РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Кърджали, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20245140200839 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № **********/13.09.2024 г. на Началник на
отдел „Оперативни дейности“-П., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ на НАП, с което на „*****“ ЕООД с ЕИК ***********, седалище и адрес на
управление *****************, за извършено нарушение по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185,
ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят „*****“ ЕООД гр.К. намира наказателното постановление за
неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени противоречия с процесуалните
правила и необосновано. Твърди, че в стопанисвания от дружеството обект имало
разположени съоръжения, които позволявали на посетителите да консумират на място
закупените храни и напитки. Доставката на ресторантьорски и кетъринг услуги от заведение
за хранене представлявала комплексна доставка с множество елементи, продажба на храна,
услуги за почистване на помещения, предоставяне на съоръжения за консумация на място.
Затова правилно била отчетена продажбата на един брой дюнер на стойност 6.00 лв. в група
„Г“ за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС. В подкрепа на изложеното
жалбоподателят твърди, че представил договор за отдаване под наем на терен за временни
1
съоръжения за стопански цели. Моли атакуваното постановление да бъде отменено, както и
да му се присъдят направените разноски.
Жалбоподателят в съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата. Сочи, че в § 1, т.61 от ДР на ЗДДС се съдържала дефиниция на
ресторантьорски и кетъринг услуги, като в тази връзка наказващият орган допуснал
процесуално нарушение, тъй като не описал защо е прието от контролните органи, че
дейността на жалбоподателя не попада в обхвата на чл.66а от ЗДДС. От съдържанието на
акта и наказателното постановление не ставали ясни мотивите на актосъставителя и
административнонаказващия орган, защо са приели, че в дюнера, стопанисван от
дружеството, не се предлагали ресторантьорски услуги и кетъринг услуги по смисъла на § 1,
т.61 от ДР на ЗДДС. Установило се, че непосредствено пред дюнера имало разположени
високи маси, върху които било възможно да се консумират храна и напитки. Затова
административнонаказващият орган неправилно е възприел, че следва тези доставки да се
категоризират в група „Б“, а не в група „Г“. Моли да бъде отменено наказателното
постановление, както и на жалбоподателя да се присъдят сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Твърди, че
доставката на храна без съпътстваща услуга по нейното предоставяне и сервиране на
клиента, не представлявала кетъринг и ресторантьорски услуги. От разпита на
актосъставителя и свидетеля се установило, че тези предпоставки не са налице. Покупката
станала от прозорче, тип павилион. В случая не били налице условията на чл.66а от ЗДДС,
не се касаело за ресторантьорски услуги и кетъринг. Сочи, че са спазени разпоредбите на
ЗАНН и не били допуснати процесуални нарушения при съставяне на акта и наказателното
постановление. Моли съдът да потвърди атакуваното постановление, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 10.06.2024 г., около 14.00 часа, свидетелите В. С. и И. А. - инспектори по
приходите в НАП, извършили проверка в обект - дюнер, находящ се в гр.К. на К. п.. Обектът
се стопанисвал от жалбоподателя „*****“ ЕООД гр.К.. Преди контролните органи да се
легитимират, свидетелят С. направил контролна покупка на един дюнер на стойност 6.00
лв., които заплатил в брой. За покупката му бил издаден фискален касов бон №
*****/10.06.2024 г. от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство. След
това контролните органи се легитимирали и предприели по-нататъшни действия по
проверка в обекта. Установили, че там се предлагат безалкохолни напитки и дюнери, като
продажбата на стоките се извършвала от гише. Обектът представлявал тип павилион и не
разполагал с места за сядане и консумация, същият бил изцяло на самообслужване. В
2
търговския обект имало само един работник, който приготвял дюнери и извършвал
продажбите, а клиентите взимали продуктите отвън. След преглед на издадения фискален
касов бон № *****/10.06.2024 г., свидетелите С. и А. констатирали, че заплатената за дюнера
сума от 6.00 лева е отразена в данъчна група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 9 % ДДС, вместо в група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с
20 % ДДС. Извършената проверка била документирана в Протокол № *****/10.06.2024 г. По
повод установеното нарушение, на 12.06.2024 г. свидетелят В. С. съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.27, ал.1, т.2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Актът бил съставен в
присъствие на упълномощено от дружеството лице, което го подписало и получило без
възражение. На 18.06.2024 г. било подадено писмено възражение срещу съставения акт за
установяване на административно нарушение. Същото не било уважено и на 13.09.2024 г.
наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.185, ал.2 вр.
чл.185, ал.1 от ЗДДС наложил на „*****“ ЕООД гр.К. „имуществена санкция” в размер на 1
000 лв. за извършено нарушение по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В.
С. и И. А., кредитирани изцяло като логични, последователни и достоверни; Акт за
установяване на административно нарушение от 12.06.2024 г.; Протокол за извършена
проверка в обект с № *****/10.06.2024 г.; Договор за наем от 28.12.2023 г.; Заповед № *****
от 27.02.2024 г.; Възражение от 18.06.2024 г.; Пълномощно от 16.02.2022 г.; Договор на наем
от 01.01.2023 г.; Декларация на Ю. Ф. И. от 10.06.2024 г.; Опис на парични средства в касата
към момента на започване на проверката от 10.06.2024 г.; Фискален касов бон №
*****/10.06.2024 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2
от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от
ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, Министърът на финансите издава
наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. На основание чл.118, ал.2 и 4
от ЗДДС е издадена съответно Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. Чл.27, ал.1, т.2 от тази Наредба задължава лицата по чл.3, с изключение
на случаите, когато извършват дейност по чл.28, да регистрират всяка продажба на стока
3
или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: т.2 група „Б“ - за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност. От събраните по
делото доказателства се установява, че „*****“ ЕООД гр.К. действително е осъществило
състава на вмененото му нарушение по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, тъй като на 10.06.2024 г. не е регистрирало продажбата на
стока по данъчна група според вида на продажбите. На посочената дата е извършена
продажба на един брой дюнер на стойност 6.00 лв., като същата била отразена в данъчна
група „Г“, вместо група „Б“. Правилно контролните органи са приели, че продажбата следва
да се обложи със стандартната ставка от 20 % ДДС, а не с 9 % ДДС. Според чл.66 от ЗДДС,
стандартната ставка на данъка е 20 на сто за облагаемите доставки с място на изпълнение на
територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева
ставка на данъка. Намалена ставка на ДДС е уредена в чл.66а от ЗДДС, който регламентира
ставка на данъка от 9 на сто за: 1.доставка на услуга по настаняване, предоставяно в хотели
и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване
под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, с място на изпълнение на
територията на страната; 2.доставка на книги на физически носители или извършвана по
електронен път, или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни
комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни
нотни издания), периодични печатни произведения – вестници и списания, на физически
носители или извършвана по електронен път или и двете, различни от публикации, които са
изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло
или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание; 3.доставки на
храни, подходящи за бебета или за малки деца, бебешки пелени и подобни бебешки
хигиенни артикули по приложение № 4. Продажбата на един брой дюнер на 10.06.2024 г. в
стопанисвания от жалбоподателя обект не попада в изброените в чл.66а от ЗДДС хипотези,
поради което подлежи на регистриране в група „Б“ и облагане с 20 % ДДС. В § 15д, т.2 от
ДР на ЗДДС е предвидено, че ставката на данъка по чл.66а се прилага за следните доставки с
място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на
страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки: 2.доставка на
ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или
неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се
прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и
спиртни напитки, включително в случаите по чл.128, до 31 декември 2024 г. включително.
Съгласно § 1, т.61 от ДР на ЗДДС, „ресторантьорски и кетъринг услуги“ са
ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл.6 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за
прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената
стойност. Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или
неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни. Цитираната норма от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. предвижда, че
ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на
4
приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека,
придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено.
Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в
което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива
услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън
помещенията на доставчика. Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки
или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други
помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла
на параграф 1. От протокола, в който е документирана проверката в обекта на
жалбоподателя, както и от показанията на разпитаните свидетели, безспорно се установява,
че в процесния случай не се касае за доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги. Към
датата на проверката, в стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект, не е имало
осигурено помещение за консумация на храната, не е имало и персонал, който да обслужва
клиентите. Обектът тип павилион не е разполагал с места за сядане и консумация, а е бил
изцяло на самообслужване, поради което следва да се приеме, че доставката на продуктите
не е била придружена от помощни услуги, които да позволяват непосредственото им
консумиране в помещение на доставчика, респ. не следва да се смята за ресторантьорска и
кетъринг услуга. Представените от жалбоподателя договори за наем, на които се позовава,
не водят до различен извод и не опровергават по никакъв начин установените при
проверката обстоятелства. Затова правилно е прието от контролните органи, че
жалбоподателят следва да понесе отговорност за процесното административно нарушение. В
случая се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от
чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна. Поради това деянието не следва да се доказва
изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от
фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен
при осъществяване на дейността си като юридическо лице-търговец да изпълни
задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе
имуществена санкция. Законосъобразно е приложена административнонаказващата норма на
чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. Текстът на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда, че извън
случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118
или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 600 до 2 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 6 000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, които за юридическите лица и
едноличните търговци са имуществена санкция в размер от 1 000 до 4 000 лв. Доколкото в
случая нарушението не води до неотразяване на приходи, то правилно санкцията е наложена
на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, която препраща към размерите по ал.1. Наказанието е в
минималния предвиден от закона размер от 1 000 лв. и съдът няма правомощия да го
намали, предвид правилото на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
5
административнонаказателното производство. Както АУАН, така и атакуваното
постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, обстоятелства, при които е извършено, а също и доказателства, които го
подкрепят. От съдържанието на АУАН и наказателното постановление по еднозначен начин
се установява за какво деяние е санкциониран жалбоподателят и каква е неговата правна
квалификация. Нарушението се явява безспорно установено от показанията на свидетелите
очевидци В. С. и И. А., както и от писмените доказателства по делото. Наказващият орган в
атакуваното постановление е изложил мотиви, както за липса на основания за прилагане на
чл.28 от ЗАНН, така и за смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид
изложеното, наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Национална агенция за приходите
със седалище град С., именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва
да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **********/13.09.2024 г. на
Началник на отдел „Оперативни дейности“-П., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ на НАП, с което на „*****“ ЕООД с ЕИК ***********, седалище и
адрес на управление *****************, за извършено нарушение по чл.27, ал.1, т.2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на основание
чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД с ЕИК ***********, седалище и адрес на управление
*****************, да заплати на Национална агенция за приходите със седалище град С.,
сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7