РЕШЕНИЕ
№ 4431
гр. Пловдив, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330100605 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. Ж. М., чрез адв. И. срещу „4ФИНАНС”
ЕООД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1- во
ЗЗД, с които се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата за експресно
разглеждане от Договор за предоставяне на паричен заем от 28.02.2018г., сключен
между страните, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер
от 153, 60 лв., представляваща недължимо платена сума по клаузата за експресно
разглеждане от Договора, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от депозирането на исковата молба в съда /18.1.2022г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за на паричен заем от
28.02.2018г, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен
заем. Поддържа се, че в клаузата „експресно разглеждане “от договора било уговорено
задължение за заплащане на сума в размер от 153, 60 лв., представляваща такса за
експресно разглеждане на кредит. Възразява се, че посочената клауза изисква от
потребителя да заплати за услуга, присъща на ответното дружество и поради това е
неравноправна. Сочи се, че това задължение води единствено до обогатяване на
кредитора, без да е налице предоставяне на услуга, ползваща длъжника. Предвид
изложеното, моли се да бъде прогласена нищожността на клаузите „експресно
разглеждане “от Договора. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „4ФИНАНС” ЕООД,
със становище за неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че в договора
ясно и недвусмислено са посочени всички разходи, които следва да заплати длъжникът
и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Изтъква се, че в конкретния
случай, експресното разглеждане не е такса, а допълнителна услуга. Изтъква се, че
длъжникът сам е поискал да се възползва от услугата по експресно разглеждане и
поради това следва да заплати нейната стойност. Сочи, че това е услуга, която не
попада в базовия пакет услуги и съответно за нея се дължи сума за ответното
1
дружество. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Безспорно по делото е, а и от от приобщените по делото доказателствени
материали се изяснява, че Договор за паричен заем от 28.02.2018г. е сключен между
страните.
От приетите по делото доказателства се установява, че в ГПР по процесния
договор са включени единствено разходите за договорна лихва, което означава, че с
включване на таксата за „експресно разглеждане “ ГПР се оскъпява.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
Съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на
Република България. Ал. 5 на чл. 19 ЗПК разписва, че клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му
дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадена
от всеки потенциален клиент, както и със своевременното му обслужване по кредита.
Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал заявление за предоставяне на
паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на
паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за
разглеждането на документите (без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за
кредитиране ), нито за обслужване по кредита. Впрочем, изискваната от ответника
такса по чл. 19 от Договора представлява пряк разход по кредита и следва да бъде
включени при формирането на годишния процент на разходите ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр.
чл. 19, ал. 1 ЗПК ).
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи,
които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи . В конкретния
случай в договора от посоченото ГПР не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече -
както вече бе коментирано, таксите за „експресно разглеждане “ по кредита са с
2
характер на възнаграждение и следва да бъдат включени изначално при
формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест
на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания
финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе
известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той не би
сключил договора.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение
спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и
чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер
на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да
го сключи. В конкретния случай е налице пълно разминаване между посочения в
договора ГПР и действителния процент на разходите, който се изчислява на годишна
база. Отделно от гореизложеното, ярко впечатление оставя и обстоятелството, че
сборът на отразените в договора такси е непропорционален спрямо стойността на
усвоения финансов ресурс. Допълнително, от приетата по делото ССчЕ се установяава,
че ГПР-то по кредита се оскъпява значително/23,63%/ в случай, че процесната такса се
включи към него.
С оглед приетите по-горе постановки следва, че процесната клауза е изначално
недействителна.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право
на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото производство, на ищеца са
предоставени правни услуги от адв. Е. И., като съобразно Договор за правна защита и
съдействие е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за
адвокатурата. Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на адв. Е. И. сума в размер от 600 лв. Ответното
дружество следва да бъде осъдено и да заплати и 100 лева /ДТ/ и 100 лева/разходи за
ССчЕ/на ищеца.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 и чл.
10а, ал. 2 ЗПК нищожността на клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане по Договор за паричен заем от 28.02.2018г, сключен между М. Ж. М.,
ЕГН ********** и „4ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, поради установяването й в
противоречие с разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК.
ОСЪЖДА „4ФИНАНС” ЕООД да заплати на основание чл. 55 ЗЗД на М. Ж. М.
сумата от 153,60 лева представляваща недължимо платена сума по клаузата за
3
експресно разглеждане от Договор за предоставяне на паричен заем от 28.02.2018г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от депозирането на исковата молба в съда /18.1.2022г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „4ФИНАНС” ЕООД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М.
Ж. М. сумата от 200 лв. – съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. №
605/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 15 граждански състав.
ОСЪЖДА „„4ФИНАНС” ЕООД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на адв. Е. Иванова, сумата от 600 лв. – адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 605/2022 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, 15 граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4