Решение по дело №2808/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1270
Дата: 8 август 2018 г. (в сила от 8 август 2018 г.)
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20184430102808
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Плевен, 08.08.2018г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  девети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

При секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 2808 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Д.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** срещу К.Ц.Ц., ЕГН **********,***, в която се твърди, че ответника К.Ц.Ц. е издал в полза на ищеца Запис на заповед, за сумата от 3 400 лв., без разноски и протест, издадена на 03.06.2010 г., с падеж на 03.10.2016 г., с която се е задължил неотменимо и безусловно да му плати горепосочената сума. Твърди, че въз основа на този Запис на заповед, по реда на чл.417, т.9 от ГПК ищеца се снабдил със Заповед за незабавно изпълнение в едно с Изпълнителен лист по ч.гр.д.№6001/17 г. от 11.08.2017 г., срещу която е постъпило възражение от длъжника. Моли, да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца за сумата от 3400,00 лв. по Запис на заповед от 03.06.2010г. в едно със законната лихва от 09.08.2017г.- датата на подаване на заявлението. Претендира направените деловодни разноски.

В законовия срок по чл.131 ГПК не е  постъпил писмен отговор от ответника, поради което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства. Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не  се е явил в първото по делото заседание - на 09.07.2018 г.,като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за  постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

На страните по делото изрично са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание на ответника./виж призовката на л.10 от делото/

В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства  и като такива следва да бъдат уважени в предявените размери.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва  да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 368,00  лв. за ДТ и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника  следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение в размер на 668,00 лв./68,00лв. +600,00 лв./

           По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по отношение на ответника К.Ц.Ц., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора Д.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 3400,00 лева, представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на 03.06.2010г., с падеж 03.10.2016г., в едно със законната лихва върху сумата от 09.08.2017г. до окнчателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3948/11.08.2017г. по ч.гр.д.№6001/2017 по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.Ц.Ц., ЕГН **********,*** ПЛАТИ на Д.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 368,00 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.6001/2017  по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 К.Ц.Ц., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на Д.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 668,00 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и  ДТ.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4  ГПК, не подлежи на обжалване.             

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: