РЕШЕНИЕ
№ 11180
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110119298 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ............... /с предишно
фирмено наименование ................/ срещу ............
Ищецът твърди, че между него и ответника е налице договорно правоотношение
с предмет – доставка на ел.енергия. Твърди, че ответникът има качеството клиент за
обект, находящ се в с. Бов, общ. Своге, клиентски № ........, обект рег. №
32Z103001119189Е. Твърди, че за периода 23.01.2021 г. – 23.04.2021 г. е доставил на
ответника ел.енергия на обща стойност 6 684, 52 лв., за което е издал 3 бр. фактури,
както следва: фактура № *********/28.02.2021 г. на стойност 3 549, 43 лв. с падеж –
15.03.2021 г., фактура № *********/31.03.2021 г. на стойност 7, 16 лв. с падеж –
13.04.2021 г. и фактура № ............. г. на стойност 3 127, 93 лв. с падеж – 13.05.2021 г.
От така посочената сума е налице непогасен остатък в размер на сумата 6 360,
43 лв., формиран от: неизплатения остатък по първата фактура в размер на 3 225, 34 лв.
и сумата от втората и третата фактура.
Твърди, че с оглед забавата на ответника в негова полза е възникнало и вземане
за мораторна лихва в размер на сумата от 368, 81 лв. за периода 16.03.2021 г. –
21.12.2021 г., формирано от:
сумата 178, 91 лв. – мораторна лихва върху вземането по първата фактура за
периода 16.03.2021 г. – 21.12.2021 г.;
сумата 0, 49 лв. – мораторна лихва върху вземането по втората фактура за
периода 14.04.2021 г. – 21.12.2021 г.;
сумата 189, 41 лв. – мораторна лихва върху вземането по третата фактура за
периода 14.05.2021 г. – 21.12.2021 г.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.01.2022
г. по ч.гр.д. № 345/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав за процесните суми, срещу която
1
длъжникът е депозирал възражение.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за
изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
..........., с който оспорва исковете. Излага съображения, че на 07.12.2020 г.
електромерът в процесния обект – ферма „Чемерник“ е бил сменен от служители на
ЧЕЗ. След тази смяна е започнал да се наблюдава висок разход на ел.енергия, за което
са били сигнализирани ЧЕЗ и КЕВР, като на 23.04.2021 г. е била извършена проверка
на електромера, като е била установена правилна схема на свързване и че електромерът
няма самоход, съставен е констативен протокол. Електромерът отново е бил сменен на
18.05.2021 г., след което средномесечното потребление значително е намаляло. С оглед
изложеното оспорва количеството ел.енергия, чиято стойност се претендира. Твърди,
че по този въпрос е налице висящо административно дело в АССГ. Оспорва да е бил
поканен за заплащане на процесните задължения. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
По отношение на твърденията за дело в АССГ, в проведеното на 20.04.2023 г.
открито съдебно заседание уточнява, че същото е приключило с потвърждаване
решението на КЕВР.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 06.01.2022 г. ................ е отправило искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ........... за сумата 6 360,43 лв.,
представляваща главница за цена на доставена и потребена електрическа енергия и
предоставен достъп до електроразпределителна и електропреносната мрежа за периодa
23.01.2021 г. – 23.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по
чл.410 ГПК – 06.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 368,81 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 16.03.2021 г. – 21.12.2021 г.
С разпореждане от 11.01.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил на заявителя и държавна такса в размер на 134,58 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията по исков ред.
Безспорно е между страните, че между ............... /с предишно фирмено
наименование ................/ и ........... е налице облигационно правоотношение с предмет –
доставка на ел.енергия, както и че ответникът има качеството клиент за обект, находящ
се в с. Бов, общ. Своге, клиентски № ........, обект рег. № ..........
Установи се от заключението на експертизата по делото, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, че за исковия период 23.01.2021 г. – 23.04.2021
г. измерването и отчитането на ел.енергия в процесния обект е ставало със СТИ,
монтирано на адреса през м.12.2020 г., с фабричен № 40042473, 3Ф, тип IVEL ADX1.,
който е от одобрен тип. От 18.05.2021 г. измерването се осъществява чрез СТИ с
фабричен № 3433298, 1Ф, тип ZE310.DU.16C092. Показанията на СТИ са отчитани
ръчно чрез мобилната система за отчитане MyAVIS. Преди монтажа електромерите са
2
представени за последваща периодична проверка, която са преминали успешно.
За исковия период е отчетено количество ел.енергия, както следва: 8 329 kWh
нощна тарифа и 21 020 kWh дневна тарифа. Сравнено със същия период за
предходната и следващата исковия период години, съответно – 2020 г. и 2022 г.,
потреблението за последните е, както следва: за 2020 г. – 2 640 kWh нощна тарифа и 5
838 kWh дневна тарифа, а за 2022 г. – 2 615 kWh нощна тарифа и 6 908 kWh дневна
тарифа.
За периода 23.01.2021 г. – 23.04.2021 г. ищецът е издал 3 бр. фактури,
представени по делото, както следва: фактура № *********/28.02.2021 г. на стойност 3
549, 43 лв. с падеж – 15.03.2021 г., фактура № *********/31.03.2021 г. на стойност 7,
16 лв. с падеж – 13.04.2021 г. и фактура № ........... г. на стойност 3 127, 93 лв. с падеж –
13.05.2021 г., т.е. на обща стойност 6 684, 52 лв. Изчисленията са математически верни
спрямо цените на КЕВР, в какъвто смисъл са уточненията на вещото лице по реда на
чл.200, ал.2 ГПК.
Установи се от заключението на експертизата по делото, че процесните фактури
са осчетоводени при ответника. На 09.06.2021 г. е платена сума в размер на 400 лв.,
като със сумата от 324, 09 лв. е погасено частично задължението по първата фактура №
*********/28.02.2021 г., а с остатъка от 75, 91 лв. са погасени неустойки. Налице е
непогасен остатък от задълженията в размер на сумата 6 360, 43 лв., формиран от:
неизплатения остатък по първата фактура в размер на 3 225, 34 лв. и сумата от втората
и третата фактура.
Размерът на дължимата мораторна лихва е изчислен от вещото лице И. в размер
на сумата от 429, 34 лв., както следва: 209, 60 лв., начислена за периода 16.03.2021 г. –
10.03.2023 г., върху задължението по първата фактура; сумата 0, 56 лв., начислена за
периода 14.04.2021 г. – 10.03.2023 г., върху задължението по втората фактура; сумата
219, 18 лв., начислена за периода 14.05.2021 г. – 10.03.2023 г., върху задължението по
третата фактура.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано
възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
Не се спори между страните относно съществуването на договорно
правоотношение помежду им за исковия период 23.01.2021 г. – 23.04.2021 г. с предмет
– доставка на ел.енергия, както и че ответникът има качеството клиент за обект,
находящ се в с. Бов, общ. Своге, клиентски № ........, обект рег. № ..........
Облигационното правоотношение между страните се регулира от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца, одобрени с
решение № 0У-059/07.11.2007 г., влезли в сила на 26.11.2007 г., изменени и допълнени
с Решение № 0У-03/26.04.2010 г. на КЕВР, публикувани във в-к „Телеграф“, бр. 927,
видно от представен сертификат за публикувана реклама.
Не се спори и че през исковия период до процесния обект е доставяна
ел.енергия. Спори се относно количеството на последната.
От заключението на експертизата по делото се установи, че за исковия период
3
количеството ел.енергия е отчитано от СТИ, монтирано на адреса през м.12.2020 г., с
фабричен № 40042473, 3Ф, тип IVEL ADX1., което е от одобрен тип. От страна на
ответника не се твърди и установява техническа неизправност на електромера, отчитал
доставената ел.енергия за исковия период. Твърденията на ответника са, че поради
наблюдавания висок разход на ел.енергия след монтажа на процесния електромер са
били сигнализирани ЧЕЗ и КЕВР, като на 23.04.2021 г. е била извършена проверка на
електромера, била е установена правилна схема на свързване и че електромерът няма
самоход, за което е бил съставен констативен протокол. От заключението на
експертизата по делото се установи по-високо потребление за исковия период в
сравнение със същия период за предходната 2020 г. и следващата 2022 г. Само по себе
си обаче това обстоятелство не обуславя извод, че е била начислена ел.енергия, която
не е била доставена. С оглед изложеното следва да се приеме, че по делото се
установява доставката на ел.енергия в остойностеното от ищеца количество.
Наред с посоченото, установи се по делото, че ответникът е осчетоводил трите
фактури, издадени за исковия период, по една от които е налице и частично плащане.
С оглед изложеното, съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства
се установява, че в полза на ищеца е възникнало вземане за цената на доставената
ел.енергия за исковия период в размер на сумата от 6 684, 52 лв., като след отчитане на
извършеното плащане е налице непогасен остатък в размер на сумата 6 360, 43 лв., в
какъвто смисъл е и заключението вещото лице И..
С оглед изложеното искът за главницата се явява основателен в пълния му
предявен размер.
Задължението е парично, с оглед на което при забава в изпълнението му
длъжникът дължи обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху
неизпълненото задължение от деня на забавата, съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД. Когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, а по силата на ал.2 – когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл.19, ал.1 и ал.2 от Общите условия на ищеца потребителят следва да
заплати дължимите суми на електропреносното предприятие в срок от 10 дни от
издаването на фактура за съответния период, като неполучаването на съобщение не
освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок
(чл.19, ал.8 ОУ).
В съответствие с правилото на чл.84, ал.1 ЗЗД денят за изпълнение на
задължението е определен, поради което длъжникът изпада в забава след изтичането
му.
От деня, следващ 10-тия ден за плащане, ответникът изпада в забава и от този
момент дължи мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, освен ако не е предвидено друго. В
случая най-ранната фактура е тази от 28.02.2021 г. с падеж 15.03.2021 г., поради което,
считано от 16.03.2021 г. ответникът е изпаднал в забава по отношение плащането на
дължимата по нея сума.
Ето защо, ответникът дължи обезщетение за забава за периода 16.03.2021 г. –
21.12.2021 г. в размер на сумата от общо 368, 81 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
В тази част съдът не кредитира заключението на вещото лице И., доколкото
последното е извършило изчисления за период с крайна дата – 10.03.2023 г., т.е. за
период, по-дълъг от исковия.
С оглед изложеното искът следва да се уважи в пълния му предявен размер.
4
По разноските:
Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 234, 50 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и сумата от 784, 58 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ..........., ЕИК ......... дължи на ..............., ЕИК
.........., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.318 ТЗ, вр. чл.98а ЗЕ и чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 6 360, 43 лв., представляваща
неизплатен остатък от цена на доставена електрическа енергия и предоставен достъп
до електроразпределителна и електропреносната мрежа за периода 23.01.2021 г. –
23.04.2021 г. за обект, находящ се в с. Бов, общ. Своге, клиентски № ........, обект рег. №
............., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
06.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 368, 81 лв. мораторна лихва
за периода 16.03.2021 г. – 21.12.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.01.2022 г.
по ч.гр.д. № 345/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ......... да заплати на ..............., ЕИК .........., на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 234, 50 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и сумата 784, 58 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5