Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 05 декември 2019
г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, трети въззивен състав, в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: П.
ПЕТКОВ
Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Д. и с участието на прокурор от СОП
К., като разгледа докладваното от
съдия ТОДОРОВА в.н.о.х. дело № 763 по описа за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С
присъда № 30 от 12.11.2018 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. №
538/2017 г. по описа на същия съд, подсъдимия В.В.В., с ЕГН **********,***, е
признат за виновен в това, че в периода от 04.08.2017 г. до 06.08.2017 г., в
землището на с.Н., С. обл. – отдел 1, подотдел „ж“ и в гр.Б., обл. С., при
условията на продължавано престъпление, е добил от държавния горски фонд, при
условията на посредствено извършителство, чрез А. Б. К.и Л. В. Г., и извозил с
товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ., без редовно писмено
позволително, 2,1 пространствени кубични метра дърва от дървесен вид „габър“ на
обща стойност 136,50 лева, с което е причинил вреда на горския фонд в размер на
52,50 лева, всичко на обща стойност 189,00 лева, като деянието е извършено
повторно – след като е осъждан за друго такова престъпление с присъда по НОХД №
519/2014 г. на Районен съд – гр.Б., влязла в законна сила на 23.06.2015 г.,
както следва:
-
на 04.08.2017 г., в землището на с.Н., С. обл.,
отдел 1, подотдел „ж“, е добил от държавния горски фонд, при условията на
посредствено извършителство - чрез А. Б. К.и Л. В. Г., и извозил с товарен
автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ., без редовно писмено позволително, 2,1
пространствени кубични метра дърва от дървесен вид „габър“ на обща стойност
136,50 лева, с което е причинил вреда на горския фонд в размер на 52,50 лева,
всичко на обща стойност 189,00 лева;
-
на 06.08.2017 г., в гр.Б., С. обл., извозил с
товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ., без редовно писмено
позволително, 2,1 пространствени кубични метра дърва от дървесен вид „габър“ на
обща стойност 136,50 лева, с което е причинил вреда на горския фонд в размер на
52,50 лева, всичко на обща стойност 189,00 лева,
поради което и на основание
чл.235 ал.3, т.4, във вр. с чл.235 ал.1, вр. чл.28 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК са му наложени
наказания лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, което на основание
чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим и глоба в
размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
С
горепосочената присъда подсъдимия В.В.В. е осъден да заплати по сметка на
Районен съд – гр.Б. сумата от 50,00 лева, представляваща направени разноски в
първоинстанционното съдебно производство и сумата от 5,00 лева – за служебно
издаване на изпълнителен лист, като и по сметка на РУП на МВР гр.Б. – сумата от
56,00 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство
разноски.
Със
същата присъда са отнети в полза на държавата, на основание чл.112 ал.1 НПК,
вр. чл.53 ал.1, бук.“а“ и „б“ НК иззетите по делото 2,1 пространствени кубични
метра дърва от дървесен вид „габър“.
Недоволен
от така постановената присъда е останал подсъдимия В.В.В., който чрез защитника
си – адвокат С.Й. е депозирал въззивна жалба срещу същата. В жалбата се излагат
доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Твърди се, че неправилно районния съд е приел, че от събраните в хода на
съдебното следствие, доказателствени материали се установява подсъдимия В. да е
осъществил от обективна и субективна страна състава на инкриминираното му
престъпление. В частност се сочи от защитата, че по делото не се доказва
подсъдимия да е извършил изпълнителното деяние „извоз на дървен материал“,
доколкото не се установява същия да е управлявал на процесната дата, моторното
превозно средство с натоварения на него дървен материал. В тази насока
защитникът сочи, че първостепенния съд неправилно е кредитирал показанията на
свидетелите С. К., Д. К., Ц. В. и В. К. единствено в частта им, в която същите
установяват присъствието на подсъдимия на мястото на разтоварване на дървения
материал, но не и относно дадените от тези свидетели сведения за вида на този
дървен материал. Развиват се и доводи за неправилно сторена от първия съд
доказателствена оценка на показанията на свидетелите Л. Г., А. В., Й. А., В. Ц.
и П. Г.. Иска се от въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда и да
постанови нова такава, с която да оправдае изцяло подсъдимия В.В..
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният защитник на подсъдимия В.В.В. – адвокат Е.Й.,
поддържа жалбата срещу
осъдителната присъда на районния съд, с искане последната да бъде изцяло
отменена и подсъдимия оправдан. Твърди се, че оспореният съдебен акт е постановен при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. В тази насока, аргументацията на защитата е свързана с липса
на ясно формулирано с обвинителния акт обвинение, доколкото същото не съдържа
изложение на фактите, поради които прокурора приема, че подсъдимия е
посредствен извършител на инкриминираното му престъпление. Подчертава се, че
свидетелите К. и Г., с които според обвинението подсъдимия си е „послужил”,
като ги е заблудил, за да извършат престъплението, са наказателно-отговорни
лица, която правна конструкция е непозната на съдебната практика. Излагат се и
доводи, че осъдителната присъда на първата инстанция е изградена изцяло на
показанията на свидетелите С. К., Д. К., Ц. В. и В. К., които обаче са
извършвали действия по разследване в първата фаза на процеса, с оглед на което
е било недопустимо да свидетелстват, съгласно чл.118 ал.2 от НПК. Възразява се срещу отказа на първостепенният
съд, да кредитира с доверие показанията на свидетелите В., А. и Ц., като се
изтъква, че изложените в тази връзка съображения са неубедителни. Сочи се още
от защитата, че доколкото процесния дървен материал не е приобщен по делото по
предвидения в НПК ред, то в случая липсвал предмет на конкретното престъпление.
Искането, което се прави в съответствие с направените оплаквания, е за отмяна
на атакуваната присъда и постановяването на нова, изцяло оправдателна за
подсъдимия.
В
последната си дума пред въззивния съд, подсъдимия В.В.В. моли жалбата му да
бъде уважена, тъй като не е извършил престъплението.
Представителят
на С.о.п. изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата
да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Излагат се доводи за
несъстоятелност на възражението на защитата срещу оценъчната дейност на
първостепенния съд, относно показанията на свидетелите К., К., В. и К.. В тази
връзка се изтъква от прокурорът, че процесуалния закон не въвежда обща забрана
за служителите на МВР, да свидетелстват по дело, като участието им е ограничено
единствено от разпоредбата на чл.118 ал.2 от НПК, която хипотеза в случая не е
налице. Подчертава се и, че посочените гласни доказателствени източници, не са
единствените, на които първостепенния съд е изградил изводите си по фактите и
правото. Също така, според прокурорът от СОП наложеното на подсъдимия наказание
е напълно справедлИ. и правилно определено при условията на чл.54 от НК.
Настоящият съдебен състав на СОС,
след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по делото и като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на
чл.314 от НПК, приема за установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и
проверени в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие и
след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на
въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната
относима към предмета на делото фактическа обстановка, а
именно:
Подсъдимият В.В.В.,***, бил
регистриран в публичния регистър на физическите лица за упражняване на
лесовъдска практика при Изпълнителна агенция по горите, съгласно удостоверение
№ 5091/20.12.2011 г. С удостоверение № 585/17.05.2012 г. за изработка и
регистрация на контролни горски марки /КГМ/, на същият е разрешено да изработи
контролна горска марка във вид на чукче, която марка също е вписана в регистъра
на КГМ под № 2736. Съгласно удостоверение изх. № 15606/09.08.2017 г., изходящо
от Изпълнителна агенция по горите, вписването на подсъдимия в регистъра по
чл.235 от ЗГ, му дава възможност да притежава КГМ и да я ползва за маркиране на
стоящи дървета, определени за сеч, при спазване на нормативните разпоредбите.
По силата на заповед №
785/05.09.2017 г. на директора на Изпълнителна агенция по горите, подсъдимия В.В.
е отписан от публичния регистър на ФЛ за упражняване на лесовъдска практика и е
обявено за невалидно удостоверение № 5091/20.12.2011 г.
През 2017 г. подсъдимият В.В. се занимавал с добив на дърва,
които съхранявал в склад, находящ се в с.Н., откъдето ги продавал на клиенти.
От около пет години по-рано, за изпълнението на тази дейност, подсъдимият наел
свидетеля Л. В. Г., който се занимавал с рязането на дървата от сечищата в с.Л.
и с.Н., за което получавал възнаграждение съобразно нарязното количество
дървесина. За събирането на нарязаните дърва и товаренето им в превозното
средство се грижил свидетеля А. Б. К., на който подсъдимия заплащал
възнаграждение по същия начин. Транспортирането на добития дървен материал до
склада в с.Н. се извършвало лично от подсъдимия В.В. със собствения му товарен автомобил марка „Мерцедес“
с рег. № .. В склада, като общ работник, работил и свидетеля И. Д. К., който
също бил нает от подсъдимия без сключен трудов договор, като имал задължения да
нарязва и подрежда /складира/ дървения материал, както и да го доставя заедно с
подсъдимия на клиенти.
На 06.08.2017 г., сутринта,
свидетелите И. К. и Л. Г. се явили на работа в склада на подсъдимия в с.Н.. По
нареждане на подсъдимия, двамата натоварили около 5,00 куб. метра дърва на товарния автомобил марка „Мерцедес“
и заедно с подсъдимия, който управлявал посочения автомобил, ги доставили на
клиент във вилната зона на с.С..
Междувременно подсъдимият В.В. се
обадил по телефона на друг негов клиент – свидетеля Г. П.П., от гр.Б., с
предложение да му продаде същия ден, около два кубика дърва от дървесен вид
„габър”. Свидетелят П.се съгласил. Подсъдимият В. отново наредил на свидетелите
К. и Г. да натоварят микробуса марка „Мерцедес“ с рег. №. с два кубика дървен материал от вид „габър”
и управлявайки посочения товарен автомобил, придружен от двамата свидетели, се
отправил към адреса за доставка. След като пристигнали пред дома на свидетеля П.,
находящ се в гр.Б., ул.”А. С.” №, подсъдимия спрял автомобила на улицата пред
вратата, а свидетелите К. и Г. слязли и започнали да разтоварват дървата.
В същото време в гр.Б. се извършвала специализирана полицейска
операция от служители при ПКП при ОД на МВР С., за предотвратяване на незаконен
добив на дървен материал. На място били изпратени служители на група ПКП при ОД
МВР С. – свидетелите В. К., Ц. В., С. К., Д. К. и И. Т.. Около 10,00 ч. на
същата дата, същите забелязали на входа на гр.Б., движещ се от с.Н., микробус марка
„Мерцедес“ с рег. № ., за който имали информация, че е собственост на
подсъдимия и се управлява от него. След като проследили движението на товарния
автомобил, полицейските служители видели, че същият спрял пред частен дом № 56
на ул.”А. С.”, като от него освен водача му – подсъдимия В., слезли и още две
лица, които започнали да разтоварят превозваната в него дървесина.
При извършената на място проверка от полицейските
служители, същите установили, че лицето, което управлявало товарния автомобил
действително било подсъдимия В.В., а другите две лица – свидетелите К. и Г..
Констатирали още, че микробуса бил натоварен с дървета, нарязани на около 1
метър, от дървесен вид „габер”, като на част от тях имало поставена зелена на
цвят контролна горска марка № А-2859. При поискване от полицейските служители
да им бъде предоставен превозен билет за дървата и документ за произхода им,
подсъдимия В. не представил такива. На свидетелят К., подсъдимия обяснил, че е
работил като горски служител, но след уволнението му не е върнал контролната
горска марка с № А-2859.
На място пристигнал разследващ
полицай от РУП – Б., който извършил оглед, при който бил констатиран паркиран
на ул.”А. С.” №, микробус марка „Мерцедес”, зелен на цвят, с рег. № .,
натоварен с около 2 куб.м. дърва, с дължина около 1 м. и различна дебелина,
маркирани със зелена на цвят КГМ с надпис А2859. В пътническият обсег на
товарния автомобил, била намерена контролна горска марка – тип чук с надпис
А2859. Със съставен протокол от 06.08.2017 г. описаният товарен автомобил,
откритото количество дървесина и КГМ били иззети.
От заключението на назначената в
хода на образуваното досъдебно производство, съдебно-оценителна и
лесотехническа експертиза се установява, че така иззетото количество дърва за
огрев са от дървесен вид „габър” и са в размер на 2,10 пространствени кубични
метра. Стойността на същите възлиза на сумата от 136,50 лева, като размера на
обезщетението за щети върху гори и земи от горски територии, съгласно Наредба
за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския
фонд, възлиза на сумата от 52,50 лева.
Така описаната и възприета от СОС
фактическа обстановка се различава от установената от първия по степен съд,
единствено в частта относно авторството на подсъдимия В.В. в инкриминирания му
за извършен от него, на датата 04.08.2017 г., незаконен добив на дървесина и последвалото й
транспортиране. За разлика от първоинстанционния съд, настоящият въззивен
състав не намира за безспорно и категорично установено участието на подсъдимия В.
във фактическото извършване на това /първо/ деяние от състава на продължаваното
престъпление, в което е обвинен.
За да
обоснове решаващите си фактически изводи относно релевантните обстоятелства,
първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите В. К.,
С. К., Д. К. и Ц. В., включително и тези, дадени от тях в първата фаза на
процеса и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.2
от НПК. Въз основа на показанията на тези свидетели, първостепенния съд
обосновано е приел за установени по
несъмнен начин фактите относно осъществяваното от тях оперативно наблюдение на подсъдимия В., при
което същите проследили управлявания от него товарен автомобил „Мерцедес”, влизайки
в гр.Б. откъм с.Н.; че на мястото, на което управлявания от подсъдимия микробус
пристигнал – пред къщата, собственост на свидетеля Г. Петров, придружаващите
подсъдимия лица – свидетелите К. и Г. започнали да разтоварват от него дървен
материал; факта, че в посочения товарен автомобил били установени около 2
куб.м. дърва с дължина около един метър, от вид „габър”, за които подсъдимия не
представил документ, позволяващ превозването им. Правилно първият съд е
съзрял и съответно отбелязал пълното съответствие относно тези обстоятелства,
между показанията на отделните свидетели К., К., К. и В., от една страна и от
друга – корелацията им с доказателствената информация, изведена от съставените
писмени документи във връзка с извършения на място оглед на товарния автомобил
и намерените в него дървени материали, както и с данните, съдържащи се в
експертното заключение, относно количеството на последните и вида им.
Основателно е прието от първата инстанция, че въпреки констатираните протИ.речия
и заявената липса на спомен при възпроизвеждането на някои детайли от
събитията, развили се на въпросната дата /06.08.2017 г./, то относно главните
факти по делото – за авторството на деянието /че именно подсъдимия е управлявал
на тази дата процесния товарен автомобил/, за времето и мястото на извършването
му, както и за неговия предмет, горепосочените свидетели са последователни и
еднопосочни в показанията си. Нещо
повече, техните твърдения са подкрепени и от заявеното от свидетелите Л. Г. и И.
К., които пряко свидетелстват за това, че на посочената дата, подсъдимия им
наредил да натоварят микробуса „Мерцедес” с два кубика дърва, след което те
заедно с подсъдимия, който управлявал микробуса, се отправили към адреса за
доставката им в гр.Б.. Правилно контролираната инстанция е дала вяра и на
показанията на свидетеля Г. Петров, както е приела, че с оглед въведената от
тях доказателствена информация в процеса, същите напълно съответстват на
показанията на Г., К. и полицейските служители. Именно това съответствие на
обсъжданите свидетелски показания с останалия доказателствен материал по
делото, тяхната последователност, детайлност и непротИ..ст, е дало основание на
районния съд да ги приеме с доверие. Така сторената от първия съд оценка на
тези доказателствени източници, напълно се споделя и от въззивната инстанция.
В тази
връзка без правно основание се оспорва от защитата допустимостта на проведените
разпити на свидетелите В. К., С. К., Д. К. и Ц. В., като такива, проведени в
разрез със забраната на чл.118 ал.2 от НПК. Досъдебното производство по
настоящото дело е започнало с първото действие по разследването – оглед на
местопроизшествието от 06.08.2017 г., като от същата дата РП – Б. е била
уведомена по реда на чл.212 ал.3 от НПК за започналото досъдебно производство.
Полицейските служители К., К., К. и В. са извършвали действия до този момент
/проследили са движението на управлявания от подсъдимия товарен автомобил,
извършили са проверка на самоличността на подсъдимия и тази, на придружаващите
го лица, както и проверка на превозвания товар, изискали са представянето на
превозен документ за дървения материал/ и са присъствали на първото действие по
разследването, но не са го извършили. По принцип за „лица, извършвали дейност
по разследването” следва да се считат лицата, упражняващи правомощия на орган
по разследването – било то при извършване на първото действие по разследването,
било то в хода на вече започнало досъдебно производство с извършване на
останалите процесуално-следствени действия. Полицейските служители, извън
посочения по-горе кръг, възприели факти и обстоятелства, касаещи предмета на
доказване в наказателното производство, не попадат в обхвата на ограничението
по чл.118 от НПК и техния разпит, като относим към този предмет, е напълно
допустим. Друг е въпросът за оценката на коментираните свидетелски показания в
контекста на упражняваната от тях служба, като разрешаването му е в зависимост
от убеждението, което решаващия орган е изградил за тяхната правдИ.ст и
съответност с останалите доказателства по делото, за което стана реч по-горе.
Въззивната инстанция счита за несъстоятелно
и възражението на защитата, че коментираните свидетелски показания, не могат да
бъдат отчитани в подкрепа на обвинителната теза, т.к.
същите съдържат недостоверна информация за участието на тези свидетели в
проведена на датата 06.08.2017 г. полицейска операция за предотвратяване на
незаконен добив на дървесина на територията на гр.Б., доколкото писмени доказателства за плануване на
такава в полицейското управление, по делото не са представени. Дали в
действителност съществува писмен документ, материализиращ изготвен план за
проведената на процесната дата полицейска операция, е без каквото и да било
значение за делото. В случая извършената от полицейските органи проверка на
превозното средство, управлявано от подсъдимия, е била в пълно съответствие с
предоставените им съгласно разпоредбите на Раздел 1 от Закона за МВР правомощия.
В продължение на извършеният
собствен доказателствен анализ, СОС следва да посочи, че не споделя решението на районния съд да не
кредитира показанията на свидетелите Й. А., В. Ц., П. Г. и А. В.. Въззивният съд
кредитира като достоверни посочените свидетелски показания, даващи информация,
че на датата 03.08.2017 г., подсъдимия заедно със свидетелите Ц. , Г. и А., е
заминал на почивка и се е върнал в гр.Б. на датата 05.08.2017 г. Според състава
на СОС, в случая тези твърдения на свидетелите не са оборени и опровергани от
никакви други доказателства и доказателствени средства. В частност, обсъжданите
свидетелски показания не се оборват дори и от показанията на свидетелите А. К.
и Л. Г., с които именно лица според държавното обвинение, подсъдимия си е
„послужил”, за да извърши незаконен добив на дървесина на процесната дата
04.08.2017 г. Както в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие пред
първия съд, така и в тези, депозирани в първата фаза на процеса и приобщени по
съответния процесуален ред, свидетелят Г. не дава никакви сведения за това да е
извършвал на въпросната дата, по нареждане на подсъдимия, добив на дървен
материал в землището на с.Н.. Този свидетел напълно добросъвестно,
последователно и логично е разказал за осъществяваната от подсъдимия дейност по
добив, извозване и продажба на дървен материал; за това, че той самия, от дълги
години, бил нает от подсъдимия, за да
реже дървата в сечището; за случилото се на другата процесна дата – 06.08.2017
г. Показанията на свидетеля А. К. също не съдържат конкретни данни за участието
му на въпросната дата 04.08.2017 г., по нареждане на подсъдимия, в сеч и
извозване на дървесина от сечището в с.Н. /свидетелят дава показания единствено
за извършена от него, свидетеля Л.ов и подсъдимия сеч в ден петък/. С оглед на
така изложеното и след като не намира показанията на К. и Г. за компрометирани
и опорочени, въззивният съд ги кредитила изцяло.
При така установените релевантни фактически
констатации, въззивният съд не споделя решаващия извод на първата инстанция
относно приложението на материалния закон – че подсъдимия В.В. е извършил
претендираното с обвинителния акт престъпление по чл.235 ал.3, т.4, вр. ал.1,
вр. чл.28 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК. От всички гореизложени факти не следва
като закономерен и единствено възможен изводът, че подсъдимия В. е извършил
първата от престъпните прояви от състава на инкриминираното му продължавано
престъпление по посочения текст от НК.
Повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия е за извършено от него продължавано престъпление по чл.235 ал.3,
т.4, вр. ал.1, вр. чл.28 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, осъществено с две деяния –
едното на датата 04.08.2017 г., в землището на с.Н., отдел 1, подотдел „ж” от
ДГФ, да е добил при условията на посредствено извършителство – чрез А. К. и Л. Г.
и извозил с товарен автомобил „Мерцедес” с рег. № ., 2,1 куб.м дърва, и второто
– на датата 06.08.2017 г., в гр.Б., да е извозил със същия товарен автомобил,
без редовно писмено позволително, посочения дървен материал. Това изисква по безспорен и
категоричен начин /по смисъла на чл.303 ал.2 НПК/ в наказателния процес да бъде доказано, че именно
на инкриминираните дати, подсъдимия В. е извършил посочените две деяния, които
да осъществяват по отделно състава на посоченото престъпление по чл.235 ал.3,
т.4, вр. ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК, като тези деяния следва да са извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото. В настоящият случай, не се
доказа подсъдимия В. да е извършил първото от така инкриминираните му деяния от
състава на посоченото престъпление. Решаващият извод в проверяваният съдебен
акт за това, че подсъдимия В. е мотивирал свидетелите К. и Г. да отсекат на
датата 04.08.2017 г., 2,1 куб.м дърва, от сечището в с.Н., отдел 1,
подотдел „ж” от ДГФ, е напълно произволен, доколкото не почива на стабилна
доказателствена основа. Така, изведените фактически изводи, че подсъдимия е
завел свидетелите К. и Г. на посоченото
сечище и им е указал какви дървета да секат, както и ги е уверявал в
законността на действията, които са им били възложени, са резултат на превратно
интерпретиране на действителното съдържание на доказателствените източници.
Това е така, защото цитираните двама свидетели не дават никакви конкретни
сведения за това, че именно на първата инкриминирана дата, са извършили сеч на
процесното количество дървесина в посочения отдел на ДГФ, под ръководството /по
нареждане/ на подсъдимия, които впоследствие последния е извозил с товарния
автомобил „Мерцедес”. Освен това, доколкото по делото липсват преки
доказателства посочените двама свидетели да са отсекли този по вид и количество
дървен материал и тъй като същите не са установени от полицейските органи в
момента на добИ.ето му, нито пък подсъдимия е установен в момента на
транспортирането му, остава недоказано по делото обвинителното твърдение, че
този дървен материал е незаконно добит и извозен от подсъдимия. Необоснована е
и фактическата констатация на районния съд, че дървения материал, за чието
извозване без позволително, подсъдимия е бил задържан на процесната дата
06.08.2017 г., е същият, който той е добил и извозил на датата 04.08.2017 г.
Свидетелите Г. и К., които на въпросната дата са придружили подсъдимия до
адреса за доставка на дървата, недвусмислено са заявили при разпитите си, че
когато сутринта пристигнали на работа в склада на подсъдимия в с.Н., първо
натоварили в микробуса „Мерцедес” пет кубика нарязани дърва, които закарали за
продажба във вилната зона на с.С. и след това натоварили в автомобила два
куб.м. дърва, които следвало да доставят на адрес в гр.Б..
По тези
съображения СОС прие, че въз основа на така установените фактически положения и
констатации, направени след съвкупна преценка на доказателствения материал по
делото, не може да се изведе еднозначен, недвусмислен и категоричен правен
извод за това, че подсъдимия В.В. е осъществил първото от деянията от състава
на инкриминираното му продължавано престъпление по чл.235 ал.3, т.4, вр. ал.1,
вр. чл.28 ал.1 от НК, поради което намери, че същият незаконосъобразно и необосновано
от първия съд е признат за виновен в тази част по повдигнатото му обвинение.
Съобразно това, въззивният съд намери, че контролирания съдебен акт на първата
инстанция следва да бъде коригиран, като се отмени в частта, с която подсъдимия
е признат за виновен да е извършил престъплението по чл.235 ал.3, т.4, вр.
ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК при условията на продължавано престъпление по чл.26
ал.1 от НК, както и по първото деяние от състава на така инкриминираното му
продължавано престъпление.
Въз основа на установените в съгласие с
процесуалните правила фактически положения, материалният закон е приложен
правилно с осъждането на подсъдимия В.В. за втората от престъпните прояви от
състава на посоченото престъпление, а именно за това, че на 06.08.2017 г., в
гр.Б., е извозвал в товарен автомобил „Мерцедес” с рег. № СО8056СВ, без редовно
писмено позволително, 2,1 куб.м дърва от вид „габър”.
От обективна страна се
установява, че поведението на подсъдимия В. изпълва съдържанието на
изпълнителното деяние „извозване” без редовно писмено позволително, на дървета
от горския фонд, тъй като доказателствата по делото обосновават, че именно той
/подсъдимия/ е управлявал процесния товарен автомобил, чрез който се е
осъществявало пренасянето на товара в пространството. Правилно е прието и, че за
извозването на процесната дървесина подсъдимия не е имал документ, позволяващ
превозването й /позволително за сеч, превозен билет/. От субективна страна –
подсъдимия е съзнавал, че извозва дървен материал без писмено позволително. В
подкрепа на този извод на първо място е обстоятелството, че към момента на
деянието подсъдимия е бил регистриран в ИАГ като частен лесовъд, което предполага
знание у него за това, на какви нормативни правила и изисквания се подчинява
добива, сечта, събирането и извозването на дървен материал от ДГФ; че
подсъдимия не е притежавал позволително за сеч, което да удостовери законността
на сечта, както и превозен билет за дървесината. Това
престъпно деяние, подсъдимия В. е извършил при условията на повторност по
смисъла на чл.28 ал.1 от НК – след като е бил осъден с влязла в сила на
23.06.2015 г. присъда на РС Б., по НОХД № 519/2014 г. по описа на същия съд, за
друго такова престъпление – по чл.235 ал.1 от НК.
С
оглед на тези съображения, въззивната инстанция споделя изцяло решаващия извод на първоинстанционния съд да
признае подсъдимия В.В. за виновен по тази част от повдигнатото му обвинение. Заключението
на районния съд относно съставомерността на второто от
деянията от състава на твърдяното престъпление,
е направено след съвкупен анализ и преценка на ангажираните
по делото доказателства и доказателствени
средства, поради което проверяваната присъда не е необоснована в тази й
част.
Този
съдебен състав на СОС счита също така, че атакуваната присъда е напълно справедлива и в частта й относно
наложените на подсъдимия В.В. наказания,
като не намери основания да внесе промяна в техния размер. Наложените наказания
– лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и глоба в размер на 5 000
лева са индивидуализирани в минималния, предвиден за конкретното престъпление,
размер. Тези наказания са съобразени с обществената опасност на деянието –
завишена, предвид обществените отношения, които се засягат с него – опазването,
стопанисването и ползването на горските територии в РБ, а така също и предвид
динамиката и разпространеността на този вид престъпления, които актуално
бележат значителен ръст. Наказанието е съобразено и със степента на обществена
опасност на подсъдимия В. – завишена, доколкото същия е осъждан /извън това
осъждане, което се отчита при обосноваване на правната квалификация на
конкретното деяние/, както и с наличните смекчаващи обстоятелства – ниската
стойност на предмета на престъплението и тази, на причинените на ДГФ вреди от
него, положителното процесуално поведение на подсъдимия, липсата на отрицателни
данни, характеризиращи личността му.
В случая не са налице нито изключителни, нито
многобройни смекчаващи обстоятелства, които от своя страна да обусловят
приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Горепосочените смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства не са изключителни по своя характер,
тъй като нито едно от тях, респ. всички заедно не обуславят една по-ниска
степен на обществена опасност на деянието. Те не могат да бъдат квалифцирани и
като многобройни, тъй като не са толкова много на брой, че също да обуславят
една сравнително по-ниска степен на обществена опасност на деянието. В
частност, паричната равностойност на предмета на конкретното престъплението,
също не може да бъде отчитано в насока смекчаване наказателноправното положение
на подсъдимия, като изключително по своя характер обстоятелство, доколкото тази
стойност е важен, но не и единствен фактор, който следва да бъде вземан предвид
при преценката за степента на обществена опасност на деянието. В случая, както
количеството, така и стойността на дървения материал не са пренебрежимо малки.
В тази насока процесното престъпление с оглед начина на извършването му, вида и
стойността на предмета му, не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от този вид.
Въпреки
липсата на заявени пред въззивната инстанция доводи в този аспект, следва да се
посочи, че в процесния случай не е приложима и разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
Както бе посочено и по-горе, ниската парична равностойност на дървения материал
от вида „габър” /пазарна стойност 136,50 лева/ е обстоятелство, което не прави
деянието малозначително и поради това непрестъпно. Общата парична равностойност
на предмета на престъплението е само един от критериите, които се изискват при
оценка на конкретното престъпление като „малозначително”, при това несъществено
определящ. Събраните по делото доказателства сочат на завишена степен на
обществена опасност на поведението на подсъдимия В.В., предвид наличието на
квалифициращия признак по чл.235 ал.3, т.4 от НК – „повторност” по смисъла на
чл.20 ал.1 от НК, както и фактът, че подсъдимия е осъждан и за друго
престъпление – обстоятелства, които показват явна демонстрация на неуважение
към установения в страната правов ред. Поради това, липсват основания за
приложение на чл.9 ал.2 от НК и за оправдаване на подсъдимия.
Въззивната
инстанция се солидаризира изцяло и с аргументите на първия съд, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия В.В. е наложително същия да бъде изолиран
временно от обществото чрез ефективното изтърпяване на определеното му наказание
1 година лишаване от свобода, още повече, че в случая не са налице и формалните
законни предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане на изпълнението му, тъй
като същият вече е осъждан на лишаване от свобода за извършено от него
престъпление от общ характер /НОХД №
440/2007 г. на СОС/.
В
тази насока основателно първата инстанция е съобразила и липсата на основанията
за настъпила спрямо подсъдимия В. реабилитация по чл.88а ал.4 от НК /макар да
не е изложила никакви доводи в тази връзка/, който юридически факт в случая би
довел до формална възможност за приложението на чл.66 а.1 от НК.
Не
са спорни установените по делото факти, че подсъдимия В. е бил осъден по
следните влезли в сила присъди: - с влязла в сила на 13.05.1998 г. присъда от
03.04.1998 г. на Районен съд Т., по НОХД № 24/1998 г. по описа на същия съд, е
бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.194 ал.1 от НК, за
което му е било наложено наказание глоба в размер на 10 000 лева – за това
осъждане същия е бил реабилитиран по право на основание чл.86 ал.1, т.3 от НК;
- с влязла в сила на 16.03.2009 г. присъда
на СОС, постановена по НОХД № 440/2007 г. по описа на същия съд, е бил
осъден за престъпление по чл.343 ал.1, б.”в”, вр. чл.342 ал.1 от НК на наказания
– лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изтърпяване е бил отложено за
изпитателен срок от 3 години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
години; - с влязла в сила на 23.06.2015 г. присъда на РС Б., постановена по
НОХД № 519/2014 г. по описа на същия съд, В. е осъден за престъпления по чл.235
ал.1 от НК и по чл.270 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и му е наложено на основание
чл.23 ал.1 от НК едно общо наказание – пробация, при пробационните мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 3 години и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 3 години. Това наказание
пробация, наложено на подсъдимия В. по последната вляла в сила спрямо него
присъда, същият е изтърпял на датата 15.07.2018 г., което е видно от приетата
справка от ГДИН, сектор „Пробация С. обл.” /л.46 от въззивното дело/. При тези
данни е очевидно, че за да настъпи реабилитация на осъдения В., следва да са
изтекли предвидените в разпоредбата на чл.82 ал.1 от НК срокове за последните две
осъждания, доколкото за първото осъждане същия е реабилитиран по право
/аргумент от разпоредбите на чл.86 ал.2 НК и чл.88а ал.4, вр. ал.1, вр. чл.82
ал.1 НК/, а пък реабилитацията по право за това осъждане е пречка да настъпи
такава за следващите му осъждания. Преценката на тези срокове, обаче дава
основание да бъде сторен извод за отсъствието на предпоставки за безусловна реабилитация
на подсъдимия В., тъй като по последното му осъждане – по НОХД № 519/2014 г. на
РС Б., за наказанието пробация, не е изтекъл реабилитационния срок по чл.88
ал.4, вр. ал.1, вр. чл.82 ал.1, т.5 от НК. Както бе посочено, това наказание В.
е изтърпял на датата 15.07.2018 г. и от тази дата не е изтекъл предвидения в
цитираната разпоредба двугодишен срок за реабилитация на осъдения, който
обективно ще изтече на датата 15.07.2020 г. Ето защо, не са налице условията за
настъпване на реабилитация на подсъдимия В. за осъждането му по НОХД № 519/2014
г. на БРС, което пък от своя страна съставлява и пречка за настъпване спрямо
него на абсолютна реабилитация по чл.88а ал.4 от НК за всичките му осъждания.
Относно
първоначалния режим, при който подсъдимия В.В. следва да изтърпи наложеното му наказание
една година лишаване от свобода, напълно в съответствие с разпоредбата на чл.57
ал.1, т.3 от ЗИНЗС, първоинстанционния съд е определил „общ” режим.
В
съответствие със закона е и решението на първия съд относно разпореждането му с
иззетите по делото веществени доказателства.
С
оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции и предвид разпоредбата на
чл.189 ал.3 от НПК, правилно районния съд е възложил в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски.
Предвид
всичко
гореизложено и
след извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността
на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха основания за
неговото отменяване и постановяване на нова присъда, респективно за неговото
отменяване и връщане за ново разглеждане, СОС намери, че същият следва да бъде изменен в посочения
по-горе смисъл.
По тези съображения и на основание чл.
334 т.3 и т.6, във вр. чл.
337 ал.1 т.2 и чл. 338 от НПК, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
присъда № 30 от 12.11.2018 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. №
538/2017 г. по описа на същия съд, като ОТМЕНЯ присъдата В ЧАСТТА, с която
подсъдимия В.В.В. е бил признат за виновен в това, че на 04.08.2017 г., в
землището на с.Н., обл. С., отдел 1, подотдел „ж” от ДГФ, е добил при условията
на посредствено извършителство, чрез А. Б. К.и Л. В. Г. и извозил с товарен
автомобил „Мерцедес” с рег. № ., 2,1 простр. куб.м. дърва от дървесен вид
„габър”, на обща стойност от 136,50 лева, както и В ЧАСТТА, с която подсъдимия В.В.В.
е бил признат за виновен да е извършил престъплението по чл.235 ал.3, т.4, вр.
ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК при условията на продължавано престъпление по чл.26
ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го оправдава по тази част от
повдигнатото му обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
/ос.мнение/
2/