Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...., том ..... стр. .....
20.01.2020 год., гр.Д.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д. РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ХХІ-ви
състав
на шести януари, две хиляди и двадесета година в пуб** заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
Секретар:
С.Б.
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №3300 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на К.И.И., ЕГН **********,***
срещу „Водоснабдяване и канализация Д.”
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. ”***” №**,
представлявано от изпълнителния директор С.К.. Исковете черпят правното си
основание от разпоредбата на чл.344 ал.1, т.1 и т.2 от КТ – ищецът моли да бъде
отменена Заповед №ВИК-***/17.**.2019г.
на изп. директор на ответното дружество, с която е уволнен и да бъде
възстановен на предишната длъжност, заемана преди уволнението, а именно: „**” в
район Д. **.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
ищецът работил като „**” в район Д. ** в ответното дружество до 17.**.2019г. по
безсрочен трудов договор. Със заповед № **/17.**.2019г. на изп. директор на „Водоснабдяване
и канализация Д.” АД трудовото му правоотношение било прекратено на осн.
чл.328, ал.1, т.6, предл. І-во от КТ, считано от 17.**.2019г. – датата на
връчване на заповедта, поради липса на необходимото образование – ** ** за
заемане на изпълняваната длъжност. В заповедта е посочено, че на работника
следва да му се изплати обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за срока на неспазено предизвестие в
размер на брутното трудово възнаграждение.
На 17.**.2019г. на ищеца му е бил връчен препис от
обжалваната заповед, която той е обжалвал пред ДРС.
К.И. счита, че
горецитираната заповед е незаконосъобразна и уволнението е незаконно, поради
следните съображения:
- към **г., когато ищцата е била назначена на
длъжността „**” е имало изискване за наличие на ** ** образование за тази
длъжност /съгласно връчената на работника на **. длъжностна характеристика/,
какъвто образователен ценз И. не е имала и това е било добре известно на
работодателя и. Към датата на
прекратяване на трудовия договор /17.**.2019г./ не е имало промяна в
изискванията за заемане на длъжността „**”, нито досежно трудовите функции,
нито относно вида /степента/ на образование, следователно с оглед
гореизложеното работодателят не е имал правната възможност и основание да
прекрати трудовия договор на ищцата на осн.чл.328, ал.1, т.6, предл. първо от КТ;
- изискването за ** ** образование не е свързано с
изпълняваните от К.И. трудови функции като **. Ищцата счита, че за тази
длъжност дори не е необходимо работникът да притежава ** образование, а още
по-малко, ** такова. В конкретния случай липсвали задължения, за чието
изпълнение да е необходимо ** ** образование;
- при прекратяване на трудовия договор на ищцата,
работодателят е упражнил дискриминационни действия спрямо нея по признак „** **”.
В този аспект, ищцовата страна твърди, че длъжността **, която е заемала е
съществувала във всички експлоатационни райони на ответното дружество и няма
служители, които да са на тази длъжност и да имат ** ** образование, но
единствено ищцата е уволнена на основание, че не притежава необходимото
образование за заемане на длъжността. След като останалите ** работят и към
момента при ответника, без да отговарят на изискването за нужния образователен
ценз, то и К.И. имала право да продължи да работи, но щом на нея и прекратили
трудовия договор на осн. чл.328, ал.1, т.6, предл. първо от КТ, а другите **и
са останали на работа, то спрямо ищцата работодателят е извършил
дискриминационни действия по признак „** **;
- *** на К.И. е *** на КНСБ и се ползва със закрила и
ответникът не може да го уволни, затова обаче е прекратил трудовия договор на
ищцата;
- ответникът не е предложил на ищцата друга подходяща
длъжност, каквато в дружеството имало, още повече, че И. от ***Съвсем умишлено,
работодателят е предложил на ищцата друга длъжност, а именно: **, въпреки, че
от години в предприятието нямало никаква необходимост от такъв работник, а и
нямало необходими машини тя да се изпълнява. Работодателят фиктивно е предложил
на ищцата тази длъжност, само за да се изпълни формално закона, но всъщност е
злоупотребил с права и е бил некоректен, според твърденията на И..
Предвид гореизложеното, ищецът моли съдът да отмени
атакуваната заповед като незаконосъобразна и да бъде възстановен на предишната
си длъжност в ответното дружество.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който твърди, че исковете са допустими, предявени в срока по
чл.358, ал.1, т.2 от КТ, но неоснователни. Твърди, че прекратяването на
трудовото правоотношение е извършено законосъобразно, при спазване на
предвидената в КТ процедура, че заповедта от 17.**.2019г. съдържа всички
изискуеми реквизити и е надлежно оформена от външна страна. Безспорно ищцата не
отговаря на изискванията по длъжностна характеристиказа заемане на длъжността „**”,
защото няма ** ** образование и към момента на заемането на тази длъжност на ***.
И. не е притежавала нужния образователен ценз. Ищцата е заемала *** длъжност с
основни задължения: **** Тези изброени задължения нямало как да се извършат от
лице с *** образование.
На 08.**.2019г. работодателят изискал от И. да
представи документи за завършено ** ** образование, но такива не са били
депозирани от служителя.
Ответникът в отговора си е цитирал съдебна практика на
ВКС, относно възможността на работодателя да прекрати трудовото правоотношение
на работника, който не притежава необходимото образование и квалификация за
заеманата длъжност, независимо от това, дали несъответствието е налице към
възникването на трудовото правоотношение или към последващ момент. Иизскването
за образование имало формален характер и ако липсало работодателят винаги можел
да прекрати трудовия договор с работника на осн. чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
Ответникът оспорва, че е осъществил дискриминационни
действия спрямо ищцата.
По отношение на втория иск с пр. осн. чл.344, ал.1,
т.2 от КТ, то същият е акцесорен и е обусловен от главния иск по чл.344, ал.1,
т.1 от КТ. Доколкото работодателят твърди неоснователност на главния иск, то
това се отнася и за втория иск, за възстановяане на ищеца на предишната заемана
длъжност преди уволнението.
Ответникът претендира
съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за
установено следното:
Исковете
са допустими като насочени срещу пасивно легитимиран правен субект, който е процесуално
правоспособно юридическо лице и е пасивно легитимиран да отговаря по тях.
При прекратяване на трудов договор на
основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ е достатъчно в заповедта да е посочено на коя
хипотеза от горната разпоредба се позовава работодателят - дали на липсата на
необходимо образование или на липсата на професионална квалификация, респ. дали
едновременно на двете основания. В случая, посочването в заповедта на законния
текст и писменото упоменаване на фактическия състав, на който се позовава
работодателят, е достатъчно, за да добие уволненият яснота за причините, довели
до прекратяване на трудовото му правоотношение. Атакуваната заповед съдържа
всички задължителни реквизити и е редовна от външна страна.
Не
се спори, а и от представеното ** трудово досие на ищеца, се установява, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „**”. Трудовото правоотношение
било прекратено с атакуваната заповед на работодателя №**/17.**.2019г., на
основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ - поради липса на необходимото образование, а
именно: ** ** образование по специалност „***”. Липсва спор и относно факта, че
с длъжностна характеристика, утвърдена от работодателя /л.24-25/ е налице образователно
изискване за заемане на длъжността „**”,
а именно: ** ** по специалност „***”. Длъжностната характеристика е била
връчена на ищцата на ***., видно от положения от нея подпис върху документа,
като видно от представената
характеристика за процесната длъжност /листи 24-25/, същата вероятно е утвърдена
от работодателя /липсва по делото представена заповед за утвърждаването и от изп.
директор, или упълномощено от него лице/, три години преди уволнението на ищеца
със заповедта от 17.**.2019г. Не е спорно, а и видно от данните в трудовото
досие на К.И., същата не притежава нужното образование. Ищцата е ***
образование /л.82-83/, а също така има и
*** по специалност „***”, изд.
от *** /л.76/.
По
делото е разпитан водения от ищцата свидетел К.П. С./***/, който заяви, че е
работил като *** във „Водоснабдяване и
канализация Д.” АД до 16.***.2019г., когато е бил освободенот длъжност. Познава ищцата и казва, че тя е
дългогодишен служител в ответното дружество, има трудов стаж при ответника над **
години на различни длъжности – *** и др., за което според С. не е необходимо **
** образование.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля, като преки, обективни и непротиворечиви и
кореспондиращи със събрания доказателствен материал по делото.
Ищецът заявява, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като и към ****г., когато е започнала работа
в ответното дружество на тази длъжност, тя е нямала въпросния образователен
ценз и работодателят е знаел за този факт, но въпреки това я назначил на
длъжността „**”, на която тя е работила три години, без да има наложени
наказания, респ. сигнали или оплаквания от клиенти на дружеството във връзка с
работота и. Отделно
от това се възразява, че за тази длъжност не е необходимо ** ** образование,
предвид естеството на работа и трудовите функции.
При разглеждане на спора по същество, следва
да се посочи, че е налице противоречива съдебна практика на ВКС /разгледана
по-долу/, която е довела до образуване на ТД
№4/2017г. на ОСГК на ВКС, обединено с ТД №4/2017г., по което предстои
произнасяне по въпроса: „Ако при сключване на
трудов договор работникът не отговаря на въведените от работодателя
образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и
работодателят знае това, но въпреки това го назначава на работа, а впоследствие
го уволнява на основание чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ, налице ли е основание за признаване на уволнението за
незаконно.” По делото е имало на 28.11.2019г. заседание по обсъждане и приемане
на окончателен доклад по делото и предстои произнасяне с решение.
От прегледа на съдебната практика на ВКС
се налагат застъпени три основни становища по проблема. Така с решение по гр.
д. №441/2009 г., ІV г.о. при условията на противоречива съдебна практика по чл.
291 т.1 ГПК е прието, че работодателят може да прекрати трудовото
правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, щом работникът или служителят
няма изискуемото образование или квалификация, независимо дали това
несъответствие е налице при сключване на трудовия договор, или след това, във
всеки последващ момент. Изискванията могат да са предвидени в закон, нормативен
акт, длъжностна характеристика, или да се променят след сключването на
договора. Изискването има формален характер и работодателят винаги може да
прекрати трудовото правоотношение на това основание.
С решение по гр. д. №979/2014 г.,
ІV г.о. е прието, че по чл.328, ал.1 т.6
от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, когато е сключен
при липса на необходимото образование или квалификация на работника за
изпълнение на длъжността, а по чл.328, ал.1, т.11 от КТ - когато след сключване
на трудовия договор е настъпила промяна в изискванията. Посочено е разбирането,
че чл.328, ал.1, т.6 от КТ е приложим само в случаите, когато липсата на
образование се явява след сключване на трудовия договор, би отстранило
възможността работодателят да прекрати трудовия договор, сключен при липсата на
тези изисквания.
В решение по гр.д.№ 1041/2012 г.,
ІІІ г.о. е прието, че работодателят може да прекрати законосъобразно трудовото
правоотношение по чл.328 ал.1 т.6 КТ, когато работникът не е имал необходимото
образование и квалификация още при сключване на договора, но изискването е било
предвидено в нормативен акт. Тогава той може да прекрати трудовия договор без
оглед на причината, поради която при назначението е пренебрегнал установените в
нормативен акт изисквания. Същото становище е застъпено и в решение по гр. д.
№2355/2014г., ІІІ г.о. Ако при сключване на трудов договор работникът или
служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за заемане на
определена длъжност, а впоследствие го уволнява на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, уволнението е незаконно само когато изискванията не са били нормативно
определени, а са въведени от самия работодател. Прието е също така, че
работодателят може да прекрати трудовия договор когато впоследствие са
настъпили промени в изискванията за съответната работа, които работникът не
удовлетворява.
В решение по гр. д. №6196/2015 г.
е взето становище обратно на застъпеното в съдебния акт по гр. д. № 979/2014
г., ІV г.о. Прието е, че и двата фактически състава на уволнение по чл.328,
ал.1, т.6 и т.11 от КТ включват промяна на изискванията за заемане на
длъжността, като в хипотезата по т.6 промяната касае изискванията за
образование и квалификация, а по т.11- всички останали изисквания, необходими
за изпълнение на трудовите функции.
В настоящия казус не е въведено с нормативен акт
изискване за наличие на ** ** образование на заемане на длъжността „**”, /а и
ответникът не е навел такива твърдения/. Изискването за визирания образователен
ценз е въведено от работодателя с длъжностната характеристика. При така
изложените обстоятелства, съдът приема, че уволнението по чл.328, ал.1, т.6 от КТ е незаконно, защото изискванията за заемане на длъжността „**”, а именно - **
** образование по специалност „***” не са били нормативно определени, а са
въведени от самия работодател с длъжностната характеристика и тези изисквания
са съществували към момента на сключване на трудовия договор с ищцата и
ответникът е бил наясно, че К.И. не притежава образованието, което той е приел,
че следва да има за заемане на тази длъжност, но въпреки това я е назначил на
нея.
Така, с оглед гореизложеното настоящия съдебен състав
приема, че ако при сключване на трудов договор работникът не отговаря на
въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за
заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава
на работа, а впоследствие го уволнява на основание чл.328, ал.1 т.6 КТ, налице
е основание за признаване на уволнението за незаконно.
С горното поведение работодателят е допуснал
злоупотреба с правото си на уволнение, с което е нарушил принципа за добросъвестност
при упражняване на трудовите права и задължения, залегнал в разпоредбата на
чл.8 ал.1 от КТ. Злоупотреба с право от страна на работодателя в хипотезата на
чл.328 ал.1 т.6 от КТ е налице, защото се установи, че единственото му желание,
ползвайки се от законово допустимо средство, е постигане на една единствена цел
- прекратяване на трудовия договор само с конкретен служител. В практиката на ВКС, например Решение № 66/19.03.2013 г. по гр. дело № 870/2012 г.
на III-то гр. отд. на ВКС, Решение № 417/19.10.2011 г. по гр. дело № 143/2011 г.
на IV-то гр. отд. на ВКС, категорично и еднозначно се приема, че при проверка
законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, извън правомощията
на съда е да осъществява контрол върху преценката на работодателя за
необходимостта от въведените от него нови изисквания за образование и
квалификация, която преценка е такава по целесъобразност, с оглед нуждите на
работата - трудовата функция, осъществявана на съответната длъжност. В решение № 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г.
на III-то гр. отд. на ВКС, обаче е прието, че само при наведен от ищеца довод
за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът следва да извърши
проверка, дали изменението в изискванията е въведено, с оглед нуждите на
работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно и в
съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, или е налице злоупотреба с
право, което в този случай обуславя и преценката за законосъобразност на
уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
В решение № 417/19.10.2011 г. по гр. дело № 143/2011 г.
на IV-то гр. отд. на ВКС също е прието, че съдът не е компетентен да се
произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и
дали има обективна необходимост от въведената промяна, като е прието, че наред
с това страните по трудовите правоотношения следва да спазват императивните
законови изисквания, сред които са и забраната за злоупотреба с право или пряка
и непряка дискриминация, при което контролът на съда за законосъобразност на
уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ включва и преценката
дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно
изискванията на законите. Подобен извод е направен и в решение № 66/19.03.2013 г. по гр. дело № 870/2012 г.
на III-то гр. отд. на ВКС, където е прието, че само когато въведените от
работодателя изисквания не са свързани по никакъв начин с характера на работа,
съдът може да прецени, че е налице злоупотреба с право.
Така, от приложените документи на всички служители в ответното дружество, заемащи длъжността „**” /списък с имената им е приложен на на л.213/, а именно: Ж. О.В., С. С.М., Д. Г. С., М. Р. Д., С.В.И., К. Н. С., С. И. П., Д. С.Г., М. И. Г.и ищцата К.И. /л.120-135, л.201-212/, е видно, че никой от тях не притежава ** ** образование, респ. и по специалност „**”, но по делото не се представиха доказателства с някой от тях да е прекратено трудово правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, освен с ищцата. За акуратност следва да се уточни, че в справката на л.213 е посочено, че са прекратени правоотношения в периода **-2019г. с пет от служителите, заемащи процесната длъжност, но не са приложени заповедите им за уволнение, от които да е видно основанието за прекратяване на трудовите им договори.
По изложените по-горе съображения, не са
налице законовите предпоставки на извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, защото е нарушен принципа
за добросъвестност от работодателя при уволнението и отделно от това, защото изискванията
за заемане на длъжността „**”, а именно - ** ** образование по специалност „**”
не са били нормативно определени, а са въведени от самия работодател с
длъжностната характеристика и тези изисквания са съществували към момента на
сключване на трудовия договор с ищцата и ответникът е бил наясно, че тя не
притежава образованието, което той е приел, че следва да има за заемане на тази
длъжност, но въпреки това я е назначил на работа, а после я е уволнил на осн.
чл.328, ал.1 т.6 от КТ. Горното обуславя незаконосъобразност на уволнението.
Така, искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и доказан.
При уважаване на
главния иск трябва да
се уважи и акцесорният такъв за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност - „**”
в район Д. -**.
Ищецът претендира
заплащане на адв. възнаграждение, като с оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъди такова в размер на 690.00 лв.
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие /л.108, л.235/.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на осн. чл.78,
ал.5 от ГПК, по което съдът дължи произнасяне.
При този изход на
делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 100.00
лв./ по 50.00 лв. за всеки един от двата уважени неоценяеми искове/.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със
заповед №**/17.**.2019г. на изп. директор
на „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, с която на
основание чл.328, ал.1, т.6 от Кодекса на труда, считано от 18.**.2019 г., е
прекратено трудовото правоотношение с К.И.И., ЕГН ********** на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ и като такова го ОТМЕНЯ,
като възстановява ищеца К.И.И.,
ЕГН ********** на предишната, заемана преди
уволнението длъжност – „**” в район Д. -**, на основание чл.344, ал.1, т.2 от
Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д.,
бул. ”**” №**, представлявано от изпълнителния директор С.К., да заплати на
К.И.И., ЕГН **********,*** сумата от 690.00 лв.
/шестотин и деветдесет лева/ – разноски по производството, представляващи
заплатено адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация Д.” АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. ”**” №**, представлявано от
изпълнителния директор С.К., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ДРС
сумата от 100.00 лв. /сто лева/ – държавна такса по
двата уважени неоценяеми иска.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Д. в двуседмичен срок от
датата на обявяването му – 20.01.2020г., като препис от него да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: