МОТИВИ към присъда №96/16.11.2015 г. по
НОХД №1911/2015 г. по описа на Пловдивски окръжен съд
Срещу подсъдимия М.А.Д. ***, Пловдивска
област, е внесено обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, предл.последно, б.Б, алт. първа, вр. ал.1, б.В,
вр.чл.342, ал.1, предл.3 от НК - за това, че на 12.08.2015 г. в град П., при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Алфа Ромео 147” с рег. № ***, е нарушил правилата за движение, а
именно: чл.21, ал.1 и чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата, и по
непредпазливост е причинил смъртта на Д.Й.Д., ЕГН **********, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
В хода на съдебното производство не са
предявени за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове.
Наследниците на пострадалия Д.Д. – съпругата
Й.Д. и децата Й.Д. и П.Н. – са конституирани като частни обвинители.
Делото се разгледа по реда на глава
ХХVІІ от НПК – по чл.371, т.2 от НПК – подсъдимият призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Пловдив поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със същата правна квалификация
на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Счита, че
от подсъдимия са допуснати описаните нарушения на правилата за движение, които
са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия резултат. Излага
съображения, че наказанието следва да се определи около баланса на предвиденото
в закона, при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства - в размер на около
четири години лишаване от свобода, като същото се намали с 1/3, с оглед
проведената процедура. Наказанието следва да се изтърпи реално при първоначален
общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Следва да се приспадне
задържането и времето, през което е бил с мярка за неотклонение домашен арест. Да
се наложи и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява
МПС за срока на наказанието лишаване от свобода, като се приспадне времето,
през което е лишен от упражняване на същото право по административен ред.
Веществените доказателства – дискове - да се унищожат, а лекия автомобил да се
върне на собственика. Подсъдимият да заплати направените по делото разноски.
Повереникът на частните обвинители адв.
Б. счита, че обвинението е доказано, като следва да се постанови осъдителна
присъда. Навежда доводи, че размера на наказанието следва да е максимален.
Излага подробни съображения, че от подсъдимия е допуснато изключително грубо нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като скоростта на движение е била два пъти над
разрешената. Дори и да се е движел с превишена скорост, но в по – нисък размер,
ПТП е могло да бъде избегнато. Подсъдимият не е забелязал пешеходеца. Налице са
и множество нарушения от подсъдимия на правилата за движение по пътищата, за
които е бил санкциониран. Смъртта на пострадалия е оставила без опора съпругата
му, която е в тежко здравословно състояние и за която той е полагал ежедневни
грижи.
Частните обвинители Д. и Н. поддържат
изложеното от повереника си и молят за максимално наказание.
Частният обвинител Д. не се яви и не
изрази становище.
Защитникът
адв. Търновалийски, без да оспорва фактическата обстановка, правната
квалификация и авторството на деянието, излага подробни съображения, че е
налице съпричиняване на съставомерния резултат от пострадалия, който също е
допуснал нарушения - по чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Наказанието следва да се
определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като се прецени и
възможността за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Следва да се
наложи и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС,
като се приспадне и времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право
по административен ред.
Подсъдимият
Д. поддържа изложеното от защитника си, моли за по – леко наказание и съжалява
за извършеното.
Пловдивският окръжен
съд, като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, съобразено със становищата на страните, в съответствие с
чл.373, ал.3 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
М.А.Д. е роден на *** *** и живее в същия град, но постоянния му адрес е в с. Б.,
обл. П.. Той е българин, български гражданин. Завършил е средно образование
и работи като техник във „***" ЕАД
гр. Пловдив. Не е женен и не е осъждан.
ЕГН **********.
Той е правоспособен водач на МПС от
категория В - притежава свидетелство за управление на МПС №*********, издадено
от ОД МВР гр. Пловдив на 23.03.2009 г. За периода от 2009 г. до 18.08.2015 г. Д.
е наказван многократно за нарушения по ЗДвП - три пъти с наказателно
постановление, като в два от случаите е наказан за управление на МПС с
превишена скорост, както и четири пъти му е налагана глоба с фиш.
На 12.08.2015 г. след 21.30 часа подс. Д. заедно със
своя приятел - св. З., пътували от кв. К. П. в гр. Пловдив към ж.к. „Т.".
Движели се с лек автомобил „Алфа Ромео 147" с ДК ***, собственост на
подсъдимия, който се и управлявал от него. Св. З. седял на предна дясна седалка
до водача. Движели се по бул. Н. В. в гр. Пловдив, в посока от запад на изток.
Пътната настилка на булеварда била асфалтова, суха. Времето било тъмно.
Булевардът е с две платна за движение, всяко от тях с по две ленти.
Автомобилът, управляван от подс. Д. с включени къси
светлини, преминал през кръстовището с бул. М. и продължил да се движи направо.
Независимо, че се движел в населено място, където максимално разрешената
скорост е 50 км/ч, подсъдимият управлявал автомобила със скорост около 100
км/ч.
В края на жилищния блок от № 67-71 имало отбивка от
булеварда към този блок и по този начин се образувало Т-образно кръстовище.
Непосредствено преди кръстовището имало очертана пешеходна пътека тип
„зебра" върху двете платна за движение, които в този участък били разделени
с разделителна ивица тип остров, която се отграничавала от платната за движение
с бордюри. На разделителния остров имало монтирана мантинела, покрай която били
засадени храсти. Пешеходната пътека освен с надлежна маркировка, била
обозначена и с надлежен пътен знак Д17, поставен на метален стълб, разположен
южно от пешеходната пътека. В тъмната част на денонощието бул. Н. В. бил
осветен от улични лампи. Зоната на пешеходната пътека била допълнително
осветена от улични лампи.
Вечерта на 12.08.2015 г. пострадалия Д.Д. посетил
заведение „Париж", намиращо се на ул. А. Е. №*, където консумирал сода.
Малко след 21.30 часа тръгнал да се прибира в дома си, намиращ се в гр.
Пловдив, ул. М. № **. Пътят от заведението до дома му минавал през бул. Н. В.,
който пострадалият трябвало да пресече в посока от север на юг. Д. пресякъл
северното платно на бул. Н. В. по пешеходната пътека, намираща се срещу №79,
след което преминал през разделителния остров и спрял на него между двете
платна за движение. В този момент към пешеходната пътека се движел лек
автомобил „Алфа Ромео 147" с ДК № ***, управляван от подс. Д..
Въпреки приближаването към пешеходна пътека,
обозначена по надлежния ред, подсъдимият не намалил скоростта на движение на
управлявания от него автомобил и навлязъл в района ú със скорост от 100
км/ч. Д. слязъл от бордюра на разделителния остров и, стъпвайки на пътното
платно, бегом тръгнал да го пресича. Подс. Д. видял намиращия се пред него
пешеходец - пострадалия, и задействал спирачната система. Въпреки това предната
лява част на лекия автомобил ударила Д.Д.. След удара пострадалият бил
отхвърлен в посока юг – югоизток и паднал на платното за движение.
Подс. Д. успял да спре управлявания автомобил. Слязъл от
него и отишъл до пострадалия Д., който в резултат на удара получил множество
тежки травматични увреждания и починал на местопроиз-шествието. След това подсъдимият
отново се върнал в лекия си автомобил. Д., както и свидетели на инцидента - Н., Х., А. и П. - позвънили на телефон 112. На
мястото на пътнотранспортното произшествие пристигнали полицейски служители от
I РУП гр. Пловдив, а впоследствие - и служители на сектор „Пътна полиция"
гр. Пловдив. Подс. Д. бил тестван за употреба на алкохол с Дрегер „Алкотест
7510", който отчел 0.00 промила. Дошъл и екип на Спешна медицинска помощ,
който констатирал смъртта на пострадалия Д..
Извършен бил оглед на местопроизшествието, за което е
съставен надлежен протокол, като са направени и фотоснимки. На 19.08.2015 г.
бил извършен и допълнителен оглед, за което отново е съставен надлежен протокол
и са изготвени фотоснимки.
В хода на разследването е изискан запис от охранителна
камера на кръстовището, намиращо се на бул. Н.В. и бул. М., от 12.08.2015 г.
Началникът на I-во РУП изпратил компактдиск със
запис от камерата, като е извършен оглед на вещественото доказателство.
От изготвената съдебномедицинска експертиза се
установява, че при огледа и аутопсията на трупа на Д.Д. са констатирани:
Тежка черепно мозъчна травма, изразяваща се в счупване
на кости на черепната основа, както и на лицевите кости в дълбочина на черепа,
с пълно разрушаване на нормалната структура на черепа, с разрушаване на трите
черепни ямки и обособяване на множество костни фрагменти с разкъсване на
твърдата и меките мозъчни обвивки, разкъсване и разрушаване на продълговатия
мозък, междинния мозък, моста, малкия мозък, както и дяловете на големия мозък,
минаващи по черепната основа, с разкъсване и на кръвоносните съдове по основата
на мозъка, кръвоизлив в мозъчните стомахчета и оток на мозъка, кръвонасядане и
разкъсване на меките черепни покривки.
Тежка гръдна травма, изразяваща се с кръвонасядане и
разкъсване на тъканите на гръдния кош, кръвонасядане на десния лоб на
щитовидната жлеза, наличие на кръв и въздух в двете гръдни кухини, разкъсване
на дясната диафрагмена половина, счупване на множество ребра двустранно,
счупване на двете ключици, счупване на гръдната кост, счупване на тялото на
6-ти шиен и на тялото на 2-ри гръден прешлени с разрушаване и контузия на
гръбначния мозък и обвивките му, контузионни промени по двата бели дроба,
разкъсване на двата бели дроба, разкъсване на плеврата, разкъсване на
перикардната торбичка, разкъсване на дъгата на аортата.
Тежка коремна травма, изразяваща се с разкъсване на
слезката, множество разкъсвания на черния дроб с навлизане на същия в гръдната
кухина, наличие на кръв в коремната кухина, кръвонасядане на опорака на
червата, кръвонасядане на капсулите на двата бъбрека и на задперитонеал-ното
пространство, счупване на тялото на 1-ви поясен прешлен с разрушаване и
контузия на гръбначния мозък и обвивките му, множествено счупване на кости на таза
с дифузно кръвонасядане на тъканите в областта.
Счупване на кости на двата долни крайника /дясна
бедрена кост и двете пищялни кости на левия долен крайник/, изкълчване на
лявата раменна става.
Множество кръвонасядания, охлузвания и разкъсно - контузни
рани по трупа /една част от тях по-повърхностни, а други - по-дълбоки/.
Смъртта на Д.Й.Д. е в резултат на тежки, груби,
механични увреждания в черепната, гръдната и коремната кухини, които са
несъвместими с живота.
Описаните травматични увреждания са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото
тангенциално действие, и е възможно да бъдат получени така, както се съобщава в
предварителните сведения на експертизата. Установените травматични увреждания
по трупа са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на Д.Й.Д..
От извършената автотехническа експертиза се установява,
че ударът е настъпил върху пешеходната пътека на платното за движение. Скоростта
на движение на л.а. „Алфа Ромео 147" непосредствено преди задействане на
спирачната му система е била около 100 км/ч, а в момента на удара - около 78 км/ч.
Скоростта на движение на л.а. „Алфа Ромео 147" от 100 км/ч е била
технически несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при движение
на къси светлини.
В анализираната пътна ситуация водачът на автомобила е
реагирал, когато пешеходецът е бил на разделителния остров, на около 1.4 м навътре
в него, като в този момент той е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране. Водачът на лекия автомобил би имал техническа възможност да
избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е
реагирал, се е движел със скорост, по- малка от 76 км/ч.
Видимостта за водача на л.а. „Алфа Ромео 147" е
била напред по платното за движение, което е било осветено от улични лампи, и в
ляво на разделителния остров, до около 1.4 м навътре в него.
Най-вероятен от техническа гледна точка според
експерта е следния механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие:
Водачът М.Д. управлявал лекия автомобил „Алфа Ромео
147" по лявата лента на южното платно за движение на бул. Н. В., в посока
от запад на изток. През това време пешеходецът Д. бил на разделителния остров,
вляво (северно) от това платно, като се е движел в посока от ляво на дясно, от
север на юг спрямо л.а. „Алфа Ромео 147", с характер на движението бегом,
като, без да спира, е навлязъл на платното за движение пред л.а. „Алфа Ромео
147". Водачът на автомобила е реагирал, когато пешеходецът е на
разделителния остров, на около 1.4 м навътре в него, като екстрено е задействал
спирачната система, но, въпреки това, след около 2.6 секунди е настъпил удар, който
е бил неизбежен, предвид скоростта на движение на автомобила.
Ударът е настъпил в предната лява част на л.а. „Алфа Ромео 147". След
удара пешеходецът Д.Д. е бил отхвърлен в посока на юг-югоизток (на ляво спрямо
автомобила), където е паднал на платното за движение, на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието, а лекия автомобил „Алфа Ромео 147" е спрял на мястото
и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието.
Основни причини за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка са: пешеходецът Д.Д. е навлязъл на
платното за движение по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е.
без да спре преди това, за да се съобрази с приближаващия л.а. „Алфа
Ромео". Водачът на л.а. „Алфа Ромео 147" - М.Д. - се е движел със
скорост, която не му е позволила да спре преди мястото на удара, при
предприетото от него екстрено спиране, тъй като при движение със скорост, по-малка
от 76 км/ч, той би имал тази възможност.
От изготвената химическа експертиза за
определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина се установява, че
концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия Д. е 0.28 промила.
От заключението на съдебно - техническата
експертиза се установява, че представеното за изследване веществено
доказателство - компактдиск „Сони" - съдържа 2 бр. видеофайлове, които са
цифрови презаписи от оригиналния файл, на записан върху твърдия диск на
видеоохранителната система видеозапис. Не са установени следи от манипулация/намеса при
записаната информация. Видеозаписите са цветни, без звук. Регистрирани са от
една стационарна видеокамера от дата 12.08.2015 г., като първия видеофайл е с
начало 21:00:00 ч. и край 21:30:00 ч., а вторият е с начало 21:30:00 ч. и край
22:00:00 ч. В обхвата на камерата попада кръстовището на бул. Н.В. и бул. М. в гр.
П., като същата е монтирана на фасадата на сграда в североизточната част на
кръстовището. Съгласно вкопираните данни, за времето от 21:51:06 часа до
21:51:11 ч. през кръстовището в посока запад -изток преминават 2 бр. леки
автомобили.
Макар и да е признато като факт, че след
удара пешеходецът Д.Д. е бил отхвърлен в посока на юг-югоизток (на ляво спрямо
автомобила), където е паднал на платното за движение на мястото и в положението,
отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието
/което е и отбелязано в автотехническата експертиза/, съдът прие, че
пешеходецът е отхвърлен в посока на юг – югоизток /което съответства и на
обективните данни – отразеното в протокола за оглед и фотоалбума, а и на
свидетелските показания/, като това обаче е не вляво, а вдясно от посоката на движение на автомобила. Този факт не е
съществен и не променя признатите, респективно – установените по делото факти.
Описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин частично от обясненията на
подсъдимия, изцяло от показанията на свидетелите К., З., Д., С., Ч., Н., Я., Г.,
Т., Г., К., Х., Н., Р., Д., П. и А., Д., Д. и Н., от писмените доказателства и доказателствени средства – протоколи за оглед
на местопроизшествие с приложени фотоалбуми, справки - за съдимост,
характеристична, за нарушител от региона; заповед за налагане на ПАМ, копия от
свидетелство за управление на МПС и контролен талон, документи за налична
застраховка на МПС, медицински документи за пострадалия, издадени от ЦСМП
Пловдив, медицински документи за съпругата на пострадалия – частния обвинител Д.,
протокол за оглед на веществено доказателство, удостоверение за наследници, писма
– за техническата изправност на техническото средство /Дрегер/, с което е
тестван подсъдимия, и от телефон 112, от заключенията на съдебномедицинската
експертиза на трупа на пострадалия, химическата, автотехническата и
техническата експертизи, от веществените доказателства по делото.
Не се даде вяра на изложеното от подсъдимия в хода на
досъдебното производство относно това, с каква скорост се е движел управлявания
от него автомобил – 50 – 60 км/ч, като се прие признатия от него факт, че се е
движел със скорост от 100 км/ч, която отговаря на обективни данни по делото –
свидетелски показания, твърдящи висока скорост на движение, кореспондира и със
заключението на автотехническата експертиза. В останалата част се даде вяра на изнесеното
от него.
Съдът се довери на свидетелските показания, като прие,
че те са еднопосочни, логични, кореспондиращи и взаимно допълващи се. Не се
установи някой от свидетелите да е заинтересован от изхода на делото, като се
прие, че показанията им са обективни и се възприеха изцяло.
Св. Д., Д. и Н. не допринасят за изясняване на
правнорелевантни факти. Същите дават информация за личността на пострадалия и
семейните отношения, като, макар и да не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка по делото, показанията им следва да се кредитират.
Съдът възприе заключенията на
назначените в хода на досъдебното производство съдебномедицинска, химическа,
техническа и автотехническа експертизи /с посоченото уточнение за последната от
тях -посоката на отхвърляне на тялото на пострадалия/ като изготвени обстойно,
с необходимите професионални знания и опит в съответната област, обективни и
безпристрастни. Заключенията са обосновани и мотивирани, като съдът ги възприе
изцяло.
Според настоящия състав при настъпилото транспортно
произшествие на 12.08.2015 г. подс. Д. е нарушил правилата за движение по пътищата,
предвидени в ЗДвП, а именно чл. 21,
ал.1 - при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следната стойност на скоростта в км/ч - 50 км/ч за пътно транспортно
средство категория В в населено място, като е допуснато и нарушение по чл. 119 ал.1 от същия закон - при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Тези нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат - смъртта на пострадалия Д.. Избраната скорост на движение
от подс. Д. - 100 км/ч, го е лишила от каквато и да е възможност за адекватна
реакция при възникване на опасност за движението, каквато винаги е налице при
поява на пешеходец на пътното платно, особено в място, с надлежно обозначена
пешеходна пътека, където и обичайно пресичат пешеходци. Нещо повече – с
избраната скорост на движение – два пъти над разрешената, при управление на
къси светлини, сам се е поставил в невъзможност за своевременно възприемане,
респективно – реагиране на възможните опасности. Нарушението на чл. 119 ал.1 от ЗДвП също е в причинна връзка с вредоносния резултат, тъй като, ако подс. Д.
беше изпълнил задължението си да намали скоростта и да спре пред пешеходната
пътека при появата на пешеходец върху нея, е можел да предотврати настъпването
на ПТП. С избраната висока скорост на движение, което е изключително грубо
нарушение на правилата, сам се е поставил в невъзможност да избегне настъпилия
резултат. Нещо повече – според заключението на автотехническата експертиза, ПТП
би могло да бъде избегнато, ако в момента, когато е реагирал, се е движел със
скорост, по – малка от 76 км/ч, която отново е значително по – висока от
разрешената.
Според настоящия състав от пешеходеца
също е допуснато нарушение на правилата за движение – по чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП - при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди
да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Това,
че се намира в непосредствена близост до пешеходна пътека и желае да премине
пътното платно по нея, не освобождава пешеходеца от задължението да се съобрази
с приближаващите превозни средства, преди да предприеме пресичане. Като е
навлязъл на платното за движение, макар и на пешеходна пътека, но без да
съобрази скоростта на движение на приближаващия лек автомобил, пешеходецът се е
превърнал в опасност за движението и съществено е допринесъл за настъпване на
съставомерния резултат.
Не могат да се
споделят доводите на защитата, че от пешеходецът е допуснато нарушение и по чл.
114, т.1 от ЗДвП - на пешеходците е забранено: да навлизат внезапно на
платното за движение. Такова внезапно навлизане на платното за движение не е налице
– подсъдимият е могъл своевременно да го възприеме /което е и направил/, като е
намалил и скоростта си. Нещо повече – както вече се отбеляза, ако в момента, в
който е реагирал на опасността /каквато е представлявал пешеходец на
разделителния остров в непосредствена близост до пешеходната пътека/ се е
движел със скорост от 76 км/ч, ПТП не би възникнало. Не е налице внезапно
навлизане на пешеходеца на платното за движение, като без значение в конкретния
случай е и това, че се е движел бегом.
Ето защо при така установената
фактическа обстановка по делото съдът прие, че подс. М.Д. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 343, ал.3,
предл.последно, б.Б, алт. първа, вр. ал.1, б.В, вр.чл.342, ал.1, предл.3 от
НК - за това, че на 12.08.2015 г. в град
Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Алфа
Ромео 147” с рег. № РВ 6174 МС, е нарушил правилата за движение, а именно:
чл.21, ал.1 и чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата, и по
непредпазливост е причинил смъртта на Д.Й.Д., ЕГН **********, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
От обективна страна – засегнати са
обществените отношения, осигуряващи безопасността на транспорта. Изпълнителното
деяние е извършено чрез действия - чрез тях подсъдимият е нарушил посочените
разпоредби от ЗДвП, а именно тези на
чл. 21, ал.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, като се посочи и по какъв начин е станало
това.
Налице са всички обективни съставомерни признаци на
престъплението, а именно - противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване
правилата за движение, тези нарушения
са в пряка причинна връзка с ПТП и увреждането на пострадалия, който е починал
в резултат на тежките травми, които е получил при удара. Елемент от правната
квалификация е и мястото, на което е настъпило ПТП – на пешеходна пътека, което
обуславя и по – тежка наказуемост за такива деяния. Мястото на удара като факт
е признато от подсъдимия, но се установява и от показанията на св. З. /”видях,
че той стъпи на пешеходната пътека” – разпит пред съдия, л.28 – гръб, т.1 ДП/,
както и на св. К. – очевидец на случилото се.
Престъплението е
резултатно – причинена е смъртта на Д., като е налице пряка причинно –
следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия резултат,
установена и от заключението на съдебно – медицинската експертиза.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия по непредпазливост, под формата на небрежност
/несъзнавана непредпазливост/ – същият не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Относно наказанието:
Към момента
на извършване на деянието – 12.08.2015 г. – предвиденото в чл.
343, ал.3, предл.последно, б.Б, алт.
първа от НК наказание е било лишаване от свобода от три до десет години, а по
сега действащия закон – лишаване от свобода от три до петнадесет години.
Съгласно чл.2, ал.1 от НК, за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е
бил в сила по време на извършването му, като според ал.2 на същия текст, ако до
влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се закона, който
е най – благоприятен за дееца. В конкретния случай по – благоприятен за дееца е
закона, действащ към момента на извършване на деянието, тъй като предвиденото
наказание е в по – нисък размер.
При определяне на
наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Деянието според настоящия състав е с висока степен
на обществена опасност с оглед прекомерното разпространение на този вид
общоопасни престъпления за съдебния район и цялата страна, които са резултат
именно от управлението на МПС в нарушение на изискванията на ЗДвП и Правилника
за неговото приложение.
Самият
подсъдим е личност с ниска степен на обществена опасност – не е осъждан, няма
данни за криминални прояви, добри характеристични данни, социално интегриран, трудово
ангажиран, в млада възраст, които съдът отчете и като смекчаващи вината му обстоятелства. Като такива обстоятелства следва да
се приемат конкретната форма на вината – небрежност, която обуславя и по – леко
наказание в сравнение с непредпазливите деяния, извършени при самонадеяност,
както и значителното съпричиняване от страна на пострадалия. Като отегчаващо
съдът прие изключително грубото нарушение на правилата за движение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП – изключително високата скорост на движение в населено място, с
която сам се е поставил в невъзможност своевременно да спре при възникналата
опасност на пътя.
В конкретния случай не може да се приеме, че при
наличните смекчаващи вината обстоятелства и най – лекото предвидено в закона
наказание е несъразмерно тежко с оглед обществената опасност на деянието и
дееца, като не са налице предпоставките за налагане на наказание при условията
на чл.55 от НК.
Същевременно наличните смекчаващи вината
обстоятелства не могат да бъдат игнорирани, като се наложи наказание в
максимален размер, както бе поискано от повереника и явилите се частни
обвинители.
При наличие на описаните смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, съобразно с обществената опасност на деянието и дееца,
настоящия състав намери, че най – справедливо е наказанието да се определи при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно в размер на четири години
и шест месеца лишаване от свобода.
С оглед проведеното съкратено съдебно следствие и
в съответствие с чл.373, ал.2 от НПК в конкретния случай наказанието следва да
се наложи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като определеното се намали с
1/3. Ето защо на подсъдимия се наложи наказание лишаване от свобода в размер на
три години.
На основание чл.
343г във връзка с чл. 343, ал.3,
предл.последно, б.Б, алт. първа, вр. ал.1, б.В, вр.чл.342, ал.1, предл.3, във
вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК подс. Д. бе лишен от право да управлява МПС за
срок от шест години, считано от влизане в сила на присъдата. За да определи
този размер на кумулативното наказание, съдът отчете множеството установени
нарушения на правилата за движение по пътищата, отбелязани в справката за
нарушител от региона. Определянето на по – нисък размер не би съдействало за
преустановяване на това поведение. Съдът счита, че така определения срок на
лишаване от право ще има положително въздействие и ще стимулира в бъдеще
подсъдимия да спазва правилата за движение, като по този начин ще се усили
предупредителното и възпиращо въздействие на наказанието върху него. В
съответствие с чл.58а, ал.5 от НК правилата на предходните алинеи на същия
текст не се прилагат за предвидените в особената част наказания по чл.37, ал.1,
т.2-11 НК, като размерът на това наказание не се редуцира.
Неоснователно е
виждането на страните, че следва да се приспадне времето, през което Д. е бил
лишен по административен ред от това право, при изтърпяване на наказанието.
Съгласно чл.59, ал.4 от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от права по
чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК се приспада времето, през което за същото
деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява тези права. Съгласно заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №15-1030-001123/13.08.2015 г. /л.4, т.1 ДП/,
свидетелството за управление на МПС на Д. е временно отнето не във връзка с
инкриминираното деяние, а до заплащане на дължимата глоба по два фиша – за 30
лв. и за 50 лв. Ето защо не се приспадна това време за изтърпяно наказание.
По отношение начина на изтърпяване на наложеното
на подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода: съдът взе предвид, че се касае
за лице, което е социално интегрирано, с добри характеристични данни, но с
трайно установено поведение, свързано с допускане на системни нарушения на
правилата за движение по пътищата. Това, че до момента многократно е
санкциониран по административен ред, не само, че не е въздействало за
преустановяване на поведението, но е и ескалирало - довело до един изключително
тежък резултат. Ето защо, въпреки че формално са налице предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК - липсата на предишни осъждания
на подсъдимия, както и това, че наложеното наказание е в допустим от тази норма
размер, съдът счита, че за поправяне и превъзпитание на дееца е необходимо
същият да изтърпи реално наложеното му наказание лишаване от свобода, като с
оглед на това, че се касае за непредпазливо деяние, това следва да стане в
съответствие с чл.61, т.3 вр. чл.59, ал.1 ЗИНЗС при първоначален общ режим в
затворническо общежитие от открит тип.
По този начин и с така определените
наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление съдът счита, че ще
се осъществят целите на индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл.
36 от НК – да се въздейства предупредително – възпиращо и възпитателно както
върху дееца, така и върху обществото като цяло.
На основание чл.59
ал.1 и ал.2 от НК се приспадна от наложеното на подсъдимия Д. наказание в
размер на три години лишаване от свобода времето, през което е бил задържан –
със заповед по реда на ЗМВР и постановление на ОП Пловдив, считано от
13.08.2015 г. до 14.08.2015 г., и с мярка за неотклонение задържане под стража от
20.08.2015 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита
за един ден лишаване от свобода, както и времето от 14.08.2015 г. до 20.08.2015
г., през което е бил с мярка за неотклонение домашен арест, като два дни
домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Вещественото
доказателство - лек автомобил марка „Алфа Ромео 147”, с рег. № *** – с
увреждания в резултат от настъпилото ПТП, ведно с 1 брой контактен ключ за него
и контролен талон, намиращи се на съхранение в сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР – Пловдив, след влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимия Д..
Веществените
доказателства - 2 броя компактдискове, приложени по делото, след влизане на
присъдата в сила да се унищожат като вещи без стойност.
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият
бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 557.60 лева
разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство.
Разноски не са
поискани от частните обвинители, а се дължат при поискване съобразно нормата на
чл.189, ал.3 от НПК, поради което и не се присъдиха.
Причините
за извършване на престъпленията са незачитане на законовите разпоредби и
установения в страната правов ред, в частност - правилата за движение по
пътищата.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: