РЕШЕНИЕ
№
1266
гр.
Пловдив, 20.07.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ
:
ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Диана Караиванова и участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от председателя КАНД №1205 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на ТД на НАП - гр.Пловдив, подадена чрез юрисконсулт М. против
Решение № 461 от 11.03.2020г., постановено по АНД № 7873/2019 година на Районен съд – град
Пловдив - ХХ н.с., с
което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 371040-F408532/01.11.2018г., издадено от Заместник
-Директор в ТД на НАП- гр.Пловдив, с което на СД „СИМВАС – К., К.А И С-ИЕ“, ЕИК *********, със седалище в гр.Пловдив, ул.“Лозарска“
№71, за административно нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Закон за счетоводството
/съкр.ЗСч/ на основание чл.74 ал.1 пр.1во от ЗСч е
наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 200.00 /двеста/
лева“. Касационният жалбоподател излага съображения, че решението е постановено
в нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с неправилен извод за
съществено нарушение на административно производствените правила, поради което
моли за неговата отмяна. Счита, че са събрани достатъчно категорични
доказателства относно извършеното административно нарушение и неговия автор,
като правомерно е ангажирана неговата административно - наказателна отговорност.
В тази връзка подробно излага аргументи, касаещи анализ на събраните
доказателства, от които според него се установява извършеното нарушение липса
на порок в проведения административно – наказателен процес. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Касационният
ответник чрез процесуалният си представител адв. П.К. в писмен отговор излага
съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното съдебно решение. В
съдебно заседание се явява и поддържа представеният отговор. По същество на
спора счита, че законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице
съществени процесуални нарушения на проведения административно наказателен
процес, които ограничават правото му на защита и са основание за отмяна на
атакувания административен акт. Моли касационният съд да потвърди като
законосъобразно издаденото съдебно решение. Не претендира разноски.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура – Пловдив, дава
заключение, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и счита, че
следва да бъде оставен в сила.
Касационният
съдебен състав, след като се запозна с обжалваното
съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна поради следните за
това съображения:
НП е издадено въз основа на съставен АУАН с №F408532/19.09.2018г., с който СД „СИМВАС –
К., К.А И С-ИЕ“ е била привлечен като нарушител за административно нарушение на чл.38
ал.1 т.1 от ЗСч. Дадено е описание на обстоятелства за осъщественото нарушение,
които са се изразили в това, че на 31.07.2018г. в гр.Пловдив като предприятие по смисъла на
ЗСч и като търговец по ТЗ не е изпълнила задължението си да публикува ГФО на
дружеството за 2017г. в Търговски регистър към Агенция по вписванията, като го
заяви за вписване в срок до 02.07.2018г., т.е определения срок по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч е до 02.07.2018г.
/доколкото 30.06.2018г. и 01.07.2018г. са неприсъствени дни/, а е
заявила за вписване ГФО на 18.09.2018г.. Нарушението е било установено във връзка с уведомление от Агенция по
вписванията с писмо изх.№20-00-149/17.08.2018г., на ЦУ на НАП, получено в ТД на
НАП с писмо Вх.№04-01-1347/17.08.2018г..Въз основа на
съставения АУАН е било издадено и процесното НП. За
да отмени атакуваният пред него акт, районният съд е посочил, че при проверка
относно процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и на НП не се констатират
допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
административно – наказаното лице. Посочил е, че АУАН и НП са съставени от
компетентни лица, като доказателство затова е приложената към административнонаказателната преписка Заповед №
ЗМФ-610/03.07.2018г.. Обосновал се е, че нарушението е описано по ясен начин,
даващо възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да организира
защитата си. Посочил е, че
въпреки неизяснени обстоятелства по връчване на поканата за съставяне на АУАН,
като за същата има данни, че е изпратена по електронен път и е получена, липсва
съществено нарушение на правата на нарушителя, защото АУАН е съставен в
присъствие на представител на дружеството-нарушител и екземпляр от него е
връчен на представителя на дружеството. В тридневен срок по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН е постъпило и писмено възражение срещу АУАН, поради което и това му право
на защита не е било нарушено. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и за
издаване на НП, предвидени в чл.34 от ЗАНН. От така изяснените обстоятелства съдът приел, че безспорно в
настоящият случай се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 б.а от ЗАНН на
деянието на осъщественото административно нарушение, което е с много по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай. Изложил е
мотиви, че последиците от нарушението са били отстранени в изключително кратък
срок, дори преди съставянето на АУАН. По
тези съображения съдът е отменил и атакуваното НП.
Решението на първоинстанционният съд е правилно.
Наведените в
обжалваното съдебно решение изводи на съда за маловажен случай на извършеното
изпълнително деяние на административното нарушение се явяват законосъобразни. Безспорно
се касае за нарушение, противообществените последици от което са отстранени преди
съставяне на АУАН. Ето защо напълно законосъобразно в този случай е приложима и
разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН. Деянието
е с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с много други подобни
случай, няма съществено засягане на охраняваните правоотношения с неговото
извършване, деецът е отстранил вредните последици в изключително кратък срок
след констатирането му и то преди съставяне на АУАН на 18.09.2018г.. налице са
и други обстоятелства, обосноваващи изключително ниската обществена опасност на
самият деец в предвид факта, че единствената дейност на дружеството е закрила
на интелектуалната собственост и защита на авторски права, в която връзка
основателна е възражението, че като функция на публикуването на ГФО е възможността
да се даде на съконтрагентите информация относно
финансовото му състояние, с което не са засегнати в съществена степен техните
права и интереси. Налице са и обстоятелства, че дружеството не е нарушило
финансовата и бюджетна дисциплина, защото то инкасира винаги парични постъпления,
срещу които предлага съответни услуги и заплаща дължимите държавни такси в
Патентно ведомство. Това налага изводът за маловажност на нарушението, с което
случаят категорично попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН, като направените изводи за приложимостта на разпоредбата са законосъобразни. Разглеждащият състав
законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите
доказателства относно механизма на установяване на нарушението и неговия автор,
което касае изпълнение на административно – производствените правила. Безспорен
и съобразен със събраните доказателства е и направеният извод, че така
установеното в НП административно нарушение съставлява маловажен случай на
неправомерно деяние по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка той е обосновал,
че административното нарушение е осъществено за първи път, не са настъпили
непосредствени обществено значими вреди за държавния бюджет. Позовал се на
обстоятелството, че се касае за първо нарушение от посочения вид. От тези
обстоятелства е направил и извода за по- ниската степен на обществена опасност
на осъщественото деяние в сравнение с други подобни случай на нарушения от
същия вид, което обосновава приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. На
тази база е посочил, че преценката изисква изследване на всички обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно
въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на
посегателството. Тези изводи се споделят и от настоящият съдебен състав, като
те са съобразени с постоянната съдебна практика, свързана с приложение на ТР
№1/12.12.2007г., издадено по т.дело №1/2005г.. В настоящият случай липсва
съществено отрицателно въздействие върху охраняваните обществени отношения,
поради което е следвало административно – наказващия орган да направи
съответната преценка за „маловажен случай“, като не наложи административно
наказание, а само предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание с
необходим ефект. Липсата на изводи от наказващият орган в тази връзка опорочава
проведения административно наказателния процес и води до незаконосъобразност на
атакувания административен акт, свързан с ограничаване на правото на защита на
нарушителя. Безспорно е,
че обществената опасност на деянието и дееца са изключително ниски, а
наложената санкция, дори в един минимален размер, би била неоправдано висока с
оглед на причинените общественоопасни последици и е несъразмерна на
установеното административно нарушение и неговата тежест. Същите обаче не са
били правилно преценени от административно -наказващия орган, защото ако са
били обсъдени, те не е следвало да доведат до ангажиране и понасяне на
административно наказателна отговорност от страна на жалбоподателя. Като не е изпълнил
и отчел тези предпоставки, той неправилно е наложил административно наказание. В този смисъл
касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният
съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите
на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо,
фактическите констатации и правните изводи на
районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е
необходимо тяхното преповтаряне.
Направените
с касационната жалба възражения за високата обществена значимост на
установеното административно нарушение се явяват неоснователни и необосновани.
Преценката на административнонаказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28, ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение №1 от
12.12.2007 г. на ВКС. От
събраните доказателства следва извода, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт,
който следва да бъде оставен в сила.
Предвид
на изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №461/11.03.2020год.,
постановено по АНД № 7873/2019 год., по описа на Районен съд – Пловдив - XX - ти н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2./П/