
Решение №173/15.04.2004г. на ВНС по гр.дело 788/2013г., ТН.
В случай че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес и исковата молба бъде надлежно връчена на
назначения на ответника на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител и
последният възрази относно редовността на уведомяването за извършената цесия и
за предсрочната изискуемост на процесния Договор с връчването на препис от
исковата молба, моля да имате предвид следното: установената фикция в чл. 47,
ал. 1 и ал. 5 ГПК е приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението. В този случай законът приема връчването за редовно и с изтичане на
срока за получаване на книжата, съдът приема, че длъжникът е получил изходящото
от цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите. С назначаването на особен
представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква
представителство по закон, не договорно представителство за назначения адвокат
и до назначаването му се стига, след като съдът приеме, че връчването на
книжата е станало редовно. Т. е. връчването на исковата молба и книжата към нея
предхождат назначаването на особения представител и последващото получаване на
исковата молба и книжата към нея от особения представител не засягат
редовността на връчването на ответника. В подкрепа на гореизложеното са Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017 на PC Сандански и
Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 на PC Варна.
С оглед гореизложеното съдът приема, че с
факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към
нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомления за извършената
цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, както и уведомлемие за
предсрочна изискумост, на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, с изтичането на срока
за получаването на книжата, длъжникът е получил уведомленията. Получаването на
уведомленията е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави с оглед залепването на уведомление на
настоящ и постоянен адрес на ответника - физическо лице при неоткриването му на
адреса и изтичането на срока по ал. 2 и тя предхожда назначаването на особен
представител на ответника, съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и
получаването на книжата от особения представител е ирелевантно към редовността
на връчването на исковата молба и доказателствата към нея. В този смисъл е Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд
- Варна.
Нещо повече, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК
при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана
интересите на ответника на последния се назначава особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на кредитора, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
Горното становище е залегнало в мотивите на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. №
193/2018 г., I т.о., ТК на ВКС.
С исковата молба се сочи че на 14.04.2016 г. М.Е.Г. в качеството на Кредитополучател е сключил Договор за потребителски паричен кредит № 2235292 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия,
при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя потребителски
кредити. Цитираните Общи условия са неразделна част от договора за кредит. С
факта на подписването на Договора Кредитополучателят удостоверява, че му е
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на
банката, получил е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно
ги приема.
При условията на Договора за потребителски паричен
кредит, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен
кредит в размер на 5000,00 лева, която сума е преведена по посочената от
Кредитополучателя банкова сметка, ***.04.2016 г.. Съгласно сключения договор
страните са постигнали съгласие, че главницата или общият размер на кредита е
5710,48 лв., който представлява сборът от следните компоненти: чиста стойност
на кредита 5000,00 лв., такса за разглеждане на кредита 350,00 лв. и
застрахователна премия 360,48 лв. Таксата за разглеждане на кредита
Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 60 броя равни
части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна
част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита, комисионната/таксата. В погасителния план са посочени
и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения договор,
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява
с възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита, като страните
са договорили годишен лихвен процент в размер на 16,50%. Така, подписвайки
договора за кредит, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за
срока на договора да бъде в общ размер на 2730.32 лв. Общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е
в размер на 8440,80 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е
платима на 60 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 140,68
лева, като първата погасителна вноска е дължима на 7.05.2016 г., а последната е
с падеж на 7.04.2021 г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора
за кредит, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 7.04.2021 г./дата на последна погасителна вноска,
съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят
не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б.
„а" от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно
който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения
кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни
лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен
размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита.
Съгласно разпоредбите на приложимите към
Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от
Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени
и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 1082,41 лв. за
периода от 7.10.2016 г. до датата на входиране на задължението в съда.
В исковата молба се твърди, кредитополучателят не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която била погасена до
момента, била в размер на 718,83 лв., с която били погасени, както
следва: възнаградителна лихва: 386,12 лв., главница: 331,08 лв. и лихва за
забава 1,63 лв.
Ищеца моли съда да приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК в съответствие с дадените указания в т. 9 от TP 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът
следва да вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на
съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти
от значение за спорното право съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в
тази насока Решение № 184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV
г. о., ГК и Решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на 1-во гр.
отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
С исковата молба ищеца моли съда да признае за установено че М.Е.Г., ЕГН **********
дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, следните
суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 476/2019 г. на 3 с-в на Районен съд - Нова Загора, а
именно: 5 379.40 лева /пет хиляди триста седемдесет и девет лева и четиридесет стотинки/ -
главница за периода от 07.10.2016 г. до 07.04.2021 г., по отношение на които на
основание чл. 13, ал. 2, б."а" от Общите условия към договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост; 516.27 лева /петстотин и шестнадесет
лева и двадесет и седем стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от
07.10.2016 г. до 19.04.2017 г.; 1 082.41 лева /хиляда осемдесет и два лева и
четиридесет и една стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 07.10.2016
г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи изцяло или частично
кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове
серщу М.Е.Г. с ЕГН ********** ищцовото дружество моли съда след като се
запознае с всички доказателства по делото да приложи разпоредбите на чл. 235 от ГПК и да постанови съдебен акт , по силата на който да осъди М.Е.Г. с ЕГН **********
да плати на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК ********* следните
неизплатени по процесния договор суми: 5 379.40
лева /пет хиляди триста седемдесет и девет лева и четиридесет стотинки/ -
главница за периода от 07.10.2016 г. до 07.04.2021 г.; 516.27 лева /петстотин и
шестнадесет лева и двадесет и седем стотинки/ - възнаградителна лихва за
периода от 07.10.2016 г. до 19.04.2017 г.; 1 263.80 лева /хиляда двеста шестдесет
и три лева и осемдесет стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за
периода от 07.10.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда ;
законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното погасяване на дълга.
Претендират
се разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът представя с исковата молба следните
писмени доказателства - Договор за потребителски паричен кредит № 2235292 от 14.04.2016 г.,
ведно с общи условия, погасителен план; Сертификат за застраховка № 2235292,
ведно с общи условия; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от дата 20.12.2016 г.; Индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от дата 19.04.2017; Потвърждение за извършена цесия;
Извлечение от Приложение № 1 към индивидуалния договор за цесия, от което се
удостоверява, че вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД спрямо
ответника е предмет на договора за цесия; Пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД; Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-УКФ/2235292 от 25.04.2017 г.;
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-УКФ/2235292 от 04.08.2017 г, и моли съда да ги приеме като доказателства по
делото.
Ищецът прави искане за назначаване на съдебно счетоводна експертиза вещото лице по която да отговори на поставените в
исковата молба въпроси, както и прави искане съдът да приложи към делото и
ч.гр.д. № 476/2019г. по описа на РС-Нова Загора.
На ответника е назначен от съда особен представител определени по
искане на съда от АК Сливен, който е депозирал пред съда отговор на исковата
молба и е изразили становище по иска в
срока по чл.131 от ГПК. С отговора на
исковата молба адв. Г. *** назначена за особен представител на ответника М. Е. Г. заявява, че не може да вземе отношение относно
допустимостта на иска, тъй като макар и подаден от надлежна страна, имаща
правен интерес, за същият, няма данни кога е подаден, т.е. спазен ли
преклузивния срок по чл. 422, във вр. чл. 415, ал. 4 от ГПК.
С отговора на исковата молба се сочи
още, че специалният установителен иск по чл. 422 от ГПК е иск
на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е
издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването
на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която,
съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск бил недопустим.
С
предявяване на този иск при подадено възражение от длъжника или както е в
настоящият случай заповедта му е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
се цели да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение, със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу
заповедта за изпълнение или връчването й на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК представлява пречка за влизането й в сила.
Съгласно
задължителните разяснения в TP № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на
специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване.
Сочи се още, че по силата на чл. 422, ал. 1 ичл. 415, ал. 1 от ГПК
предявяването на установителния иск било ограничено с преклузивен
едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по
чл. 415, ал.1 от ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника
възражение срещу заповедта за изпълнение или с оглед на връчването на заповедта
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Спазването
на установения от законодателя преклузивен срок било абсолютна процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая
произтичала от обвързаността на правото на
иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство
възражение, подаването, на което също било ограничено със срок или с
оглед на връчването на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
От
анализът на чл. 47, ал. 6 ГПК следвало, че била налице императивна
процесуална норма, насочена към гарантиране правото на защита на ответника.
Самата процедура по връчване завършвала преди назначаването на
особен представител на длъжника, поради което чл. 47, ал. 6 от ГПК не бил част
от процедурата за връчване на съобщения, а било отделно правило за
поведение извън нея, като процедурата по връчване била само условие за нейното
приложение.
Особения представител на ответника заявява в отговора на исковата молба,
че счита,
че не били спазени и правилата за
уведомяването на цесия, които били изрично предвидените в
чл. 99 от ЗЗД.
Сочи се, че от представените от ищцовата страна доказателства по
делото било видно само, че е
било
изготвено писмо до длъжницата М.Е.Г. за извършено прехвърляне на вземания, но
относно изпращането и получаването на същото липсвали доказателства. Ищцовата страна представяла плик с пощенско клеймо
27.04.2017г., получено в Пощенски клон - Нова Загора,
като от
печата, в предната страна на плика било видно, че писмото не е било
потърсено, като това било скрепено и пощенско клеймо
от 17.05.2017г. След което „Агенция
за събиране на вземания"ЕАД ползвали друг куриер- „Лео
Експрес", посредством, когото на 11.08.2017г. било изпратено отново
уведомително писмо за цесия. От Разписката на този куриер с бар код № 67322128 било видно, че е посочен
телефон на получателя-длъжник - М.Г.,
като не
ставало ясно търсена ли е на този телефонен номер,
защо куриерът не е успял да връчи уведомлението за цесия. Правело впечатление, че пратката
е била оставена в офис в Сливен, от където след това се връща на изпращача и то
не в гр.София, а в гр.Хасково, като в описание на пратката било посочено, че е върната,
но без причина за това.
В отговора на исковата молба се твърди, че липсвало уведомяване и за
предсрочната изискуемост на кредита, като се твърди, че
длъжницата Г. не била получавала никакви книжа
и от Банката - първоначалния кредитор по вземането. В този смисъл особения
представител на ответника по моли съдът да приеме, че
твърдението на ищеца, че длъжникът е бил надлежно уведомен за
прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера за неоснователно, с оглед
задължителното назначаване на особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, с
оглед зачитане правото на защита на ответника.
В отговора на исковата молба се твърди, че при обусловеността на
правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника
служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието
на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 от ГПК и спазването на срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство или за
връчването на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. От изложеното
следвало, че съдът пред който е предявен
иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 от ГПК да следи служебно за
едновременното наличие на предпоставките за допустимост на иска. Тази проверка била самостоятелна и
независима от проверката на заповедния съд, като при осъществяването й съдът
можел
да задължи ищеца да представи доказателства, но можел да извърши и служебна
справка относно релевантните обстоятелства. При положение, че посочените
предпоставки са налице, съдът следвало да разгледа предявения
иск без да проверява изпълнението на задължението на ищеца - заявител по чл.
415, ал. 2 от ГПК да представи доказателства пред заповедния съд, че искът е
предявен в срок. Неизпълнението на задължението почл. 415, ал. 2 от ГПК можело да обуслови обезсилване
на заповедта от заповедния съд, който не бил длъжен да извършва служебна проверка
за предявяването на иска.
В
подкрепа на всичко по-горе изложено било постановеното Определение
от 19.11.2018г., по В.гр.д. № 510/2018г. по описа на Сливенски Окръжен съд.
В отговора на исковата молба особения представител на ответинка, заявява,
че счита предявените искове за неоснователни и ги оспорвам
като такива, като мотивите му за това били следните:
По
отношение на ответницата по делото не било налице уведомяване, нито
за наличието на извършената цесия, нито от страна на цедента - „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, нито от цесионера „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД.
Ответницата М.Е.Г. не била получавала никакви съдебни книжа,
нито от Банката - кредитор, нито от цедента - ищец, което
било видно
от приложените от самия ищец писмени доказателства, приложени към исковата молба.
По
отношение на алтернативно предявения осъдителен иск от ищцовата страна, особения
представител на ответницата по делото, заявява че счита, същия за предявен
по аргумент за противното на горизложеното, т.е. съдът отхвърляйки
установителния иск, да не се преклудира правото им за осъдителен иск.
При
така предявения осъдителен иск, в условията на евентуалност, от значение за
установяване било: какви по вид и размер са
вземания, били ли са изискуеми и неплатени към датата на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, какви са уговорките между страните относно дължимата
главница, договорната лихва и условията и начина, при които се начислява
наказателна лихва, размера, структурата и падежите на вноските по погасителен
план.
Съгласно
представения Рамков договор от 20.12.2016г., в т.4.5.1 изрично е
посочено, че Цедентът следва да представи всички налични документи на
Цесионера, а именно: договор за кредит, общи условия, съдържащи подписите на
страните на всяка страница, погасителен план, договор за застраховка.
В отговора на исковата молба се сочи, че от приложенията към
исковата молба, освен договор за кредит и застраховка, нямало други приложения. От
изключителна важност за доказване на осъдителния иск и по основание и по размер
било представянето на погасителния
план и общите условия на първия кредитор.Въз основа на общите условия и
погасителния план, следвало да се
изготви съдебно счетоводна експертиза за установяне именно на дълга и неговия
размер. Незаконно претендирана била и
възнаградителната лихва. Според чл. 144, т. 10 от ЗПП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
Разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП от своя страна предвижда, че неравноправните
клаузи са нищожни.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С нарочно
депозирана по делото молба чрез процесуалния си
представител юрк. И.Н., ищцовото дружество заявява че оспорва изцяло
отговора на исковата молба, като счита възраженията и оспорванията за
неоснователни, необосновани и противоречащи на приложените към исковата молба
писмени доказателства. Моли съда да уважи предявените обективно кумулативни съединени установителни искове и
да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено че
ответникът М.е.Г. дължи на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД всички суми,
присъдени с издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по чгрд № 476/2019г. по описа на РС-Нова Загора. В условията на
евентуалност, в случей че съда отхвърли изцяло или частично предявените
установителни искове моли съда да постанови съдебен акт по силата на който да
осъди ответника да заплати на ищцовото дружество всички суми, претендирани с
осъдителния петитум на исковата молба. Претендира съда да присъди в полза
ищцовото дружество направените от посленото разноски съгласно списък на
разноските по чл.80 от ГПК, който представя по делото.
В съдебно заседание
особения представител на ответника – адв. Х. моли съда да отхвърли изцяло като
недопустим предявеният иск от ищцовото дружество „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД против ответницата М.Е.Г..
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения Рамков договор за прехвърляне на
парични вземания от 27.07.2017
г., писмено потвърждение за сключена цесия на основание чл.99
от ЗЗД между „Уни кредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД и
препис-извлечение от Приложение към него е
видно, че процесния договор и всички вземания по него са предмет на цесията.
На основание чл. 410 от ГПК,
неудовлетвореният кредитор сезирал Районен съд – Нова Загора, като видно от
материалите по приетото ч.гр.д. №476/2019 г. по описа на РС-Нова Загора
ищцовото дружество в качеството му на заявител подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 12.04.2019 г. против ответника м.е.Г., с ЕГН **********
за дължимите суми, предмет и на настоящото дело. Заповедният съд е уважил така депозираното заявление като е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 297/16.04.2019
г., с която е разпоредил длъжника М.Е.Г., с
ЕГН ********** и с постоянен
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
със законен представител Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов
Деспов – изпълнителни директори, чрез пълномощника Албена Николаева Благоева –
в качеството на юрисконсулт, с адрес за съобщения: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт” ет.2 офис 4 сумата: 5 379.40 /пет
хиляди триста седемдесет и девет лева и четиридесет стотинки/ лева –
представляващи главница по 55 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 07.10.2016 г. до 07.04.2021 г., по отношение на които на основание
чл. 13 ал.2 б.”а” от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, считано от дата 19.04.2017 г. /датата на прехвърляне на
задължението/; 516.27 /петстотин и шестнадесет лева и двадесет и седем
стотинки/ лева – възнаградителна лихва
за периода от 07.10.2016 г. до 19.04.2017 г. /датата н а прехвърляне на
задължението/; 1082.41 /хиляда и осемдесет и два лева и четиридесет и една
стотинки/ лева – обезщетение за забава за периода от 07.10.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 12.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.04.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и разноски по делото
общо в размер на 289.56 /двеста осемдесет и девет лева и петдесет и шест
стотинки/ лева, от които: 139.56 /сто
тридесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/ лева - държавна такса и 150.00
/сто и петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника /ответник в
настоящото производство/ М.Е.Г. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което
с разпореждане № 1669/17.06.2019г. по чгрд.№ 476/2019г. по описа на РС – Нова
Загора съдът е указал на заявителя /ищеца в настоящото производство/ че може да
предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника М.е.Г. в едномесечен
срок от получаване на съобщението, като довнесе държавна такса в размер на
139.56лв. за което да представи доказателства в посочения срок, както и че в
противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
В изпълнение
указанията на заповедния съд ищцовото дружество предявило иск за установяване
съществуване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение срещу длъжника М.Е.Г. в указания от съда срок, който е предмет на
разглеждане в настоящото производство.
За установяване на
вземането си предмет на настоящото производство
ищецът е представил като писмени доказателства: договор за потребителски
паричен кредит № 2235292 от 14.04.2016г., общи условия за отпускане на
потребителски кредит в евро или лева от Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД,
погасителен план договор за потребителски паричен кредит № 2235292, декларация
за приемане на застраховането по застрахователна прокрама „Кредитна протекция
Плюс” или 66 Плюс”, Общи условия за застрахователната прокрама „Крединта
протекция Плюс” на кредитополучателите на банкови кредити, съгласие за директен
дебит, рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016г., индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 19.04.2017г., пълномощно, потвърджедине за извършената цесия
на парични везания на основание чл.99 от Закона за задълженията и договорите,
приложение № 1 към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД
от 19.04.2017г., пълномощно, уведомително писмо от „Уникредит кънсю\мър
Файненсинг”ЕАД чрез „Агенция за събиране
на вземания”ЕАД до М.Е.Г. с изх. № УПЦ – П-УКФ/2235292 от 25.04.2017г.,за
извършено прехвърляне на вземания/цесия/ от Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, с ЕИК *********, уведомително писмо от „Уникредит кънсю\мър
Файненсинг”ЕАД чрез „Агенция за събиране
на вземания”ЕАД до М.Е.Г. с изх. № УПЦ – П-УКФ/2235292 от 04.08.2017г.,за
извършено прехвърляне на вземания/цесия/ от Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, с ЕИК *********, известие за доставяне на л.31 от делото, копие
от пощенски плик с п.клеймо от 27.04., известие за доставяне на л.33 от делото
и л. 34 от делото, пълномощно, ч.грд. 476/19 г. по описа на РС-Нова Загора и
списък на разноските по чл.80 от „Агенция за събиране на вземания” по гр.д. №
1216/2019г. по описа на РС-Нова Загора.Ищеца е
представил на съда списък с направените съдебни разноски по делото и в
заповедното производство.
Съдът е назначил
съдебно-счетоводна експертиза по делото с вещо лице С.К.С. от Списъка на вещите
лица към Сливенски окръжен съд. което да отговори на поставените му въпроси.
Експертизата е изготвена и депозирана в срок.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск
е с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал.1
от ЗЗД: Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на
неизплатени суми по : договор за потребителски паричен кредит № 2235292 от
14.04.2016г. сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и М.Е.Г./ответинцата по настоящото дело,
вземанията по който са били прехвърлени с договор за цесия в полза на ищцовото дружество и включват
главница, договорна лихва, неустойка, такса разходи и лихва за забава, като
правното основание на исковете е по чл. 422 вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК вр. с
чл.99 и чл. 79, ал.1 от ЗЗД .
Съдът намира
иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По същество
съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При възприетата
правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца бе да установи възникването на
облигационно правоотношение между праводателя му и ответника по процесния
договор за кредит, по силата на което е възникнало задължението за връщане на
заемната сума съгласно уговореното, ведно с лихва, валидно цесионно
правоотношение, съответно надлежно уведомяване на длъжника за извършената
цесия, както и възражението на ответната страна, че не са представени
необходимите доказателства от страна на ищеца. В тежест на ответника бе да
установи положителния факт на погасяване на заема на уговорените падежи, както
и да докаже възраженията си.
С оглед така
разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, на които се установи безспорно, че „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг”ЕАД и ответникът са били обвързани от валидно облигационно
отношение, съгласно което„Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е предоставило на М.Е. Г. кредит в размер на 5000.00 лв., а тя се задължил да го върне, ведно с дължимите лихви, такси и разходи на 60 броя месечни вноски, всяка от
които в размер на 140.68 лв.
Съдът констатира, че са събрани писмени доказателства, от които е видно, че
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД на 20.12.2016г.. бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения на
основание чл. 99 от ЗЗД и на
19.04.2017г. бил сключен индивидуален договор за продажба на вземания/цесия/. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора.
По делото е представено уведомително писмо
от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД чрез „Агенция за събиране на
вземания” до М.Е.Г. в качеството и на
длъжник за извършено прехвърляне на вземания/цесия”с което длъжника М.Е.Г. се
уведомява че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е прехвърлило на „Агенция за
събиране на вземание”ЕАД изцяло вземането си към него произтичащо от договор за
потребителски паричен кредит № 223529 14.04.2016г.. по силата на който М.Е.Г. е
получил кредит в размер на 500.00лв., поради което цесията има действие по
отношение на ответника М.Е.Г., дори и да не е съобщена предварително.
Ответникът, в
качеството си на кредитополучател, е получила потребителски паричен кредит в
размер на 5000,00 лева, която сума е преведена по посочената
от Кредитополучателя банкова сметка, ***.04.2016 г.. Съгласно сключения договор
страните са постигнали съгласие, че главницата или общият размер на кредита е
5710,48 лв., който представлява сборът от следните компоненти: чиста стойност
на кредита 5000,00 лв., такса за разглеждане на кредита 350,00 лв. и
застрахователна премия 360,48 лв. Таксата за разглеждане на кредита
Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 60 броя равни
части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с
обезщетение за забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по
договора.
Съгласно клаузите на сключения договор,
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява
с възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита, като страните
са договорили годишен лихвен процент в размер на 16,50%. Така, подписвайки
договора за кредит, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за
срока на договора да бъде в общ размер на 2730.32 лв. Общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е
в размер на 8440,80 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е
платима на 60 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
140,68 лева, като първата погасителна вноска е дължима на 7.05.2016 г., а
последната е с падеж на 7.04.2021 г., съгласно погасителен план, неразделна
част от Договора за кредит, в който е посочен падежът на всяка отделна
погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 7.04.2021 г./дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид
обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б. „а" от Общите условия, неразделна
част от договора за кредит, съгласно който кредиторът има право да обяви
всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени
вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и
комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита.
Съгласно разпоредбите на приложимите към
Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от
Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени
и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 1082,41 лв. за
периода от 7.10.2016 г. до датата на входиране на задължението в съда.
Тъй като кредитополучателят М.Е.Г. не била
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, като сумата,
която същата е погасила била в размер на 718,83 лв., с която били погасени, както
следва: възнаградителна лихва: 386,12 лв., главница: 331,08 лв. и лихва за
забава 1,63 лв.
Съдът кредитира депозираната в срок от вещото лице съдебно-счетоводна
експертиза.
От отговорите на поставените задачи на експертизата се установи, че:
1. Чистата стойност на процесния кредит в размер на 5000.00лв. е преведена на
ответника М.Е.Г., както следва:
–
на 14.01.2016г. по Кредит № 2110655 - 397.67лв.
–
на 14.01.2016г. по кредит № 2235292 –
4 602.33лв.
2. По процесния кредит са внесени от ответника по делото м.Е.Г. общо сумата от
718.83лв. с която са погасени както следва: възнаградителна лихва – 386.12.лв.;
главница – 331.08лв.; лихва за просрочие – 1.63лв.
3. Размерът на непогасената главница по всяка от неплатените месечни вноски по
процесния договор е в размер на 5 379.40лв.
4. Размерът на непогасената договорна/възнагардителна/ лихва до 19.04.2017г./дата
на прехвърляне на задължението/ е 516.27лв.
5. 5. Размерът на лихвата за забава вследствие на забавено плащане по
процесния договор от 07.10.2016г./дата на обявяване на предсрочна изискуемост/
до 12.04.2019г./датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в РС-Нова
Зяагора/ е 1371.86лв.
6. Размерът на лихвата за забава вследствие на забавено плащане по процесния
договор от 07.10.2016г./датата на обявяване на предсрочна изидсуемост/ до
29.07.2019г./дата на входиране на исковата молба в РС-Нова Загора/ е 1533.25лв.
като се приема, че ответника е уведомен за изискуемостта на процесния договор с
получаването на исковата молба.
7. Кредитополучателя М.Е.Г. е внесла по процесния договор сума в размер на
718.83лв. с които е погасила, както следва: Възнаградителна лихва – 386.12лв,
главница – 331.08 лв., лихва за просрочие 1.63лв..
М.Е.Г. дължи по процесния договор
както следва:
-
главница – 5 379.40лв. за периода от
07.10.2016г. до 07.04.2021г. по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост;
-
договорна лихва – 516.27лв. за периода от
07.10.2016г./датата на обявяване на предсрочна изискуемост/до 19.04.2017г.
/датата на прехвърляне на задължението.
-
обезщетение за
забава:
-
ПЪРВИ ВАРИАНТ – 1371.86лв. – от
07.10.2016г./датата на обявяване на предсрочна изискуемост/ до
12.04.2019г./датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в РС-Нова
Загора/;
-
ВТОРИ ВАРИАНТ – 1533.25лв. от
07.10.2016г./датата на обявяване на предсрочна изискуемост/ до
29.07.2019г./датата на входиране на исковата молба в РС-Нова Загора/.
8. Размерът на обезщетението за забава съобразно общите условия и договора за
кредит за периода от 07.10.2016г./датата на обявяване на предсрочната
изискуемост/ до 12.04.2019г./датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК
в РС-Нова Загора е в размер на 1371.86лв.
Предвид
гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските:
При този изход
на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на
правилата на чл.78, ал.1 ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер
общо на 1319.56лв., от които: 139.56лв. – държавна такса, 680.00 лв. -
възнаграждение за особен представител, 200.00 лв. - възнаграждение за вещо лице
и 300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора /Определение № 417 от
3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/. Ето защо,
ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ищеца
направените в заповедното производство разноски в размер общо на и
289.56лева,
от които:
139.56 лева
– държавна такса и 150.00лева – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен
съд – Нова Загора
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 ГПК, по отношение на М.Е.Г.,
с ЕГН ********** и с постоянен адрес: *** ЧЕ
ДЪЛЖИ на кредитора
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, със законен представител Н. Т. С. и М. Д. Д. –
изпълнителни директори, чрез пълномощника А. Н.Б. – в качеството
на юрисконсулт, с адрес за съобщения: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда „Лабиринт” ет.2 офис 4 сумата:
5 379.40
/пет хиляди триста седемдесет и девет лева и четиридесет стотинки/ лева –
представляващи главница по 55 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 07.10.2016 г. до 07.04.2021 г., по отношение на които на основание
чл. 13 ал.2 б.”а” от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, считано от дата 19.04.2017 г. /датата на прехвърляне на
задължението/; 516.27 /петстотин и шестнадесет лева и двадесет и седем
стотинки/ лева – възнаградителна лихва
за периода от 07.10.2016 г. до 19.04.2017 г. /датата н а прехвърляне на
задължението/; 1082.41 /хиляда и осемдесет и два лева и четиридесет и една
стотинки/ лева – обезщетение за забава за периода от 07.10.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 12.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.04.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, М.Е.Г., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, с адрес – гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, тел. 02/49 80 100,
със законни представители: Н.Т. С. и М.Д. Д. -
изпълнителни директори сумата от 1609.12/хилява шестстотин и девет лева
и дванадесет стотинки/лева - разноски в заповедното и
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: