С присъда № 10 от 31.01.2008 г., постановена по НОХД № 430/2007 г., Кърджалийския районен съд е признал подсъдимите РУМЕН ГЕОРГИЕВ АНГЕЛОВ и СТОЯН ХРИСТОВ ПАВЛОВ за виновни в това, че през м.септември 2004г. в гр. Кърджали, в съучастие като извършители, унищожили противозаконно чужда движима вещ - товарен автомобил марка „Роман" 19215, с ДК № СМ 0610 АВ, собственост на Димитър Георгиев Панчугов от с. Баните, обл. Смолян, като са причинени значителни вреди в размер на 9100 лв., поради което и на основание чл. 216, ал.5 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 и чл.54 от НК ги е осъдил както следва: Румен Георгиев Ангелов на наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението му за срок от три години от влизане на присъдата в сила и Стоян Христов Павлов на наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението му за срок от три години от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимите РУМЕН ГЕОРГИЕВ АНГЕЛОВ от гр. Кърджали и СТОЯН ХРИСТОВ ПАВЛОВ от гр. Стара Загора са осъдени да заплатят солидарно на ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ПАНЧУГОВ от с.Баните, общ.Смолян, сума в размер на 9100 лв., представляваща обезщетение за причинените в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законна лихва считано от деня на увреждането - м.септември 2004г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплатят по сметка на съда деловодни разноски в размер на 470 лева и 364 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия Стоян Христов Павлов, чрез защитника му – адв.Господинов, който счита присъдата за неправилна, необоснована и явно несправедлива, както и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че Павлов не е автор на деянието, за което е признат за виновен, като по това време той не се намирал в гр.Кърджали, а в друго населено място и по тази причина не е могъл да извърши това деяние. Делото било разследвано едностранчиво и не била установена точната стойност на предмета на престъплението. Моли да бъде отменена изцяло в наказателната и в гражданската й част постановената присъда по НОХД № 430/2007 г. на РС - Кърджали и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият Стоян Христов Павлов да бъде признат за невинен за извършено престъпление по чл.216, ал.5 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез защитника си, поддържа подадената жалба, като в допълнение към изложените съображения се заявява и необоснованост на присъдата, тъй като не кореспондирала със събраните по делото доказателства. В мотивите не били изложени подробни съображения защо съдът дава вяра на едната група свидетели, а не на другата. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна. Въз основа на извършен обстоен анализ на събраните доказателства съдът стигнал до правилния извод за това, че следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Стоян Христов Павлов по чл.216, ал.5 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК. Намира обжалваната присъда за обоснована, като кореспондираща със събраните по делото доказателства. Счита наложеното наказание на подсъдимия Павлов за справедливо, като съответстващо на обществената опасност, както на деянието, така и на дееца. Моли съда да потвърди обжалваната присъда като правилна, обоснована и постановена в съответствие със съдопроизводствените правила. Въззивният съд, като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства с оглед правилността на обжалваната присъда, и доводите направени от въззивника, намира жалбата за неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал и проверил наличните и поискани от страните по делото доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическите обстоятелства по делото. Събраните по делото гласни и писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка: В края на лятото на 2004г., на неустановена дата, подсъдимият Румен Ангелов посетил управителя на „Агротехстрой" гр. Кърджали /бившето предприятие "Ерозия"/- св. Вълчо Ригов и го попитал дали може да закупи товарен автомобил марка „Роман", който междувременно се намирал на паркинг в стопанския двор на фирмата му. Свидетелят Ригов обяснил, че посочения автомобил не бил собственост на фирмата му, а на св.Димитър Панчугов от с. Баните, обл. Смолян. Подсъдимият Румен Ангелов поискал адреса и телефона на св. Панчугов, за да установи връзка с него. Тъй като св. Ригов не го знаел, препратил Ангелов за исканата информация при св.Милчо Милчев. Последният от своя страна дал на подс.Румен Ангелов номера на мобилния телефон на св. Димитър Панчугов. Няколко дни след разговора, проведен между подс.Румен Ангелов и св.Вълчо Ригов, на домашния телефон на последния се обадил неустановен мъж, който се представил за св.Димитър Панчугов и го уведомил, че е продал на едни момчета товарния камион, който се намирал в двора на „Агротехстрой" - Кърджали и бил негова собственост. Няколко дни след телефонния разговор, св.Ригов бил посетен от подс.Румен Ангелов, който го попитал дали св.Димитър Панчугов му се е обадил и съответно съобщил, че му е продал камиона. Свидетелят Ригов отговорил, че е провел телефонен разговор по този повод със св.Панчугов, който от своя страна разрешил товарния камион да бъде нарязан и извозен от двора на фирмата. Подсъдимият Румен Ангелов споделил със св.Ригов, че има намерение заедно със свои приятели да нареже камиона за скраб и да го предадат на вторични суровини, като за целта го помолил да извършат нарязването на камиона в двора на „Агротехстрой" - Кърджали. Свидетелят Ригов разрешил, като уведомил за това пазача на фирмата - св.Кисьов. На следващия ден подсъдимите Румен Ангелов и Стоян Христов Павлов посетили „МИК - 22" ЕООД - Кърджали, откъдето взели три броя кислородни бутилки от управителя на дружеството - св. Красимир Чепишев. През следващите два дни /установени като събота и неделя, но не и като дата/ двамата подсъдими нарязали товарния камион марка „Роман 19215", с ДК № СМ 0610 АВ, собственост на св. Димитър Панчугов на парчета и го изнесли от стопанския двор на „Агротехстрой" - Кърджали. В началото на м.октомври 2004г. св. Димитър Панчугов от познато му лице разбрал, че собственият му камион марка „Роман”, който бил оставил в двора на „Агротехстрой" – Кърджали /бившето предприятие „Ерозия/, бил нарязан. От назначените на досъдебното производство и при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд съдебно – оценителни експерти се установява, че стойността на инкриминираната вещ, а именно - товарен автомобил „Роман 19215" СМ 0610 АВ, към момента на извършване на деянието възлиза на 9 100 лева. Така приетата от настоящата инстанция фактическа обстановка се установява от събраните гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на гражданския ищец Димитър Панчугов, показанията на свидетелите Асен Панчугов, Вълчо Ригов, Милчо Милчев, Красимир Чепишев, Иван Кисьов, отчасти от показанията на свидетеля Стефан Зафиров, заключенията на вещото лице Димитров и разпита му в съдебно заседание, както и писмените доказателства по делото. Факта на нарязването на камиона, собственост на св.Димитър Панчугов, от подсъдимия Стоян Павлов се установява от показанията на свидетеля Красимир Чепишев, дадени на съдебното следствие и тези, приобщени на основание чл.281 от НПК, дадени пред друг съдебен състав, както и от показанията на свидетеля Иван Кисьов. Така свидетелят Чепишев, в показанията си от 17.11.2005 г., дадени при първоначалното разглеждане на делото /л.48 от НОХД № 588/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд/ установява, че подсъдимите Румен и Стоян са идвали през 2004 г. няколко пъти при него да предават желязо, като един ден през есента на 2004 г. те дошли при него и му поискали кислородни бутилки, които им трябвали да нарежат камион, който се намира в двора на бившето предприятие „Ерозия”. Установява, че след един – два дена му се обадили да отиде с камиона си да вдигне желязото, но в това време камионът на свидетелят бил ангажиран с друга работа и не могъл да отиде. Свидетелят установява също, че по време на нарязването на камиона лично той ходил в „Ерозията” да види как работят с бутилките, като там били Румен Ангелов и подсъдимия Стоян Павлов. Изрично твърди, че когато отишъл на място в „Ерозията” видял Румен Ангелов и подсъдимия Стоян Павлов, че режат камион марка „Роман” и че като ги заварил те били нарязали камиона до половина. В показанията си по делото, дадени на 04.05.2006 г. /л.85 от НОХД № 588/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд/, свидетелят Чепишев установява, че и преди този случай подсъдимият Стоян Павлов е идвал при него, като му е карал скраб. Отново установява, че подсъдимия Павлов е бил там – „със сигурност Стоян бе там…”. Показанията на свидетеля категорично опровергават тезата на подсъдимия, че не познава Румен Ангелов, че не е идвал през месец август или септември 2004 г. в гр. Кърджали и че не е рязал камион. Съдът кредитира показанията на свидетеля Чепишев в тази им част, тъй като същите са последователни, логични и кореспондират и с показанията на разпитания по делото свидетел Иван Кисьов. Така последният, работещ като охрана в бившето предприятие „Ерозия”, в показанията си от 25.10.2007 г. /л.75 и 76 от НОХД № 430/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд/, установява, че един ден директорът Ригов му казал, че ще дойдат едни момчета да режат камиона и да ги гледа да не нарежат нещо друго. Установява, че на неговата смяна дошли две момчета /посочва Румен Ангелов и подсъдимия Стоян Павлов/, които започнали да режат камиона с оксижен, като единия, по – ниския /посочва подсъдимия Стоян Павлов/ е рязал, а другия – Румен Ангелов седял край него. Свидетелят твърди, че за кратко отишъл при тях и поседял малко, след което отишъл на портала. Изрично установява, че подсъдимият Стоян Павлов е бил със специални очила за работа с оксижен. Установява също, че в деня на рязането двамата излезли по едно време от портала с нещо като пикап и се върнали след около час, като били отново двамата. Показанията на разпитания свидетел са последователни – същите показания свидетелят е дал и при първоначалното разглеждане на делото /л.85 от НОХД № 588/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд/, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с показанията на св. Чепишев, в частта им относно рязането на камиона от подсъдимия Стоян Павлов. Във връзка с гореизложеното съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Стефан Стоянов и Митко Камбурски, тъй като същите са непоследователни, противоречиви и не кореспондират както с останалите гласни доказателства, така и едни с други. Така свидетелят Стефан Стоянов в своите показания твърди, че на 5 октомври 2004 г. рязал камион марка „Роман” в района на бившето предприятие „Ерозия”, като бил изпратен там като работник на фирма „Миг – 21” със собственик свидетеля Красимир Чепишев. Твърди също, че сам е рязал камиона и че не е виждал там по това време Румен Ангелов. Показанията на свидетеля в тази им част категорично се опровергават от установеното по делото участие на Румен Ангелов в извършването на престъплението, за което е предаден на съд и за което е осъден с влязла в сила присъда. Тези показания са напълно изолираÝи и не кореспондират с които и да са други свидетелски показания. Същите освен, че се опровергават от цитираните по – горе показания на свидетелите Красимир Чепишев /собственик на фирмата, от името на която свидетелят твърди, че е отишъл/ и Иван Кисьов, не се подкрепят и от показанията на свидетеля Митко Камбурски, който твърди, че когато дошъл работник на Красимир Чепишев да реже камиона там били той самият, Румен Ангелов и колегата Иван /свидетелят Иван Димитров/, като Румен Ангелов помагал на работника да нареже камиона. Все в тази връзка съдът не кредитира показанията и на свидетеля Митко Камбурски в частта им, с която твърди, че по време на рязането на камиона не е присъствал подсъдимия Стоян Павлов, тъй като същите се опровергават по един категоричен начин от показанията на свидетелите Иван Кисьов и Красимир Чепишев. Впрочем, показанията на свидетеля Митко Камбурски в частта им, с която установява кои лица са присъствали на рязането на камиона се опровергават и от свидетеля Иван Димитров. Така последният, в своите показания от 25.10.2007 г. /л.77 от НОХД № 430/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд/, твърди, че един ден след като Румен Ангелов им казал, че търси човек за рязане на камион, той, свидетелят Митко Камбурски, Румен Ангелов и един шофьор от ДАП се качили в базата, където се намирал камиона. Там Румен Ангелов и възрастен човек, който се представил за директор на тази база, им показали кой е камиона, след което те си тръгнали. Свидетелят твърди, че след като си тръгнали повече не знае какво се е случило с камиона. Що се касае до показанията на свидетеля Иван Димитров, същите не опровергават установеното от свидетелите Чепишев и Кисьов участие на подсъдимия Стоян Павлов в рязането на инкриминирания камион. Това е така, тъй като показанията на свидетеля Иван Димитров не установяват по никакъв начин, че именно в деня, в който са се качили в базата, камиона е бил нарязан, поради което и не могат да установят дали в деня на рязането му подсъдимият Стоян Павлов е присъствал или не /същият заявява, че след като си е тръгнал не знае какво се е случило с камиона/. Показанията на свидетелите Чепишев и Кисьов, които установяват участието на подсъдимия Стоян Павлов в рязането на инкриминирания камион, не се опровергават и от показанията на разпитания по делото свидетел Стефан Зафиров. Това е така, тъй като последният установява единствено, че един ден Румен Ангелов дошъл при него и го помолил да го запознае с човек, който се занимава с рязане на железа, като свидетелят Зафиров го запознал със свидетеля Иван Матеев, който по това време работил заедно с подсъдимия Стоян Павлов. Установява също, че по време на запознаването на Румен Ангелов с Иван Матеев, подсъдимият Стоян Павлов не бил в града. В тази връзка следва да се отбележи, че обстоятелството, че подсъдимият Стоян Павлов не е бил в града по време на запознанството на Румен Ангелов с Иван Матеев, по никакъв начин не опровергава установеното от свидетелите Чепишев и Кисьов участие на подсъдимия Павлов в рязането на камиона. При така събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намира, че подсъдимият Стоян Павлов, през месец септември 2004 г. в гр.Кърджали, в съучастие като извършител с Румен Георгиев Ангелов от гр.Кърджали, унищожил противозаконно чужда движима вещ – товарен камион марка „Роман" 19215, с ДК № СМ 0610 АВ, собственост на Димитър Георгиев Панчугов от с. Баните, обл. Смолян, като са причинени значителни вреди в размер на 9100 лв., с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.216, ал.5 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, както правилно е приел и районния съд. При индивидуализацията на наказанието съдът е отчел степента на обществена опасност на деянието, личната степен на обществена опасност на подсъдимия, както и останалите обстоятелства, имащи значение при определяне на наказанието и е наложил наказание към минимума, което съответства на закона. Настоящият състав намира, че така определеното наказание по вид и размер, отговаря на извършеното и ще осъществи в пълна степен целите на личната и генералната превенция на закона. Впрочем, настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отменяване или изменяване на атакуваната присъда, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл.334, т.6 във вр. с чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10 от 31.01.2008 г., постановена по НОХД № 430/ 2007 г., Кърджалийския районен съд Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2. |