№ 5597
гр. София, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110113749 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „...“ ЕАД срещу П. Д. Г., с която
са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца от ответника за суми, както следва: сумата
от 732,68 лева - главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди за периода от 1.05.2013г. до 30.04.2015г. за топлоснабден
имот, находящ се в ..., аб.№ ..., сумата от 77,37 лева - мораторна лихва за периода от
30.06.2013г. до 20.04.2016г., сумата от 7,92 лева - главница, представляваща
неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от
1.05.2013г. до 30.04.2015г., и сумата от 0,73 лева - мораторна лихва за периода от
30.06.2013г. до 20.04.2016г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 29869/2016г. по описа на СРС, 44 с-в.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан
от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество.
Твърди, че през исковия период за имота е доставяна топлинна енергия, цената за
която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните
приложими към договора Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2
1
ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като
в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово
разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по
местонахождение на имота. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си
за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово
разпределение, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху
главните вземания след изтичане на установения в Общите условия падеж. За
дължимите суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С
тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
с който заявява, че е погасил изцяло вземанията за исковите суми, поради което
моли за отхвърляне на предявените искове.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 25.03.2025г. ищецът
чрез процесуалния си представител заявява, че действително от страна на
ответника в хода на производството е извършено плащане, с което са погасени
вземанията предмет на исковите претенции. Поддържа искането си за присъждане
единствено на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Основателността на предявените искове се предпоставя от установяване на
фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по
което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави
топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и
неизпълнение насрещното задължение на потребителя за плащане стойността на
потреблението.
С оглед твърденията на ответника за извършено плащане в погашение
изцяло на предявените вземания за главници и мораторни лихви, съставляващо
признание на вземанията както по основание, така и по размер, съдът намира за
безспорни всички посочени правопораждащи факти. Поради това съдът приема за
установено съществуването на соченото от ищеца правоотношение по договор за
2
продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот
през исковия период, по което в изпълнение на задълженията си е доставил
топлинна енергия за имота в количество на стойност съответна на начислената
цена на потреблението и е извършвал дялово разпределение съобразно
нормативните изисквания чрез трето лице ФДР. Ответникът потребител по
договора не е погасил задълженията си за заплащане цената на
топлофикационната услуга в срока, предвиден в приложимите към договорното
правоотношение Общи условия на топлопреносното предприятие, поради което в
полза на продавача са възникнали и вземания за мораторна лихва в предявените
размери за сочените от него периоди на забава.
От страна на ответника е заявено оспорване на вземанията единствено с
правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми. От прието като
доказателство платежно нареждане от 3.09.2024г. се установява, че на посочената
дата ответникът е извършил в полза на ищеца плащане на сума в размер от 1657,57
лв. с указано основание за плащането погашение на вземанията предмет на
предявените искове, по които е образувано настоящото производство. Платената
сума покрива изцяло търсените от ищеца суми по главните и акцесорните искове,
като ищецът не оспорва така извършеното плащане и факта, че с него се явяват
погасени в пълния им размер начислените за исковия период задължения по
партидата на процесния имот, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до датата на плащането.
Следователно наведеното възражение за погашение на съдебно предявените
вземания е основателно и предвид извършеното плащане на дължимите суми в
хода на висящия процес, което съдът съобразява съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК,
исковите претенции подлежат на отхвърляне.
По разноските: Доколкото плащането е извършено след съдебното
предявяване на вземанията, на ищеца се следват сторените от него разноски.
Между страните не е спорно, а и видно от представения платежен документ, наред
с вземанията предмет на исковете, ответникът е заплатил на ищеца и направените
разноски в заповедното производство и разноските за държавна такса в исковото
производство, поради което от страна на последния е заявено искане за присъждане
само на разноски за процесуално представителство от юрисконсулт в исковото
производство, каквито му се следват в минималния размер от 100 лв., определен от
съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на
делото.
3
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ........, срещу П. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ..., искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на „...“ ЕАД
от П. Д. Г. съответно за сумата от 732,68 лева - главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за периода от
1.05.2013г. до 30.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в ..., аб.№ ..., сумата от
77,37 лева - мораторна лихва за периода от 30.06.2013г. до 20.04.2016г., сумата от
7,92 лева - главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга
дялово разпределение за периода от 1.05.2013г. до 30.04.2015г., и сумата от 0,73
лева - мораторна лихва за периода от 30.06.2013г. до 20.04.2016г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 29869/2016г. по
описа на СРС, 44 с-в.
ОСЪЖДА П. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ..., да заплати на „...“ ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ........, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4