№ 133
гр. Русе , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20214500500253 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„Д.“ЕАД със седалище и адрен на управление гр.С. обжалва Решение №
260192 от 26.02.2021г, постановено по гр.д.№ 5570/20 по описа на РРС, с
което е отхвърлен предявеният от застрахователя иск с правно основание
чл.500,ал.1,т.3 КЗ за заплащане на сумата от 2682.47лв,представляваща сбор
от възстановени на ЗАД“А.“АД застрахователно обезщетение, заплатено от
последното дружество като възнаграждение за авторемонтни дейности на лек
автомобил „Х.“, рег № С., собственост на С.Х.Д., по силата на „комбинирана
застрахователна полица“0306Х0218262 за застраховки Каско и злополука от
27.06.2016г в размер на 2667.47лв и ликвидационни разноски в размер на
15лв, която сума е дължима от „Д. „ЕАД като застраховател по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
полица BG/06/116001772019/27.06.16, сключена за лек автомобил „ф.“ с рег
№ Р., ведно със законната лихва от завеждане на иска до деня на
окончателното изплащане на сумата; сумата от 15лв разноски по ликвидация
на регресна преписка по щета № 43082951700174,ведно със законната лихва
от подаване на иска до окончателно плащане, както и да заплати на И.Т.
600лв разноски по делото. Излага оплаквания за неправилност на съдебното
1
решение и иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира направените по делото
разноски в двете съдебни инстанции.
Въззиваемият ИВ. Н. Т. счита, че въззивната жалба е неоснователна,а
обжалваното решение –правилно. Претендира направените във въззивното
производство разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Между страните не съществува спор по отношение на фактите, а
именно, че на 09.10.2016г ИВ. Н. Т. при управление на лек автомобил „ф.“ с
рег № Р. удря паркираният лек автомобил „Х.“ с рег № ****,собственост на
С.Х.Д., който лек автомобил е получил увреждания. Не е спорно, че
протоколът за ПТП е съставен по-късно след произшествието и не на мястото
на извършването му. И.Т. не е оспорил факта, че не е останал на
местопроизшествието след извършването на нарушението от негова страна.
От доказателствата по делото е установено, че за управляваният от И.Т.
лек автомобил е имало сключена валидна застраховка „гражданска
отговорност“ в ДЗИ“Общо застраховане“, както и че Светлана Добрева е
уведомила застрахователят ЗАД“А.“, с който е имала сключена застраховка
„Пълно каско“ за лекият автомобил, получил уврежданията. По образуваната
щета за извършеният ремонт на лекият автомобил е изплатено обезщетение в
размер на 2667.47лв, за което са представени две фактури. На основание
чл.412 КЗ ЗАД“А.“ е встъпило в правата на застрахованата срещу ДЗИ“Общо
застраховане“АД и е претендирало възстановяване на изплатената като
застрахователно обезщетение сума в размер на 2767.48лв, както и 15лв
ликвидационни разноски по щетата. Не е спорно,че „Д.“ е изплатило сумата в
общ размер на 2682.47лв чрез прихващане на задължения на ЗАД“А.“, видно
от писмо от 28.03.2017, приложение 1 към него и платежно нареждане от
29.03.2017г.
На 09.05.2017г „Д.“ е отправило до И.Т. регресна покана за изплащане
2
на сумата от 2697.47лв, включваща изплатената от застрахователното
дружество на ЗАД“А.“ сума в размер на 2 682.47лв и 15лв ликвидационни
разноски, която регресна покана няма данни да е връчена на Т..
Спорът по делото е дали са налице предпоставките на фактическият
състав на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ, на основание на които застрахователят
обосновава регресната си претенция към И.Т.. Съгласно цитираната
разпоредба застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях
е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай
тежестта на доказване носи виновният водач. Видно от съдържанието на
нормата правото на регрес е налице не във всички случаи когато виновния
водач е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, а само в случаите когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон. Според чл. 6,т.3 от
НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд (Загл. изм. – ДВ, бр. 19 от 2017 г.) не се посещават от
органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи заповреди на
МПС, възникнали в паркирано състояние. В този смисъл извършеното от Т.
напускане на мястото на настъпване на пътното транспортно произшествие,
макар и неправомерно, не води до регресното право на застрахователя по
чл.500,ал.1,т.3 КЗ. Първоинстанционният съд е стигнал до същият правен
извод и е отхвърлил предявеният от „ДЗИ –общо застраховане“ ЕАД иск.
Решението му е правилно и следва да се потвърди.
В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемия разноски в
настоящата съдебна инстанция в размер на 600лв, представляващо договорено
и изплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, окръжният съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260192 от 26.02.2021г, постановено по
гр.д.№ 5570/20 по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Д.“ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление-С.,
бул.“В.“ № 89Б да плати на ИВ. Н. Т., ЕГН ********** сумата от 600лв,
представляващи разноски във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4