Определение по дело №69017/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14315
Дата: 20 април 2023 г. (в сила от 20 април 2023 г.)
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20221110169017
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14315
гр. София, 20.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110169017 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „ФИРМА” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС ЕИК: 111111 срещу С. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, за
която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.06.2023 г.
от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба от „ФИРМА” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС ЕИК: 111111 срещу С. Г. С., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в общ размер 10540,22 лв., от които: 7071,67 лв. главница, 2805,46 лв. договорна
лихва за периода от 15.04.2021 г. до 31.03.2022 г. и 663,09 лв. - обезщетение за забава за
периода от 15.04.2021 г. до 20.07.2022 г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (02.08.2022 г.) до окончателното
изплащане на задължението, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №42029/2022 г. на СРС.
Ищецът твърди, че на 07.01.2020 г. „ФИРМА” ЕАД е сключило Договор за
потребителски кредит № ********** с ответника С. Г. С., по силата на който е предоставил
сума в размер на 7071,67 лв. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения
кредит- 7071,67 лв„ като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на
риска, в размер на 757,68 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит,
финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя е дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането- декларация.
Съгласно чл. 7, ал.2 от Договора средствата по кредита се превеждат от кредитора по
банкова сметка на потребителя. В случите, когато Потребителят е пожелал сключване на
застраховки или да се присъедини към застрахователните програми, средствата се превеждат
от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си
нареждане и съгласие с подписването на договора. В случай потребителят е пожелал да
1
сключи застраховка „Защита на кредита” в размер на 1313,99 лв. Общото крайно
задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 11080,70 лв., която сума е
разсрочена на 36 погасителни месечни вноски 35 по 307,80 лв., ведно с последна
изравнителна в размер на 307,70 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който
се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на
31,95 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят има
задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и
договорна лихва. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, като непогасени са
останали вноски с падежи 15.04.2021 г., 15.05.2021г. и 15.06.2021 г. Изпратено е
уведомление за предсрочна изискуемост, получено лично от С. Г. С. на 31.03.2022 г.
Сочи се, че към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ТПК (02.08.2022 г.), задължението на С. Г. С. ищеца по
договора, е било в размер на 9877,13 лв. (7071,67 лв. главница и 2805,46 лв. договорна
лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит,
ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 20.07.2022 г. е
било в размер на 663,09 лв..

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба,
с който исковете се оспорват като по основание и размер. Твърди се, че процесният договор
за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Твърди се, че в договора за кредит е инкорпориран погасителен план, който обаче не
съдържа информация относно отделните компоненти на месечните вноски. Всяка една
анюитетна месечна вноска представлява сбор от главница, лихви и съответна част от
годишна такса управление и обслужване, като за всеки един месец тези компоненти са
различни. Липсата на подробна разбивка лишава от възможността ответникът - потребител
да е наясно внасяйки парична сума в погашение на своя дълг, коя част от него погасява.
Поддържа се, че уговарянето на клауза за такса за оценка на риска, в размер на 757.68 лева,
и включването на същата, като част от дължимата главница по договора за заем е
недействителна, поради установената в чл.10, ал.2 забрана за събиране на такси и комисиони
свързани с усвояване и управление на кредита.
Претендират се разноски.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във
вр. чл. 415 ГПК.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла
на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
-В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, породено от договор за потребителски кредит, по който е
изпълнил задълженията си /в т.ч. реалното предоставяне на заемната сума/ точно, както и
наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за
заплащане на претендираните парични суми на соченото основание.
- В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
2
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3